Мигел Руис, Хосе Руис, Джанет Милс
Петото споразумение (7) (Толтекска книга на мъдростта. Практическо ръководство за себепознание)

4. Всеки ум е вселена
Второто споразумение: „Не приемай нищо лично“

Когато сме се родили, в ума ни не е имало символи; имали сме мозък и очи и мозъкът ни е улавял силуети, изплували от светлината. Първо сме възприели светлината, опознали сме я и реакцията на мозъка ни към нея е била една безкрайна игра с образи в нашето въображение, в съзнанието ни. Ние сънуваме. Според толтеките, целият ни живот е сън, защото мозъкът ни е програмиран да сънува двадесет и четири часа в денонощието.

Когато нашият мозък е буден, той разполага с материална рамка, която ни кара да възпроизвеждаме нещата праволинейно. Когато мозъкът спи, рамките изчезват и сънят ни се променя свободно. Но ние сънуваме дори когато сме будни и този сън непрекъснато се променя. Въображението ни е толкова силно, че може да ни отведе на най-различни или невероятни места. Виждаме неща, които другите хора не виждат, чуваме неща, които те не чуват или пък не чуваме онова, което чуват те — зависи от собствения ни сън. Въображението ни одухотворява образите, които възприемаме, но те съществуват само в нашето съзнание, в нашия сън.

Светлина, образи, въображение, сън… Вие сънувате дори в момента и това е нещо, което лесно може да се потвърди. Вероятно никога досега не сте забелязвали, че мозъкът ви постоянно сънува, но ако използвате ума си, дори за момент, ще разберете какво се опитвам да ви обясня. Представете си, че гледате в огледало. Вътре в него има цял свят от предмети, но вие знаете, че те са само отражение на действителността. Изглеждат като истински, но не са. Ако се опитате да ги докоснете, ще докоснете само повърхността на огледалото.

Всичко, което се намира в огледалото, е само образ на реалността, което означава, че е виртуална реалност; то е сън. Същия сън сънува и човешкият мозък, докато е буден. Защо? Защото образите в огледалото са копия на действителността, които създавате благодарение на способностите на очите и мозъка си. Образ на света, който вие конструирате в съзнанието си — начин, по който вашият ум възприема реалността. Нещата, които едно куче ще види в огледалото, ще са начинът, по който неговият мозък възприема реалността. Нещата, които ще види един орел в същото огледало, ще са начинът, по който неговият мозък възприема реалността. И всички те ще бъдат различни от вашия.

Сега си представете, че гледате в очите си, вместо в огледало. Вашите очи възприемат светлината, отразена от милиони обекти извън тях. Слънцето изпраща светлина по целия свят и всеки обект я отразява. Милиарди лъчи светлина идват отвсякъде, влизат в очите ви и проектират образи или обекти в тях. Мислите си, че виждате тези обекти, но това, което действително виждате, е отразена светлина.

Всичко, което възприемате, е отражение на действителността, точно както са отраженията в огледалото. Но с една много важна разлика. Зад огледалото няма нищо, но зад очите ви има ум, който се опитва да осмисли всичко. Мозъкът ви интерпретира информацията, която получавате съобразно значението, което придавате на всеки символ съобразно структурата на езика ви и знанието, програмирано във вашия ум. Всяко нещо, което достига до вас, е филтрирано от системата ви от убеждения. А резултатът от този процес е вашият личен сън. Така създавате виртуалната реалност в собственото си съзнание.

Вероятно вече разбирате колко лесно е за нас, хората, да изопачаваме това, което възприемаме. Светлината пресъздава съвършен образ на действителността, но ние го видоизменяме чрез създаването на история с помощта всички онези символи и мнения, които сме възприели. Сънуваме тази история във въображението си и по силата на споразумение си мислим, че сънят ни е абсолютната истина, въпреки че абсолютната истина е съвсем друга — сънят ни е относителна истина. Той е отражение на истината, а това отражение винаги ще бъде изопачавано от знанието, което сме складирали в ума си.

Много учители твърдят, че всеки ум е различна вселена и това наистина е така. Светът, който си мислим, че виждаме извън нас, е всъщност вътре в нас. Това са просто образи от въображението ни. Това е сън. Ние сънуваме постоянно и това се знае от векове — не само от толтеките в Мексико, но и от мъдреците в Гърция, в Рим, Индия, Египет. Просветените винаги са твърдели, че животът е сън. Въпросът е: осъзнаваме ли това?

Когато не сме наясно, че мозъкът ни винаги сънува, лесно сме склонни да обвиняваме всичко и всички извън нас за лъжите в съня си, за всичко, което ни причинява страдание. Осъзнаем ли, че обитаваме сън, който ние, творците, сами създаваме, правим голяма крачка в собствената си еволюция — вече можем да поемем отговорност за творението си. Това познание ни дарява с умението да променяме съня си, ако той не ни харесва.

