Виктор Юго
Мария Тюдор (23)

Първа сцена

 

ГИЛБЪРТ

И какво?…

 

ДЖОШУА

Уви!

 

ГИЛБЪРТ

Никаква надежда?

 

ДЖОШУА

Никаква надежда!

 

О, няма да видиш нищо от прозореца!

 

ГИЛБЪРТ

Сигурен си, така ли?

 

ДЖОШУА

Повече от сигурен!

 

ГИЛБЪРТ

Значи е за Фабиани?

 

ДЖОШУА

За Фабиани е.

 

ГИЛБЪРТ

Какъв щастливец! Проклет да съм!

 

ДЖОШУА

Горкият Гилбърт! Ще дойде и твоят ред. Днес — той, утре — ти.

 

ГИЛБЪРТ

За какво говориш? Ние, изглежда, не се разбрахме. За какво ми говориш ти?

 

ДЖОШУА

За ешафода, който издигат в момента.

 

ГИЛБЪРТ

А аз ти говоря за Джейн.

 

ДЖОШУА

За Джейн ли?

 

ГИЛБЪРТ

Да, за Джейн. Единствено за Джейн! Какво значение има всичко друго! Нима ти вече си забравил? Нима вече не си спомняш, че от един месец, вкопчен в решетките на тъмничното прозорче към улицата, аз я виждам как снове непрестанно наоколо, бледа и съкрушена, в подножието на кулата, в която са затворени двама мъже, Фабиани и аз! Нима вече не си спомняш тревогите ми, съмненията ми, безпокойствата ми? За кого от двамата идва тя? Повтарям си този въпрос ден и нощ като окаян нещастник. И на теб го зададох, Джошуа. Вчера вечерта ти ми обеща, че ще се опиташ да я намериш и да поговориш с нея. Ох, кажи, разбра ли нещо? За мен ли идва тя, или за Фабиани?

 

ДЖОШУА

Разбрах от сигурно място, че днес ще отсекат главата на Фабиани, а утре — твоята. Признавам, че откакто научих, съм като луд, Гилбърт. Ешафодът измести Джейн от ума ми. Твоята смърт…

 

ГИЛБЪРТ

Моята смърт! Какво значи за теб тази дума? Смъртта за мен е, че Джейн вече не ме обича. От деня, в който разбрах, че тя не ме обича вече, аз съм мъртъв. О, Джошуа, мъртъв в истинския смисъл на думата. Онова, което е останало от мен, не си струва труда да бъде посичано на ешафода. Ох, нима не разбираш, нима не можеш да си представиш мъж, който обича истински? Ако преди два месеца ми бяха казали: Джейн, любимата ви, гордостта ви, лилията ви, съкровището ви, се е отдала на друг. Искате ли я сега? Щях да отвърна: Не, не я искам. По-скоро щях да пожелая хиляди пъти смъртта за нея и за себе си! Щях да стъпча в краката си онзи, който е могъл да допусне, че съм способен да извърша противното. А ето сега, сега я търся! Днес Джейн вече не е същата Джейн, разбираш ли, не е онази, неопетнената Джейн, която обожавах, онази Джейн, чието чело едва докосвах с устни. Джейн се е отдала на друг, на един негодник, е, добре, вече зная всичко, но все едно, аз я обичам, сърцето ми е разбито, но я обичам. Бих целувал краката й, бих я молил да ми прости, ако разбера, че тя все още ме обича. Ако се беше озовала на улицата сред онези, които живеят с ласките на случайни мъже, пак бих я прибрал при себе си, бих я притиснал до гърдите си, Джошуа!… Джошуа, бих дал не сто години от живота си, защото ми остава само утрешният ден, а вечността, която от утре ще ми принадлежи, за да я видя как ми се усмихва още веднъж, само веднъж, преди да умра, и ми казва обожаваните от мен думи, които тя така нежно изричаше някога: „Обичам те!“ Джошуа, Джошуа, странна е душата на мъжа, който обича. Струва ти се, че ще убиеш жената, която ти изневерява? Не, няма да я убиеш, ще легнеш в краката й както преди, но вече ще си много, много тъжен. Сигурно мислиш, че съм слаб? Но нима ще спечеля, ако убия Джейн? О, сърцето ми е пълно с непоносими чувства. Ех, ако тя още ме обича, има ли значение какво е направила? Но тя обича Фабиани! Тя сигурно обича Фабиани! Заради него, за Фабиани идва тя. Едно е сигурно — аз наистина искам да умра! Хайде, Джошуа, имай милост към мен!

 

ДЖОШУА

Фабиани ще бъде екзекутиран днес.

 

ГИЛБЪРТ

А утре — аз.

 

ДЖОШУА

Бог е вездесъщ.

 

ГИЛБЪРТ

Днес е моето отмъщение. Утре — неговото.

 

ДЖОШУА

Братко, ето втория началник на стражите в Тауър, господин Иниъс Дълвъртън. Трябва да се прибираш. Ще се видим утре вечер, братко мой.

