Мигел Руис, Хосе Руис, Джанет Милс
Петото споразумение (16) (Толтекска книга на мъдростта. Практическо ръководство за себепознание)

13. Трите езика
Какъв посланик сте вие

Петото споразумение е най-висшето познание на толтеките, защото ни подготвя да съживим действителната си природа — да станем отново посланици на истината. Ние предаваме информация с всяка своя дума и ако посланията ни са измамни, то значи не осъзнаваме себе си. Четирите споразумения ни помагат да се пробудим за това, което сме всъщност. Помагат ни да разберем силата на словото. Но нашата истинска цел е Петото споразумение, защото чрез него преодоляваме символиката и поемаме отговорност за създаването на всяка своя дума. С Петото споразумение силата на вярата ни, вложена в символите, се връща при нас. И когато това се случи, откриваме колко невероятна е тя — силата на артиста-създател; силата на живота, на истинските нас.

Петото споразумение представлява това, което аз наричам Обучение на посланик или Обучение на ангел, защото е за посланици, които осъзнават целта си. „Ангел“ е гръцката дума за „вестител“. Ангелите наистина съществуват, но не са онези крилати създания от религията. Всички ние сме вестители, всички ние сме ангели, но нямаме криле и не вярваме в ангелите с криле. Притчите за крилатите ангели са символични, а крилата като символ просто показват, че ангелите могат да летят.

Ангелите летят и носят информация — посланието на живота и на истината. Но по света има много вестители, чието послание е съвсем различно… Светът е населен с милиарди осъзнати и неосъзнати вестоносци, при това е очевидно, че голямата част от тях са неосъзнати. Програмирани са да приемат и предават съобщения, но не го знаят. Повечето хора нямат представа, че символите са тяхно собствено творение. Нямат идея откъде идва силата на тези символи, което означава, че символите напълно ги контролират и владеят.

Какви вестители са тези хора? Отговорът е ясен. Виждате последствията навсякъде. Само се огледайте и ще разберете какви вестители са те. А когато го разберете, Петото споразумение ще ви прозвучи още по-смислено. Бъдете скептични, но се научете да слушате. Кое би променило тези вестители? Отговорът е: осъзнаването. Именно това прави за нас Обучението на посланик — помага ни да осъзнаем какво е собственото ни послание към света.

От гледна точка на толтеките, съществуват само три начина да се пренасят послания или иначе казано, в човешкия свят се говори на само три езика: езика на клюката, езика на воина и езика на истината.

Езикът на клюката е този, който всички хора владеят. Всеки знае как да клюкарства. Когато използваме този език, посланията ни са изопачени; клюкарстваме за всичко около нас, но най-вече за себе си. Ако отидем в друга държава, в която хората говорят различен език, ще открием, че символиката е без значение — и те, също като нас, използват свободно езика на клюката. Намират се в това, което аз наричам Голямото митоте. В обикновения неосъзнат сън на човечеството Голямото митоте господства над човешкия ум и предизвиква всякакви недоразумения; всевъзможни изопачени интерпретации на думите.

Езикът на клюката е езикът на жертвата. На несправедливостта и наказанието. Това е езикът на Ада, защото всички клюки са всъщност изтъкани от лъжи. Но ние винаги ще клюкарстваме, защото сме програмирани да го правим, докато нещо не се промени вътре в нас, като тази промяна също е програма. С нея ще настъпи моментът на нашия бунт срещу клюката и ще започне бойната в ума ни — войната между Истината и Лъжата.

Вторият език е езикът на воина. Когато употребяваме този език, понякога казваме истината, но понякога казваме и лъжи, зависи от познанието ни. Веднъж вярваме в измами, което ни отвежда директно към Ада, а после вярваме в истината, което ни насочва към Рая. Но все още вярваме, което означава, че символите владеят силата на нашите убеждения. Докато сме воини, ние прескачаме от сън в сън и непрекъснато сменяме Рая и Ада. Както сигурно се досещате, езикът на воина е хиляди пъти за предпочитане пред езика на клюката, но нека повторим — програмирани сме така, че да сме способни да променяме езика, на който говорим. А има и още един, трети език, който можем да използваме.

Третият език е езикът на истината и когато говорим на него, ние всъщност не говорим. Знаем без съмнение, че символите, които употребяваме, са наше творение. Знаем, че им придаваме значение, за да комуникираме със собствения си вид и използваме словото си безгрешно — по най-добрия възможен за нас начин — за да предаваме посланието си и да изразяваме себе си, защото ние сме това послание. Най-накрая няма повече лъжи — усъвършенствали сме своето себепознание и се възприемаме като живот, като истина.

Езикът на истината е много специален, той е език на майстора на сънищата — творецът, който е овладял съня. В света на майстора винаги има музика, винаги има изкуство, винаги има красота. Майсторите-артисти са винаги щастливи. Те са в мир и се радват на живота си.

