Виктор Юго
Мария Тюдор (20)

Седма сцена

 

КРАЛИЦАТА

А, ето го. (Продължава да говори нещо тихо на Симон Рьонар.)

 

ФАБИАНИ (настрани, всички го поздравяват, той се оглежда наоколо)

Какво значи това? Тази сутрин тук са събрани само неприятелите ми. Кралицата шепне нещо на Симон Рьонар. По дяволите, смее се. Лош знак!

 

КРАЛИЦАТА (любезно към Фабиани)

Бог да ви пази, милорд!

 

ФАБИАНИ (сграбчва ръката й и я целува)

Госпожо… (настрани.) Тя ми се усмихна. Не ме грози опасност.

 

КРАЛИЦАТА (продължава любезно)

Трябва да говоря с вас. (Излиза с него на авансцената.)

 

ФАБИАНИ

И аз трябва да ви говоря, госпожо. Сърдя ви се. Да ме отстраните, да ме държите като изгнаник толкова дълго време далеч от себе си! Ах, не би било така, ако в часовете, когато ме няма, вие мислехте за мен, както аз мисля за вас.

 

КРАЛИЦАТА

Несправедлив сте. Откакто ме напуснахте, мисълта ми е заета изцяло с вас.

 

ФАБИАНИ

Наистина ли? Нима съм толкова щастлив? Повторете ми думите си.

 

КРАЛИЦАТА (все още усмихната)

Кълна ви се.

 

ФАБИАНИ

Значи ме обичате, както ви обичам аз?

 

КРАЛИЦАТА

Да, милорд. Аз наистина мислих единствено за вас. Толкова много, че реших да ви устроя една приятна изненада.

 

ФАБИАНИ

Как? Каква изненада?

 

КРАЛИЦАТА

Една среща, която ще ви достави удоволствие.

 

ФАБИАНИ

Среща? С кого?

 

КРАЛИЦАТА

Отгатнете… Не можете ли да отгатнете?

 

ФАБИАНИ

Не, госпожо.

 

КРАЛИЦАТА

Обърнете се.

 

ФАБИАНИ (настрани)

Джейн!

 

ДЖЕЙН (настрани)

Това е той!

 

КРАЛИЦАТА (продължава да се усмихва)

Милорд, познавате ли тази девойка?

 

ФАБИАН

Не, госпожо.

 

КРАЛИЦАТА

Девойче, познавате ли милорда?

 

ДЖЕЙН

Истината струва повече от живота. Да, госпожо.

 

КРАЛИЦАТА

И така, милорд, вие не познавате тази жена?

 

ФАБИАНИ

Госпожо, тези хора искат да ме погубят. Заобиколен съм от неприятели. Тази жена е сигурно в заговор с тях. Аз не я познавам, госпожо, не зная коя е тя, госпожо!

 

КРАЛИЦАТА (става и го удря с ръкавицата си по лицето)

Ах, какъв подлец си ти! Значи така, изневеряваш на едната и се отричаш от другата! Значи не знаеш коя е тя! Искаш ли аз да ти кажа коя е? Тази жена е Джейн Талбът, дъщерята на Джийн Талбът, предания католик и благородник, който умря на ешафода заради майка ми. Тази жена е Джейн Талбът, моя братовчедка, Джейн Талбът, графиня Шрусбъри, графиня Уексфорд, графиня Уотърфорд, английска лейди. Ето коя е тази жена! Лорд Паджет, вие сте пазител на частния ми кралски печат и трябва да вземете под внимание това официално представяне. Кралицата на Англия признава тържествено, че присъстващата тук млада жена е Джейн, дъщеря и единствена наследница на последния граф Уотърфорд (Посочва документите.) Това са грамотите и доказателствата, които трябва да наредите да подпечатат с кралския печат. Такава е волята ми. (Към Фабиани.) Да, графиня Уотърфорд! И това е доказано! А ти ще върнеш имуществото й, нещастнико! Ах, ти не познаваш тази жена! Забравих, че не знаеш коя е тази жена! Е, добре ще ти я представя аз. Това е Джейн Талбът. Но нужно ли е да ти обяснявам повече?… (Гледа го в упор и тихо му изсъсква през зъби.) Подлец! Това е любовницата ти!