 

ГИЛБЪРТ

О, колко тежко е да умреш, без да те обичат, без да те оплачат! Джейн!… Джейн!… Джейн!… (Връща се в килията си.)

 

ДЖОШУА

Горкият Гилбърт! Боже мой! Кой би могъл да повярва, че ще се случи това, което му се случи? (Излиза.)

Втора сцена

 

СИМОН РЬОНАР

Съгласен съм с вас, това е много странно. И все пак друго не можеше да се очаква. Кралицата е луда, тя не знае какво иска. На нея не може да се разчита. Тя е като всяка жена. Помислете си, какво прави тя тук? Разберете, душата на жената е загадка. Крал Франсоа Първи заповядал да изпишат върху един от витражите в двореца Шамбор^[1]:

 

Жената често мени си нрава,

безумец, който й се дава.

 

Слушайте, господин Иниъс, ние с вас сме стари приятели. Екзекуцията трябва да се извърши днес! Тук всичко зависи от вас. Щом са ви натоварили с изпълнението. (Прошепва нещо на ухото на Иниъс.) Постарайте се да се измъкнете, провалете изкусно намерението й. Трябва ми не повече от два часа тази вечер, за да свърша всичко. Утре вече няма да има фаворит, аз ще бъда всемогъщ, вдругиден вие вече ще сте баронет и главен надзирател на стражите в Тауър. Разбрахме ли се?

 

ИНИЪС

Ясно.

 

СИМОН РЬОНАР

Добре. Чувам стъпки, някой идва. Не трябва да ни виждат заедно. Излезте от другата страна. Аз отивам да посрещна кралицата.

Трета сцена

 

ТЪМНИЧАРЯТ

Доведох ви където искахте, милейди. Ето вратите на двете килии. А сега обещаното, ако обичате!

 

ДЖЕЙН

Ето.

 

ТЪМНИЧАРЯТ

Благодаря. И не ме издавайте.

 

ДЖЕЙН (сама)

Боже мой! Какво да правя? Аз го погубих, аз трябва да го спася. Сама жена не може да направи нищо. Какво бих могла да предприема? Ешафода! Какво ужасно нещо е ешафодът! Хайде, стига сълзи, трябва да се действа. Само че няма да мога, няма да мога! Боже мой, имай милост към мен. Някой идва, струва ми се. Кой говори там? Този глас ми е познат. Това е гласът на кралицата. Ах, всичко е изгубено. (Скрива се зад една колона.)

Четвърта сцена

 

КРАЛИЦАТА

Е, новото ми решение сигурно ви учудва! Ах, човек не може вече да ме познае! Да, така е! Какво от това? Такава съм. Сега вече не искам той да умре!

 

СИМОН РЬОНАР

Все пак ваше величество разпореди вчера екзекуцията да се извърши днес.

 

КРАЛИЦАТА

По същия начин завчера бях разпоредила екзекуцията да се извърши вчера. А в неделя, онзи ден, бях обявила, че екзекуцията ще се извърши в понеделник. Днес повелявам, че екзекуцията ще бъде изпълнена утре.

 

СИМОН РЬОНАР

Наистина от втората неделя преди Коледа, когато Звездната камара произнесе присъдата и двамата осъдени бяха върнати в Тауър, предвождани от палача с брадва, обърната към главите им, изминаха вече три седмици, а ваше величество продължава да отлага изпълнението на присъдата.

 

КРАЛИЦАТА

Е, добре, нима вие, господине, не разбирате какво означава това? Нима трябва да ви казвам всичко? Нима трябва да разголвам сърцето си пред вас само защото съм кралица, клетата аз, а вие — пратеник на испанския принц, бъдещия ми съпруг? Боже мой, нима вие, мъжете, не знаете, че жената изпитва свян не само физически, но и душевно? Е, добре, така е, щом не искате да разберете, щом се преструвате, че нищо не разбирате, ще ви кажа открито: отлагам всеки ден екзекуцията на Фабиани за другия ден, защото всяка сутрин, разбирате ли ме, силите ме напускат при мисълта, че камбаната на Тауър ще извести смъртта на този мъж, защото чувствам, че ми прималява при мисълта как точат брадвата за да го убият, защото ми се струва, че умирам, когато си представя как коват ковчега за този мъж, защото съм жена, защото съм слаба, защото съм безумна, защото обичам този мъж, по дяволите! Това достатъчно ли ви е? Доволен ли сте? Разбирате ли ме? О, един ден ще намеря начин да ви отмъстя за всичко, което ме накарахте да ви кажа, помнете ми думата!

 

СИМОН РЬОНАР

И все пак, струва ми се, че е време да приключим с този Фабиани. Съвсем скоро ви предстои женитба с моя господар, с испанския принц, госпожо.

 

КРАЛИЦАТА

Ако испанският принц не е доволен, нека каже, тогава ще се омъжа за някой друг. Не ми липсват претенденти за съпруг. Синът на Римския крал, Пиемонтският принц^[2], инфантът на Португалия, кардинал Поул, кралят на Дания и лорд Кортни^[3] са също високоуважавани благородници като него.

