Мигел Руис, Хосе Руис, Джанет Милс
Петото споразумение (13) (Толтекска книга на мъдростта. Практическо ръководство за себепознание)

10. Вторият сън на вниманието
Воините

Има много неща, които не ни допадат, докато се учим да сънуваме за първи път, но просто приемаме съня си такъв, какъвто е. Възможно е впоследствие да осъзнаем, че не харесваме начина, по който живеем своя живот; да осъзнаем, че живеем в сън и че не го желаем повече. В този момент ще се опитаме да използваме за втори път вниманието си, за да променим съня си, да създадем втори сън. Това е сънят, който толтеките наричат Втори сън на вниманието или Сън на воините, защото в него ние повеждаме война срещу лъжите на нашето знание.

Във Втория сън на вниманието започваме да се съмняваме: „Може би всичко, което знам, не е истина.“ Започваме да предизвикваме убежденията си, да преразглеждаме и да поставяме под въпрос всички мнения, които сме научили. Усещаме, че има същество в ума ни, което ни кара да правим неща, които не искаме да правим. Същество, което разполага с пълен контрол над нашето съзнание и което ние не харесваме. И защото не го харесваме, въставаме срещу него.

По време на тази война се опитваме да възстановим същността си — това, което наричаме цялост на душата, естествената ни завършеност. В Първия сън на вниманието истинското ни Аз няма никакъв шанс; то е жертва. Тогава не се бунтуваме, дори и не опитваме. Сега обаче не искаме повече да сме жертви и полагаме усилия да променим своя сън. Борим се за личната си свобода — свободата да бъдем това, което наистина сме; свободата да правим това, което наистина желаем. Светът на воините е свят на експеримента. Опитваме се да променим нещата, които не харесваме, и опитваме отново и отново, и отново… войната изглежда безкрайна.

В съня на воините ние воюваме, но не срещу другите хора. Тази война няма нищо общо с външния свят, тя се случва в ума ни. Това е война срещу онази част от нашето съзнание, която прави изборите вместо нас и ни въвлича в Ада. Това е война между истинската ни същност и онова, което наричаме Тиранин, Съдник, Кодекс, Система от убеждения. Борба между идеи, мнения и убеждения. Наричам я още Война между Боговете, защото всички тези идеи воюват за господството над човешкия ум. И точно както древните богове, те също изискват жертвоприношения.

Да, жертвоприношенията на хора все още се практикуват, колкото и да не ни се вярва. Разбира се, днес имената на боговете са други. Променили сме значението на символите, които издигаме в култ. Вече не вярваме в Аполон, Зевс или Озирис, но вярваме в Справедливостта, в Свободата, в Демокрацията. Това са имената на новите богове. Отдали сме силата си на тези символи, провъзгласили сме ги за богове и жертваме живота си в тяхно име.

Човешки жертвоприношения е имало винаги и по целия свят, доказателства можем да видим навсякъде — виждаме насилие; виждаме престъпления; виждаме затвори, пълни с хора; виждаме война. Виждаме адския сън на човечеството, защото всички ние вярваме в толкова много предразсъдъци и изопачено знание. Народите започват войни и принасят в жертва младежите си, които дори не знаят за какво воюват.

Виждаме битките между банди в големите градове. Младите се жертват и се избиват взаимно в името на гордостта и на парите; в името на бога, в който вярват. Воюват за своята гордост, за контрол над своето парче земя, воюват за символа, който носят в съзнанието и върху емблемата на униформите си. Жертват себе си заради всичко това. Навсякъде — от най-окаяното гето до най-мощните нации на планетата — групи от хора се избиват помежду си, защото защитават боговете си. Богове, които дори не съществуват. Войната вилнее в техните умове, но проблемът е там, че я изнасят навън и я използват, за да сеят смърт.

