Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Marie Tudor, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
stomart (2011 г.)

Издание

Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми

Френска, първо, второ и трето издание

Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов

Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев

Водещ редактор: Силвия Вагенщайн

Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов

Оформление: Николай Пекарев

Рисунка на обложката: Раймон Морети

Художник-редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Езекил Лападатов

Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова

Дадена за набор: януари 1990 г.

Подписана за печат: юни 1990 г.

Излязла от печат: август 1990 г.

Формат: 84×108/32

Печатни коли: 40,50

Издателски коли: 34,02

ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.

ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.

История

  1. — Добавяне

Първа сцена

Кралицата, облечена в разкошни одежди, полегнала на диван, Фабиано Фабиани, седнал на сгъваем стол до нея, във великолепен костюм и с Ордена на жартиерата.

 

ФАБИАНИ (пее с китара в ръце)

 

Когато аз те гледам

как в мрака сладко спиш,

ти сякаш че не дишаш,

и мило ми шептиш.

И ме облъхва зноя

на твойта голота…

 

Ах, спи любима моя,

спи сладко до смъртта!

 

Когато ти ми казваш:

Обичам те! О, аз

на седмото небе съм

веднага в тоя час!

И аз долавям в твоя

разискрен взор страстта…

 

Обичай, скъпа моя,

обичай до смъртта!

 

Виж, в четири глагола

животът е побран,

живот с блага изпълнен,

живот от теб мечтан,

дорде го изживееш,

дорде се насладиш:

 

да пееш, да се смееш,

да любиш и да спиш!

 

(Оставя китарата на земята.)

 

Ох, обичам ви с любов, която не мога да изкажа, госпожо! Но Симон Рьонар, този Симон Рьонар, който тук е по-властен дори от вас, о, как го мразя!

 

КРАЛИЦАТА

Добре знаете, че не мога да направя нищо. Тук той е посланикът на испанския принц, моя бъдещ съпруг.

 

ФАБИАНИ

Вашият бъдещ съпруг!

 

КРАЛИЦАТА

Хайде, милорд, нека не говорим повече за това. Аз ви обичам, какво ви трябва повече? Освен това вече е време да си вървите.

 

ФАБИАНИ

Мария, още миг!

 

КРАЛИЦАТА

Време е за кралския съвет. Настъпва часът, в който жената, която бях досега, трябва да отстъпи пред кралицата.

 

ФАБИАНИ

Аз пък искам жената да накара кралицата да почака зад вратата.

 

КРАЛИЦАТА

Вие искате, вие все искате! Погледнете ме, милорд! Лицето ти е младо и прелестно красиво, Фабиано!

 

ФАБИАНИ

Вие сте по-красива от мен, госпожо. Само красотата ви би била достатъчна, за да властвате като всемогъща господарка. На лицето ви е изписано нещо, което веднага подсказва коя сте. Челото ви много по-убедително от короната доказва, че сте кралица.

 

КРАЛИЦАТА

Ласкаете ме!

 

ФАБИАНИ

Обичам те.

 

КРАЛИЦАТА

Обичаш ме, нали? Обичаш само мен? Повтори ми го още веднъж, със същия влюбен поглед. Ех, ние, нещастните жени, ние никога не знаем какво точно става в душата на мъжа. Принудени сме да вярваме единствено на очите им, а често най-красивите очи са най-лъжливите, Фабиано. Но в твоите, милорд, има толкова честност, толкова невинност, толкова доверие, че те не могат да лъжат, не, такива очи не биха могли да лъжат, нали? Наистина, мой красиви рицарю, погледът ти е толкова открит и прям. О, да имаш такива очи, такъв лъчезарен поглед и да мамиш, това би било сатанинство! Такива очи може да има само ангел или демон.

 

ФАБИАНИ

Не съм ангел, нито демон. Аз съм просто мъж, който ви обича.

 

КРАЛИЦАТА

Който обича кралицата.

 

ФАБИАНИ

Който обича Мария.

 

КРАЛИЦАТА

Изслушай ме, Фабиано, аз също те обичам. Млад си. Зная, че доста млади жени те гледат с нежен, подкупващ поглед. В края на краищата на човек му става скучно дори с кралицата. Не ме прекъсвай! Ако някога се влюбиш в друга жена, искам да ми кажеш. Може би ще ти простя, ако ми кажеш. Не ме прекъсвай! Ти не знаеш колко те обичам. Самата аз също не зная. Наистина има моменти, когато бих предпочела да си мъртъв вместо щастлив с друга, но има и други моменти, в които бих предпочела да си щастлив. Боже мой! Не зная защо искат да ми припишат славата на зла жена.

 

ФАБИАНИ

Аз мога да бъда щастлив само с теб, Мария. Обичам само теб.

 

КРАЛИЦАТА

Наистина ли? Погледни ме. Наистина ли? Ох, понякога съм толкова ревнива. Въобразявам си… На коя ли жена не й минават през ума такива мисли? Въобразявам си понякога, че ми изневеряваш. Бих искала да бъда невидима, да мога да те следвам навсякъде, да зная винаги какво правиш, какво говориш, къде си. В приказките се разказва за пръстен, който правел хората невидими, бих дала короната си за такъв пръстен. Представям си непрекъснато как ходиш из града, за да се срещаш с красиви млади жени. Ох, не би трябвало да ми изневеряваш, разбираш ли!

 

ФАБИАНИ

Ех, госпожо, освободете се от тези мисли. Аз да изневерявам на вас, госпожо, на моята кралица, на моята любима! Би трябвало да съм най-неблагодарният, най-презреният сред мъжете, за да извърша такова нещо! Аз те обичам, Мария, обожавам те, дори не бих могъл да погледна друга жена! Обичам те, разбери, нима не виждаш по очите ми? О, боже мой, в гласа на всеки има известен оттенък, когато говори истината. Той би трябвало да те убеди! Хайде, вгледай се добре в мен, имам ли вид на мъж, който те мами? Когато някой мъж изневерява на жена, все някак се издава. Обикновено жените веднага откриват изневярата. Но защо избра точно този миг, за да ми говориш такива неща, Мария? Мигът, в който те обичам може би най-силно! Наистина, струва ми че никога досега не съм те обичал тъй силно, както днес. Сега не говоря на кралицата. По дяволите, кралицата наистина не ме интересува! Какво би могла да ми направи тя, кралицата? Тя може да заповяда да ми отрежат главата, какво от това? Но ти, Мария, ти можеш да разбиеш сърцето ми. Обичам те, но не величието ти, обичам теб. Целувам красивата ти, бяла и нежна ръка, а не кралския скиптър, госпожо!

 

КРАЛИЦАТА

Благодаря ти, мой Фабиано! Прощавай! Боже мой, милорд, колко сте млад, колко красиви са черните ви коси, колко прелестно е лицето ви! Елате пак след час.

 

ФАБИАНИ

Онова, което вие наричате час, аз наричам век!

 

Веднага след като той излиза, Кралицата става припряно, отива към скритата в стената врата, отваря я и въвежда в покоите си Симон Рьонар.