Мигел Руис, Хосе Руис, Джанет Милс
Петото споразумение (5) (Толтекска книга на мъдростта. Практическо ръководство за себепознание)

2. Символи и споразумения
Изкуството на хората

През всичките години на нашия растеж ние сключваме безбройни споразумения с обществото, с всички около нас. Най-важните споразумения обаче са тези, които правим със себе си, и то чрез символите, които сме научили. Символите управляват нашите убеждения по отношение на собствената ни същност; казват ни какво сме и какво не сме; кое е възможно и кое — невъзможно. Гласът на знанието ни повтаря онова, което сме научили. Но знаем ли със сигурност, че сме научили истината?

Посещаваме училище, гимназия или колеж и получаваме много знания, но какво знаем в действителност? Овладяваме ли истината? Не. Ние овладяваме даден език, дадена символика и тази символика е истина само защото сме се съгласили с нея, а не защото действително е истина. Където и да сме родени, какъвто и език да говорим, можем да открием, че почти цялото ни знание е на база споразумения, като се започне от символите, които сме усвоили.

Ако сме родени в Англия, учим английски символи. Ако сме родени в Китай, учим китайски. Но независимо дали боравим с английски, китайски, испански, немски, руски или друг език, символите имат стойност само защото ние им я приписваме и сме съгласни с тяхното значение. Без съгласието ни, всички те са безсмислени. Думата „дърво“ например има съдържание за хората, които говорят български, но дори и за тях тя не би означавала абсолютно нищо, докато те не повярват в нейното значение и не се съгласят с него. След това съгласие съответната дума ще означава едно и също за мен и за вас и в резултат ние ще можем да се разбираме. Възприемате това, което ви казвам в момента, защото предварително сме се споразумели за значението на всяка използвана дума и сме го програмирали в ума си. Все пак това не означава, че сме напълно съгласни. Всеки от нас придава и допълнително собствено значение на думите, което не е съвсем еднакво за всички хора.

Ако обърнем внимание на начина, по който са създадени думите, бихме открили, че каквото и значение да придаваме на определена дума, ние правим това без реална причина. Сглобяваме звуците просто така, измисляме ги. Хората са измислили всеки звук, всяка буква и всеки графичен знак. Чуваме „А“ и казваме: „Това е символът на звука «А».“ Рисуваме знак, който обозначава „А“ допълваме го със звука и придаваме на съотношението им смисъл. По този начин всяка дума в ума ни добива съдържание, но не защото то е действително, не защото е истина. Това просто е едно споразумение със самите нас и с всички останали, които изучават същата символика.

Когато пътуваме до страна, в която се говори на различен език, внезапно осъзнаваме важността и могъществото на подобно споразумение. Дървото е „дърво“, слънцето е „слънце“, а земята е „земя“, ако сме съгласни. Тези български символи нямат никакво значение във Франция, Русия, Турция, Швеция или където и да е по света, където споразумението е различно.

Ако сме научени на английски символи и отидем в Китай, ще чуваме, че хората си говорят, но няма да разбираме и дума от тяхната реч. Нищо там няма да притежава смисъл за нас, защото е символика, която ние не познаваме. Много неща са ни чужди — ние сме в друг свят. Ще посетим свещените им места и ще открием, че тяхната вяра е напълно различна; напълно различни са и ритуалите им, митологията им няма нищо общо с тази, която ние сме учили. Един от начините да вникнем в културата им е да научим символите, които те използват, да научим техния език или религия. Но дали, ако решим да възприемем този нов начин на комуникация, няма да създадем конфликт с нещата, които знаем отпреди? Новата вяра ще се сблъска със старата и веднага ще дойде съмнението: „Кое е правилното и кое е грешното? Вярно ли е всичко, което съм учил преди? Вярно ли е това, което уча сега? Къде е истината?“.

