Лелия Кели
Служител на правосъдието (16)

15

Да се изправиш срещу Крег, както установи Лора за пореден път, беше като да се изправиш срещу стремглаво спускащ се по огромен наклон тир. Изправена срещу свирепите му нападки към обвинението, на нея й се струваше невероятно, че всъщност тя го беше помолила да направи това, както и че само преди няколко дни най-приятелски бе обядвала с този… питбул.

— Ваша светлост — опита се да се намеси Лора, за да спре потока от аргументи, с които Крег подкрепяше иска си за прекратяване на делото.

— Моля, оставете ме да довърша — нетърпеливо възрази Крег. Тя се надяваше той просто прекалено да се е вживял в ролята си, защото иначе определено не би му спестила една-две язвителни забележки. — Нито един от представените от обвинението факти не е състоятелен. Има трима свидетели, които са излъгали, за да уличат клиента ми в извършване на ужасно престъпление. А това само по себе си е закононарушение. Закононарушение, за чието наказание смятам да настоявам веднага щом отпаднат нелепите обвинения срещу клиента ми…

— Да, господин Фанин, не се и съмнявам в това — отвърна съдия Рут, чието настроение очевидно не се бе подобрило от повишения артериален поток, — но ако не възразявате, госпожица Частейн заслужава да й дадем възможност да защити обвинението.

— Благодаря, ваша светлост — заяви Лора и хвърли изпепеляващ поглед на Крег. — Господин Фанин определено представи някои доста интересни нови доказателства. Изглежда, обявената по случая парична награда е привлякла една не особено честна група свидетели. Щатът е съгласен показанията на господата Клей и Джаксън да бъдат изключени от процеса. Доколкото знам обаче, господин Фанин не е намерил третия свидетел, господин Уокър. А неговите показания, че обвиняемият е работил в автомивка, където колите биват цялостно и щателно почиствани, подкрепят обвинението на щата. Тези показания разкриват, че господин Джарвис е разполагал с уменията да прикрие следите си.

— Ако разрешите — намеси се Крег със сарказъм, който изключително силно подразни Лора. — Едва ли госпожица Частейн твърди, че клиентът ми — въпреки че признавам, че не е имал привилегията да се възползва от най-доброто възможно образование — е толкова глупав, че да си мисли, че като почисти колата и заличи абсолютно всички отпечатъци освен своите, ще може да прикрие извършеното престъпление.

— Не твърдя нищо, ваша светлост, освен това, че в аргументите на защитата има пропуски и неясноти. Няколко алчни хора са измислили някакви си историйки, за да вземат обещаната награда — не прави чест нито на полицията, нито на прокуратурата, че мнимите им показания са били приети — но това определено не оборва нито една точка от повдигнатото обвинение. Ще забележите, че господин Фанин не се и опитва да отрече факта, че когато е бил арестуван, клиентът му е карал колата на жертвата, а трупът на Лорънс Белю се е намирал в багажника. Обяснението, че той е „намерил“ колата, звучи доста нереалистично. И това, което твърдя, е, че независимо от образованието си господин Джарвис е разполагал с уменията да почисти следите от борба от вътрешността на колата. Фактът, че е оставил собствените си отпечатъци, е без значение, защото целта му не е била да заличи следите от собственото си присъствие, а тези от присъствието на жертвата.

— Госпожице Частейн, наистина ли очаквате съдът да повярва, че този престъпен гений е изчистил купето на колата, за да прикрие извършеното убийство, а е оставил трупа в багажника? Госпожице Частейн, винаги съм ви смятал за един от най-съвестно позоваващите се на логиката служители в прокуратурата. С прискърбие съобщавам, че ще ми се наложи да променя мнението си. — И той наистина изглеждаше съкрушен. Крег изнасяше първокласно представление и от все сърце се наслаждаваше на майсторското си изпълнение.

— Достатъчно, господин Фанин. Съдът не се интересува от личните ви наблюдения. Ако нито една от страните не може да представи допълнителни факти, ще обявя почивка, докато разгледам отправения иск.

