Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Hernani, 1830 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Стоян Бакърджиев, 1990 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart (2011 г.)
Издание
Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми
Френска, първо, второ и трето издание
Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вагенщайн
Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова
Дадена за набор: януари 1990 г.
Подписана за печат: юни 1990 г.
Излязла от печат: август 1990 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 40,50
Издателски коли: 34,02
ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
История
- — Добавяне
Сцена пета
Ернани, Доня Сол, Дон Руи.
ДОН РУИ (неподвижен, със скръстени ръце, стои на прага)
Гостоприемството така ли днес ценят?
ДОНЯ СОЛ
Херцогът!
Двамата се обръщат, като че ли ненадейно пробудени.
ДОН РУИ (все така неподвижен)
Туй ли е от госта ми отплата!
Хей, старче, виж дали висока е стената,
дали затворени са външните врати!
Виж спят ли стражите, огледай всички ти,
търси оръжие, каквото подобава,
шейсетгодишен, пак обличай броня здрава!
Така ще заплатим за вярата ти в нас —
спасяваш ни и ний ти връщаме завчас.
О, господи, живях над шестдесет години,
видях разбойници и техните дружини
и често моят меч, среднощ или по здрач,
е вдигал дивеча за не един палач.
Видях предатели, убийци, гешефтари,
и отровители на своите господари,
видях умиращи без вяра в бог и крал,
граф Сфорца, Борджия и Лутер съм видял![1]
Но аз не съм видял, а и навярно няма
подобен гост, готов на низост и измама!
Не беше тъй преди. Такава низост в миг
би вкаменила с гръм един злочест старик;
и той, понеже сам не може да се брани,
надгробна статуя за своя гроб ще стане.
Кастилци, маври! Кой е този тук сред вас?
(Вдига очи към портретите, които красят залата.)
Роднини Силва, днес дочули моя глас,
простете, че така избухвам! А туй значи:
гостоприемството тук вече се не тачи.
ЕРНАНИ (става)
Херцог…
ДОН РУИ
Не говори!
(Пристъпва бавно три крачки напред и отново спира поглед на всички семейни портрети.)
Свещени мъртъвци!
Познали рай и ад, железни храбреци,
кажете кой е той! Нима не е заблуда,
че е Ернани? Не! Той сигурно е Юда!
Кажете кой е той, продумайте поне!
(Скръства ръце на гърди.)
Дали сте виждали подобно нещо? Не!
ЕРНАНИ
Херцог…
ДОН РУИ (все така към портретите)
О, вижте го, проклетникът проклети!
Но вие по-добре в душата му четете.
Не го изслушвайте! Без капка срам и чест,
той вижда — своя дом със кръв оплисквам днес
и готвя страшна мъст от бури вероломни —
пира на Седемте глави[2] да ви напомни.
Той бил изгнаник клет, а Силва по права
бил като Лара. Той ще ви твърди това,
че бил приет за гост от мен и вас горещо…
Свещени прадеди, виновен ли съм в нещо?
Съдете ни!
ЕРНАНИ
Сеньор, аз сторих много зло.
Ако е имало безукорно чело,
възвишено сърце или душа красива —
това са вашите, о, дон Руи де Силва!
Аз, тук стоящият, съм много провинен
и знам — ще бъдете безмилостен към мен!
Да, тъкмо бях решил да отвлека жена ви,
та вашето легло с позор да се прослави!
Аз имам кръв. С кинжал гнева си утоли,
кинжала избърши и после не мисли!
ДОНЯ СОЛ
Убийте мен, сеньор! О, той не е виновен.
ЕРНАНИ
Мълчете, доня Сол! Часът е тъй върховен
и този час е мой, друг нямам — вижда бог!
Дължа да обясня на стария херцог!
Кълна ви се, херцог, във мойта смърт блажена:
виновен съм, но тя е чиста и почтена!
Признавам искрено. О, не бъдете лош
към нея, чистата. А мен убийте с нож!
След като моя труп изхвърлят надалече,
измийте пода си. И забравете вече!
ДОНЯ СОЛ
Аз съм виновна! Аз…
Дон Руи се обръща при тия думи и изтръпва, след това впива в Доня Сол страшен поглед. Тя пада на колене пред него.
Сърцето ми гори
в към него!
ДОН РУИ
Тъй!
(На Ернани.)
Тогава трепери!
Навън зазвучават тръби. Влиза един Паж.
(На Пажа.)
Какво е туй?
ПАЖЪТ
Сеньор, самият крал ви дири.
Той идва със стрелци. Отвън херолдът свири.
ДОНЯ СОЛ
Как! Кралят? Боже мой!
ПАЖЪТ (на херцога)
Попитал е дори
защо вратите са подпрени.
ДОН РУИ
Отвори!
Пажът се покланя и излиза.
ДОНЯ СОЛ
Изгубен е!
Дон Руи отива при един от портретите, който е неговият собствен, най-последният вляво, и натиска една пружинка. Портретът се отмества и зад него се вижда издълбано в стената скривалище. След това се обръща към Ернани.
ДОН РУИ
Сеньор, елате тук!
ЕРНАНИ
Съдбата
ме подари на вас. Предайте ми главата!
Ваш пленник съм.
(Влиза в скривалището.)
Дон Руи натиска отново пружината и портретът заема първоначалното си място.
ДОНЯ СОЛ (на херцога)
Сеньор, бъдете милостив!
ПАЖЪТ (влиза)
Крал Карлос!
Доня Сол бързо спуска воала си. Двете крила на вратата се разтварят. Влиза Дон Карлос във военни доспехи, следван от група благородници, въоръжени като него. След тях войници, въоръжени с копия, стрелци.