 

СИМОН РЬОНАР

Ха, лорд Кортни, лорд Кортни!

 

КРАЛИЦАТА

Един английски барон, господине, не струва по-малко от един испански принц. Впрочем родът на лорд Кортни води началото си от императорите на Изтока. Е, ако искате, можете да ми се разсърдите!

 

СИМОН РЬОНАР

Фабиани си спечели омразата на всички добропорядъчни хора в Лондон.

 

КРАЛИЦАТА

С изключение на мен.

 

СИМОН РЬОНАР

Обикновените хора и сеньорите са на едно и също мнение за него. Ако той не бъде обезглавен още днес, както обеща ваше величество…

 

КРАЛИЦАТА

Е, и какво?

 

СИМОН РЬОНАР

Простолюдието ще се разбунтува.

 

КРАЛИЦАТА

А моите наемници!

 

СИМОН РЬОНАР

Тогава васалните ви сеньори ще организират заговор.

 

КРАЛИЦАТА

А палачът ми!

 

СИМОН РЬОНАР

Ваше величество се закле върху молитвеника на майка си, че няма да го помилва.

 

КРАЛИЦАТА

Ето документа с моя подпис, в който се кълна в кралската си чест, че ще помилвам приносителя му без всякакви уговорки. Той вече ми го връчи. Честта на короната струва повече от молитвеника на майка ми. Едната клетва отменя другата. Но кой ви е казал, че ще го помилвам?

 

СИМОН РЬОНАР

Той съвсем открито ви изневери, госпожо.

 

КРАЛИЦАТА

Какво от това? Всички мъже го правят. Не искам той да умре. Разберете, милорд… господин съдия, исках да кажа. Боже мой, вие така ме обърквате, че вече наистина не зная на кого говоря! Разберете, зная всичко, което ще ми кажете. Зная, че е низък, страхлив и подъл човек. Зная всичко, както и вие. Срамувам се, че е такъв. Но аз го обичам. Какво искате от мен? Сигурна съм, че не бих могла да обичам толкова силно един почтен мъж. От друга страна, какво пък представлявате вие, порядъчните хора? Дали струвате повече от него? Сигурно ще кажете, че той е фаворит, а англичаните не обичат фаворитите. Мога ли да бъда сигурна, че вие не искате да го премахнете, за да издигнете на мястото му граф Килдеър, онзи самодоволен и глупав ирландец? Какво че заповядва да отсичат по двайсет глави на ден! Какво ви засяга това? И не ми говорете за испанския принц. Изобщо не ви е грижа за него. Не ми говорете и за недоволството на господин Дьо Ноай, френския посланик. Господин Дьо Ноай е един глупак и сама ще му го кажа открито. Освен това аз съм жена, днес искам нещо, утре не го искам, нима мога да реша веднъж завинаги? Животът на този мъж е необходим за моя живот. Не си придавайте такъв непорочен и добронамерен вид, умолявам ви! Известни са ми всичките ви интриги. Между нас казано, вие знаете, както и аз, че той не е извършил престъплението, за което е осъден. Всичко беше нагласено. Не искам Фабиани да умре! Аз господарка ли съм в тази страна, или не? Хайде, господин съдия, да говорим друго, искате ли?

 

СИМОН РЬОНАР

Аз се оттеглям, госпожо. Всички ваши благородници ви приканват към благоразумие чрез моя глас.

 

КРАЛИЦАТА

Благородниците не ме интересуват.

 

СИМОН РЬОНАР (встрани)

Тогава да опитаме с народа. (Излиза с дълбок поклон.)

 

КРАЛИЦАТА (сама)

Излезе със странно изражение на лицето. Този човек е способен да раздуха недоволство. Трябва бързо да отида в кметството. Но не веднага, някой идва!

Пета сцена

 

КРАЛИЦАТА

Вие ли сте, господин Иниъс? Заедно с този мъж трябва да се заемете веднага да организирате бягството на граф Кланбрасил.

 

ИНИЪС

Госпожо…

 

КРАЛИЦАТА

Разбирам, не мога да разчитам на вас, спомних си, че вие сте от неприятелите му. Боже мой, заобиколена съм само от неприятелите на мъжа, когото обичам. Обзалагам се, че този ключар, когото не познавам, също го мрази.

 

ДЖОШУА

Така е, госпожо.

 

КРАЛИЦАТА

Боже мой, боже мой, този Симон Рьонар е по-силен от мен, от кралицата! Какво? Нима няма никой, на когото да се доверя тук, никой, на когото да поверя организирането на бягството на Фабиани.

 

ДЖЕЙН (излиза иззад стълбата)

Има, госпожо, на мен!

 

ДЖОШУА (настрани)

Джейн!