— Нямам какво да добавя, ваша светлост — заяви Крег.

— Аз също — отсече Лора.

— Добре. Заседанието се прекратява до… да кажем, до два часа. Дотогава ще съм готов да се произнеса по иска.

Докато си събираше нещата, Лора усилено се стараеше да не поглежда към Крег. Мередит, която бе присъствала на изслушването, наблюдаваше как Фанин изведе клиента си — облечен в нов костюм, най-вероятно любезно подарен му от защитника — от съдебната зала.

— Добре мина — заяви не особено убедително тя.

— Опитах се — защити се Лора. — Знаеше, че можеш да се намесиш по всяко време.

— Не си го изкарвай на мен. Справи се великолепно. Но Крег… явно е напипал нещо.

— Мислиш ли? Мислиш ли, че можем да се надяваме съдия Рут да ни разреши да продължим и да остави тези двама мухльовци да свидетелстват?

— Това вече е минало. Просто се надявам да не реши изцяло да прекрати процеса.

— И какво ще го спре?

Мередит спря и поклати глава:

— Нищо. Изглежда доста зле. По-добре да подготвя Маршал за загуба. Да се надяваме, че няма да ме уволни. — Като долови смаяния поглед на Лора, шефката й успокоително я потупа по рамото: — Не се притеснявай. Шегувам се. Маршал не е чак толкова неразумен. А и ти не си направила никаква грешка. С удоволствие обаче бих удушила Девъру. На това му се вика полицейска немарливост.

Лора мълчаливо кимна с надеждата наистина да става въпрос единствено за немарливост. Другото обяснение не бе особено приятно. Хрумна й, че ако Крег спечели, Алекс Девъру и Карлтън Хемингуей, когото смяташе за приятел, щяха много да загазят. Тя унило се върна в кабинета си с твърдата убеденост, че човекът, измислил закона за непредвидимите последици, определено е знаел какво прави. Ето, че Мередит говореше за уволнението си, кой знае какъв огън и жупел щяха да се изсипят върху полицейския участък на Атланта… и всичко това нямаше да се случи, ако Лора просто си беше държала устата затворена. Ако го беше направила, единственият, който щеше да пострада, щеше да бъде Роланд Джарвис, който не беше нито шеф, нито приятел на Лора. Просто някой си, който щеше да бъде убит за нещо, което не бе извършил. Този факт, както и убеждението, че ако не беше направила нищо, щеше да се чувства много по-зле, трябваше да й дават опора и сигурност, ако играта загрубееше.

А то се случи съвсем скоро. Никой не се учуди, или поне не Лора, Мередит или Фанин, когато след като прочете показанията на един пастор и две отдадени на вярата си консервативни лели, съдия Рут удовлетвори иска на защитата за прекратяване на делото по обвиненията срещу Джарвис. Той съпроводи решението си с лекция, която въпреки че бе насочена към отсъстващите полицейски служители, които бяха разследвали случая, потресе Лора със своята строгост.

— Да кажа, че съм разочарован — прогърмя гласът му, — би било непростимо омаловажаване на чувствата ми. Аз съм направо смаян. Смаян съм, че показанията на двама очевидни лъжци като Джърмин Клей и Албърт Джаксън могат да бъдат използвани, за да изпратят човек на електрическия стол. Смаян съм от това, че полицията не си е направила труда да провери лъжливите им и злонамерени обвинения. Смаян съм и от факта, че щатът — който, надявам се, че не трябва да припомням на госпожица Гафни и госпожица Частейн, е поел задачата да се грижи за възтържествуването на справедливостта — се е съгласил да работи по подобно съшито с бели конци обвинение и да настоява за смъртна присъда. Бих искал да припомня на всички участващи в случая, присъстващи или не днес в съдебната зала, задълженията на служителите на правосъдието. — Лора потръпна от последната забележка. Явно съдията бе убеден, че делото е продукт на политическите амбиции на Маршал. Което, помисли си тя, не бе много далеч от истината. — Делото по обвиненията срещу вас, господин Джарвис, се прекратява — завърши съдия Рут.

