Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Marie Tudor, 1833 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Гено Генов, 1990 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart (2011 г.)
Издание
Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми
Френска, първо, второ и трето издание
Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вагенщайн
Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова
Дадена за набор: януари 1990 г.
Подписана за печат: юни 1990 г.
Излязла от печат: август 1990 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 40,50
Издателски коли: 34,02
ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
История
- — Добавяне
Пета сцена
МЪЖЪТ (сам)
Така, работата се нареди добре. Имах нужда от някой млад и силен мъж, който да ми се притече на помощ, ако е необходимо. Този Гилбърт е тъкмо помощникът, който ми трябва… Струва ми се, че чувам шум от весла и звън на китара откъм реката… Да, някой приближава (Отива към парапета. Чува се звън на китара и глас, който пее.)
Когато вечер пееш
в прегръдките ми ти,
дочуваш ли как плахо
Душата ми шепти?
Гласът ти благ в покоя
ме връща в младостта…
Ах, пей ми, скъпа моя,
ах, пей ми до смъртта!
МЪЖЪТ
Това е човекът, когото очаквах.
ГЛАСЪТ (при всеки следващ куплет звучи по-силно)
Когато ти се смееш
и весела си ти,
съмненията хвръкват
и любовта цъфти.
О, тоя смях, о тоя
сърдечен смях в нощта…
Ах, смей се, скъпа моя,
ах, смей се до смъртта!
Когато аз те гледам
как в мрака сладко спиш,
ти като че не дишаш,
а мило ми шептиш.
И ме облъхва зноя
на твойта голота…
Ах, спи, любима моя,
спи сладко до смъртта!
Когато ти ми казваш:
Обичам те! О, аз
на седмото небе съм
веднага в тоя час!
И аз долавям в твоя
разискрен взор страстта…
Обичай, скъпа моя,
обичай до смъртта!
Виж, в четири глагола
животът е побран,
живот с блага напълнен,
живот от теб мечтан,
дорде го изживееш,
дорде се насладиш:
да пееш, да се смееш,
да любиш и да спиш![1]
МЪЖЪТ
Слиза на брега. Добре. Освобождава лодкаря. Чудесно. (Връща се към предната част на сцената.) Ето го, идва.
Влиза Фабиано Фабиани, загърнат в плаща си. Насочва се към вратата на къщата.