 

КРАЛИЦАТА

На теб! Коя си ти? Вие ли сте Джейн Талбът? Как сте влезли тук? О, все едно, щом вече сте тук. Вие идвате да спасите Фабиани! Благодаря! Би трябвало да ви мразя, Джейн, би трябвало да ви ревнувам, имам хиляди причини. Но не, обичам ви, защото вие го обичате. Пред ешафода ревността се забравя, остава само любовта. Вие сте като мен, прощавате му, разбирам ви. Мъжете не могат да разберат това. Лейди Джейн, нека се споразумеем! Нали и двете сме еднакво нещастни? Трябва да измъкнем Фабиани оттук. Оставате ми само вие, принудена съм да ви се доверя. Поне съм сигурна, че ще заложите сърцето си в подготовката на бягството. Заемете се с него. Господа, и двамата ще се подчинявате на лейди Джейн за всичко, което ви нареди, и ще отговаряте с главите си пред мен за изпълнението на заповедите й. Прегърни ме, Джейн!

 

ДЖЕЙН

В подножието на кулата тече Темза. Забелязах, че откъм реката има таен вход. Една лодка пред този вход и бягството може да стане по Темза. Това е най-сигурният път.

 

ИНИЪС

За да се доплува с лодка дотам, е нужен поне един час.

 

ДЖЕЙН

Много е.

 

ИНИЪС

Бързо ще мине. Освен това след час ще бъде вече тъмно. Така ще е по-добре, ако нейно величество държи бягството да бъде тайно.

 

КРАЛИЦАТА

Може би имате право. Добре тогава, ще се видим след час! Сега ви оставям, лейди Джейн. Трябва да отида в кметството. Спасете Фабиани!

 

ДЖЕЙН

Бъдете спокойна, госпожо!

 

ДЖОШУА (от авансцената)

Гилбърт има право, тя е влюбена във Фабиани!

Шеста сцена

 

ДЖЕЙН (към Иниъс)

Чухте разпорежданията на кралицата. Осигурете лодка пред тайния вход, ключове за коридорите, водещи към него, шапка и плащ.

 

ИНИЪС

Невъзможно е да се осигури всичко това, преди да падне нощта. Ще се върна след час, милейди.

 

ДЖЕЙН

Добре. Вървете. Оставете ме с този човек.

 

ДЖОШУА (настрани, от авансцената)

Този човек! Ясно. Щом е забравила Гилбърт, вече не познава и Джошуа. (Отправя се към килията на Фабиани и се готви да я отвори.)

 

ДЖЕЙН

Какво правите там?

 

ДЖОШУА

Предугаждам желанието ви, милейди. Отварям вратата.

 

ДЖЕЙН

Чия врата?

 

ДЖОШУА

Вратата на килията на милорд Фабиани.

 

ДЖЕЙН

А тази тук?

 

ДЖОШУА

Тази врата води към килията на друг затворник.

 

ДЖЕЙН

Кой е той?

 

ДЖОШУА

Друг един осъден на смърт. Един мъж, когото не познавате. Майстор гравьор, казва се Гилбърт.

 

ДЖЕЙН

Отворете неговата врата!

 

ДЖОШУА (след като е отворил вратата)

Гилбърт!

Седма сцена

 

ГИЛБЪРТ (от вътрешността на килията)

Какво искат пак от мен?

 

Джейн! Лейди Джейн Талбът!

 

ДЖЕЙН (на колене, без да вдига очи към него)

Гилбърт, идвам да ви спася.

 

ГИЛБЪРТ

Да ме спасите!

 

ДЖЕЙН

Изслушайте ме. Имайте милост, не ме измъчвайте! Зная всичко, което ще ми кажете сега. Имате право, но не ми го казвайте. Аз трябва да ви спася. Всичко е подготвено. Бягството ви е подсигурено. Позволете да ви спася, както бихте позволили на всеки друг. Аз не искам нищо повече. След това можете да ме изоставите. Можете да не си спомняте за мен. Недейте ми прощава, но позволете ми да ви спася. Искате ли?

 

ГИЛБЪРТ

Благодаря, но е безполезно. Защо искате да ме спасите, лейди Джейн, след като вече не ме обичате?

 

ДЖЕЙН (зарадвана)

О, Гилбърт, наистина ли искате това от мен? Гилбърт, нима все още благоволявате да се интересувате какво става в душата на едно нещастно момиче? Гилбърт, нима любовта, която бих могла да изпитвам към някого, все още ви интересува, нима смятате, че си струва труда да ви говоря за това? Ах, мислех, че вече ви е все едно, че ме презирате достатъчно силно, за да се безпокоите за онова, което става в душата ми. Гилбърт, ако знаете как ми подействаха думите, които току-що ми казахте! Те са като неочакван слънчев лъч в нощта на душата ми, повярвайте ми! Добре, изслушайте ме тогава! Ако все още имах смелостта да се доближа до вас, ако все още имах смелостта да докосна дрехите ви, да взема ръката ви в своите ръце, да вдигна очите си към вас и към небето както някога, знаете ли какво бих ви казала, на колене, простряна пред вас, със сълзи на очи, в краката ви, задушена от ридания и от ангелска радост в душата? Бих ви казала: Гилбърт, обичам те!

