Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Hernani, 1830 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Стоян Бакърджиев, 1990 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart (2011 г.)
Издание
Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми
Френска, първо, второ и трето издание
Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вагенщайн
Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова
Дадена за набор: януари 1990 г.
Подписана за печат: юни 1990 г.
Излязла от печат: август 1990 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 40,50
Издателски коли: 34,02
ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
История
- — Добавяне
Сцена четвърта
Заговорниците, Дон Карлос, после Дон Рикардо, благородници и стража; Кралят на Бохемия, Баварският херцог, после Доня Сол.
ДОН КАРЛОС
Да!
Аз, императорът, ви слушам, господа!
Всички факли изведнъж угасват. Дълбоко мълчание.
(Прави една крачка в мрака, който е тъй гъст, че едва се различават заговорниците, неми и неподвижни.)
Мълчание и мрак! И в миг се скри рояка.
Нима си мислите, че туй е сън във мрака?
И че без факлите ще бъдете за мен
надгробни статуи край тоя гроб свещен?
Не, статуи така не шушнат тайни скрити.
Не стойте тъй пред мен, оклюмали главите —
Карл Пети е пред вас! Ударете със замах!
Ще смеете ли? Не! Отстъпвате от страх!
Пламтяха кървави тук факлите пред прага,
но само с дъх един ги угасих веднага.
Вдигнете погледи и спрете ги отвъд,
тук угасих едни, но други там горят!
Удря с железния ключ по бронзовата врата на гробницата. При този шум всички дълбини на подземието се изпълват с войници, носещи факли и копия. Начело са херцог Алкала и маркиз Алмунян.
Соколи, ето ви очакваната жетва!
(Към заговорниците.)
Сега пък паля аз и гробницата светва.
Да, вижте!
(На войниците.)
Ето ги. Елате по-насам!
ЕРНАНИ (вижда войниците)
На добър час! Без тях той беше по-голям,
За Карл Велики аз го взех, ала очите
твърдят — Карл Пети е.
ДОН КАРЛОС (на херцог Алкала)
Командуващ войските!
(На маркиз Алмунян.)
Началник флотата! Ей този лов богат!
Заговорниците биват обкръжени и обезоръжени.
ДОН РИКАРДО (идва тичешком и се покланя ниско)
Ваше величество!
ДОН КАРЛОС
От днес сте мой алкад![1]
ДОН РИКАРДО (отново се покланя)
От златния съвет навън курфюрсти двама
ви чакат с поздрави и с почит най-голяма!
ДОН КАРЛОС
Да влязат!
(Тихо на Дон Рикардо.)
Доня Сол!
Дон Рикардо се покланя и излиза. Влизат с факли и фанфари Кралят на Бохемия и Баварският херцог, и двамата в златни мантии и с корони на главите. Многочислена свита от немски благородници носят знамето на Свещената римска империя — двуглав орел с герба на Испания в средата. Войниците се отдръпват, нареждат се в две редици и правят път на двамата курфюрсти чак до императора, когото то приветстват с дълбок поклон. Той отвръща на техния поздрав с повдигане на шапката си.
БАВАРСКИЯТ ХЕРЦОГ
Карл, вие сте от днес
свето величество и император! С чест
държите този свят чрез римската корона![2]
Сега принадлежи на вас едничък трона.
Саксонският херцог бе най-напред избран,
но той посочи вас и бяхте увенчан.
Венецът, глобусът, сеньор, ви чакат вече.
Империята днес в порфира ви облече,
въоръжи ви с меч — от днес сте тъй велик!
ДОН КАРЛОС
Пред златния съвет оставам аз длъжник.
Ще му благодаря не само с думи бледи,
бохемски братко мой, баварски братовчеде!
КРАЛЯТ НА БОХЕМИЯ
Карл! Дружба пламенна ни свързва отпреди —
от нашите бащи и нашите деди.
Карл! Ти си твърде млад, изложен на съдбата.
Приемаш ли ме ти за брат сред твоите братя?
Аз от дете те знам, добре си ми познат…
ДОН КАРЛОС (прекъсва го)
Кралю, съгласен съм, приемам ви за брат!