— По всички обвинения ли, ваша светлост? — попита Фанин.

— По всички.

— Ваша светлост — намеси се Лора. — А обвинението в кражба на автомобил?

— Разглеждам това обвинение като част от цялостното обвинение, госпожице Частейн. Вие защитавахте твърдението, че господин Джарвис е убил жертвата, за да вземе колата й. За момента не мисля, че сте доказали, че господин Джарвис е убиецът на господин Белю. Струва ми се, че не сте доказали и че е взел колата му.

— Но той я е карал! — възмути се Лора. Това вече беше прекалено. Тя наистина искаше да отърве Джарвис от смъртното наказание, но твърдението, че не е взимал колата, бе направо нелепо. — Той я е карал; колата не е била негова; не е имал разрешение от собственика й, следователно я е откраднал.

— Да, госпожице Частейн. Ако го бяхте обвинили в предумишлено убийство и кражба на кола, делото може би нямаше да бъде изцяло прекратено. Но вие изрично разглеждате кражбата на колата единствено в светлината на насилственото й отнемане — предумишлено нападение, довело до смъртта на господин Белю. Можете да обвините господин Джарвис в кражба на кола, ако искате, но за момента той е свободен човек. Нямам какво повече да кажа — с тези думи съдия Рут стана и напусна съдебната зала.

Лора бавно се обърна към Мередит. С периферното си зрение виждаше Фанин, който поздравяваше клиента си, и църковната дружинка от богобоязливи дами, които бяха дошли, за да подкрепят обвиняемия.

— Извинявай — промълви тя.

— Защо? Направи всичко, което зависеше от теб. Още от самото начало твърдеше, че обвинението не е достатъчно обосновано. Такава е съдбата на необоснованите обвинения.

— Но Маршал…

— Ще му се наложи да преглътне поражението. И какво толкова? Ти си свърши работата, Лора. Кой можеше да предположи, че Крег Фанин ще се заинтересува от подобно дело? Доста неподходящо време избра, за да се изявява в полза на обществото, ако питаш мен — промърмори тя.

— И все пак така е по-добре, не мислиш ли? Искам да кажа, това, че не стигнахме до процес при толкова слабо обвинение. Рано или късно, дори и без Фанин, цялото обвинение щеше да се разпадне.

Мередит сви рамене:

— Кой знае? Единственото важно в момента е да решим какво ще правим оттук нататък. И да успеем да се измъкнем, без да говорим с нашите приятели с диктофоните и фотоапаратите — опа, прекалено късно. — Лора проследи погледа на Мередит. Към тях се задаваше Боб Харпър, репортерът от сутрешния вестник, който следеше хода на делото. — Здрасти, Боб. Как си? — поздрави го тя, когато той насочи вниманието си от Фанин и клиента му към прокурорите.

— Много добре, Мередит. Във всеки случай по-добре от теб. Какво стана?

— Нали беше тук? Какво се случи според теб?

— Мисля, че ти насиниха задника, но за пред публиката съм готов да го представя в малко по-добра светлина.

— Какъв кавалер. Можеш да кажеш, че от кабинета на областния прокурор не смятат, че представените от господин Фанин факти променят каквото и да било. На Роланд Джарвис все още ще му се наложи да обяснява туй–онуй, като например за какъв дявол е карал колата на мъртвец, и то с мъртвец за пътник?

— Може би всичко е така, както твърди от самото начало — намерил е колата и не е знаел, че Белю е в багажника.

— Наистина ли мислиш така? А ти кога за последен път намери лексус с труп в багажника, Боб?

Репортерът се засмя:

— Добре, де, признавам, че не звучи особено убедително. Коя ще е следващата ви стъпка?

— Все още не сме готови да я съобщим — отвърна Мередит.

— Ще повдигнете ли ново обвинение, както предложи съдията?

