Мигел Руис, Хосе Руис, Джанет Милс
Петото споразумение (9) (Толтекска книга на мъдростта. Практическо ръководство за себепознание)

6. Силата на убежденията
Символът на Дядо Коледа

Имало е период във вашия живот, когато сте били господари на вярата си, но след като са ви образовали как да станете част от човечеството, силата ви се е вляла в символите, които сте научили. И тези символи са започнали да ви контролират. Всъщност енергията на вярата ви е била използвана за нещата, които е трябвало да научите, и оттогава насам това знание управлява вашия живот. Обяснимо е, че когато сме деца, чуждите убеждения са по-силни от нас. Символите са чудесно изобретение, но ние биваме запознавани не само с тях, но и със съпровождащите ги готови убеждения и мнения. Възприемаме всяко чуждо мнение, без да се питаме, вярно ли е то или не е. Проблемът е там, че докато усвоим напълно даден език и всички онези мнения, които попиваме заедно с него, символите вече са отнели цялата сила на вярата ни.

Това не е нито добро, нито лошо; не може да се каже, че е правилно или погрешно. Това е просто факт, който се случва с всички нас. Ние учим, за да станем част от обществото си. Учим език, религия или философия, учим начин на живот и изграждаме стройна система от убеждения въз основа на това, което ни се казва. Не намираме причина да се съмняваме в нещата, които чуваме от другите хора, до момента, в който за първи път разбият сърцето ни и в който осъзнаем, че нечии думи са били лъжа.

Тръгваме на училище и чуваме репликите на по-големите деца. Те ни сочат с пръст: „Виждате ли това хлапе? То все още вярва в Дядо Коледа!“. Рано или късно откриваме, че Дядо Коледа не съществува. Можете ли да си припомните реакцията и чувствата си, когато сте разбрали, че той е измислица? Едва ли вашите родители са имали лоши намерения. Да се вярва в добрия старец е чудесна традиция за милиони хора по света. Текстът на една коледна песничка описва знанието ни за онова, което познаваме като Дядо Коледа:

По-добре бъди нащрек,

по-добре недей да плачеш,

по-добре не се цупи.

Защо ли?

Казвам ти веднага:

Дядо Коледа пристига тук!

Казано ни е, че Дядо Коледа знае всичко, което правим и което не правим; знае дали сме добри или лоши, знае дори дали си мием зъбите. И ние вярваме.

Силата на символите

Идва Коледа, а с нея идва и голямата разлика в подаръците, които получават децата. Например, вие сте си пожелали колело и сте били послушни през цялата година. Семейството ви обаче е бедно. Разопаковате красивите хартии, но там няма никакво колело. В същото време вашето съседче, което между другото е било много лошо — а вие отлично знаете какво е да си „лош“ — получава колело! Мислите си: „Бях добър, той беше лош, как така точно той получи колело? Ако Дядо Коледа наистина знае всичко, което аз правя, със сигурност знае и за пакостите на съседското момченце. Защо тогава носи колело на него, а на мен — не?“.

Това наистина не е честно и вие не разбирате защо. Емоционалната ви реакция е завист, гняв, мъка. Виждате другото дете, което обикаля щастливо с колелото си и се държи даже още по-лошо, отколкото преди; иска ви се да отидете и да го ударите, да счупите колелото му. Несправедливост! Дължите това чувство на вярата си в една лъжа. Невинна лъжа, без лоши намерения, разбира се, но вие й вярвате и ето че правите ново споразумение със себе си: „Отсега нататък няма да бъда добър. Ще бъда лош като съседа си.“ По-късно разбирате, че Дядо Коледа не съществува, но е твърде късно. Вече сте освободили емоционалната си отрова, вече сте изстрадали гнева, ревността и тъгата си. Вече сте изпитали болката от едно споразумение, основано на лъжа.

Това е само един пример за инвестицията на вярата ни в определена символика. Съществуват стотици, дори хиляди символи, истории и предразсъдъци, които сме възприели. Символът на Дядо Коледа демонстрира как доверието в една невинна лъжа може да предизвика емоции, които да разгорят унищожителен пожар за личността. Усещаме тези символи като отрова — нараняват ни, нараняват телата ни — и страдаме заради някаква история, която дори не е истинска. Емоциите са истински, те са част от истината, но са предизвикани от нещо, което не е истина. От нещо, което е било измислено.

