Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Hernani, 1830 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Стоян Бакърджиев, 1990 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart (2011 г.)
Издание
Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми
Френска, първо, второ и трето издание
Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вагенщайн
Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова
Дадена за набор: януари 1990 г.
Подписана за печат: юни 1990 г.
Излязла от печат: август 1990 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 40,50
Издателски коли: 34,02
ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
История
- — Добавяне
Сцена трета
Същите, Дон Руи Гомес де Силва; брадата и косите му са бели. Слуги със свещници.
ДОН РУИ
Мъже при доня Сол! И в тая тъмнина!
Елате всички тук и дайте светлина!
(На Доня Сол.)
Свети Хуане[1], чуй! Кълна се, тази дама
не иска трима ни — тук са излишни двама!
(На двамата младежи.)
Сеньори, а защо сте тук по тоя час?
Когато Сид, Бернард живеели у нас[2],
навред в Кастилия, мъжествени и бойки,
те тачели честта на старци и девойки.
Оръжието им по-леко е било,
отколкото за вас — изящно облекло.
Те са почитали мъжете с бели власи
и коленичели във църква с любовта си;
не мамели човек, дори и просяк хром,
и бранили до смърт честта на своя дом.
Щом искали жена, то без петно, веднага
пред всички, през деня, я взимали със шпага,
с кама… А колкото за тези храбреци,
които посред нощ, подобно на крадци,
делата си без срам на мрака доверяват
и чуждите жени безчестно съблазняват —
аз тук твърдя, че Сид, прадядото ни мил,
би взел за подлеци… Той би ги унизил
и пищния им герб, макар да няма равен,
би смазал с тъпото на своя меч прославен.
Тъй би постъпил той… Сравнявам със тъга
предишните мъже с мъжете ни сега!
Защо сте тук? Защо? Нали за да се каже,
че младите със мен се подиграват даже!
Със мен — саморски войн[3]?… Да ме замерят с кал?
Смях да възбуждам аз — боеца побелял?
Не ще се смеете!
ЕРНАНИ
Херцог…
ДОН РУИ
Не говорете!
Какво! Днес имате кинжали във ръцете,
соколи, пиршества, ловджийски хрътки, лов
и песни, та чрез тях да вдъхвате любов,
пера по шапките и кадифени дрехи,
и балове, и смях, и радост, и успехи,
а скука ви гнети! И трябва ви сега
играчка… Аз ли? С мен си правите шега.
Разбихте я съвсем… Но нека, боже прави,
по вашите лица тя белег да остави!
След мен!
ЕРНАНИ
Херцог…
ДОН РУИ
След мен! Защо не ви е страх?
Сеньори, да не би това да е за смях?
Едно съкровище ще браня тук със сила —
честта на своя дом и на девойка мила.
Обичам доня Сол! Сред толкова жени
наскоро пръстен тя със мен ще размени.
Тъй чиста, прелестна — тук всички я обичат!
И щом излезна аз, когото тук наричат
Руи де Силва, щом, без да изпратя вест,
се върна, сварвам тук крадци на мойта чест.
Назад, бездушни, зли! Измийте си ръцете,
и вече никога жените не петнете!
Не, продължавайте! Добре е и така.
(Сваля огърлицата си.)
Туй „Златно руно“[4] тук тъпчете със крака!
(Хвърля шапката си.)
Косите ми без жал веднага изскубете
и утре из града навред се похвалете,
че друг не е мърсил и няма да мърси
мъж с моето чело и моите коси.
ДОНЯ СОЛ
Сеньор…
ДОН РУИ (към слугите си)
Слуги, слуги! На помощ! Тук, веднага!
Камата, брадвата, толедската ми шпага!
(На двамата младежи.)
И двамата след мен!
ДОН КАРЛОС (прави крачка напред)
Не ни е до това!
Смъртта, херцог, съвсем внезапно призова
и Максимилиян — владетеля германски[5].
(Отхвърля наметалото и открива лицето си, скрито под шапката.)
ДОН РУИ
Шега ли? Кралят!
ДОНЯ СОЛ
Ах!
ЕРНАНИ (чиито очи пламват)
Той кралят бил испански!
ДОН КАРЛОС (с достойнство)
Да, Карлос… Ти, херцог, не си ли полудял?
Тъй императорът, мой дядо, е умрял![6]
Научих ей сега… И както виждаш, тичам
на теб да известя, защото те обичам.
Дошъл съм за съвет. Ти си човек със ум.
Такъв е случаят… Напразно вдигаш шум!
Дон Руи отпраща хората си с ръка. Приближава се към Дон Карлос, когото Доня Сол разглежда със страх и изненада и върху когото Ернани, приютил се в един ъгъл, е вперил искрящите си очи.
ДОН РУИ
Защо се бавехте — не можех да отворя.
ДОН КАРЛОС
Причина имаше — ти идваш с много хора!
Дойдох да споделя държавна тайна тук
не с твоите слуги, а с теб и с никой друг!
ДОН РУИ
Простете! Външността, кралю…
ДОН КАРЛОС
О, боже прави!
На замъка Фигер наставник те поставих[7] —
наставник днес на теб кого да назнача?
ДОН РУИ
Простете!
ДОН КАРЛОС
Престани! Защо не замълча?
Да, императорът се е представил богу.
ДОН РУИ
Умрял е дядо ви?
ДОН КАРЛОС
Херцог, аз страдам много!
ДОН РУИ
Кой е наследникът?
ДОН КАРЛОС
Франсоа е претендент.
Саксонският херцог е негов конкурент.[8]
ДОН РУИ
Дали не знаете къде ще ги избират?
