Виктор Юго
Мария Тюдор (5)

Втора сцена

 

ДЖОШУА

Оставям ви тук, приятели мои. Нощ е и аз трябва да заема поста си на ключар в Тауър. Ех, защо не съм свободен като вас! Виждате ли, вратарят на затвора всъщност е нещо като затворник. Сбогом, Джейн, сбогом, Гилбърт. Боже мой, приятели, въпреки всичко, колко съм щастлив, като ви виждам щастливи! А, щях да забравя! Гилбърт, за кога е сватбата?

 

ГИЛБЪРТ

След осем дни, нали, Джейн?

 

ДЖОШУА

Бога ми, та това е на другия ден след Коледа. Денят на пожеланията и на подаръците. Но аз няма какво да ви пожелая. Невъзможно е да се пожелае повече красота на такава годеница и повече любов на такъв годеник. Вие сте щастливци!

 

ГИЛБЪРТ

Добри ми Джошуа, нима ти не си щастлив?

 

ДЖОШУА

Аз не съм нито щастлив, нито нещастен. Отказал съм се от всичко. Виж, Гилбърт (разгръща плаща си и показва връзка ключове, окачена на пояса му), това са ключовете на затвора, които постоянно звънтят на колана ми, говорят си, разговарят с мен по всякакви философски въпроси. На младини бях съвсем друг, цял ден — влюбен, цял месец — обзет от честолюбие, цяла година — от лудост. Младостта ми премина при управлението на Хенри Осми^[1]. Странен човек беше този крал Хенри Осми. Мъж, който сменяше жените си, както жените сменят роклите си^[2]. Той изгони първата си жена, заповяда да отсекат главата на втората, нареди да разпорят корема на третата. Що се отнася до четвъртата пощади я и после просто я изгони. Затова пък заповяда да отсекат главата на петата. Хубава Джейн, не си мислете, че ви разказвам приказката за Синята брада, това е историята на Хенри Осми. По онова време аз участвах в религиозните войни, биех се и за единия и за другия. Тогава това беше най-доброто решение. Въпросът впрочем беше доста труден за решаване. Трябваше да се избира: „за“ или „против“ папата. Хората на краля бесеха тези, които бяха за папата, а онези, които бяха против, изгаряха^[3]. Безразличните, които не бяха нито „за“, нито „против“, ги горяха или бесеха в зависимост от случая. Който можеше, се измъкваше. При „да“ — въжето, при „не“ — наръч дърва. При отказ от „да“ и „не“ — въжето или кладата. Аз, който ви говоря сега, доста често съм бил пърлен на огнените езици и не помня вече дали два или три пъти ме окачваха и откачваха от въжето. Беше хубаво време, доста приличаше на днешното. Да, биех се за всичко това. По дяволите, ако сега знам за какво и за кого съм се бил тогава! Ако ми заговорят за проповедника Лутер или за папа Павел III^[4], вдигам рамене. Разбираш ли, Гилбърт, когато човек е с побелели коси, не трябва да се връща към мненията, заради които е воювал, и към жените, с които се е любил на двайсет години. И мненията, и жените му изглеждат твърде стари, твърде грозни, твърди хилави, твърде щърбави, твърде сбръчкани и глупави. Такова е миналото ми. Сега съм се оттеглил от обществените дела. Вече не съм войник нито на краля, нито на папата, а тъмничар в Тауър. Вече не се бия за никого, просто затварям всички под ключ. Аз съм един стар тъмничар. Единият ми крак е в затвора, другият — в гроба. Аз съм този, който събира останките от всички министри и всички фаворити, изпаднали в немилост пред кралицата. Много забавна работа. Но в края на краищата имам си едно детенце, което обичам, имам и вас двамата, обичам ви и ако вие сте щастливи, щастлив съм и аз!

 

ГИЛБЪРТ

В такъв случай бъди щастлив, Джошуа! Нали, Джейн?

 

ДЖОШУА

Самият аз не мога с нищо да допринеса за твоето щастие, но Джейн може. Нали я обичаш! А аз не ще мога да ти направя и най-малката услуга, докато съм жив. За щастие ти не си прочут благородник, за да имаш нужда от услугите на ключаря на Тауър. Джейн ще изплати моя дълг едновременно със своя. Защото и тя, и аз ти дължим всичко. Джейн беше само едно бедно дете, едно изоставено сираче. Ти я прибра при себе си и я отгледа. Аз пък щях да се удавя един ден в Темза, но ти се появи и ме извади от водата.

 

ГИЛБЪРТ

Джошуа, има ли смисъл да говорим постоянно за това?

 

ДЖОШУА

Аз само припомням, че нашият дълг, на Джейн и моят, е да те обичаме, аз като брат, тя като… о, не като сестра!

 

ДЖЕЙН

Не, като жена. Разбирам ви, Джошуа.

 

ГИЛБЪРТ (тихо на Джошуа)

Погледни я, Джошуа! Не е ли красива и очарователна, не е ли достойна за крал? Ако знаеше, ако можеше да си представиш колко я обичам!

 

ДЖОШУА

Бъди внимателен. Това е неразумно. Една жена не трябва да се обича толкова силно. Ако е дете, както и да е, но…

 

ГИЛБЪРТ

Какво искаш да кажеш?

