Виктор Юго
Ернани (14)

Сцена първа

 

ДОН РУИ

Най-сетне! Днес! След час ще има сватба тук

и аз ще бъда твой не чичо, а съпруг.

Прости ли ми? Сгреших… Постъпих безогледно.

Ти имаше лице ту румено, ту бледно.

Бях подозрителен… Затуй те обвиних,

без нищо да съм чул. Така те оскърбих.

Как лъже външността! И сме несправедливи!

Макар че бяха там младежите красиви,

какво?! Не биваше да вярвам на очи!

Но аз съм твърде стар и вече ми личи.

 

ДОНЯ СОЛ (спокойно и надменно)

Но стига със това! Че кой ви укорява?

 

ДОН РУИ

Не! Трябваше да знам, че си с душа такава,

и чиста, и добра, че доня Сол си ти,

че благородна кръв в сърцето ти тупти.

 

ДОНЯ СОЛ

О, да! Испанска кръв тече във моите жили —

ще видят скоро…

 

ДОН РУИ (става и отива към нея)

                                Чуй! Човекът няма сили

да се владее сам, когато като стар

се влюби… Той е зъл, ревнив — и няма цяр!

Защото хубостта и младостта небрежна

му вдъхват само страх и болка безнадеждна.

Защото завистта към някакъв младеж

му носи само срам… Любовният копнеж

го буди с пламъци, сърцето му пленява,

запазва млад духа, а тялото забравя!

Щом видя млад пастир — да, спомням си това!

Той пее, а пък аз замислено вървя:

той — сред зелен простор, аз — в глъхнали алеи,

тогава си шептя: „От мойте кули вее

и старост, и тъга…“ С готовност бих ги дал,

бих дал нивя, горд без капчица печал,

бих дал стадата си, бих дал развалините,

рода си, герба си и мойте знаменити,

почитани деди, които ме зоват,

за младото сърце, за прост овчарски кът.

О, той е тъмнокос и като тебе с ясен

и хубав поглед… Ти би казала: „Прекрасен!“

Разбирам, мислиш ти, че аз съм вече стар

и титлата херцог за тебе няма чар.

Да, ясно ми е… Виж как силно аз те любя!

Бих всичко дал пред теб да бъда млад и хубав!

Безсмислени мечти! Да бъда хубав, млад,

а дълго преди теб ще спя в гробовен хлад.

 

ДОНЯ СОЛ

Кой знае?

 

ДОН РУИ

                Вярвай ми, че тези кавалери

не виждат обичта, че те са лицемери!

Повярва ли мома на някого от тях,

дори и да умре, възбужда само смях.

Те птици са, цвърчат, с крила в безброй украси

с перата си ведно променят любовта си.

А старците стоят без глас, без цвят дори,

ала крилата им са верни и добри.

И тъй сме предани — с походка ъгловата,

с набръчкано лице, без бръчки във сърцата!

Обикне ли старик, то нека го щадят!

Сърцата винаги с младежка страст туптят.

Чуй! Моята любов не бляска твърде много,

не е играчка тя… И гледа някак строго —

дълбока, бащинска, пропита с мъжество,

като креслото ми от дъбово дърво.

Така те любя аз, изпълнен с обич свята,

тъй както всички тук обичаме зората,

различните цветя и тая висина…

Да гледам твоята походка на сърна

и чистото чело, и твоя поглед ясен —

за мен ще бъде пир и вечен, и прекрасен!

 

ДОНЯ СОЛ

Уви!

 

ДОН РУИ

        И после, виж! Цени се в тоя век,

когато, уморен, угасва стар човек,

когато бавно спре пред мрамора на гроба,

да срещне гълъб чист, жена без капка злоба

и тя да го търпи, да се държи добре,

защото стареца наскоро ще умре!

Това е свят закон и с право той увлича

едно добро сърце, което се обрича

да бди над стареца до сетния му ден —

без обич може би, но пълно с дълг свещен!

От този миг за мен ще бъдеш ангел властен,

ще подмладиш духа на стареца злощастен;

до сетния ми час ще бъдеш с мен добра —

загрижена сестра, покорна дъщеря!

 

ДОНЯ СОЛ

Защо пък да не ви достигна и задмина?

Та за да бъдеш жив, съвсем не е причина

това, че бил си млад… И знам едно поне:

издържа старецът, младежът — често не!

За миг клепачите затварят му очите,

тъй както плочите — гробовете разкрити.

 

ДОН РУИ

О, мрачни мисли! Как говорите пред мен

в един така свещен, така тържествен ден!

Ударил е часът, а колко сте сурова!

Защо за църквата все тъй не сте готова?

По-бързо! Доня Сол, минутите текат.

Воала! Роклята!

 

ДОНЯ СОЛ

                                Не бързам тоя път!

 

ДОН РУИ

Как!

 

        Казвай, Иакес!

 

ПАЖЪТ

                                Сеньор, навън във мрака

поклонник някакъв или бедняк ви чака

и моли за подслон.

 

ДОН РУИ

                                Какъвто и да е,

той носи щастие… Защо не го прие?

Да влезе! Но кажи, какви са новините

за онзи главатар на толкова бандити,

разбунил тоя край с въстание и кръв?

 

ПАЖЪТ

Ернани е убит! Той бе планински лъв,

но свърши…

 

ДОНЯ СОЛ (настрани)

                        Боже мой!

 

ДОН РУИ

                                        Как?

 

ПАЖЪТ

                                                Те са разгромени!

Сам кралят ги следи с бойци въоръжени.

Животът му е бил прескъпо оценен,

но казват, че сега е мъртъв.

 

ДОНЯ СОЛ (настрани)

                                                        Как! Без мен?

Ернани?

 

ДОН РУИ

                Значи той е мъртъв? Слава богу!

Любима, тази смърт ме радва твърде много.

Върви се приготви с готовност и любов

за двойно празненство!

 

ДОНЯ СОЛ (настрани)

                        Да, с траурен покров!

 

ДОН РУИ (на Пажа)

Отнес брилянтите и малката корона!

 

Знам — тя ще бъде с тях подобна на мадона.

А пред брилянтите, пред нейните очи

би паднал и монах и с почит ще мълчи.

Къде е гостът ни? Той молел се горещо

за покрив… Ние с теб заплеснахме се нещо!

 

Защо да чака вън? Не бива тъй!