Трите начина на комуникация между хората са това, което бихме могли да наречем езиците 1-2-3, А-В-С и до-ре-ми. Езикът на клюката е 1-2-3, защото е прост за усвояване и се знае от всички. Езикът на воините е А-В-С, защото воинът е този, който въстава срещу тиранията на символите. Езикът на истината е до-ре-ми, защото е за творци, които носят музика в ума си, вместо Голямото митоте.

Аз обичам да говоря на езика до-ре-ми. В моя ум винаги звучи музика, защото музиката отвлича съзнанието, а когато то не действа, остава чистото намерение.

Знам, че тази музика в главата ми е само сън, но тя ме кара да не мисля и да не измислям истории.

Разбира се, аз мога да създам и история, ако поискам, и тя ще е красива. Мога да фокусирам вниманието си върху символите и да ги използвам, за да се разбера чрез тях с вас. Също така мога да ги използвам, за да чуя това, което имате да ми споделите. А то обикновено е вашата собствена история. Казвате ми много неща, които вярвате, че са действителни, а аз знам, че не са. Но когато вие ми говорите, аз ви слушам и затова знам точно откъде идвате. Виждам това, което вие може би не виждате. Виждам истинската ви същност, а не това, на което се преструвате. Измисленият ви образ е толкова сложен, че дори не си правя труда да го разбера. Аз знам, че това не сте вие. Истинското ви Аз е вашето присъствие и то е така прекрасно, както е и всичко останало на Земята.

Когато видите роза, разцъфнала и красива, самото й присъствие ви кара да се чувствате щастливи. Не изпитвате необходимост да си казвате колко красива е тази роза; можете да видите цялото й съвършенство и романтика. Помирисвате я, а тя никога не ви промълвява и дума. Разбирате посланието й, но без думи. Ако отидете в гората, виждате птици да общуват с други птици, дървета да общуват с други дървета, използвайки друг вид символика. Можете да наблюдавате взаимната комуникация във всичко около вас, и тя е удивителна. Посланиците са навсякъде в света, но забелязвали ли сте го вие някога?

Забелязвали ли сте някога, че откакто сте на този свят, винаги сте предавали своята информация? Още преди да сте били родени — в момента, в който вашата майка е узнала бременността си — вашето послание вече е било тук. Родителите ви са нямали търпение да дойдете, да се родите. Знаели са, че се случва чудо и в мига, в който сте се родили, вие сте донесли посланието си, без никакви думи. Те са почувствали присъствието ви. Това е било раждането на ангел и посланието сте били самите вие.

Вие сте били това послание и все още сте, но образът ви е бил изопачен от отраженията на другите вестоносци. Вината не е тяхна, нито ваша. Всъщност никой няма вина. Изопачените образи са съвършени, защото съществува само съвършенство, но когато пораснете, вие осъзнавате възможността си да изберете различно послание. Можете да изберете да сте по-добро отражение на живота, като промените езика, на който говорите. Можете да промените начина, по който предавате своето послание; начина, по който общувате със себе си и с другите.

А сега един простичък въпрос към вас. Искам да разберете този въпрос, но да не позволявате на гласа в ума ви да отговори. Искам да отведете думите ми директно до сърцето си, където да почувствате значението и намерението зад тях.

Въпросът е: Какъв посланик сте вие? Това не е осъждане. Това е малко съмнение за съзнанието ви, но голяма стъпка към вашето себепознание. Ако разберете какво ви питам, тогава дори капчица от това съмнение би могла да промени целия ви живот.

Какъв посланик сте вие? Носите ли истината или предавате само лъжи? Възприемате ли истината или имате очи само за лъжите? Целият свят се намира между истината и лъжата. Това е ядрото на всички проблеми, защото конфликтите — наши вътрешни или между нас и другите — са винаги резултат от сътворяването на лъжи и вярата ни в тях.

Какъв посланик сте вие? Посланик на клюката и на лъжата? Чувствате ли се удобно с всичките си измами, с всичките клюки, с всички онези терзания, причинени от упованието ви в лъжи? Това ли споделяте с останалите около вас? На това ли учите децата си? Все още ли обвинявате родителите си за своите проблеми? Помнете, те са направили за вас най-доброто, на което са били способни. Ако са ви тормозили, отношението им не е било лично — постъпвали са така заради собствените си страхове; заради нещата, в които са вярвали. Тормозили са ви, защото са били тормозени. Наранявали са ви, защото са били наранявани. Това е вечната верига на действие-реакция. Ще я продължите ли или тя ще свърши с вас?

Какъв посланик сте вие? Воин ли сте, който се бори между Рая и Ада? Все още ли вярвате на хора, които ви казват: „Това е истината“? Все още ли вярвате на собствените си лъжи? Какво послание предавате на тези, които обичате най-много, ако посланието ви към вас самите ви отвежда в Ада? Какво е вашето послание към собствените ви деца, които обичате толкова много? Какво е вашето послание към любимите ви хора, към родителите, близките и приятелите ви, към всички около вас?