Ако се питате защо понякога се чувствате толкова зле, знайте, че причината е в история, която не е истинска, но на която сте повярвали. Истината е, че сънят ви е бил изопачен. Това не нито лошо, нито добро; не е нито правилно, нито погрешно, при това се случва на милиарди други хора. Добрата новина е, че не сте единствени.

Светът на символите е невероятно могъщ, ние го правим такъв със силата, която крием дълбоко в себе си — тази сила наричаме живот, вяра или намерение. Макар и да не осъзнаваме точно кога и как се случва това, всички символи заедно формират конструкция от споразумения, която се превръща в наша система от убеждения. От една-едничка буква, та до цялото Слово; от една отделна история — до цяла философия; всичко, с което се съгласяваме и в което вярваме, се вгражда в тази структура.

Системата ни от убеждения изгражда нашата виртуална реалност и с всяко следващо споразумение, което правим, конструкцията става все по-здрава и устойчива, печели повече сила, докато накрая е солидна почти като тухлена постройка. Ако си представим всеки символ, всяка идея и всяко споразумение като отделна тухла, вярата ни е това, което ще споява тухлите една с друга. По време на своето образование и обучение усвояваме все повече символи, които започваме да комбинираме по всевъзможни начини. Идеите ни взаимодействат помежду си и създават сложни концепции. Абстрактното съзнание се организира чрез още по-сложна мрежа от връзки, конструкцията расте и расте, и накрая всичко, което знаем, добива завършеност.

Тази конструкция толтеките наричат човешка форма. Човешката форма не е физическа — това е формата, която приема съзнанието ни. Тя е системата ни от убеждения както за самите нас, така и за всичко около нас, и чрез тази система осмисляме съня си. Човешката форма е нашата идентичност. Но трябва да кажем, че тя е нещо различно от рамката на нашия сън. Рамката на съня ни е материалният свят — такъв, какъвто е; истината. Човешката форма е системата от човешки убеждения с всички елементи на оценка. Съдържанието на тази система е нашата персонална истина и ние преценяваме всичко в съответствие с нея, дори и когато тя противоречи на вътрешната ни природа.

В процеса на опитомяване системата ни от убеждения се превръща в Кодекс, който управлява живота ни. Когато спазваме своите правила, ние се награждаваме; когато не ги следваме, се самонаказваме. Кодексът превръща съзнанието ни в съдник, но едновременно с това и в жертва, защото първо ни осъжда, а после ни наказва. Големият съдник е съставен от символи и борави със символи, за да преценява всичко, което възприемаме, включително самите символи! Жертвата е тази част от нас, която получава присъдата и изтърпява наказанието. Когато взаимодействаме с външния сън на планетата, ние съдим и наказваме всеки и всичко съобразно личния си Кодекс.

Големият съдник си върши съвестно работата, разбира се, защото сме се съгласили с всички тези закони. Проблемът е там, че системата ни от убеждения живее вътре в нас, но използва знанието ни срещу нас. Тя се възползва от всичко, което сме научили; прибягва до всички наши правила за това как трябва и как не трябва да живеем живота си, за да наказва жертвата си, тоест нас, човека. Използва нашия език, за да насочва срещу нас критика, отхвърляне, вина и срам. Наранява ни с думи и ни кара да страдаме; сътворява демони и кошмарни сънища. Съществуват толкова много символи, с които можем да опишем този процес.

Системата от убеждения властва над човека като тиранин. Тя отнема нашата свобода и ни поробва. Надмогва истинското ни Аз и превзема живота ни, при това дори не е истинска! Реалната ни същност остава скрита някъде в ума ни, а това, което на практика контролира нашия ум, е нашето знание — всичко онова, в което сме се съгласили да вярваме. Човешкото тяло, което е красиво и съвършено, става жертва на осъждане и наказание, превръща се в подвижна сцена на знанието, от която то изнася своето представление.

