Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Hernani, 1830 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Стоян Бакърджиев, 1990 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart (2011 г.)
Издание
Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми
Френска, първо, второ и трето издание
Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вагенщайн
Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова
Дадена за набор: януари 1990 г.
Подписана за печат: юни 1990 г.
Излязла от печат: август 1990 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 40,50
Издателски коли: 34,02
ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
История
- — Добавяне
Сцена шеста
Същите, Доня Сол.
ДОНЯ СОЛ
Напразно, не открих сандъчето.
ЕРНАНИ (настрани)
Тя? Боже!
И то в какъв момент!
ДОНЯ СОЛ
Нима се разтревожи
от мен? Какво ти е? Какво държиш? Кажи!
Какво държиш в ръка?
Човекът с черното домино се приближава и си сваля маската. Тя изпищява и познава Дон Руи.
Отрова ли държи?
ЕРНАНИ
О, боже!
ДОНЯ СОЛ (на Ернани)
Ти си бил неискрен? Ти самия!
Разкрий ми тайната!
ЕРНАНИ
Аз трябваше да крия!
Той ме спаси и аз съм негов. По закон
на Силва ще плати дълга си Арагон!
ДОНЯ СОЛ
Не негов си, а мой! Не ме интересува,
че си се клел!
(На Дон Руи.)
Херцог, любов у мен бушува.
Ще го спася от вас, от всеки злобен враг!
ДОН РУИ (неподвижен)
Та той ми се закле! Ще го спасиш, но как?
ДОНЯ СОЛ
Какво?
ЕРНАНИ
Заклех се.
ДОНЯ СОЛ
Не! Това е празнодумство!
Невярно е това! Злодейство и безумство!
ДОН РУИ
Ела, херцог!
Ернани понечва да се подчини. Доня Сол се мъчи да го спре.
ЕРНАНИ
Недей! Аз трябва да вървя.
Аз сам му обещах. Баща ми чу това.
ДОНЯ СОЛ (на Дон Руи)
Ти лъвчето от лъв би взел с десница груба,
но не от мен мъжа, когото страстно любя!
Или не знаете коя съм? Дълги дни
от жал по вас, херцог, по ваште старини,
бях кротка и добра и бях с очи смирени,
но днес очите ми са гневно насълзени!
(Измъква от пазвата си нож.)
Виж този остър нож! Ах, старче! Дон Руи,
нима сърцето ти съвсем не се бои?
Пази се, чичо! Чуй — от род един сме ние.
И твоя дъщеря да съм, ще те убия,
щом вдигаш ти ръка над моя мил съпруг!
(Хвърля ножа и коленичи пред херцога.)
Аз коленича! О, не вдигайте юмрук!
Смилете се, сеньор! Една жена съм само.
Това усилие за мен е преголямо,
разкъсвам се сега… Стоя на колене!
Смилете се над нас! Недейте казва „не“!
ДОН РУИ
Но, доня Сол!
ДОНЯ СОЛ
Сеньор, испанците обичат
във хубави слова скръбта си да обличат —
простете му! Преди не бяхте тъй студен!
О, милост! Иначе убивате и мен!
О, милост! Любя го!
ДОН РУИ (мрачно)
Да, любиш го!
ЕРНАНИ
Ти плачеш?
ДОНЯ СОЛ
Не, не, не искам ти към гроба да закрачиш!
Не искам да умреш.
(На Дон Руи.)
Бъдете милостив!
Бих ви обикнала…
ДОН РУИ
След него? Млад, красив!
Останки от любов — те само мъки раждат…
Нима ще утолят страхотната ми жажда?
(Сочи Ернани.)
За мен — съчувствие! Той всичко е за вас!
С приятелството ви какво ще правя аз?
Той ще държи във плен и вас, и любовта ви
и подаяние с ваш поглед ще ми прави.
Ако сърцето ми не се успокои,
той ще ви каже: „Хм, виж този дон Руи!“ —
и върху просяка, когото ще проклина,
ще плисне чашата с недоизпито вино.
За смях да стана? Не! Ще свършим още днес.
Пий!
ЕРНАНИ
Дума дадох аз. Ще я изпълня с чест.
ДОН РУИ
Побързай!
Ернани приближава шишенцето до устните си. Доня Сол се хвърля да възпре ръката му.
ДОНЯ СОЛ
Още не! Момент! Ще бъда пряма.
ДОН РУИ
Разтвореният гроб го чака. Време няма!
ДОНЯ СОЛ
Поне за миг, сеньор! О, ни един от вас
не е добър към мен! Какво ви искам аз?
Един-единствен миг! И друго не желая.
Та позволете ми да кажа най-накрая
какво ми е! За миг! Нали ви обещах?
ДОН РУИ (на Ернани)
Аз бързам.
ДОНЯ СОЛ
Господа, внушавате ми страх!
В какво се провиних?
ЕРНАНИ
Ти ме разкъсваш, мила!
ДОНЯ СОЛ (продължава да държи ръката му)
О, толкова неща не съм ти обяснила!
