Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Marie Tudor, 1833 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Гено Генов, 1990 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart (2011 г.)
Издание
Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми
Френска, първо, второ и трето издание
Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вагенщайн
Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова
Дадена за набор: януари 1990 г.
Подписана за печат: юни 1990 г.
Излязла от печат: август 1990 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 40,50
Издателски коли: 34,02
ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
История
- — Добавяне
Втора сцена
Кралицата и Симон Рьонар.
КРАЛИЦАТА
Влезте, господин съдия. И така, през цялото време ли стояхте там? Чухте ли всичко?
СИМОН РЬОНАР
Да, госпожо.
КРАЛИЦАТА
Какво ще кажете за него? О, това е най-безчестният и най-неискреният човек! Какво ще кажете за такъв човек?
СИМОН РЬОНАР
Ще кажа, госпожо, че този човек оправдава италианското си име.
КРАЛИЦАТА
А вие сигурен ли сте, че той ходи при тази жена нощем? Видяхте ли го?
СИМОН РЬОНАР
Бях заедно с Клинтън, Чандъс и Монтагю. Имаше поне десет свидетели.
КРАЛИЦАТА
Това вече наистина е безчестие!
СИМОН РЬОНАР
Впрочем след малко всичко ще бъде доказано по безспорен начин. Момичето е тук, както вече ви съобщих, ваше величество. Тази нощ наредих да я задържат в дома й.
КРАЛИЦАТА
Но нима подобно престъпление не е достатъчно, за да накараме палача да отсече главата на този човек?
СИМОН РЬОНАР
За това, че е бил през нощта при едно красиво момиче? Не, госпожо. Ваше величество предаде на съда Трогмортън[1] за подобно прегрешение и Трогмортън беше оправдан.
КРАЛИЦАТА
Но аз наказах съдиите на Трогмортън.
СИМОН РЬОНАР
Постъпете така, че да не трябва да наказвате съдиите на Фабиани.
КРАЛИЦАТА
Ох, как да си отмъстя на този изменник?
СИМОН РЬОНАР
Ваше величество настоява за отмъщение само по познатия начин.
КРАЛИЦАТА
Но той е единственият, достоен за една кралица, когато отмъщава.
СИМОН РЬОНАР
Трогмортън беше оправдан, госпожо. Има само едно средство. Аз вече казах на ваше величество. Мъжът, който чака отвън.
КРАЛИЦАТА
Ще направи ли той всичко, което поискам?
СИМОН РЬОНАР
Да, ако вие направите всичко, което поиска той.
КРАЛИЦАТА
Ще жертва ли живота си?
СИМОН РЬОНАР
Той ще постави условията си, но ще жертва живота си.
КРАЛИЦАТА
Какво иска той, знаете ли?
СИМОН РЬОНАР
Онова, което искате самата вие — да си отмъсти.
КРАЛИЦАТА
Наредете да влезе и стойте някъде наблизо, така че да чувате, господин съдия!
СИМОН РЬОНАР (връща се)
Имате ли други нареждания, госпожо?
КРАЛИЦАТА
Кажете на милорд Чандъс да стои в съседната стая с шестима души на мое разположение, готови да се намесят ако стане нужда. Жената също трябва да бъде някъде наблизо, ако се наложи да влезе тук! Вървете!
Симон Рьонар излиза. Кралицата, останала сама.
Ох, предстои ми опасна среща!
Една от страничните врати се отваря. Влизат Симон Рьонар и Гилбърт.