Кой сънува историята на вашия живот? Вие. Ако не харесвате живота си; ако не харесвате нещата, в които вярвате по отношение на себе си, то вие сте единственият, който може да ги промени. Това е вашият свят, това е вашият сън. Ако се чувствате щастлив с този сън, чудесно — продължавайте да се наслаждавате на всеки миг от него. Ако сънят ви е кошмарен, изпълнен с проблеми и страдание — тогава, щом не харесвате творението си, променете го. Сигурен съм, че ме разбирате. Има милиарди книги на този свят, написани от милиарди сънуващи с най-различни гледни точки към действителността. Вашата история е точно толкова интересна, колкото са и тези милиарди истории, дори повече, защото вашата история продължава да се развива дори в настоящия момент. Начинът, по който сънувате, когато сте на десет години, е напълно различен от начина, по който сънувате на петнадесет, двадесет, тридесет, четиридесет години, или по който го правите сега.

Силата на символите

Историята, която сънувате днес, не е същата като тази, която сънувахте вчера или пък преди половин час. Всеки път, в който заговорите за своята история, тя се променя в зависимост от вашия събеседник, от вашето емоционално и физическо състояние, от вашите убеждения в този момент. Дори да разказвате една и съща история, тя все пак ще се променя. И някога ще откриете, че това не е нищо друго, освен една приказка. Не е реалност, а Виртуална реалност. Нищо друго, освен сън. И сънят ви е споделен, защото всички хора сънуват едновременно. Споделеният сън на човечеството, сънят на планетата, е съществувал и преди да сте били родени — така сте се научили как да творите своето изкуство, как да създавате историята си.

ВТОРОТО СПОРАЗУМЕНИЕ:

Не приемай нищо лично

Нека сега използваме силата на въображението си и заедно да създадем един общ сън, знаейки, че това е само сън. Представете си, че сте в гигантско кино със стотици салони. Оглеждате се наоколо, за да видите къде какво дават, и забелязвате филм с вашето име. Невероятно! Влизате в салона, но той е празен, с изключение на един-единствен присъстващ. Много тихо и внимателно, за да не го прекъснете, вие сядате зад този човек, но той не ви забелязва, защото цялото му внимание е погълнато от филма.

Поглеждате към екрана и… каква изненада! Разпознавате всеки герой във филма — виждате майка си, баща си, братята и сестрите си, любимите си хора, децата и приятелите си. После съзирате главното действащо лице… — та това сте вие! Вие сте звездата във филма, а той е вашата история. Човекът на реда пред вас също сте вие — наблюдавате играта си във филма. Разбира се, главният герой е такъв, какъвто вие вярвате, че сте, същото е и с второстепенните актьори. Само вие знаете каква е историята на вашето Аз. Не след дълго се чувствате объркан от видяното и решавате да смените филма.

Влизате в друг салон и там отново има само един зрител, който следи съсредоточено действието и дори не усеща, че сядате зад него. Започвате да гледате и разпознавате всички герои, но сега вие сте във второстепенна роля. Това е историята за живота на майка ви и тя е човекът пред вас, наблюдаващ филма с цялото си внимание. В този момент осъзнавате, че вашата майка не е жената, която играе „майка“ във вашия филм. В нейната лента интерпретацията на същността й е напълно различна. Това е образът, който тя иска да представи пред останалите. Вие си мислите, че не е истина и че тя просто играе роля, но тогава осъзнавате, че майка ви така възприема самата себе си — и това ви шокира.

После установявате, че героят във филма, който е с вашето лице, не е същият като в личния ви филм. Казвате си: „О, това не съм аз“, но всъщност вече знаете какви сте в очите на майка си, какво мисли тя за вас, а то няма нищо общо с онова, което вие самите мислите за себе си. Ето го и баща ви — вашата майка го пресъздава по съвсем друг начин, който отново не се припокрива с вашата гледна точка. Всичко е абсолютно объркано; цялата перспектива на майка ви към участниците във филма е изопачена. Узнавате мислите й относно съпруга си и вече изпитвате леко раздразнение: „Боже мой!“. Ставате и напускате киносалона.

Влизате в следващия, в който се прожектира историята на вашия житейски партньор. Сега разбирате как той (или тя) ви преценява и за пореден път се сблъсквате с интерпретации, напълно различни от видените в собствения ви филм или във филма на майка ви. Виждате начина, по който вашият партньор възприема децата, семейството и приятелите ви. Виждате какво той или тя мисли за себе си — но това отново няма нищо общо с вашето мнение!

Излизате и от този салон, и попадате на филма на децата си. Узнавате как те гледат на вас, как възприемат баба си, дядо си; преживявате поредния шок. След което хвърляте по едно око и на филмите на братята или сестрите си, на познатите си и в крайна сметка откривате, че всеки от тях изопачава по свой начин действащите лица в личната си история.

