Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Marie Tudor, 1833 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Гено Генов, 1990 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart (2011 г.)
Издание
Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми
Френска, първо, второ и трето издание
Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вагенщайн
Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова
Дадена за набор: януари 1990 г.
Подписана за печат: юни 1990 г.
Излязла от печат: август 1990 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 40,50
Издателски коли: 34,02
ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
История
- — Добавяне
Осма сцена
Същите, Лорд-канцлерът и целият двор.
КРАЛИЦАТА
Влезте, влезте, милорди! Днес наистина се радвам да ви видя събрани тук! Така, добре, съдиите, елате по-близо, тук до мен. Къде са офицерите от охраната на Камарата на лордовете, Хариът и Хърбърт? Аха, ето ви, господа! Добре дошли! Извадете шпагите си. Добре. Застанете отляво и отдясно на този човек. Той е ваш пленник.
ФАБИАНИ
Госпожо, какво е престъплението ми?
КРАЛИЦАТА
Милорд Гардинър, мой мъдри приятелю, вие сте канцлер на Англия[1], известявам ви, че трябва спешно да съберете дванадесетте лордове-комисари на Звездната камара[2], тъй като за мое съжаление не ги виждам сред присъстващите тук. Странни неща се случиха в двореца. Изслушайте ме добре, милорди. Принцеса Елизабет подстрекава вече неведнъж[3] неприятелите на Англия срещу кралицата й. Наскоро бе разкрит заговорът на Пиетро Каро[4], който се оказа вдъхновител на размирниците в Ексетър, а с принцеса Елизабет се е свързал тайно посредством шифър, гравиран върху някаква китара. Разкрито бе предателството на Томас Уайът, който разбунтува графство Кент. Разкрит бе метежът на херцог Съфолк, заловен в хралупата на едно дърво, където се скрил след потушаването на размириците. Днес се разкри ново посегателство. Слушайте всички! Днес сутринта дойде при мен един мъж, за да изслушам молбата му. След няколко думи той вдигна кинжал срещу мен. Успях да спра навреме ръката му. Лорд Чандъс и господин съдията го задържаха. Мъжът заяви, че бил подтикнат към престъплението от лорд Кланбрасил.
ФАБИАНИ
От мен! Но това не е вярно. О, каква ужасяваща измислица! Няма такъв човек. Намерете го тогава. Кой е той? Къде е той?
КРАЛИЦАТА
Той е тук.
ГИЛБЪРТ (излиза иззад стражите, където е бил скрит до този момент)
Ето ме.
КРАЛИЦАТА
На основание на признанията на този човек, аз, Мария, кралица на Англия, обвинявам и предавам на Звездната камара Фабиано Фабиани, лорд Кланбрасил. Вменявам му във вина държавно предателство и опит за покушение срещу свещената ми кралска особа.
ФАБИАНИ
Аз убиец на кралицата! Но това е чудовищно! Ох, обезумявам, главата ми се мае, ох, причернява ми! Каква е тази клопка? Който и да си, клетнико, нима ще се осмелиш да потвърдиш, че кралицата казва истината?
ГИЛБЪРТ
Да.
ФАБИАНИ
Аз съм те подтикнал да убиеш кралицата, така ли?
ГИЛБЪРТ
Да.
ФАБИАНИ
Да! Пак да! Проклятие! Само ако знаете каква лъжа е всичко това, господа! Този човек е изчадие на ада. Нещастнико, ти искаш да ме погубиш, но не знаеш, че едновременно с мен погубваш и себе си. Престъплението, в което ме обвиняваш, се стоварва и върху теб. Ще ме пратиш на смърт, но ще умреш и ти. Само с една дума, безумецо, ти отсичаш две глави, моята и твоята. Знаеш ли всичко това?
ГИЛБЪРТ
Знам.
ФАБИАНИ
Милорди, този човек е подкупен…
ГИЛБЪРТ
От вас! Ето кесията, пълна със злато, която ми дадохте, за да извърша престъплението. На нея са избродирани вашият герб и инициалите ви.
ФАБИАНИ
Боже справедливи! А къде е кинжалът, с който този човек е искал да убие кралицата? Нека ни бъде показан кинжалът!
ЛОРД ЧАНДЪС
Ето го.
ГИЛБЪРТ (към Фабиани)
Това е вашият кинжал. Вие ми го дадохте, за да нанеса смъртоносния удар. Ножницата може да се намери у вас.
ЛОРД-КАНЦЛЕРЪТ
Граф Кланбрасил, имате ли нещо да кажете? Познавате ли този човек?
ФАБИАНИ
Не.
ГИЛБЪРТ
Всъщност той ме е виждал само през нощта. Оставете ме да му кажа две думи на ухото, госпожо. Ще му помогна да си спомни. (Приближава се до Фабиани.) Значи днес не познаваш никого, милорд, нито опозорения мъж, нито прелъстената жена? Ех, кралицата може да си отмъсти, но и човекът от народа умее да си отмъщава. Струва ми се, че ти първи ме предизвика! Ето че сега попадна между две отмъщения, милорд! Какво ще кажеш? Аз съм Гилбърт, гравьорът.
ФАБИАНИ
Да, познах ви. Аз познавам този човек, милорди. Щом съдбата ме срещна с него, нямам вече какво да кажа.
КРАЛИЦАТА
Той признава!
ЛОРД-КАНЦЛЕРЪТ (към Гилбърт)
Според нормандския закон и двадесет и пета кралска заповед на Хенри Осми в делата за покушение над кралската особа признанието не спасява съучастника. Не трябва да забравяте, че това е дело, при което кралицата няма право да отменя присъдата, и вие ще умрете на ешафода заедно с този, когото обвинявате. Размислете. Потвърждавате ли онова, което казахте?
ГИЛБЪРТ
Зная, че ще умра, но потвърждавам всичко, което казах.
ДЖЕЙН (встрани)
Боже мой, ако сънувам, това е ужасен сън!
ЛОРД-КАНЦЛЕРЪТ (към Гилбърт)
Съгласен ли сте да повторите изявленията си с ръка върху Евангелието
Поднася Евангелието на Гилбърт, който слага ръка върху него.
ГИЛБЪРТ
Кълна се с ръка върху Евангелието и с ясната мисъл, че скоро ще умра: този човек е убиец. Кинжалът е негов и за го използвах срещу кралицата. Тази кесия е негова, дадена ми беше от него, за да извърша престъплението. Нека бог ми е свидетел, това е истината!
ЛОРД-КАНЦЛЕРЪТ (към Фабиани)
Милорд, имате ли нещо да кажете?
ФАБИАНИ
Нищо. Погубен съм.
СИМОН РЬОНАР (тихо на Кралицата)
Ваше величество изпрати да повикат палача. Той е тук.
КРАЛИЦАТА
Добре. Нека влезе.
Редиците на благородниците са разтварят и в дъното се появява Палачът, облечен в червено и черно, на рамото си носи дълъг меч в ножница.