Системата от убеждения е като ума: не можем да я видим или измерим, но знаем, че я има. Това, което вероятно не знаем, е, че тази система съществува единствено благодарение на нас. Създали сме я и тя е неразделна част от живота ни — следва ни неотлъчно, където и да отидем. Прекарали сме с нея толкова време, толкова години, че вече не забелязваме ограниченията, които налага върху ума ни. И макар нашият ум да не е истински, а виртуален, той все пак представлява абсолютната ни сила, защото също е създаден от безкрайността.

Важна стъпка към себепознанието е осъзнаването на факта, че убежденията ни са наше творение и че това творение е живо. Всичко, в което вярваме — от най-дребното нещо като буква или звук, та до философските ни възгледи — използва нашите жизнени сили, за да живее. Ако разполагахме с възможността да наблюдаваме начина, по който действа съзнанието ни, бихме съзрели милиони малки форми на живот и бихме се уверили, че им вдъхваме живот чрез силата на вярата си и цялото си внимание. Използваме собствената си жизнена енергия, за да поддържаме монолита на убежденията си. Без нас тези идеи не могат да съществуват. Без нас всичко би се срутило.

С помощта на въображението си всеки от нас може лесно да проследи произхода на своята лична митология, началото на своя Кодекс. Може да се върне до момента, в който е започнал да влага вярата си в лъжи. В процеса на формиране на сложната конструкция на Кодекса ни — по време на нашето обучение и образование — възникват много концепции, често пъти противоречащи си една на друга. Ние създаваме толкова много и различни сънища, че накрая техните структури започват да се сблъскват помежду си и изчерпват силата на словото ни. В този момент то е наистина безсилно, защото когато две равни сили действат в противоположни посоки, резултатът е нулев. Когато една сила действа в една посока, освободената енергия е огромна, а намеренията тържествуват само защото ние сме приели да е така; защото словото ни разполага с цялата сила на нашата вяра.

Като деца инвестираме вярата си в почти всичко, което научаваме и това е начинът, по който губим контрол над собствения си живот. Докато пораснем, вече сме повярвали в толкова много лъжи, че не ни остава енергия, с която да създадем съня, който искаме да създадем. Системата от убеждения изсмуква цялото ни доверие и в резултат оставаме без вяра и без власт. Лесно е да видим как този механизъм действа при символ като Дядо Коледа, но не е лесно да осъзнаем как правим абсолютно същото с всеки друг символ, с всяка история и с всяко мнение, което чуваме, било за себе си, било за всичко останало.

Според мен е много важно този процес да бъде разбран, а единственият начин да го постигнете е да го осъзнаете. Осъзнаете ли факта, че изразходвате личната си енергия във всичко, в което вярвате, вероятно ще ви бъде по-лесно да изтеглите вярата си от символите, за да изгубят те властта си над вас. Ако отнемем силата, която сме дали на всеки символ, той ще си остане просто символ. После ще се подчини на създателя си, на истинското ни Аз, и ще започне да изпълнява истинската си задача: да бъде средство за комуникация.

Когато открием, че Дядо Коледа не е истински, ние преставаме да вярваме в него и силата на доверието, която сме вложили в неговия символ, се връща при нас. Осъзнаваме, че ние сме тези, които са се съгласили да вярват в нещо измислено. Освен това осъзнаваме все по-силно, че ние сме тези, които са се съгласили да вярват в символиката изобщо. И тъй като пак ние сме тези, които одухотворяват всеки символ, вливайки му от силата на своята вяра, само ние сме способни да си я върнем обратно.

Мисля, че с осъзнаването на всичко това можем да възстановим властта си над своите убеждения и никога повече да не губим контрол над собствената си творба. Ако разберем, че сами изграждаме своята конструкция от възгледи, ще възвърнем доверието в личната си сила. А когато вместо в системата си от убеждения повярваме в себе си, преставаме да се съмняваме в енергията и възможностите си, и започваме да рушим фалшивата структура.

След като монолитът от предразсъдъци изчезне, изведнъж ставаме много гъвкави. Можем да създадем всичко, което поискаме; можем да направим това, което пожелаем. Можем да инвестираме вярата си в нещата, в които искаме да вярваме. Изборът е наш. Ако спрем да вярваме в това, което знаем и което ни измъчва, тогава сякаш с магическа пръчица цялото страдание изчезва. И помнете, че не се нуждаем от много мислене — нуждаем се от действие. Действието е това, което променя нещата.