Истината е, че цялото ни знание не е нищо повече от символика — думи, които сме измислили, за да можем да изразяваме възприятията си и да се разбираме. Всяка дума в ума ни или всяка дума върху тази страница е просто символ, но тази дума владее силата на нашата вяра, защото ние вярваме в нейното значение, без да се съмняваме. Конструираме солидна система от убеждения, изградена от символи; построяваме цяла сграда от знание. После използваме всичко, което знаем, а то не е нищо освен символика, за да оправдаем убежденията си. Опитваме се да ги оформим най-напред в себе си, а после да ги предадем и на останалите; опитваме се да предадем начина, по който възприемаме себе си и цялата вселена.

Ако осъзнаем този факт, ще ни е много по-лесно да разберем, че всички митологии, религии и философии по света, всички различни убеждения и начини на мислене не са нищо друго, освен споразумения със самите нас и с останалите хора. Ние сме ги сътворили, но истински ли са те?

Това, което съществува, е истинско: Земята е истинска; звездите са истински; цялата Вселена винаги е била истинска. Символите, които използваме, за да изграждаме знанието си, са истински само защото ние сме решили така.

* * *

Има една библейска история, която илюстрира връзката между Бог и хората. Докато обикаляли и разглеждали света, Бог попитал Адам дали не иска да даде име на всяко съществуващо нещо. Адам приел и едно по едно нарекъл всичко, което било пред очите му. „Нека това е «дърво», нека това е «птица», нека това се нарича «цвете»…“ Бог се съгласявал с Адам и така били измислени символите — това е историята за създаването на целия език и за механизма на взаимното съгласие, по който той функционира.

Прилича на двете страни на монета — можем да кажем, че едната страна е чистото възприятие и реалните неща, които Адам вижда, а другата страна е значението, което Адам придава на тези неща. Имаме обект на възприятието, който е истина, и имаме неговата интерпретация, която е просто гледна точка. Истината е обективна и я наричаме „наука“. Пресъздаването на истината е субективно и го наричаме „изкуство“. Наука и изкуство. Истината и нашата интерпретация на истината. Действителността е абсолютна истина, защото е вярна за всички. Нашата интерпретация за действителността е създадена от нас и е относителна, защото е вярна само чрез определено споразумение. Като си даваме сметка за това, бихме могли да започнем да разбираме човешкия ум.

Всички хора са програмирани пряко да възприемат действителността (истината) и за това не е нужен език. Но за да я изразим, трябва да използваме речта си и това изразяване е нашето изкуство. То вече не е истина, защото думите са символи, а символите служат единствено за пресъздаване на реалността. Например, ако в ума ни няма символ „дърво“, без него ние виждаме просто някакъв предмет. Предметът е истински, действителен и ние го възприемаме. Наречем ли го обаче „дърво“, вече използваме изкуството, за да изразим гледната си точка. С употребата на повече символи бихме могли да опишем дървото — всяко негово листо, всеки негов цвят — и да твърдим, че е голямо или малко, че е красиво или грозно дърво, но дали това ще е истина? Не, дървото ще си е все същото дърво.

Нашата интерпретация за дървото ще зависи от емоционалното ни отношение към дървото в момента, а то ще се влияе от символите, които използваме, за да пресъздадем дървото в ума си. Както сами се убеждавате, обяснението ни за дървото няма да е точно истината, а само нейно отражение. Това отражение ние наричаме човешко съзнание. Съзнанието ни не е нищо друго, освен виртуална реалност. То не е истинско. Това, което е истинско, е действителността. Това, което е истинско, е истинско за всички. Виртуалната реалност е наше лично творение — тя е нашето изкуство и е валидна за всеки от нас поотделно.

