Виктор Юго
Мария Тюдор (7)

Четвърта сцена

ГИЛБЪРТ

Да, познах те, ти си просякът евреин, който скита от няколко дни около тази къща. Но какво искаш от мен? Защо ме хвана за ръката и ме върна отново тук?

МЪЖЪТ

Това, което имам да ви кажа, мога да ви го кажа само.

ГИЛБЪРТ

Е, добре тогава. Какво има? Говори по-бързо!

МЪЖЪТ

Слушайте, млади човече. Преди шестнайсет години, в същата нощ, в която лорд Талбът, граф Уотърфорд, беше обезглавен на светлината на факли като привърженик на папата и размирник, неговите поддръжници бяха посечени на парчета в центъра на Лондон от войниците на краля, Хенри Осми. През цялата нощ из улиците се стреляше. Същата тази нощ един съвсем млад момък, гравьор, зает изцяло от работата си, без да се интересува от битката навън, се трудеше в барачката си. В първата барачка при Лондонския мост на влизане в града. Тя беше в ниска врата отдясно. Вътре имаше остатъци от червена мазилка по стените. Може би беше два часът сутринта. Боевете се водеха някъде там. Куршумите свистяха над Темза. На вратата на барачката, осветена от мъждукаща лампа, внезапно се почука. Момъкът отвори. Влезе мъж, когото занаятчията не познаваше. В ръцете си мъжът носеше увито в пелени дете, което уплашено плачеше. Той постави повитото дете върху масата и каза: „Ето едно създание, което няма нито баща, нито майка.“ Младият работник прие детето, сиракът осинови сирачето. Той взе момиченцето и започна да се грижи за него: обличаше го, хранеше го, бавеше го, възпитаваше го, обикна го. Той се посвети нацяло на нещастното малко създание, което гражданската война беше подхвърлила в барачката му. Заради него забрави всичко: младостта си, любовните си увлечения, развлеченията. Той превърна детето в единствена цел на труда си, на обичта си, на живота си и всичко това продължава вече шестнайсет години. Гилбърт, младият работник сте вие, детето…

ГИЛБЪРТ

Беше Джейн. Всичко се случи така, както го разказа. Но ти искаш да ми кажеш още нещо?

МЪЖЪТ

Забравих да кажа, че в пелените на детето имаше забодена бележка, на която пишеше: „Пощадете Джейн.“

ГИЛБЪРТ

Думите бяха изписани с кръв. Аз запазих тази бележка. Нося я винаги у себе си. Но ти ме измъчваш. Кажи, какво криеш от мен?

МЪЖЪТ

А, да… Виждате ли, че зная всичко за вас, Гилбърт. Наблюдавайте къщата си през тази нощ.

ГИЛБЪРТ

Какво искаш да кажеш?

МЪЖЪТ

Нито дума повече. Оставете работата си. Останете някъде тук, около къщата. Бъдете нащрек. Не съм ви нито приятел, нито неприятел, но това е мой съвет. А сега, ако не искате да навредите на самия себе си, оставете ме да си ида. Вървете някъде нататък, но се върнете веднага, ако ме чуете да викам за помощ.

ГИЛБЪРТ

Какво значи всичко това? (Бавно излиза.)