 

ФАБИАНИ

Госпожо…

 

КРАЛИЦАТА

Ето коя е тя. Сега пък аз ще ти кажа кой си ти. Ти си човек без душа, без сърце, без разум. Ти си измамник и подлец! Ти си… За бога, господа, няма нужда да се отдалечавате. Все ми е едно дали ще чуете какво ще кажа на този човек. Не съм понижила глас, струва ми се. Фабиано, ти си негодник, предател спрямо мен, подлец спрямо нея, лъжлив слуга, най-презреният сред хората. Вярно е, за жалост, направих те граф Кланбрасил, барон Динасмонди, барон Дармът в Девъншир… безумец съм била! Сега, милорди, ви моля за прошка, че ви принудих да заседавате редом с този човек! Ти, рицар, благородник, могъщ владетел! Но, негоднико, вгледай се в миг в хората, събрани тук! Погледни, около теб са само благородници! Ето Бриджес, барон Чандъс, ето Сеймор, херцог Съмърсет. Тези са от фамилията Станли, графове Дерби от 1485 година, онези са от рода Клитън, барони Клинтън от 1298 година! Нима си въобразяваш, че можеш да бъдеш равен на тези хора? Представяш се, че си потомък на испанския род Пенялвер, но това не е истина, ти си един презрян италианец, ти си нищо, по-малко от нищо, син на чорапчия от село Ларино. Да, господа, той е син на чорапчия. Баща му плете чорапи. Знаех го, но не го издавах, криех го и се преструвах, че вярвам на този човек, когато отваряше дума за благородническия си произход. Защото такива сме ние жените. О, боже мой, бих искала тук да има повече жени, за да им бъде за урок! Какъв негодник, какъв негодник! Мами една жена, а от другата се отрича. Нечестивец, ти наистина си нечестивец! Как, аз ти говоря, а ти още не си на колене! На колене, Фабиани! Милорди, принудете този мъж да коленичи пред мен!

 

ФАБИАНИ

Ваше величество…

 

КРАЛИЦАТА

Този негодник, когото обсипах с благодеяния, този неаполитански лакей, когото обявих за рицар и граф на Англия! Ах, трябваше да предвидя това, което се случва сега! Предупреждаваха ме, че накрая всичко ще свърши така. Но аз винаги съм си била такава, упорствам, а после виждам, че съм грешила. Моя е грешката. Италианец, значи измамник. Неаполитанец, значи подлец. Всеки път, когато баща ми ползваше услугите на някой италианец, се разкайваше. Виждаш ли, лейди Джейн, на какъв мъж си се отдала! Нещастно дете, ще отмъстя за теб, обещавам ти! Отдавна би трябвало да зная, че от джоба на италианеца човек може да измъкне само кама, а от душата му — само предателство!

 

ФАБИАНИ

Госпожо, кълна ви се…

 

КРАЛИЦАТА

Сега пък ще изрече фалшива клетва, ще си остане порочен докрай, ще ме накара да се червя пред тези мъже, мен, слабата жена, която го обичах. Дали ще се осмели да вдигне глава?