След всички тези филми, решавате да се върнете към първата зала и да изгледате още веднъж собствената си приказка. Наблюдавате играта си, но вече не сте дистанцирани от действието пред вас. Не вярвате на историята си, защото сте осъзнали, че е просто приказка. Осъзнали сте, че цялата тази роля, която сте играли досега в живота си, е лишена от смисъл, защото никой не ви възприема така, както ви се иска. Уверявате се, че драматичните сблъсъци във вашия филм остават незабелязани от всички останали — освен вас. Очевидно е, че хората са изцяло погълнати от собствените си филми и истории. Не ви виждат, дори когато сте седнали зад гърба им, в техния киносалон! Съзнанието на всеки актьор е обсебено от ролята му и това е единствената реалност, която той познава. Вниманието им е така приковано от творението, което са създали, че дори не забелязват собственото си присъствие — този, който гледа техния филм.

Ето в този момент настъпва голямата промяна за вас. Нищо няма да е същото, защото вече осъзнавате какво наистина се случва. Хората обитават собствен свят; играят в свой филм и разказват своя история. Влагат цялата си вяра в тази приказка и тя е истинска за тях. Но за вас е относителна. За вас тя не е истина. Сега знаете, че мнението им за вашата личност се отнася всъщност за някого, който обитава тяхната виртуална реалност, а не вашата. Героят с вашето лице и име, когото те осъждат или преценяват, е измислен от самите тях. Каквото и да казват другите за вас, то се отнася до вашия образ, който те носят в ума си. Но този образ не сте вие.

Оттук нататък ви е ясно, че не познавате истински хората, които обичате най-много, нито пък те ви познават. Единственото, което знаете за тях, е собствената ви представа за същността им. Познавате само образа, който сте си създали за тях, но той няма нищо общо с действителността.

Досега сте вярвали, че познавате добре родителите, съпрузите, приятелите или децата си. Истината е, че нямате никаква представа какво се случва в техния свят. Нямате представа какво мислят, какво чувстват и какво сънуват. Вероятно сте били убедени, че познавате и себе си. Ще установите, че не познавате дори собственото си Аз, защото сте играли роля толкова дълго, че вече изкусно се преструвате на нещо, което не сте.

Това познание ви позволява да осъзнаете колко смешно е да се твърди, че вашият любим или любима не ви разбира, че никой не ви разбира. Разбира се, че е така! Та вие не разбирате сами себе си! Вашата личност се променя непрекъснато, във всеки момент — зависи от ролята, която играете, от поддържащите герои в историята ви; от начина, по който сънувате. Вкъщи имате една роля, на работа — съвсем различна. С жените се държите по един начин, а с мъжете — по друг. През целия си живот сте били убедени, че всички ви познават много добре и когато не са постъпвали според вашите очаквания и желания, сте го приемали лично, реагирали сте с гняв и сте използвали словото си, за да си създавате терзания и конфликти.

Сега лесно ще си обясните защо има толкова противоречия между хората. Земята е населена с милиарди сънуващи, които не осъзнават, че всеки обитава собствен свят и сънува собствен сън. От гледната точка на всеки главен герой — а тя е единствената му гледна точка — светът се върти около него. Когато второстепенните участници в неговия филм кажат нещо или постъпят по начин, който не отговаря на гледната му точка, той се ядосва и се опитва да се защити. Когато те не са такива, каквито ги иска, се чувства наранен. Приема всичко лично. Ако използвате това познание, ще успеете да вникнете в логичното решение: Не приемай нищо лично.

Значението на Второто споразумение е просто. То ви дава имунитет във взаимоотношенията с второстепенните герои на съня ви. Няма нужда да се обременявате с гледните точки на останалите хора. Осъзнаете ли веднъж, че нищо от това, което те казват или правят, всъщност не се отнася до вас, вече няма да се интересувате от клюките и критиките по ваш адрес; вече няма да има значение кой ви отхвърля и кой не ви харесва. Всичко това няма да ви докосва и няма да ви влияе. Не изпитвате необходимост да защитавате позициите си. Просто оставяте „кучетата да лаят“ и те със сигурност ще го правят, отново и отново. И какво от това? Мнението на хората не ви интересува; вие сте имунизирани срещу гледните им точки и срещу тяхната емоционална отрова. Имунизирани сте срещу хищниците; срещу тези, които използват клюката, за да нараняват други хора и които използват другите хора, за да нараняват себе си.

Не приемай нищо лично е прекрасно напътствие за хармонични отношения с всички човеци. Също така е пропуск към вашата лична свобода — защото вече не ви се налага да направлявате живота си съобразно чуждите мнения. Вие сте истински независими! Можете да вършите това, което пожелаете; да сте сигурни, че каквото и да сторите, то не засяга никой друг, освен вас. Единственият човек, който трябва да се тревожи за вашата история, сте вие. Познанието променя всичко. Помнете, познанието за истината е първата стъпка към себепознанието и вие я направихте в момента. Просто ви напомних истината.

Сега, когато я разбирате, когато я осъзнавате, нима бихте могли отново да приемате нещата лично? Осмислите ли, че хората живеят в техен собствен свят, в техен собствен филм и в техен собствен сън, Второто споразумение се превръща в чист разум: Не приемай нищо лично.