Поднася му ръката си, която той целува, поднася я също на Баварския херцог, после освобождава двамата курфюрсти, които го поздравяват с дълбок поклон.
Вървете!
Двамата курфюрсти излизат, следвани от своите свити.
ТЪЛПАТА
Слава!
ДОН КАРЛОС (настрани)
Път ми правят всички вече!
Да, император съм, щом Фридрих се отрече![3]
Влиза Доня Сол, придружена от Дон Рикардо.
ДОНЯ СОЛ
Как! Императорът? Войници! О, беда!
Ернани!
ЕРНАНИ
Доня Сол!
ДОН РУИ (до Ернани, настрани)
Дори не ме видя!
Доня Сол се спуска към Ернани. Той я кара да отстъпи, с поглед, изпълнен с недоверие.
ЕРНАНИ
Сеньора!
ДОНЯ СОЛ (изважда кинжала, скрит в пазвата й)
Ножът му е все у мен!
ЕРНАНИ (протяга й ръцете си)
Любима!
ДОН КАРЛОС
Мълчете!
(Към заговорниците.)
Знам, страхът все още ви обзима!
Ще трябва на света един урок да дам.
Ти — Лара, Гота — ти, и всички вие там,
какво крояхте тук?
ЕРНАНИ (пристъпва една крачка)
Сир, работата даже
е твърде простичка, та може да се каже!
Подготвяхме за вас пира на Валтасар.[4]
(Вади нож и го размахва.)
Изплащахме дълга към своя господар.
ДОН КАРЛОС
Добре.
(Към Дон Руи.)
Как! Силва? Ти!
ДОН РУИ
Или пък ти — кой знае!
ЕРНАНИ (обръща се към заговорниците)
Главите ни и власт — той само туй желае!
(На императора.)
По синкав кралски плащ ще проличи кръвта —
на пурпурния плащ се скрива лесно тя.
ДОН КАРЛОС (на Дон Руи)
Но, братовчеде, ти постъпваш вероломно,
баронския си герб петниш така нескромно!
Предателство? Нима си за това призван?
ДОН РУИ
Родриго — кралят, е създал граф Хулиан![5]
ДОН КАРЛОС (на херцог Алкала)
Вземете знатните измежду враговете!
А другите.
Дон Руи Гомес, херцог фон Люцелбург, херцог Гота, Дон Хуан де Аро, Дон Гусман де Лара, Дон Хил Телес Хирон, барон Хохенбург се отделят от групата заговорници, между които остава Ернани. Херцог Алкала ги обгражда с войници.
ДОНЯ СОЛ (настрани)
Спасен!
ЕРНАНИ (излиза от групата заговорници)
И мен със тях вземете!
Щом гибелната смърт ще ме отмине, сир,
щом пренебрегвате смирения пастир
и щом за меча ви е ниска мойта шия,
тогава своя род пред всички ще разкрия.
От бога имаш трон, а мен направи бог
херцог Сегорб, маркиз Де Монроа, херцог
Кардона и виконт Де Гор, граф Албатера —
не малък брой земи са мои не от вчера.
Да, аз съм принц Хуан, владетел на Ави,
в изгнание роден. Палачът умъртви
баща ми, зная аз — на смърт го ти обрече.
Смъртта му между нас, дон Карлос, се изпречи.
Ти имаш ешафод, аз — нож, добре прикрит.
Роден херцог, аз бях изгнаник и бандит.
Но щом без полза меч съм точил в урви диви
и в бистрите води на ручеи пенливи,
(слага шапката на главата си, към другите заговорници)
да сложим шапки!
Всички испанци слагат шапките си.
(Към Дон Карлос.)
Да, ще постоим така
и нека ги свали палачът с меч в ръка!
(Към пленниците.)
Аз искам да умра с вас, Силва, Гота, Лара!
Хуан от Арагон е с титла твърде стара.
(Към придворните и войниците.)
Принц Арагонски съм — от много славен род!
Вдигнете по-висок, достоен ешафод!
(Присъединява се към пленниците.)
ДОНЯ СОЛ
Небе!
ДОН КАРЛОС
Забравил бях — отдавна всичко стана.