 

ДЖОШУА

Нищо… Ще бъда на сватбата ви след осем дни… Надявам се, че тогава държавните дела ще ми оставят малко свободно време и всичко ще свърши.

 

ГИЛБЪРТ

Как, какво ще свърши?

 

ДЖОШУА

Ех, Гилбърт, ти не трябва да се забъркваш в тези неща. Ти си влюбен. Ти си от народа. Какво значение има за теб интригите горе, след като си щастлив долу? Но щом ме питаш, ще ти кажа. Очаква се след осем дни, а може би още след двайсет и четири часа Фабиано Фабиани да бъде заместен с някой друг от близкото обкръжение на кралицата.

 

ГИЛБЪРТ

Какъв е този Фабиано Фабиани?

 

ДЖОШУА

Това е любовникът на кралицата, един много известен и обаятелен фаворит, фаворит, готов да заповяда да отсекат главата на всеки, който не му харесва, преди сводница да каже „здрасти“ на клиента си, най-преуспяващият фаворит, който познава палачът на Тауър през последните десет години. Защото, навярно знаеш, палачът получава за всяка глава на прочут благородник по десет сребърни екю, а понякога, когато главата е на някой високопоставен, двойно. Всички желаят провалянето на този Фабиани. Истина е, че покрай задълженията си в Тауър аз чувам само нападките на зле настроените срещу него хора, на хората, чиито глави ще бъдат отрязани най-много след месец, на недоволните.

 

ГИЛБЪРТ

Нека вълците се изяждат помежду си! Какво ни засягат кралицата и фаворитът на кралицата, нали, Джейн?

 

ДЖОШУА

О, съществува съзаклятие на височайши особи срещу Фабиани! Голям късмет ще е за него, ако се измъкне. Няма да се изненадам, ако всичко се извърши тази нощ. Току-що видях, че наоколо скита дълбоко замислен господин Симон Рьонар.

 

ГИЛБЪРТ

Какъв е този Симон Рьонар?

 

ДЖОШУА

Как, нима не си чувал за него? Той е дясната ръка на императора в Лондон. Кралицата трябва да се омъжи за испанския принц, чийто пратеник тук е Симон Рьонар. Кралицата мрази Симон Рьонар, но се страхува от него и не може да му направи нищо. Той вече провали двама или трима нейни фаворити. Това е в кръвта му — да проваля фаворити. От време на време прочиства двореца от тях. Той е проницателен и много хитър човек, осведомен за всичко, което се върши в двора, и изпод всички събития изкопава два или три етажа подмолни интриги. Що се отнася до лорд Паджет^[5] — нали ти ме пита какъв бил лорд Паджет, — това е един много прозорлив благородник, който играеше важна роля в държавните дела по времето на Хенри Осми. Сега е член на Тайния съвет. Има такова влияние, че никой от другите министри не смее да шукне пред него. С изключение, разбира се, на канцлера, милорд Гардинър, който го ненавижда. Избухлив човек е този Гардинър и с много висок произход. Що се отнася до Паджет, по произход той е нищо и никакъв. Син на обущар кърпач. Но скоро ще го провъзгласят за барон в Стафорд.

 

ГИЛБЪРТ

Как словоохотливо нарежда този Джошуа!

 

ДЖОШУА

Ей богу, след като толкова време си слушал приказките на затворниците, никак не е трудно!

 

Разбираш ли сега, Гилбърт, човекът, който най-добре знае историята на нашето време, е вратарят на Тауър.

 

СИМОН РЬОНАР (чува последните думи от дъното на сцената)

Грешите, уважаеми. Палачът знае повече.

 

ДЖОШУА (тихо на Джейн и Гилбърт)

Да отидем малко встрани.

 

Този именно е господин Симон Рьонар.

 

ГИЛБЪРТ

Не ми харесват всички тези хора, които се въртят около къщата ми.

 

ДЖОШУА

Какво, по дяволите, е дошъл да търси тук? Трябва да се връщам бързо в Тауър. Струва ми се, че той ще ми създаде работа. Довиждане, Гилбърт, довиждане, хубава Джейн. Добре, че съм ви виждал в по-добро настроение от сегашното.

 

ГИЛБЪРТ

Довиждане, Джошуа. Но кажи ми все пак какво криеш под плаща си?

 

ДЖОШУА

Ех, и аз подготвям свой заговор.

 

ГИЛБЪРТ

Какъв заговор?

 

ДЖОШУА

О, вие, влюбените, забравяте много бързо. Преди малко ви споменах, че след два дни е денят на изненадите и подаръците. Господата подготвят изненада за Фабиани, аз също готвя изненада. Кралицата сигурно ще си подари нов фаворит, аз пък ще подаря кукла на детето си. (Изважда изпод плаща си кукла.) Съвсем нова е. Ще видим кой от двамата ще счупи по-бързо играчката си. Бог да ви пази, скъпи мои!

 

ГИЛБЪРТ

До скоро виждане, Джошуа.

 

ДЖОШУА (от дъното на сцената)

О, колко велико е провидението! То дава на всеки любимата му играчка: куклата на детето, детето на мъжа, мъжа на жената, жената на дявола!