Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Marie Tudor, 1833 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Гено Генов, 1990 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart (2011 г.)
Издание
Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми
Френска, първо, второ и трето издание
Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вагенщайн
Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова
Дадена за набор: януари 1990 г.
Подписана за печат: юни 1990 г.
Излязла от печат: август 1990 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 40,50
Издателски коли: 34,02
ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
История
- — Добавяне
Първа сцена
Няколко групи мъже тук-там по брега, сред които са Симон Рьонар, Джон Бриджес, лорд Чандъс, Робърт Клинтън, лорд Клинтън, Антъни Браун, виконт Дьо Монтагю.
ЛОРД ЧАНДЪС
Имате право, милорд. Изглежда, този проклет италианец е омагьосал кралицата. Кралицата вече не може без него. Тя живее само за него. Той е единствената й радост. Слуша само него. Ако някой ден не го види, погледът й става томителен, както по времето, когато, вие си спомняте, обичаше кардинал Поул[1].
СИМОН РЬОНАР
Много е влюбена наистина и поради това — много ревнива.
ЛОРД ЧАНДЪС
Дали този италианец не я е омагьосал!
ЛОРД МОНТАГЮ
Наистина, казват, че в неговата страна хората притежавали вълшебни отвари.
ЛОРД КЛИНТЪН
Испанците са изкусни в отровите, които причиняват смърт, италианците — в приготвянето на отровите, които пробуждат любовта.
ЛОРД ЧАНДЪС
Тогава този Фабиани е едновременно испанец и италианец. Кралицата е влюбена и болна. Накарал я е да пие и от двете отвари.
ЛОРД МОНТАГЮ
Хайде де! Все пак испанец ли е, или италианец?
ЛОРД ЧАНДЪС
Казват, че бил роден в Италия, в Капитанате, а израснал в Испания. Самият той твърди, че произхожда от стар испански благороднически род. Лорд Клинтън знае най-добре тези неща.
ЛОРД КЛИНТЪН
Авантюрист. Нито е испанец, нито италианец. И още по-малко англичанин, слава богу! Хората, които не са отникъде, нямат милост към страната, когато се сдобият с власт.
ЛОРД МОНТАГЮ
Чандъс, нали вие твърдяхте, че кралицата била болна? Но това не й пречи да води весел живот с фаворита си.
ЛОРД КЛИНТЪН
Весел живот, весел живот! Когато кралицата се смее, народът плаче. А фаворитът е отрупван с почести. Този човек яде парите и пие златото на държавата! Кралицата му даде имуществото на лорд Талбът[2], на великия лорд Талбът! Направи го граф Кланбрасил и барон Динасмонди. Същият този Фабиано Фабиани, който казва, че бил от испанския род Пенялвер, всъщност лъже! Сега той е пер на Англия като вас, Монтагю, като вас, Чандъс, като Станли, като Норфолк[3], като мен, като краля. Той е кавалер на Ордена на жартиерата[4] като инфанта на Португалия, като краля на Дания, като Томас Пърси[5], седмият граф Нортъмбърланд! А какъв владетел е владетелят, който управлява от леглото си! Никога Англия не е била тъпкана от толкова безмилостен тиранин. А аз, който вече съм стар, съм преживял не едно управление. В Тайбърн има седемдесет нови бесилки[6], кладите постоянно горят, брадвата на палача се точи всяка сутрин, а вечерта вече е изтъпена. Всеки ден посичат някой прославен благородник. Завчера посякоха Блантайър, вчера — Норткъри, днес — Саут-Рипо, утре — Тайърконъл. Следващата седмица ще бъде вашият ред, Чандъс, а следващия месец — моят. Милорди, милорди, какъв срам, какво безчестие е за нас да гледаме как падат главите на достолепни англичани заради удоволствието на един невзрачен жалък авантюрист, който дори не е роден в страната ни! Ужасна, непоносима е мисълта, че един неаполитански фаворит може да измъкне колкото си поиска дървени пънове за посичане на човешки глави изпод леглото на нашата кралица. Казвате, че двамата водели весел живот. За бога, това е светотатство! Прекрасно, влюбените си водят весел живот, докато главорезът умножава вдовиците и сираците пред вратата им. Ех, шумът на веригите е твърде оглушителен акомпанимент за италианската китара! Госпожа кралицата кани певци от Авиньонската капела[7], урежда всеки ден в двореца си спектакли, театрални представления[8], естрадите са препълнени с музиканти. По дяволите, госпожо, колкото по-тъжно е у вас, толкова по-весело е у нас, с извинение. Колкото по-малко са смешниците у вас, толкова по-малко са палачите у нас! Колкото по-малко са панаирите в Уестминстър, толкова по-малко са ешафодите в Тайбърн!