ЕРНАНИ
Но помня аз, че в мен кърви огромна рана.
Не оскърбителя обидата гнети —
у оскърбения тя яростно пламти.
ДОН КАРЛОС
Баща ми е отнел главата на баща ви?
Не знаех. Към това какво да се прибави?
ДОНЯ СОЛ (пада на колене пред императора)
Сир, пощадете го! Сир, не бъдете твърд
или убийте мен! Обичам го до смърт!
О, той е мой съпруг! Чрез него дишам само!
Бъдете милостив — убийте ни и двама!
Сир, аз пълзя пред вас! Той е за мен кумир,
тъй както е за вас империята, сир!
О, милост!
Дон Карлос я гледа неподвижен.
Но какво размисляте? Треперя…
ДОН КАРЛОС
Станете! Вие сте графиня Албатера,
маркиза Монроа…
(На Ернани.)
Той ще ви служи с меч,
и титли дава ви…
ЕРНАНИ
Това е кралска реч?
ДОН КАРЛОС
Не, императорска!
ДОНЯ СОЛ (става)
О!
ДОН КАРЛОС (посочва я на Ернани)
Вашата съпруга!
ЕРНАНИ (с поглед към небето, прегърнал Дона Сол)
О, боже!
ДОН КАРЛОС (на Дон Руи Гомес)
Дон Руи, чрез моята услуга
два знатни рода днес се свързват в този брак.
ДОН РУИ (мрачен)
Не е до знатността…
ЕРНАНИ (гледа Доня Сол с любов и я прегръща)
Аз вече нямам враг!
(Хвърля ножа си.)
ДОН РУИ (на себе си, гледайки двамата)
О, да избухна ли? Тегло любовно, нямо!
Не, състрадание ще предизвикам само!
Без пламък изгори, скръбта си скрий от тях
и страдай, но без вик. Ще предизвикаш смях!
ДОНЯ СОЛ (в прегръдките на Ернани)
О, мой херцог!
ЕРНАНИ
С любов съм преизпълнен, мила!
ДОНЯ СОЛ
О, щастие!
ДОН КАРЛОС (на себе си, с ръка на гърдите)
Сърце, не бий с такава сила!
Послушай разума — той дълго бе смутен.
От днес Германия, Испания за мен
ще бъдат с Франция в сърцето ми еднички.
(Спира поглед на знамето.)
Да, императорът е горд орел над всички
и не сърце, а герб той носи цял живот.
ЕРНАНИ
О, цезарю!
ДОН КАРЛОС
Сеньор, ти си от славен род
И твоето сърце
(сочи Доня Сол)
пред мен я заслужава.
Коленичи, херцог!
Ернани коленичи. Дон Карлос снема от гърдите си ордена на „Златното руно“ и го поставя на шията на Ернани.
Виж — орден ти се дава!
(Вади шпагата си и три пъти докосва с нея рамото на Ернани.)
И верен ми бъди — от днес си рицар ти!
(Помага му да стане и го целува.)
И все пак орден друг, по-чист до теб блести,
какъвто нямам аз, макар да ми прилича:
обичана жена, която те обича.
Ти си щастлив, а аз ще имам само трон.
(Към заговорниците.)
Не помня имена. Омраза, гняв, закон —
забравям ги сега. И всичко ви прощавам!
Един добър урок на тоя свят въздавам!
И не забравяйте: Карл Първи бе сменен
от император нов — Карл Пети… В този ден
Европа, плачеща, ме тук ръкоположи
от католик и крал в могъщ избраник божи!
Заговорниците коленичат.
ЗАГОВОРНИЦИТЕ
На Карлос — слава!
ДОН РУИ (на Дон Карлос)
Аз, аз само съм унил!
ДОН КАРЛОС
И аз!
ДОН РУИ (настрани)
Прости му той, но аз не съм простил!
ЕРНАНИ
Кой тук ни промени?
ВСИЧКИ (войници, заговорници, благородници)
Карл Пети засиява
и над Германия!
ДОН КАРЛОС (обръща се към гробницата)
На Карл Велики — слава!
Вървете си сега!