— В момента не можем да ти отговорим, Боб, така че бягай да си пишеш статията. Ще ти се обадя веднага щом разбера нещо. — Харпър изключи диктофона си, намигна на Мередит и си тръгна. Преди да успеят да излязат от съдебната зала, към тях се приближи елегантен, красив чернокож мъж, който се стори познат на Лора. Освен това изглеждаше ядосан.

— Какво се случи, по дяволите? — попита той.

Лора се сети, че това е зетят на Лорънс, съпругът на Даяна Белю. Бяха се запознали на пресконференцията в деня на оповестяването на ареста на Джарвис.

— Вие сте Джулиън Арнолд, нали? — попита тя.

— Да. Даяна Белю ми е съпруга. Какво стана?

Лора поклати глава:

— Обвинението не беше достатъчно силно, господин Арнолд. Крег Фанин — мъжът, който подаде иска за прекратяване на делото — ни хвана натясно.

— Прекрасно, нали? През цялото време твърдяхте, че този тип ви е в кърпа вързан, а сега изведнъж се оказва, че не е така. Не знам как ще го съобщя на жена си, да не говорим за родителите й. Знаете ли какво им причини всичко това?

— Представям си — отвърна тя.

— Какво да им кажа? Какво ще правите? Можете ли да подновите обвиненията?

— Вероятно — смънка Лора, — но без тези свидетели аргументите на обвинението ще звучат доста необосновано.

— Необосновано ли? Хващате някого да кара колата на Лорънс и твърдите, че обвинението е необосновано?

Мередит търпеливо заобяснява:

— Прав сте, че първоначалните факти сочеха към Джарвис. Той е бил в колата, а няма съмнение, че колата по някакъв начин е свързана с убийството. Но вие чухте думите на съдията — ние бяхме свързали кражбата на колата с убийството. Вярвахме, че колата е била открадната насилствено и че Лорънс Белю е бил убит по време на извършването на кражбата. Такова беше и повдигнатото обвинение — предумишлено нападение с цел кражба, по време на което е извършено убийство.

— А сега мислите, че не е било така.

Мередит въздъхна:

— Напротив. Но ако веднага повдигнем повторно обвинение, то ще трябва да бъде единствено за кражба на кола. В момента не разполагаме с доказателства в подкрепа на твърдението за насилствено отнемане.

— Да не искате да ми кажете, че не можете да го обвините в убийство?

Лора кимна:

— Не и ако не искаме Крег Фанин да разиграе отново същата сценка.

— Но бихме могли да го задържим по обвинение в кражба — опита се да го успокои Мередит.

Арнолд не изглеждаше особено доволен.

— Ще се опитам да го обясня на тъща си, но на нея със сигурност няма да й хареса.

— Моля, предайте й, че полицейското управление и прокуратурата на Атланта ще използват всички възможни средства, за да съберат доказателствата, необходими да повдигнем повторно обвинение срещу Джарвис.

— Или да обвиним някой друг — добави Лора, водена по-скоро от честността, отколкото от желанието си да помогне на семейството на Белю. Арнолд кимна рязко и без да се сбогува, се отдалечи.

— Май вече е време да се изправим пред змея — промърмори Лора в очакване на поредната неприятна среща, този път с областния прокурор.

— Да. Не гледай толкова тъжно — няма да те убие.

„Би го направил, ако знаеше истината“ — помисли си тя. Но Мередит беше права. Маршал понесе поражението учудващо добре. Поне в началото.

— Глупости — отсече той. — Фанин води лелките от някой църковен хор пред съдия Рут и той си гълта езика. Надуто копеле! Прекратил е делото по обвинението в предумишлено убийство, така ли?

— Прекрати цялото дело — отвърна Лора.

— А кражбата на колата?

— Твърди, че след като сме повдигнали обвинение за насилствено присвояване на кола, кражбата се разглежда като по-дребно престъпление в рамките на цялостното обвинение. Сигурно е прав — добави мазохистично тя.

— Можем да го обвиним в кражба на кола — побърза да добави Мередит. — Още сега ще го направим.