ЛОРД МОНТАГЮ
Внимавайте! Ние, милорд Клинтън, сме верни поданици. Нищо срещу кралицата, всичко срещу Фабиани.
СИМОН РЬОНАР (с ръка върху рамото на лорд Клинтън)
Търпение!
ЛОРД КЛИНТЪН
Търпение, лесно ви е да го кажете, господин Симон Рьонар. Вие сте Амонски байи във Франшконте, поданик сте на императора[9] и негов пратеник в Лондон. Представлявате тук испанския принц, бъдещия съпруг на кралицата[10]. Личността ви е неприкосновена за фаворита. Но ние сме друго нещо. Разбирате ли, за вас Фабиани е пастир, а за нас той е касапин.
Нощният мрак изпълва сцената.
СИМОН РЬОНАР
Този човек ми пречи толкова, колкото пречи и на вас. Вие се страхувате само за живота си, аз се страхувам за доверието, което имат в мен. Това е много повече. Аз не говоря, а действам. Аз, милорд, не се гневя като вас, аз мразя. Ще премахна фаворита.
ЛОРД МОНТАГЮ
О, но как? За това мисля по цял ден.
СИМОН РЬОНАР
Фаворитите на кралицата не се създават, нито могат да се премахват през деня. Срещу тях трябва да се действа само нощем.
ЛОРД ЧАНДЪС
Тази е твърде тъмна и страшна.
СИМОН РЬОНАР
Аз намирам, че е подходяща за онова, което съм намислил да направя.
ЛОРД ЧАНДЪС
Какво сте намислили да правите?
СИМОН РЬОНАР
Ще видите. Милорд Чандъс, когато жена управлява, управляват капризите. Тогава политиката престава да бъде аритметика и започва да се надява на случайността. Човек не може да разчита на нищо. След днешния ден не следва логично утрешният. Нещата се разиграват на карти, а не като партия шах.
ЛОРД КЛИНТЪН
Всичко това е точно така, но да говорим по същество. Господин съдия, кога ще ни избавите от фаворита? Времето не чака. Утре ще отсекат главата на Тайърконъл.
СИМОН РЬОНАР
Ако тази вечер срещна човека, когото търся, утре вечер Тайърконъл ще вечеря с вас.
ЛОРД КЛИНТЪН
Какво искате да кажете? А Фабиани?
СИМОН РЬОНАР
Милорд, имате ли добро зрение?
ЛОРД КЛИНТЪН
Да, макар че съм стар и че нощта е тъмна.
СИМОН РЬОНАР
Виждате ли Лондон от другата страна на реката?
ЛОРД КЛИНТЪН
Да! Защо?
СИМОН РЬОНАР
Гледайте добре! Оттук се виждат възходът и падението в съдбата на всеки фаворит: Уестминстър и Тауър.
ЛОРД КЛИНТЪН
Е, и какво?
СИМОН РЬОНАР
Ако бог ми е на помощ, има един човек, който в момента, в който ние с вас говорим, е все още там (посочва Уестминстър) и който утре по същото време ще бъде тук. (Посочва Тауър.)
ЛОРД КЛИНТЪН
Бог да ви е на помощ!
ЛОРД МОНТАГЮ
Народът го мрази повече и от нас. Какъв празник за Лондон ще бъде денят на изпадането му в немилост!
ЛОРД ЧАНДЪС
Оставяме се в ръцете ви, господин съдия. Разполагайте с нас. Какво трябва да се направи?
СИМОН РЬОНАР (посочва къщата до реката)
Всички виждате тази къща. Това е къщата на Гилбърт, майстор гравьор. Дръжте я под око. Разпръснете се с хората си, но не се отдалечавайте много. И най-важното, не предприемайте нищо без мен.
ЛОРД ЧАНДЪС
Разбрано.
Всички излизат в различни посоки.
СИМОН РЬОНАР (останал сам)
Не е лесно да се намери човек като този, който ми трябва.
Излиза. Влизат Джейн и Гилбърт, хванати под ръка. Отиват към къщата. Джошуа Фарнаби ги придружава, загърнат в плащ.