 

ГИЛБЪРТ (сграбчва я пламенно в обятията си)

Ти ме обичаш!

 

ДЖЕЙН

Да, обичам те!

 

ГИЛБЪРТ

Обичаш ме! Тя ме обича, боже мой, наистина ли е така, наистина ли ми го казва тя, наистина ли това е нейният глас, о, небесни боже!

 

ДЖЕЙН

Любими мой!

 

ГИЛБЪРТ

Всичко си приготвила за бягството ми, така ли? Бързо, бързо, да бягаме, искам да живея, искам да живея, Джейн ме обича! Тази кула ме задушава, смазва ме. Имам нужда от въздух. Задушавам се тук! Да бягаме, бързо! Хайде, Джейн! Искам да живея! Тя ме обича!

 

ДЖЕЙН

Още не! Трябва да се намери лодка. Трябва да изчакаме нощта. Но бъди спокоен, ти си спасен. След по-малко от час ще бъдем вън. Кралицата е в кметството и няма да се върне толкова бързо. Аз заповядвам тук. Ще ти обясня всичко.

 

ГИЛБЪРТ

Да чакаме още цял час, но това е много време! Ох, нямам търпение, искам да се върна отново към живота, да бъда щастлив. Джейн, Джейн, колко е хубаво, че си при мен! Аз ще живея, ти ме обичаш! Напускам ада. Прегърни ме, ще извърша някоя лудост, разбираш ли! Иска ми се да се смея, да пея. Нали ме обичаш?

 

ДЖЕЙН

Да, обичам те, обичам те! Повярвай ми, Гилбърт, говоря ти, както се говори пред одъра на издъхващ. Истината е, че винаги съм обичала само теб. Дори в греха си, дори в бездната на престъплението, аз те обичах! Още щом попаднах в обятията на демона, който ме погуби, аз заплаках за моя ангел!

 

ГИЛБЪРТ

Всичко е забравено, прощавам ти всичко. Не говори повече за това, Джейн. О, какво значение има миналото? Кой би устоял на гласа ти? Кой не би постъпил като мен? О, да, аз наистина ти прощавам всичко, мое обично дете! Смисълът на любовта е всеопрощаващата доброта. Джейн, ревността и отчаянието пресушиха сълзите в очите ми. Прощавам ти и ти благодаря, защото за мен ти си единственото лъчезарно създание в света, защото при всяка дума, която произнасяш, чувствам, че болката умира и в душата ми се ражда радост. Изправи се, Джейн, вдигни глава, погледни ме. Повтарям ти, ти си моето дете.

 

ДЖЕЙН

Все така великодушен, все същият! Гилбърт, любими мой!

 

ГИЛБЪРТ

Ах, така искам вече да съм навън, да бягаме, да сме някъде далеч, да съм свободен с теб! О, защо не идва тази нощ! Лодката не е ли вече тук! Джейн, ще напуснем веднага Лондон, още тази нощ. Ще избягаме от Англия, ще отидем във Венеция. Там хората с моя занаят печелят много пари. Ти ще бъдеш моя… О, боже мой, аз съм безумец, забравих чие име носиш. Името ти е много хубаво, Джейн!

 

ДЖЕЙН

Какво говориш?

 

ГИЛБЪРТ

Дъщеря на лорд Талбът!

 

ДЖЕЙН

Предпочитам да ме назовават по друг начин!

 

ГИЛБЪРТ

Как?

 

ДЖЕЙН

Жената на майстора гравьор Гилбърт.

 

ГИЛБЪРТ

Джейн!…

 

ДЖЕЙН

Ах, не, не мисли, че искам това от теб. О, зная, че съм недостойна за теб! Няма да вдигна толкова високо глава. Няма да злоупотребя до такава степен с добротата ти. Не, бедният гравьор Гилбърт няма да сключи неравен брак с графиня Уотърфорд! Не, аз ще те последвам, ще те обичам, няма никога да те напусна. Денем ще лягам в краката ти, нощем ще спя пред вратата ти. Ще те гледам как работиш, ще ти помагам, ще ти давам всичко, от което имаш нужда. Ще бъда за теб повече от сестра, ще те следвам навсякъде като вярно куче. А ако ти се ожениш, Гилбърт, защото бог сигурно ще ти помогне да намериш чиста, безукорна, достойна за теб жена, и така, ако се ожениш, ако жена ти е добра, ако тя пожелае, аз ще стана нейна слугиня. Ако не ме иска, ще си отида, ще отида да умра някъде. Само в този случай ще те напусна. Ако не се ожениш, ще остана при теб, ще бъда много нежна и смирена, ще видиш! Ако хората не одобряват, че съм с теб, да си мислят каквото искат. Няма вече от какво да се срамувам, разбираш ли, аз съм нещастно момиче!

 

ГИЛБЪРТ (пада в краката й)

Ти си ангел, ти си моята жена!