 

ФАБИАНИ

Да, госпожо, ще я вдигна. Изгубен съм, добре разбирам. Смъртта ми е решена. Вие ще използвате всички средства — кинжал, отрова…

 

КРАЛИЦАТА (хваща го за ръцете и го увлича към авансцената)

Отрова, кинжал, какви ги приказваш, италианецо? Ти мислиш, че ще избера подло и срамно отмъщение, отмъщение в гръб, както у вас, в Италия? Не, сеньор Фабиани, няма да е нито кинжал, нито отрова. Защо трябва да се крия, да търся някое тъмно ъгълче, да се унижавам, когато отмъщавам? Не, дявол да го вземе! Искам да е през деня, чуваш ли, милорд, посред бял ден, при хубаво слънце, на градския площад, с брадва на дръвника, пред тълпата на площада, пред очите на хората, излезли на прозорците, по покривите, пред сто хиляди свидетели! Искам да се страхуват, чуваш ли, милорд, да се възхищават на разкоша, ужаса и великолепието и да си казват „Жената е била обидена, но сега кралицата си отмъщава!“ Искам да видя този фаворит, на когото толкова завиждаха, този надменен млад красавец, когото покрих с кадифе и сатен, превит на две, обезумял и треперещ, на колене върху черното платно, бос, с вързани ръце, освиркан от тълпата, в ръцете на палача. На тази бяла шия, на която окачих златен орден, сега искам да окачат въжето. Видях как изглежда Фабиани на трона, сега искам да го видя как ще изглежда на ешафода.

 

ФАБИАНИ

Госпожо…

 

КРАЛИЦАТА

Нито дума! Ах, нито дума повече! С теб наистина е свършено, разбираш ли? Ще се качиш на ешафода като Съфолк и Нортъмбърланд^[1]. Ще устроя празник, както съм правила толкова пъти за добропорядъчните граждани на Лондон. Нали знаеш как те мразят добропорядъчните лондончани? Хубаво нещо е, дявол да го вземе, когато човек трябва да си отмъсти, да бъде Мария, първа дама и кралица на Англия, дъщеря на Хенри Осми, владетелка на четири морета. А когато се изкачиш на ешафода, скъпи мой Фабиани, ще можеш, ако поискаш, да се обърнеш към народа с дълга реч като Нортъмбърланд или да отправиш нескончаема молитва към бога като Съфолк, за да изпросиш евентуално помилване. Но бог ми е свидетел, че си изменник и няма да опростя престъплението ти. Какъв измамник! Като си помисля, че тази сутрин ми говореше за любов, говореше ми като на единствена любима. О, боже мой, господа, вие може би се учудвате, че ви говоря така откровено, но, повтарям ви, той вече не ме интересува. (Към лорд Съмърсет.) Милорд, вие сте главният надзирател на затвора в Тауър, вземете шпагата на този човек!

 

ФАБИАНИ

Ето я, но аз протестирам. Ако се приеме за доказано, че съм измамил или прелъстил една жена…

 

КРАЛИЦАТА

Ах, какво ме засяга дали си прелъстил някаква жена? Нима сега ме занимава това! Господата са свидетели, че наистина ми е все едно.

 

ФАБИАНИ

Прелъстяването на жена не е престъпление, което се наказва със смърт, госпожо. Спомняте ли си, че ваше величество не можа да осъди Трогмортън при подобно обвинение.

 

КРАЛИЦАТА

Струва ми се, че той ни предизвиква! Червеят се превръща в змия. А кой ти каза, че те обвинявам точно в това?

 

ФАБИАНИ

Тогава, в какво съм обвинен? Аз не съм англичанин, не съм поданик на ваше величество. Поданик съм на краля на Неапол и васал на папата. Ще призова легата му, негово преосвещенство кардинал Поул, да се застъпи за мен. Аз ще се защитавам, госпожо. Чужденец съм и мога да бъда съден само ако съм извършил престъпление, истинско престъпление. Какво е престъплението ми?

 

КРАЛИЦАТА

Осмеляваш се да питаш какво е престъплението ти?

 

ФАБИАНИ

Да, госпожо.

 

КРАЛИЦАТА

Милорди, чухте ли всички въпроса му? Сега ще чуете и отговора. Внимавайте и се пазете всички, които сте тук, защото след малко ще разберете, че само ако тропна с крак, от земята ще изникне ешафод. Чандъс, разтворете широко тази врата! Да влязат всички, да влезе целият двор, всички!