ДОН РУИ (на Ернани)
Аз чакам.
ДОНЯ СОЛ (продължава да държи ръката на Ернани)
Дон Хуан, почакай ме! Приех
да бъде твоето, но чуй ме!
(Изтръгва му шишенцето.)
Аз го взех!
(Вдига шишенцето пред очите на Ернани и смаяния старец.)
ДОН РУИ
Понеже с две жени от дълго време споря,
ще трябва другаде с мъже да поговоря.
Чудесно се кълнеш в баща си, дон Хуан!
Ще разбере от мен, че има син презрян.
Прощавай!
(Прави няколко крачки, за да излезе.)
ЕРНАНИ (задържа го)
Спри, херцог!
(На Доня Сол.)
Чуй моя зов сърдечен!
Да бъда ли подлец, лъжец, изменник вечен?
Кажи, да бъда ли последен негодяй
с дамгосано чело? Отровата ми дай!
Нима опозорен ще мога да живея?
ДОНЯ СОЛ (мрачно)
Ти искаш?
(Пие от шишенцето.)
Пий, сега!
ДОН РУИ (настрани)
Ах, тя била за нея!
ДОНЯ СОЛ (връща полупразното шише на Ернани)
Вземи го!
ЕРНАНИ (на Дон Руи)
Виж какво докара с твоя бяс!
ДОНЯ СОЛ
Хуан, не се сърди! Запазих твойта част.
ЕРНАНИ (взима шишенцето)
О, боже!
ДОНЯ СОЛ
Мойта част би крил със всички сили,
че нямаш ти сърце на християнка, мили!
Не любиш като мен, в мен славна кръв пламти.
Аз пих — спокойна съм. Ще пиеш ли и ти?
Пий, ако искаш!
ЕРНАНИ
Как, как се реши? Нещастна…
ДОНЯ СОЛ
Но ти го пожела.
ЕРНАНИ
Това е смърт ужасна!
ДОНЯ СОЛ
Защо?
ЕРНАНИ
Но течността — към гроба води тя!
ДОНЯ СОЛ
Не трябваше ли с теб да легнем през нощта?
А все едно къде!
ЕРНАНИ
Забравил бях те вече —
ти, татко, отмъсти!
(Поднася шишенцето до устните си.)
ДОНЯ СОЛ (хвърля се към него)
О, нож ли ме разсече?
Хвърли шишенцето! Обезумявам. Спри!
Недей! Отровата е жива… Тя гори…
О, сякаш хидра зла в сърцето ми израсна!
О, с хиляди зъби го ръфа като бясна!
Не! Никой никога не е бил тъй терзан!
Какво е? Огън ли? Не пий! Не пий, Хуан!
Ще страдаш много… Не!
ЕРНАНИ (на Дон Руи)
Я виж го ти злодея!
Поне да бе избрал по-друга смърт за нея!
(Пие и хвърля шишенцето.)
ДОНЯ СОЛ
Какво направи?
ЕРНАНИ
Аз? А ти?
ДОНЯ СОЛ
Ела при мен —
в ръцете ми!
Сядат един до друг.
И ти ли страдаш ужасѐн?
ЕРНАНИ
Не.
ДОНЯ СОЛ
Брачната ни нощ започва! Свърши бала.
Но за невяста май съм малко побледняла!
ЕРНАНИ
Ах!
ДОН РУИ
Идва страшен час.
ЕРНАНИ
Смъртта ме призова.
Как страда доня Сол!… Как гледам сам това!
ДОНЯ СОЛ
Сега съм по-добре. Към светлини чудесни
ще полетим с криле, ще пеем нови песни!
Ще стигнем до един по-чист, по-хубав свят!
Ще ме целунеш ли?
(Целуват се.)
ДОН РУИ
В гърдите ми е ад!
ЕРНАНИ (с отслабнал глас)
Аз благославям бог за моя път опасен
сред урви, пропасти, но винаги прекрасен,
защото се смили, щом тъй съм изтерзан,
да мога да заспя с уста на твойта длан!
ДОН РУИ
Щастливци!
ЕРНАНИ (с глас, който все повече отслабва)
Доня Сол… ела… Виж — притъмнява.
Не страдаш ли?
ДОНЯ СОЛ
О, не.
ЕРНАНИ
Там огън засиява.
ДОНЯ СОЛ
Къде?
ЕРНАНИ (с въздишка)
Там…
(Пада.)
ДОН РУИ (повдига главата му, която пак се отпуска)
Той умря.
ДОНЯ СОЛ (с разрошена коса, повдига се от мястото си)
Умрял ли?… Само спи.
Това е моят мъж… В мен всичко се топи
от обич… Ще заспим във брачното си ложе.
(С угасващ глас.)
Не го събуждайте, херцог Де Силва! Боже,
съвсем е уморен!
(Обръща към себе си лицето на Ернани.)
Мой мили, ти си блед!
Ела по-близо… Тъй…
(Пада мъртва.)
ДОН РУИ
Тя — мъртва, аз — проклет!
(Самоубива се.)