 

ДЖЕЙН

Твоя жена! Нима ще ми простиш, както прощава бог, нима ще възвърнеш чистотата ми! О, Гилбърт, бъди благословен, че отново полагаш девическия венец върху челото ми!

 

ДЖОШУА

Аз съм Джошуа, лейди Джейн.

 

ГИЛБЪРТ

Добрият Джошуа.

 

ДЖОШУА

Преди малко не ме познахте.

 

ДЖЕЙН

Ах, така е, трябваше да започна от него.

 

ГИЛБЪРТ (притиска я в обятията си)

Колко съм щастлив! Не мога да повярвам, това ли е истинското щастие?

 

ДЖОШУА

Какви са тези викове? (Отива към прозореца, който гледа към улицата.)

 

ДЖЕЙН

О, боже мой, дано не се случи нещо!

 

ДЖОШУА

Долу се е събрала голяма тълпа. Виждам мотики, пики и факли. Наемниците на кралицата на коне, въоръжени. Всички идват насам. Какво крещят? Ах, по дяволите! Струва ми се, че простолюдието се е разбунтувало.

 

ДЖЕЙН

Дано не се бунтуват срещу Гилбърт!

 

ДАЛЕЧНИ ВИКОВЕ

Фабиани! Смърт на Фабиани!

 

ДЖЕЙН

Чувате ли?

 

ДЖОШУА

Да.

 

ДЖЕЙН

Какво викат?

 

ДЖОШУА

Не мога да разбера.

 

ДЖЕЙН

Ах, боже мой, боже мой!

Осма сцена

 

ИНИЪС

Милорд Фабиани, милорд! Нямаме нито миг за губене! Разбрали са, че кралицата иска да спаси живота ви. Народът на Лондон се бунтува срещу вас. След четвърт час ще ви разкъсат. Милорд, спасявайте се, бягайте! Ето ви плащ и шапка. Ето ключовете. Това е лодкарят. И не забравяйте, че всичко дължите на мен. Бързайте, милорд! (Тихо на Лодкаря.) Ти няма да бързаш!

 

ДЖЕЙН (покрива набързо Гилбърт с плаща, слага му шапката, тихо на Джошуа)

О, боже, дано този човек не го познае…

 

ИНИЪС (вглежда се в Гилбърт)

Но как? Това не е лорд Кланбрасил! Вие не изпълнявате заповедите на кралицата, милейди! Вие помагате на другиго да избяга!

 

ДЖЕЙН

Всичко е изгубено. Трябваше да го предвидя! Ах, господи! Господине, имайте милост…

 

ИНИЪС (тихо на Джейн)

Тихо! Действайте! Нищо не съм видял, нищо не съм казал. (Оттегля се с безразлично изражение на лицето в дъното на сцената.)

 

ДЖЕЙН

Какво каза той? Ах, нима провидението ни закриля! Ах, нима всички искат да спасят Гилбърт!

 

ДЖОШУА

Не, лейди Джейн! Всички искат да погубят Фабиани.

 

Да побързаме, Гилбърт! Ела, бързо!

 

ДЖОШУА

Оставете го да бяга сам.

 

ДЖЕЙН

Да го оставя, аз?

 

ДЖОШУА

За малко само. Не трябва да има жена в лодката, ако искате той да се измъкне. Все още е светло. Вие сте облечена в бяло. Ще го настигнете, след като отмине опасността. Елате с мен оттук. Той — оттам.

 

ДЖЕЙН

Джошуа е прав. Къде ще се срещнем след това, Гилбърт?

 

ГИЛБЪРТ

Под първия свод на Лондонския мост.

 

ДЖЕЙН

Добре. Тръгвай, бързо. Шумът нараства. Бих искала вече да си далеч.

 

ДЖОШУА

Ето ключовете. Трябва да отключиш и заключиш дванайсет врати, докато стигнеш до реката. Ще ти е нужен поне четвърт час.

 

ДЖЕЙН

Четвърт час! Дванайсет врати! Ужасно!

 

ГИЛБЪРТ (целува я)

Довиждане, Джейн. Още няколко мига раздяла и отново ще се съберем за цял живот.

 

ДЖЕЙН

Завинаги! (На Лодкаря.) Господине, отговаряте за него!

 

ИНИЪС (тихо на Лодкаря)

Внимавай добре, не бързай!

 

ДЖОШУА

Спасен е. Сега да помислим за нас. Трябва да заключа килията. (Заключва килията на Гилбърт.) Готово. Елате бързо, оттук!

 

ИНИЪС (сам)

Фабиани остана в клопка! Ето една пъргава жена, на която съдията Симон Рьонар би платил доста пари. Но какво ще направи кралицата, като научи? Дано гневът й не падне върху мен!

Девета сцена

 

КРАЛИЦАТА (тихо на Иниъс)

Успяхте ли да измъкнете Фабиани от Тауър?

 

ИНИЪС

Още не!

 

КРАЛИЦАТА

Още не! (Гледа го втренчено с гневно изражение.)

