Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The 100: A Ranking of the Most Influential Persons in History, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 32 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
goblin (2007)

Издание:

Майкъл Харт

100-ТЕ НАЙ-ВЛИЯТЕЛНИ ЛИЧНОСТИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Адаптирана класация за 90-те години на XX век

Издателство „Репортер“

София, 1995

История

  1. — Добавяне

72. ЙОХАН СЕБАСТИАН БАХ
1685 — 1750

Великият композитор Йохан Себастиан Бах е първият музикант, който успешно съчетава различните национални стилове в музиката, които се срещат в Европа. Като обединява най-доброто от италианската, френската и немската музикална традиция, той успява да обогати всичките. Не особено прославен приживе, Бах е почти забравен през първите петдесет години след смъртта си. Но славата му расте неизменно през последните 150 години и днес той е всепризнат като един от двамата или трима най-велики композитори на всички времена, а според някои — като най-великия.

Бах е роден в 1685 г. в германския град Айзенбах. Истинско щастие е да се родиш в среда, която признава музикалната дарба и насърчава музикалните постижения. Родът Бах е забележителен в областта на музиката далеч преди да се роди Йохан Себастиан. Баща му е бил много добър цигулар, двама от пра-чичовците му — талантливи композитори, а неколцина от племенниците му са високоуважавани музиканти.

Майката на Бах умира, кога то той е деветгодишен, а на десет години Бах е вече пълен сирак. Като юноша получава стипендия за музикалното училище „Свети Михаил“ в Люнебург, която се дължи от части на хубавия му глас, от части защото е нуждаещ се. Завършва го в 1702 г. и в 1703 г. постъпва като цигулар в един камерен оркестър. През следващите двайсет години заема най-разнообразни длъжности. Приживе Бах се прочува най-вече като превъзходен органист, макар че е и композитор, преподавател и диригент. В 1723 г., когато е трийсет и осем годишен, той успява да постъпи като псалт в лайпцигската църква „Свети Тома“ и остава на работа там до края на живота си. Умира в 1750 г.

Макар че винаги се е радвал на добро положение и е успявал да издържа семейството си, приживе Бах далеч не е толкова прочут, колкото Моцарт или Бетховен (дори като Лист или Шопен) по време на жизнения им път. Не всички негови работодатели са признавали гениалността му. В Лайпциг градският съвет искал да наеме „първокласен музикант“. И само защото съветниците не успели да склонят първите си двама избраници, предложили неохотно мястото на Бах! (Няколко години преди това Бах пожелал да напусне мястото си на органист и концертмайстор в двора на ваймарския херцог, но херцогът дотолкова не искал да го освободи, че го поставил под арест.)

На двайсет и две години Бах се оженва за своя втора братовчедка. Народили седем деца, но жена му умира, когато той е на трийсет и пет години. Следващата година той се оженва повторно и втората му жена не само помага да се отгледат първите седем деца, ами му ражда още тринайсет. Само девет от децата на Бах го надживяват, но четири от тях стават добре известни музиканти. Талантливо семейство наистина!

Бах е плодовит композитор. Творбите му включват приблизително 300 кантати, композиция от 48 фуги и прелюдии, най-малко 140 други прелюдии, повече от 100 композиции за клавесин, 23 концерта, 4 увертюри, 5 меси, 3 оратории и много други пиеси. Създал е общо повече от 800 сериозни музикални пиеси.

Дълбоко религиозен, Бах е лютеранец. Искал е музиката му да служи на църквата и повечето от творбите му са религиозна музика. Той не се мъчи да открие нови музикални форми, но довежда съществуващите до съвършенство. (Заслужава да отбележим, че най-великите музиканти на онова време — Хайдн, Моцарт и Бетховен — оценяват високо гения на Бах.) Възникват нови музикални стилове и „старомодната“ музика на Бах потъва временно в забрава. Но след 1800 година интересът към нея се възражда и оттогава насам славата и популярността му неизменно растат. Днес, в тази светска епоха, Бах е много по-популярен, отколкото в своето време. Наистина е чудно, че един композитор, смятан за старомоден преди 200 години, сега буди такова всеобщо възхищение. Каква е причината за това голямо признание?

На първо място, обикновено се смята, че технически Бах е по-добър от всички големи композитори. Той е добре запознат с всички музикални източници на онова време и ги използва безупречно. Например нито един композитор след него не може да се мери с Бах в артистичното владеене на контрапункта (техника, при което две или повече отделни мелодии се свирят едновременно). Освен това творбите му будят възхищение поради последователността и разнообразието на оркестрацията, убедителността на темите и изразителността на мелодиите.

На повечето сериозни музиковеди задълбочената и сложна структура на Баховите композиции доставя по-голямо удоволствие от по-лесно разбираемите творби на други композитори. Много хора, чиито интереси към музиката са случайни, смятат, че Бах е доста труден; трябва да отбележим обаче, че почитателите му не са малък музикален елит. Плочите с негови произведения се продават по-добре от плочите на всички други класици с изключение на Бетховен. (Творбите на Бах или Бетховен се слушат много повече от произведенията на един или друг „популярен“ композитор, по който известно време всички лудеят, но чиято известност се оказва мимолетна.)

Къде да поставим Бах в тази класация? Очевидно той трябва да е след Бетховен: не само че творбите му са по-известни, но той е и смел новатор, въздействал много повече от Бах върху историята на музиката. Струва ни се уместно да поставим Бах по-ниско и от Микеланджело, най-бележитата фигура в изобразителното изкуство, и много по-ниско от Шекспир, най-великия литературен гений. Но с оглед трайната популярност на неговата музика и на голямото му влияние върху по-късни композитори е естествено Бах да стои по-високо от всеки друг деец на изобразителното изкуство или литературата.