Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Marie Tudor, 1833 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Гено Генов, 1990 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart (2011 г.)
Издание
Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми
Френска, първо, второ и трето издание
Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вагенщайн
Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова
Дадена за набор: януари 1990 г.
Подписана за печат: юни 1990 г.
Излязла от печат: август 1990 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 40,50
Издателски коли: 34,02
ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
История
- — Добавяне
Трета сцена
Кралицата, Гилбърт и Симон Рьонар.
ГИЛБЪРТ
Пред кого съм?
СИМОН РЬОНАР
Пред кралицата.
ГИЛБЪРТ
Кралицата!
КРАЛИЦАТА
Да, така е. Пред кралицата. Аз съм кралицата. Нямам време за удивление. Вие, господине, сте Гилбърт, майстор гравьор. Живеете на другия бряг на реката с някоя си Джейн. Вие сте неин годеник, тя ви изневерява, любовникът й се казва Фабиано. Той ми изневерява, изневерява на мен. Вие искате да си отмъстите, аз — също. Именно затова трябва да разполагам с живота ви както намеря за добре. Ще казвате това, което ви заповядам да казвате, каквото и да става. За вас не бива да съществува нито истина, нито лъжа, нито добро, нито зло, нито справедливост, нито неправда. Трябва да следвате само моята воля и да се ръководите само от моето отмъщение. Ще ме оставите да действам и ще бъдете изцяло на мое разположение. Съгласен ли сте?
ГИЛБЪРТ
Госпожо…
КРАЛИЦАТА
Ще бъдеш отмъстен. Но те предупреждавам, че ще трябва да умреш. Това е всичко. Постави условията си. Ако имаш стара майка, която трябва да покрием със саван от кюлчета злато, говори, аз ще изпълня всичко. Продай ми живота си за толкова, колкото поискаш.
ГИЛБЪРТ
Аз вече се отказах от решението си да умра, госпожо.
КРАЛИЦАТА
Как така?
ГИЛБЪРТ
Чуйте, ваше величество, размишлявах цяла нощ. Още нищо не ми е ясно в тази работа. Видях само един мъж, който се похвали, че бил любовник на Джейн. Кой ще ме убеди, че не ме е излъгал? Видях някакъв ключ. Кой ще ме убеди, че не го е откраднал? Видях някакво писмо. Кой ще ме убеди, че не е накарал някого насила да го напише? Впрочем не си спомням вече много добре дали това наистина беше нейният почерк. Беше тъмно, самият аз бях развълнуван, не виждах съвсем ясно. Не мога да дам живота си, който й принадлежи, просто така. Не вярвам на нищо, не съм сигурен в нищо. Не съм виждал Джейн оттогава.
КРАЛИЦАТА
Вижда се, че обичаш! Ти си като мен, упорстваш пред неоспоримите доказателства. Но ако я видиш тази твоя Джейн, ако я чуеш да признава престъплението си, ще направиш ли това, което искам?
ГИЛБЪРТ
Да. При едно условие.
КРАЛИЦАТА
Ще ми го кажеш по-късно. (Към Симон Рьонар.) Доведете жената!
Симон Рьонар излиза. Кралицата скрива Гилбърт зад една завеса, спусната в дъното на сцената.
Скрийте се тук.
Влиза Джейн, бледа и разтреперана.