 

ИНИЪС (настрани)

По дяволите!

 

ВИКОВЕ ОТ НАРОДА (отвън)

Смърт на Фабиани!

 

СИМОН РЬОНАР

Ваше величество, трябва веднага да се вземе някакво решение, госпожо. Народът иска смъртта на този човек. Вдигнал се е цял Лондон, Тауър е обкръжен. Бунтът се разраства. Благородниците от града са били насечени на парчета край Лондонския мост. Наемниците на ваше величество едва удържат тълпата. Ваше величество трябваше да бяга от бунтовниците из уличките на Лондон от градската управа дотук. Поддръжниците на принцеса Елизабет са се смесили с народа. По ожесточението на разбунтуваната тълпа се усеща, че те са там. Над вас надвисва опасност. Какво ще заповяда ваше величество?

 

ВИКОВЕ ОТ НАРОДА (отвън)

Фабиани! Смърт на Фабиани!

 

КРАЛИЦАТА

Смърт на Фабиани! Милорди, чувате ли воя на разгневения народ? Трябва да му подхвърлим някой човек. Тълпата иска да разкъса някого.

 

СИМОН РЬОНАР

Какво ще заповяда ваше величество?

 

КРАЛИЦАТА

По дяволите, милорди, струва ми се, че всички около мен треперите от страх! Кълна се в честта си, но не мисля, че една жена трябва да ви припомня задълженията на благородници! Овладейте се, милорди, овладейте се! Нима простолюдието може да ви уплаши? Нима благородническите ви шпаги се страхуват от тоягите?

 

СИМОН РЬОНАР

Не позволявайте събитията да стигнат дотам. Отстъпете, госпожо, докато е време! Все още говорите за тълпа, за простолюдие, но след час ще бъдете принудена да се изправите пред народа.

 

КРАЛИЦАТА

След един час!

 

СИМОН РЬОНАР (снове напред-назад из галерията)

След четвърт час, госпожо. Ето че преминаха първата оградна стена на Тауър. След малко народът ще бъде тук.

 

НАРОДЪТ

Към Тауър, към Тауър! Фабиани! Смърт на Фабиани!

 

КРАЛИЦАТА

Колко прави са хората, когато казват, че народът е страхотна сила! Фабиано!

 

СИМОН РЬОНАР

Искате ли да го видите след миг разкъсан пред очите ви?

 

КРАЛИЦАТА

А не е ли подло, че няма нито един сред вас, който да се застъпи за мен, господа? Но, в името на бога, защитете ме най-после!

 

ЛОРД КЛИНТЪН

Вас — да, госпожо, но Фабиани — не.

 

КРАЛИЦАТА

О, боже! Е, добре, така да бъде! Ще кажа всичко ясно и открито, вече ми е все едно! Фабиано е невинен! Фабиано не е извършил престъплението, за което е осъден. Аз, този човек тук и гравьорът Гилбърт подготвихме всичко, измислихме клопката, предрешихме присъдата. Истинска комедия! Опитайте се да ме опровергаете, господин съдия? И така, ще го защитите ли, господа? Повтарям ви, той е невинен! Кълна се в честта си, в короната си, в бога, в честта на майка си — той не е извършил престъплението! Това е самата истина, както е истина, че сега вие сте тук, пред мен, лорд Клинтън. Защитете го! Избийте онези от вън, както убихте Томас Уайът, мой храбри Клинтън, мой стари приятелю, мой скъпи Робърт! Кълна ви се, не е истина, че Фабиано е искал да убие кралицата.

 

ЛОРД КЛИНТЪН

Той се опита да убие една друга кралица — Англия.

 

КРАЛИЦАТА

Балкона! Отворете вратата към балкона! Искам сама да заявя пред народа, че той не е виновен!

 

СИМОН РЬОНАР

Потвърдете пред народа, че той не е италианец.

 

КРАЛИЦАТА

Какво падение, Симон Рьонар, храненикът на кардинал Дьо Гранвел^[4], се осмелява да ми говори така! Добре тогава, отворете тази врата, отворете килията! Фабиано е в нея. Искам да го видя, искам да говоря с него!

 

СИМОН РЬОНАР (тихо)

Какво правите? Не е в негов интерес да показвате пред всички къде е той.

 

НАРОДЪТ

Фабиани на смърт! Да живее Елизабет!

 

СИМОН РЬОНАР

Ето че започнаха да прославят Елизабет.

 

КРАЛИЦАТА

Боже мой! Боже мой!

 

СИМОН РЬОНАР

Избирайте, госпожо! (Посочва с ръка вратата на килията.) Или тази глава на народа (посочва с другата си ръка короната върху главата на кралицата), или тази корона на принцеса Елизабет.

 

НАРОДЪТ

На смърт! На смърт! Фабиани! Елизабет!

 

СИМОН РЬОНАР

Ваше величество се погубва, без да го спаси. Превзеха и втория двор. Какво ще заповяда кралицата?