Какъв посланик сте вие? Ако ми кажете какъв сън създавате за себе си, ще ви кажа какъв посланик сте. Как се отнасяте към себе си? Добър ли сте към собственото си Аз? Уважавате ли се? Уважавате ли другите хора? Какви са чувствата ви към самите вас? Харесвате ли се изобщо? Гордеете ли се със себе си? Щастливи ли сте със себе си? Има ли терзания и несправедливост в съня ви? Има ли Съдник и Жертва в съня ви? Сън за хищници ли е той, сън за насилие? Ако е така, значи сънят ви изопачава вашето послание. Съдникът, Жертвата и всички останали гласове в ума ви го преиначават.

Точно в момента вие предавате информация към себе си и към всичко около вас. Правите го непрекъснато, поддържате постоянно обмена на информация от едно съзнание към друго. Какво е посланието, което носите към този свят? Безгрешно ли е то? Забелязвали ли сте някога, че винаги използвате символи?

Просто наблюдавайте посланията си. Думите, които изричате, от истината ли идват или от гласа на знанието ви — от тиранина, от Големия съдник? Кой е вестителят? Истинското ви Аз? Това е вашият собствен сън. Ако не истинското ви Аз, кой тогава носи посланието ви? Не е ли това добър въпрос?

Искате ли да почувствате въздействието на думите, които вие отразявате върху другите, докато им говорите? Представете си, че говорите на стена. Не очаквайте отговор. Целта не е стената да чуе какво казвате, а вие да чуете това, което излиза от устата ви. Трябва да усетите влиянието на думите си върху всичко около вас. Докато говорите на стената, вашето послание ще става все по-ясно и по-чисто. След това важността на безгрешното слово ще е очевидна за вас.

Сега искам да проявите въображение и да видите как сте взаимодействали с другите хора през своя живот. Сигурен съм, че съхранявате множество спомени за множество взаимоотношения с личности около вас. Те винаги са ви предавали своите послания и вие винаги сте ги приемали — какви посланици са хората във вашия живот? Какъв тип информация са ви предавали, откакто ги помните и как ви е влияла тя? От всички послания, стигнали до вас, с колко сте се съгласили — колко от тях сте запазили в себе си? Колко от тях пазите и досега? Ако съхранявате и предавате посланията на някой друг, кой е този друг?

Просто осъзнайте посланията, които излъчвате цял живот и посланията, които сте получили. Няма нужда да съдите никого, включително себе си. Само се попитайте: Какъв посланик съм аз? Какви посланици са останалите хора в моя живот? Това е наистина голяма крачка към усъвършенстването на вашето себепознание, към пророчеството.

Осмислите ли посланията, които вие предавате и тези, които ви предават другите, гледната ви точка ще се измести осезаемо. Ще започнете ясно да разграничавате съобщенията на останалите хора и да знаете какви вестители са те. После ще настъпи момент, в който вашето познание ще се разшири толкова много, че отчетливо ще осъзнаете и личната си информация, която излъчвате навън към света. Ще видите съвсем точно какъв посланик сте. Ще усещате ефекта от своите думи и действия, ефекта от присъствието си.

Вие винаги носите послание към всичко и всички около вас, но най-вече към самия себе си. Какво е вашето послание към вас самите? Това е най-важното послание, защото влияе на целия ви живот. Майстори на истината ли сте? Жертва на лъжите? Всъщност няма особено значение дали сте майстор, дали сте посланик на клюката, изпълнен с отрова, или пък сте воин, който неспирно снове между Ада и Рая. Вие предавате тази информация, която е вътре във вас. Тя не е нито правилна, нито грешна; не е добра или лоша — тя е това, което знаете. Това, което сте учили през целия си живот, а е без значение какво сте научили. Не е важно какво сте говорили, не е важно какво сте споделяли.

Единственото, което наистина има значение, е да бъдете това, което сте. Да бъдете естествени, да се радвате на живота, да бъдете любов. Но не символът на любовта, изопачен от хората, а истинската любов — чувството, което не може да се облече в думи; любовта, която изпитвате, когато сте себе си.

Винаги помнете: вие сте силата, която създава всичко съществуващо — вие сте силата, която разтваря цветето и която движи облаците, земята, звездите и галактиките. Каквото и да е посланието ви, обичайте се безусловно заради това, което сте; защото уважавате същността си. Не е необходимо да сте различни, освен ако не решите, че обичта ви към себе си надхвърля посланика, който сте.

Може би сте злоупотребявали със словото, защото сте били невинни и не сте се познавали. Но какво се случва, когато се познавате и въпреки това го правите? Осъзнаете ли се, вече не разполагате с оправданието на невинността си. Отлично знаете какво правите и то — каквото и да е — е съвършено, но сега решението за него е ваше, изборът е ваш.

И следващият въпрос към вас е: Какъв посланик избирам да бъда? Истината или лъжата? Любовта или страхът? Моят избор е да нося посланието на истината и любовта. Какво избирате вие?