Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Hernani, 1830 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Стоян Бакърджиев, 1990 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart (2011 г.)
Издание
Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми
Френска, първо, второ и трето издание
Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вагенщайн
Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова
Дадена за набор: януари 1990 г.
Подписана за печат: юни 1990 г.
Излязла от печат: август 1990 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 40,50
Издателски коли: 34,02
ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
История
- — Добавяне
Сцена четвърта
Ернани, Доня Сол.
ДОНЯ СОЛ (улавя ръката на Ернани)
Да бягаме сега!
ЕРНАНИ (отблъсква я нежно)
Така се случи, мила!
Премного съм злочест. Ще имате ли сила
да бъдете до мен сред толкова злини,
изцяло и докрай през земните си дни?
Желанието ви е толкова достойно!
Но, боже, бива ли да отнеса спокойно
това съкровище във мойта пещера?
То пламенна любов и в краля разгоря.
Да взема доня Сол и тя да бъде моя,
да тръгне с бурята, да се прости с покоя,
и да я впрегна сам в един такъв хомот,
е твърде късно… Мен ме чака ешафод!
ДОНЯ СОЛ
Какво говориш?
ЕРНАНИ
Аз обидих краля много.
Понеже му простих, ще ме накаже строго.
Да, той е може би в двореца си сега!
Той вика всеки страж и всеки свой слуга,
палачи, графове…
ДОНЯ СОЛ
Сърцето ми се стяга!
Ернани! Боже мой! Да бягаме веднага!
ЕРНАНИ
Как! С теб ли? Никога! Над мен се свечери.
Когато ти преди сърцето си разкри,
добра и влюбена, със нежност до забрава,
аз можех да ти дам и себе си тогава,
и моя чист поток, и моята гора,
изгнанишкия хляб, планинската зора,
зеленото легло и любовта си жива,
но да ти дам сега и ешафод? Не бива!
Единствено за мен го пазя…
ДОНЯ СОЛ
Но нали
ми беше обещал?
ЕРНАНИ (пада на колене)
Мой ангел! Как боли
да виждаш, че смъртта е близо, че във мрака
развръзка кървава безмилостно те чака!
Но тук твърдя, макар и в грижи потопен,
макар изгнаник клет, макар дори роден
във люлка кървава като сред скръб коварна,
аз съм щастлив човек, защото сте ми вярна
и ме обичате, защото с благослов
над моето чело поръсихте любов!
ДОНЯ СОЛ (наведена над лицето му)
Ернани!
ЕРНАНИ
Господ-бог премного ме почете!
Над пропастта ми той постави нежно цвете.
(Става.)
Не разговарям с вас във тоя мрак дълбок,
а с вечното небе и със самия бог!
ДОНЯ СОЛ
Да тръгнем, мили!
ЕРНАНИ
Не! Престъпно е… Мълчете!
Да падна в пропастта с откъснатото цвете?!
Иди си! Стига ми, че дъхнах аромат.
Свържи живота си, от мен превърнат в ад,
дори със стареца… Ернани си отива.
Аз влизам пак в нощта, ти остани щастлива!
ДОНЯ СОЛ
Не, с теб ще дойда аз! Да имам късче там
от смъртния ти плащ…
ЕРНАНИ (притиска я в прегръдките си)
О, нека тръгна сам!
(Откъсва се от нея с конвулсивно движение.)
ДОНЯ СОЛ (с болка, скръствайки молитвено ръце)
Ернани! Бягаш ли? Ти значи ме увлече,
плени едно сърце и го отблъскваш вече!
След толкова любов и болка, и тъга
защо да не умра щастлива с теб сега?
ЕРНАНИ
Аз съм прокуденик… И гибел предвещавам.
ДОНЯ СОЛ
Неблагодарник си!
ЕРНАНИ (връща се)
Добре. Добре. Оставам…
Ти искаш, ето ме! Ела до мен, ела!
Ще бъда дълго с теб, щом ти го пожела.
Да ги забравим днес!
Сядат на една пейка.
Седни на тоя камък!
(Сяда в нозете й.)
Очите ти горят и ме обливат с пламък.
Запей ми тази нощ под лунните лъчи!
Ти тъй ми пееше със сълзи на очи.
Да бъдем радостни! Препълнената чаша
да вкусим заедно! Минутата е наша…
Поговори ми пак! О, миг незаменим!
Да бъда все така и влюбен, и любим!
Да бъдем с теб сами! О, миг безкрайно светъл!
Да шепнем за любов по тъмно, без свидетел!
Аз искам да заспя на твойта скъпа гръд.
О, моя красота! О, доня Сол!
Звън на далечни камбани.
ДОНЯ СОЛ (става уплашена)
Звънят…
Тревога! Чуваш ли?
ЕРНАНИ (продължава да лежи в нозете й)
Камбаните защо са?
За нашта сватба звън…
Звънът от камбаните се усилва. Неясни викове, факли и светлини от всички прозорци, върху покривите, по всички улици.
ДОНЯ СОЛ
Виж, светна Сарагоса!
О, бягай! Боже мой!
ЕРНАНИ (приповдига се)
И факли в наша чест!
ДОНЯ СОЛ
Не! Сватба с мъртъвци! Гробовна сватба днес…
Звън на оръжие. Викове.
ЕРНАНИ (пак ляга върху каменната пейка)
Заспи до мен!
ЕДИН ПЛАНИНЕЦ (изтичва със сабя в ръка)
Сеньор, тълпа стрелци напада,
отвсякъде тече, нахлува по площада…
Тревога! Бягайте!
Ернани става.
ДОНЯ СОЛ (бледна)
Да, бягайте отвъд!
ПЛАНИНЕЦЪТ
На помощ!
ЕРНАНИ (на Планинеца)
Ето ме!
СМЪТНИ ВИКОВЕ (отвън)
Смърт на бандита! Смърт!
ЕРНАНИ (на Планинеца)
Дай шпагата!
(На Доня Сол.)
Прости!
ДОНЯ СОЛ
Убих те аз самата!
Къде?
(Показва му малката вратичка.)
Ела оттук — след мене през вратата!
ЕРНАНИ
Как! А другарите?
Шум и викове.
ДОНЯ СОЛ
О, тоя шум раздра
сърцето ми!
(Задържа Ернани.)
Помни: умреш ли — ще умра!
ЕРНАНИ (държи я в прегръдките си)
Целувка?
ДОНЯ СОЛ
Мили мой, за миг — да те погледна!
ЕРНАНИ (целува я по челото)
Това е първата…
ДОНЯ СОЛ
И може би последна!
Той тръгва. Тя пада върху пейката.