 

КРАЛИЦАТА

Ах, всички ме изоставиха! Казах им всичко, без да получа нищо! Такива били значи благородниците! Този народ е гнусен! Иска ми се да го смажа в краката си. Има случаи, когато кралицата си остава безпомощна жена! Но вие, господа, скъпо ще ми платите!

 

СИМОН РЬОНАР

Какво ще заповяда кралицата?

 

КРАЛИЦАТА (сломена)

Каквото заповядате вие. Правете каквото искате. Вие сте убиец. (Настрани.) О, Фабиано!

 

СИМОН РЬОНАР

Херолдите при мен! Господин Иниъс, отворете вратата на кралския балкон!

 

НАРОДЪТ

Фабиани! Къде е Фабиани?

 

СИМОН РЬОНАР (от балкона, обърнат към народа)

В името на кралицата!

 

КРАЛСКИТЕ ХЕРОЛДИ

В името на кралицата!

 

СИМОН РЬОНАР

Граждани, кралицата ви известява следното: днес, още тази нощ, един час след загасването на фенерите в града, Фабиано Фабиани, граф Кланбрасил, покрит с черно покривало от главата до петите, със здраво запушена уста, с жълта восъчна свещ в ръка, ще бъде преведен, съпътстван от факлоносци, от Тауър през Чаринг Крос до Пазарния площад на Сити, където ще бъде публично разобличен и обезглавен по силата на обвинение в държавна измяна и заради опит за покушение над кралската особа на нейно величество.

 

НАРОДЪТ

Да живее кралицата! Смърт на Фабиани!

 

СИМОН РЬОНАР (продължава)

И за да бъде оповестено на всички граждани на Лондон, кралицата издава следните разпоредби: голямата камбана на Тауър да бие непрекъснато по време на превеждането на осъдения от Тауър до Пазарния площад. По време на екзекуцията ще бъдат изстреляни три топовни салюта: първият — когато осъденият се изкачи на ешафода, вторият — когато положи главата си на дръвника, третият — когато падне главата му.

 

НАРОДЪТ

Осветете града! Осветете града!

 

СИМОН РЬОНАР

Тази нощ Тауър и Лондонското сити ще бъдат осветени в знак на всеобща радост. Постанових!

 

Бог да пази Старата харта на Англия!

 

КРАЛСКИТЕ ХЕРОЛДИ

Бог да пази Старата харта на Англия!

 

НАРОДЪТ

Смърт на Фабиани! Да живее Мария! Да живее кралицата!

 

СИМОН РЬОНАР

Това, което направих, никога няма да ми бъде простено от принцеса Елизабет.

 

КРАЛИЦАТА

Нито от кралица Мария! Оставете ме сама, господа! (Освобождава с жест всички присъстващи.)

 

СИМОН РЬОНАР (тихо на Иниъс)

Господин Иниъс, подгответе екзекуцията.

 

ИНИЪС

Разчитайте на мен.

Десета сцена

 

ВИКОВЕ ОТВЪН

Смърт на Фабиани! Фабиани! Фабиани!

 

КРАЛИЦАТА

Коя от двете глави смяташ, че струва повече в този момент, на Фабиани или твоята?

 

ИНИЪС

Госпожо…

 

КРАЛИЦАТА

Ти си предател!

 

ИНИЪС

Госпожо… (Настрани.) По дяволите!

 

КРАЛИЦАТА

Без обяснения. Кълна се в майка си, че ако Фабиани умре, ще умреш и ти.

 

ИНИЪС

Но, госпожо…

 

КРАЛИЦАТА

Спаси Фабиани и ще спасиш себе си. Няма друг изход.

 

ВИКОВЕ

Смърт на Фабиани! Къде е Фабиани?

 

ИНИЪС

Да спася лорд Кланбрасил! Но народът е обградил Тауър отвсякъде. Невъзможно е. По какъв начин?…

 

КРАЛИЦАТА

Измисли ти!

 

ИНИЪС

Какво да направя, боже мой?

 

КРАЛИЦАТА

Действай като че ли спасяваш самия себе си!

 

ИНИЪС

Но народът няма да се оттегли преди екзекуцията. За да се усмири, трябва някой да бъде обезглавен.

 

КРАЛИЦАТА

Избери когото искаш!

 

ИНИЪС

Да избера когото искам! Почакайте, госпожо… Екзекуцията ще се извърши през нощта, на факли, осъденият ще бъде покрит с черно покривало, ще бъде със запушена уста, стражите както винаги ще изтикат тълпата далеч от ешафода. Достатъчно е да се види, че пада нечия глава. Това е възможно… Дано само лодкарят вече не е отплувал! Бях му казал да не бърза. (Отива към прозореца, който гледа към Темза.) Още е там, а трябваше вече да е тръгнал. (Навежда се през прозореца с факла в ръка, размахва кърпичка, после се обръща към Кралицата.) Всичко е наред. Отговарям пред вас за милорд Фабиани, госпожо.

 

КРАЛИЦАТА

С главата си?

 

ИНИЪС

С главата си!