Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Hernani, 1830 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Стоян Бакърджиев, 1990 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart (2011 г.)
Издание
Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми
Френска, първо, второ и трето издание
Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вагенщайн
Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова
Дадена за набор: януари 1990 г.
Подписана за печат: юни 1990 г.
Излязла от печат: август 1990 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 40,50
Издателски коли: 34,02
ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
История
- — Добавяне
Сцена трета
Заговорниците влизат един след друг, стискат си ръцете и разменят по някоя дума шепнешком.
ПЪРВИЯТ (носи запалена факла)
Ad augusta.
ВТОРИЯТ
Per angusta.[1]
ПЪРВИЯТ
Да бдят
светците!
ТРЕТИЯТ
Мъртвите…
ПЪРВИЯТ
И бог с десница свята!
Шум от стъпки.
ВТОРИЯТ
Кой там?
ГЛАС ОТ МРАКА
Ad augusta.
ВТОРИЯТ
Per angusta.
Влизат нови заговорници. Шум от стъпки.
ПЪРВИЯТ (на Третия)
Оттатък
пристига друг…
ТРЕТИЯТ
Кой там?
ГЛАС ОТ МРАКА
Ad augusta, сеньор!
ТРЕТИЯТ
Към върха!
Влизат нови заговорници, които разменят знаци за поздрав с другите.
ПЪРВИЯТ
Добре. Сега сме в пълен сбор.
Докладвай, Гота! Лъч да блесне в тъмнината!
Заговорниците сядат в полукръг върху гробниците. Първият минава край останалите и всеки запалил от факлата по една свещ, която държи в ръка. След това Първият заговорник сяда мълчаливо върху един гроб в центъра на кръга, по-високо от останалите.
ХЕРЦОГ ГОТА (става)
По майка кралят ни е чужденец в страната —
империята днес го блазни.
ПЪРВИЯТ
Не — смъртта!
ХЕРЦОГ ГОТА (хвърля свещта си на земята и я стъпква с крак)
Да смажем тоя крал подобно на свещта!
ВСИЧКИ
Да бъде!
ПЪРВИЯТ
Смърт!
ХЕРЦОГ ГОТА
Да, смърт!
ВСИЧКИ
И да потъне в сянка!
ДОН ХУАН ДЕ АРО
Баща му немец е.
ХЕРЦОГ ФОН ЛЮЦЕЛБУРГ
А майка му — испанка!
ХЕРЦОГ ГОТА
Не е испанец той, не е и немец. Смърт!
Смърт!
ЕДИН ОТ ЗАГОВОРНИЦИТЕ
Да, но ако там сега го изберат
за император?
ПЪРВИЯТ
Не!
ДОН ХИЛ ТЕЛЕС ХИРОН
Ще бъдем безпощадни!
Короната ведно с главата му ще падне!
ПЪРВИЯТ
Но възкачи ли се на тоя трон свещен,
на бог, а не на нас ще бъде подчинен.
ХЕРЦОГ ГОТА
Той трябва да умре, преди да го получи!
ПЪРВИЯТ
Не ще го изберат.
ВСИЧКИ
И всичко ще приключи!
ПЪРВИЯТ
А колко ли ръце за този властелин?
ВСИЧКИ
Една.
ПЪРВИЯТ
А удари в сърцето му?
ВСИЧКИ
Един.
ПЪРВИЯТ
Кой ще удари?
ВСИЧКИ
Аз!
ПЪРВИЯТ
Той е един грабител!
Избират него там, тук ние — отмъстител!
Да теглим жребие!
Заговорниците написват имената си върху бележниците, после откъсват листчетата, навиват ги и един след друг ги хвърлят в урната на един гроб.
Бог с нас!
Всички коленичат. След това Първият става.
Да бъде твърд,
по удар — римлянин, евреин горд — по смърт!
Той трябва да презре стоманените клещи,
да пее пред смъртта, пред факлите зловещи,
да го убие сам и да умре герой,
да стори всичко!
(Изважда от урната едно от листчетата.)
ВСИЧКИ
Кой?
ПЪРВИЯТ (високо)
Ернани.
ЕРНАНИ (излиза от тълпата заговорници)
Той е мой!
Държа те, моя мъст! Почти до изнемога
те гоних!
ДОН РУИ (промъква се из тълпата и извежда Ернани настрани)
Отстъпи ми удара!
ЕРНАНИ
Не мога!
Нека очите ви от завист не блестят!
Такова щастие намирам първи път!
ДОН РУИ
Бедняк си… Ще ти дам и замъци красиви,
и селяни безброй, и всички мои ниви
за този удар. О, кълна се, вижда бог!
ЕРНАНИ
Не!
ХЕРЦОГ ГОТА
Вие за това сте твърде слаб, херцог!
И твърде стар!
ДОН РУИ
Назад! По-важна е душата!
Тя по-добре върти кинжала от ръката!
(На Ернани.)
А ти си мой.
ЕРНАНИ
Да, ваш! Но мой е моят враг!
ДОН РУИ (изважда рога от пояса си)
Добре, приятелю, вземи си рога.
ЕРНАНИ (разколебан)
Как!
Живота ли? О, не! За страшна мъст съм жаден!
Небето тъй реши — ще бъда безпощаден!
Баща ми чака мъст! И още… Вижда бог!
А нея?
ДОН РУИ
Никога! Аз връщам този рог.
ЕРНАНИ
Не!
ДОН РУИ
Размисли, момче!
ЕРНАНИ
Не, жертвата е моя.
ДОН РУИ
Добре! Бъди проклет за тази дързост твоя!
(Слага отново рога на пояса си.)
ПЪРВИЯТ (на Ернани)
Преди да изберат нов император там,
ти още тази нощ причакай краля!
ЕРНАНИ
Знам
да пращам врагове в гробовете им хладни!
ПЪРВИЯТ
Върху изменника измяната да падне!
Да ти помага бог! Ще пратим някой друг,
ако загинеш ти. Да сложим клетва тук!
Ще удряме подред — до смърт и до разплата!
Дон Карлос ще умре.
ВСИЧКИ (изваждат шпагите си)
Кълнем се!
ХЕРЦОГ ГОТА (към Първия)
В какво, братя?
ДОН РУИ (улавя шпагата си за острието и я вдига над главата си)
Във кръста!
ВСИЧКИ (вдигат шпаги)
Да умре неизповядан!
Чува се далечен топовен гърмеж. Всички застават в мълчание. Вратата на гробницата се отваря, Дон Карлос се появява на прага. Бледен, той се ослушва. Втори гърмеж. Трети гърмеж. Той разтваря докрай вратата на гробницата, но без да пристъпи, прав и неподвижен на прага.