ДОН КАРЛОС
На Шпейр, Екс ла Шапел, на Франкфурт те се спират[9] —
не знам добре…
ДОН РУИ
Кралю, да ви поживи бог!
Навярно този трон ви блазни…
ДОН КАРЛОС
Да, херцог!
ДОН РУИ
Полага се на вас!
ДОН КАРЛОС
Да, знам това!
ДОН РУИ
Баща ви
като велик херцог австрийски се прослави.
Там знаят — дядо ви в предсмъртния си час
е имал вас предвид, предал го е на вас.
ДОН КАРЛОС
При туй съм гражданин на Гент.[10]
ДОН РУИ
Години вече,
откакто дядо ви видях! Цял век изтече —
единствен оцелях… Не виждам близък лик.
Да, императорът бе властен и велик!
ДОН КАРЛОС
Зад мен е Рим!
ДОН РУИ
Тиран не беше поначало,
а смел, с добра глава на немското си тяло!
(Навежда се и целува ръка на краля.)
Съчувствувам ви! Млад, а в мъка потопен!
ДОН КАРЛОС
Желае папата Сицилия от мен!
На император тя, аз знам, не се полага.
Щом император той ме възцари, веднага
Неапол ще му дам… Орелът да е мой —
ще видим след това как ще го скубе той!
ДОН РУИ
Как радостен би бил той — ветеран на трона,
да види върху вас могъщата корона!
Ще го оплача с вас, кралю! О, по-велик,
по-християнски крал не знам до тоя миг!
ДОН КАРЛОС
Хитрец е папата. Сицилия какво е?
Като парцал, висящ покрай земите мои —
пуст остров, къс земя, позната с нищета,
и край Испания едва се влачи тя.
Ти, синко мой, не дръж на този гърбав остров!
Към твоите земи е зле пришит и остро
се чувствува това… Империята ти
с лош вид е! Ножица! И тя ще заблести!
Не, отче, не! Света империя създавам
и други острови аз имам да прибавям.
Отнеха ми едни — ще я закърпя сам
с херцогства, с острови, тъй както аз си знам!
ДОН РУИ
Не страдайте, кралю! В империи небесни
сам дядо ви по-свят и по-велик ще блесне.
ДОН КАРЛОС
Франсоа е упорит, лукав, властолюбив!
Щом старецът умря, задебна с поглед див
империята му… Той Франция владее,
а в нея тъй добре, тъй леко се живее!
Чух дядото на Луи[11] да шепне в късен час:
„Да бях сам бог-отец със двама сина аз,
един бих сторил бог, а втори — крал на Франция!“
(На Херцога.)
Как мислиш, за успех той има ли гаранция?
ДОН РУИ
Победи го красят.
ДОН КАРЛОС
Но той е чужденец,
не може папата да му даде венец.
ДОН РУИ
Като испански крал сте също недостоен!
ДОН КАРЛОС
Но в Гент съм аз роден!
ДОН РУИ
Франсоа е храбър воин!
В последната война го потвърди съвсем.
ДОН КАРЛОС
Орелът кацне ли на моя царствен шлем,
ще литне също тъй…
ДОН РУИ
Кралю, латински вие
разбирате ли?
ДОН КАРЛОС
Зле.
ДОН РУИ
Това опасност крие!
Латинския език в Германия ценят!
ДОН КАРЛОС
Но ще послушат те испански тоя път!
Щом властен е гласът, не чака да се спори
и безразлично е на кой език говори.
Във Фландрия, херцог, отивам, искам там
да взема жезъла на император! Знам,
че бърза и Франсоа. Но аз ще го преваря!
И тъй — на път!
ДОН РУИ
Нима ще тръгне господаря,
преди да отърве от банди Арагон?
Врагът навред снове, изтръгва плач и стон.
ДОН КАРЛОС
На Аркос[12] наредих до крак да ги избие.
ДОН РУИ
На вожда им дали сте наредили вие
да му се предаде?
ДОН КАРЛОС
А как се казва той?
ДОН РУИ
Не знам! Твърдят, че бил бунтовник и герой.
ДОН КАРЛОС
В Галиция се скрил, но скоро ще го хвана
с един отряд войска… Отдавна му се каня!
ДОН РУИ
Как! Значи той не бил из близката гора?
ДОН КАРЛОС
Не! Ще преспя у теб!
ДОН РУИ (покланя се ниско)
Кралю, благодаря!
(Повиква слугите.)
Отдайте почести на моя гост — на краля!
Слугите се връщат с факли. Херцогът ги нарежда в две редици чак до вратата в дъното. През това време Доня Сол се приближава бавно до Ернани. Кралят ги следи.
ДОНЯ СОЛ (тихо на Ернани)
Тъй — утре в полунощ ще чакам за сигнала!
Три пъти ми чукни!
ЕРНАНИ (тихо)
Да!
ДОН КАРЛОС (настрани)
В полунощ? Така…
(Високо на Доня Сол, към която галантно пристъпва.)
Сеньора, мога ли да ви подам ръка?
Отвежда я до вратата. Тя излиза.
ЕРНАНИ (с ръка върху дръжката на кинжала си, който е скрит на гърдите му)
Ти, мой кинжал!
ДОН КАРЛОС (връща се, настрана)
На вид е странен и не бяга!
(Отвежда Ернани настрана.)
Аз ви направих чест, като кръстосах шпага
със вас, сеньор! За мен по сто причини днес
сте подозрителен, но аз бих бил без чест,
ако предателствам… Сега сте без защита.
Вървете!
ДОН РУИ (връща се и сочи Ернани)
Кой е той?
ДОН КАРЛОС
Един от мойта свита.
Излизат, съпроводени от слугите и факлите. Херцогът върви пред Краля със свещ в ръка.