Всички хора са творци, всеки един от нас е творец. Символите и думите са част от човешкото изкуство. Благодарение на програмирания ни ум, най-великото проявление на нашия талант е употребата на езика, с който създаваме цялата виртуална реалност в съзнанието си. Виртуалният ни свят би могъл да представлява чисто отражение на истината, но би могъл да бъде и напълно изопачен. И в двата случая обаче е изкуство. Може да сме сътворили личен Рай или пък да сме създали свой вътрешен Ад, но творението ни въпреки всичко е изкуство. Възможностите, които ни предоставя познанието както за истинската, така и за виртуалната реалност, са безкрайни. Истината ни води до самоусъвършенстване и чудесен живот; изопачаването на истината носи ненужни конфликти и човешко страдание. Познанието ни позволява да изберем едната от двете посоки.

Хората са родени с познание. Раждаме се със способността да възприемаме истината, но с времето трупаме информация и се научаваме да отхвърляме това, което виждаме. С други думи — практикуваме собственото си невежество и го овладяваме до съвършенство.

Словото е чиста магия и ние се учим да използваме тази магия срещу себе си, срещу съзиданието, срещу собствения си вид. Да си осъзнат означава да отвориш очите си и да видиш истината — да видиш всичко такова, каквото е, а не такова, каквото вярваш или каквото искаш да е. Осъзнаването отваря врата към милиони възможности и ако знаем, че сме творците на собствения си живот, можем да избираме измежду всички тях.

Това, което споделям с вас, принадлежи към толтекската мъдрост, част е от моето обучение. Толтеките (дума от езика нахуатл^[1]), са „жени и мъже на познанието“, творци. Според мен да бъдеш толтек няма нищо общо с расите или нациите по света, нито с определена философия; да бъдеш толтек е просто да бъдеш създател. Толтеките са творци на духа и като такива обичат красотата. Ако съумеем да станем изкусни творци, нашата виртуална реалност се превръща в по-добро отражение на истината, а с помощта на изкуството си сътворяваме истински Рай.

Преди хиляди години толтеките разделяли хората според съзидателните им умения по следния начин: Майстори на познанието, Майстори на трансформацията и Майстори на любовта, намерението или вярата. Разделението е съвсем условно и само за наше удобство, тъй като трите вида творчество се преплитат. Истината е една, а в случая става дума за истината. Тези три вида творчески потенциал ни извеждат от страданието и ни връщат към истинската ни природа — а тя е щастие, свобода и любов.

Толтеките са разбирали, че съзнателно или не всеки създава своята виртуална реалност. Реалността, сътворена с познание, носи радост и удовлетворение. Променя се непрекъснато, независимо дали съдействаме за нейната промяна или й противостоим. Ако се упражняваме в изкуството на трансформацията, скоро ще започнем да сътрудничим на процеса и вместо да използваме своята магия срещу себе си, ще изразяваме чрез нея щастието и любовта си. Когато усъвършенстваме любовта, намерението или вярата си, ние усъвършенстваме съня на своя живот, а с овладяването и на трите майсторски степени възраждаме своята възвишеност и се сливаме с Бога. Такава е мъдростта на толтеките.

Те не са притежавали технологиите, с които разполагаме днес; не са имали представа от виртуалната реалност на компютрите, но са знаели как умело да боравят с виртуалната реалност в човешкия ум. Властта над човешкото съзнание изисква пълен контрол над неговото внимание — средството, чрез което реагираме на информацията от външния свят и от вътрешните си мисли, и чрез което я интерпретираме. Толтеките са знаели, че всеки от нас е като Бог, но вместо да създаваме, ние пресъздаваме. Какво пресъздаваме? Това, което възприемаме. Такава е дейността на човешкото съзнание.

Ако успеем да разберем ума си, ако разберем какво той може да прави, ще започнем да отделяме действителната реалност от виртуалната — или иначе казано, да разграничаваме чистото възприятие, което е истина, от символиката, която е изкуство. Себепознанието е част от нашето съзнание и започва с осмислянето на собствената ни същност. Първо трябва да осъзнаем кое е действително и кое — виртуално, тоест плод на убежденията ни. После вече ще знаем, че можем да променяме виртуалната си реалност чрез промяната на вярванията си. Действителното не подлежи на промяна, то е независимо от убежденията ни.