— Ами — възрази Лора, — нека помислим върху това. Какъв би бил смисълът? Не можем отново да повдигнем обвинение за убийство с доказателствата, с които разполагаме, и ми се струва, че просто ще изглеждаме дребнави и отмъстителни, ако се опитаме да го задържим по обвинение в кражба на кола.

— Какво искаш да кажеш с „дребнави“? — възмути се Маршал. — Дребнаво ли е да вкараш един крадец на коли зад решетките?

— Всички ще знаят, че това не е истинската причина да повдигнем обвинение срещу него. Общоизвестно е, че според нас той е убиецът на Лорънс Белю.

— Е, и? Опасявам се, че не те разбирам. Освен ако не мислиш, че някой друг е убил Белю.

Лора пое дълбоко въздух:

— Всъщност точно така мисля. Несъвпаденията са прекалено много. Като например как би могъл да почисти колата? Защо изведнъж се появяват всички тези свидетели и се надпреварват кой ще каже по-голяма лъжа? Не мислиш ли, че тук има нещо, на което трябва да обърнем по-голямо внимание?

— Мисля, че убийството на почтен гражданин на Атланта е това, на което трябва да обърнем внимание — гледна точка, която ти очевидно не споделяш.

— Успокой се, Маршал — намеси се Мередит. — Лора просто се опитва да каже, че още от началото й се е струвало, че в обвинението има пропуски. Нали, Лора?

— Да, нещата някак си не си пасваха.

— Ако не беше така, мислиш ли, че Фанин би се заел със случая? Помисли малко, Маршал, кога за последен път си го видял да застане на губещата страна?

— Миналата есен, когато беше защитник по друго убийство. Не прави грешката да мислиш, че Крег Фанин се ръководи от принципите си. Той няма такива.

— Не съм съгласна — намеси се Лора. — Когато реши, може да бъде доста принципен.

— Така ли? И защо тогава пое случая?

— Защото мисли, че Джарвис е невинен.

— Глупости. Забелязал е няколко пропуска в обвинението и е решил да се прави на герой. Ти, разбира се, знаеш каква е истинската причина. — Лора поклати глава. — Нека ти кажа тогава. Мога да се обзаложа, че до двайсет и четири часа Фанин ще е подал от името на Джарвис молба за завеждане на граждански иск. Всичко опира до парите, скъпа.

— Не пропускаш ли нещо? — попита тя по-ядосано, отколкото бе желала. — Крег не би имал изгода да поема случая на Джарвис или пък да завежда граждански иск, ако нашето обвинение не беше основано на лъжесвидетели и съмнителни умозаключения.

— Ако така мислиш за обвинението, не съм учуден, че Фанин те е победил. Можеше да ми направиш услугата поне да се престориш, че вярваш в случаите, по които работиш.

— Недей да лицемерничиш с мен, Маршал — ти щеше да загубиш точно толкова бързо, колкото и аз, защото работата от самото начало не беше чиста и ти го знаеше. Ако не беше толкова обсебен от глупавата си предизборна кампания, може би не би обвинил Роланд Джарвис и в кражба на кола, камо ли да искаш да го изпратиш на електрическия стол за предумишлено убийство.

— Хайде, деца, да не се задълбочаваме — намеси се строго Мередит.

— Напротив, смятам да се задълбоча — отвърна Лора, която бе ядосана. — През последните шест месеца прокуратурата бе изцяло подчинена на една–единствена цел — преизбирането на Маршал Оливър. Това не е първото погрешно решение, което бе взето в името на успешната политическа кариера на любимия ни областен прокурор.

— Мисля, че е по-добре да млъкнеш — предупреди я той, — защото не знаеш какво говориш. Не ми трябват подчинени, които оспорват преценката ми.

— Не, не ти трябват. Никой не трябва да оспорва височайшата ти преценка и не дай си Боже, някой да се осмели да го направи. През цялото време се разхождаме на пръсти около теб, особено след като повторно се кандидатира за областен прокурор. Затова никой в кабинета не смее да те погледне в лицето и да ти каже истината. Ето я, Маршал — Роланд Джарвис не е убил Лорънс Белю. Направил е точно това, което твърди. Намерил е колата с ключовете на таблото там, където някой я е оставил, след като е изчистил всички влакна и отпечатъци. Някой, който много добре е знаел какво прави. Дали целта му е била идиот като Джарвис да намери колата? Не знам. Но когато той я намерил и когато ние се нахвърлихме върху този нещастник, истинският убиец побърза да ни изпрати улики, сочещи към Джарвис. Свидетелите никнеха като гъби. Трябва ли ви потвърждение или допълнителни факти — не се притеснявайте! Свидетелят ей сега ще пристигне. Да ви поднеса ли и картофки? Срам ме е, че се оставих толкова дълго да бъда лъгана. А ето го и десертът. Искаш ли да знаеш защо Фанин пое делото? А? Защото аз го помолих. Обадих му се и му казах, че според мен делото не се води както трябва. И го помолих да го поеме, защото не можех да понасям това, което ставаше.

Дори и Мередит бе изумена:

— Лора, защо не ми каза? Защо, за Бога, си се обърнала точно към него?

— Опитах се да ти кажа, Мередит. Съжалявам. Безумно те обичам, но ти не искаше да чуеш и думичка от това, което ти казвах.

— Защо тогава просто не се оттегли от случая?

— Какво? И да оставя някой с по-малко скрупули от мен да осъди невинен човек на смърт? Не можех да поема такъв риск.

Маршал се бе съвзел достатъчно, за да изсъска:

— Махай се. Уволнена си.

Мередит отново се опита да се намеси:

— Помисли отново, Маршал. Лора е една от най-добрите ни служителки…

— Не. Разкарай я оттук. Не искам да я виждам повече. Не искам предатели в кабинета си. Тръгвай, махай се. Ако не ти харесва, Мередит, и ти си свободна да си тръгнеш. Нямам какво повече да ви кажа.

Двете жени излязоха от кабинета.

— За Бога, Лора, трябваше ли да стигаш чак дотам?

— Да. Ще си събера нещата и си тръгвам.

— Не, нека се опитам отново да поговоря с него.

— Откажи се, Мередит. Той ме уволни. Ако бях на негово място, и аз бих постъпила така. Направих това с пълното съзнание за евентуалните последствия.

— Не трябваше да му казваш, че ти си се обадила на Крег. Маршал никога нямаше да разбере.

— Не, не би разбрал. Крег със сигурност не би казал на никого. Но защо да искам да работя за Маршал, когато той поставя собствените си амбиции пред живота на невинен човек?

— А аз какво да направя? И аз ли трябва да си стегна багажа и да излетя от кабинета, за да продължиш да ме уважаваш?

— За Бога, Мередит. Въобще не става дума за това. Много добре знаеш, че ти се възхищавам и ти имам доверие…

— Явно не достатъчно, за да си откровена с мен — промърмори горчиво шефката й.

— Добре, виждам, че това няма да ни доведе доникъде. Трябваше да ти кажа. Наистина трябваше и съжалявам, че не го направих. Последното нещо, което исках, е да си развалям отношенията с теб.

Мередит замълча, а на лицето й се изписаха бушуващите в душата й чувства.

— Не си ги развалила. Ти си добър юрист и си постъпила правилно. Аз не те слушах, когато се опита да ми го кажеш. Просто не те оставих да ми го съобщиш.

— Съжалявам. — Лора плачеше, притиснала юмрук към лицето си, за да прикрие сълзите си. — Харесваше ми да работя тук. Обичах да работя за теб.

Мередит прегърна вече бившата си помощничка:

— И отново ще работиш някой ден. Дай му малко време да се успокои.

Лора прие прегръдката и уверението, но в душата си знаеше, че областният прокурор няма да се успокои. Щеше да мине изключително много време, преди тя отново да работи за Маршал Оливър.