Може да не вярвате в човешките жертвоприношения, но и сега има хора, които казват: „Ще се жертвам. Дайте ми оръжие и ще избия толкова хора, колкото мога, преди самият аз да умра.“ И това не е нито оценка, нито критично осъждане — това е просто факт. Няма да твърдя, че подобна жертва е погрешна. Тя просто съществува и не можем да я отречем, защото я виждаме всеки ден в различни държави по света. Не само сме нейни свидетели, но и съучастници. Когато някой греши или не спазва правилата, какво правим ние? Разпъваме го, осъждаме го, клюкарстваме по негов адрес. Това е друга форма на човешко жертвоприношение. Да, ние имаме правила и те трябва да се спазват, макар някои от тях да са напълно неестествени. Създаваме ги, съгласяваме се да живеем според тях и ги следваме, докато вече не ни трябват, но сега ги искаме.

Хората вярват в толкова много лъжи, че дори най-дребното нещо може да се превърне в огромен демон, който да ги накара да страдат. Това нещо обикновено е някоя оценка и най-често, самооценка: „Горкият аз. Виж какво ми се случи, когато бях на девет. Виж какво ми се случи снощи.“ Добре, но каквото и да ви се е случило в миналото, то вече не съществува. Колкото и ужасно да е било, в този момент то не е истина, защото единствената истина сега е тази, в която живеете. Каквото и да се е случило в миналото ви, е било във вашата виртуална реалност. Каквото и да е било сторено на тялото ви, отдавна е излекувано. Съзнанието ви обаче ви кара да страдате постоянно и да живеете в срам години наред.

Всички носят със себе си своето минало и своята история — подобно на тежък труп, който мъкнат на гърба си. За някои бремето може и да не е толкова тежко, но за повечето хора е. Този труп не само тежи, но и разнася зловоние. Мнозина от нас го пазят и го споделят с хората, които обичат. Чрез силата на паметта си ние го поддържаме изкуствено жив и непрекъснато възкресяваме старите си преживявания. Всеки път, в който си припомним тези преживявания, ние наказваме себе си или някой друг отново и отново.

Хората са единствените животни на планетата, които понасят хиляди наказания за една и съща своя грешка и които наказват хиляди пъти другите за едно и също нещо. За каква справедливост в света можем да говорим, когато няма справедливост в собствения ни ум? Цялата Вселена се управлява от справедливост, но от истинска справедливост, а не от изопачената, която ние, творците, сме си съчинили. Истинската справедливост ни изправя пред това, което аз наричам действие-реакция. Живеем в свят на причини и следствия, в който всяко действие предизвиква реакция. Истинската справедливост е да плащаме веднъж за всяка грешка, която правим. А по колко пъти плащаме ние? Не това е справедливостта.

Да кажем например, че и до днес живеете с вината и срама от нещо, което сте сторили преди десет години. Обяснявате цялото си страдание с „Направих ужасна грешка“ и си мислите, че изкупвате стария си грях, но всъщност страдате заради нещо, случило се точно отпреди десет секунди. Тоест, самоосъдили сте се за пореден път. И, разбира се, отново Големият Съдник е казал: „Трябва да бъдеш наказан.“ Това е простият принцип действие-реакция. Действието е вашата самокритика, реакцията е самобичуването ви под формата на вина и срам. Повтаряте това през целия си живот с надеждата, че все някога ще се почувствате оневинени, но това никога не се случва. Единственият начин да промените живота си е да промените действието, след което и реакцията ще се промени.

Сега вече разбирате ли как вие, знанието, наранявате себе си, човека? Мислите и съдите с всички онези символи, които сте научили. Създали сте история, която наранява човека, който сте, а когато той е наранен, естествената му реакция е гняв, омраза, ревност. Всяка от тези емоции го кара да страда. Нервната ни система е фабрика за емоции, а те зависят от нашите възприятия. Възприемаме собствените си оценки, собствената си система от убеждения и собствения си глас на знанието. Когато сме подвластни на Съдника, сме жертва на Кодекса, който управлява виртуалния ни свят, и чувстваме единствено страх, гняв, ревност, вина, срам. Можем ли да сътворим нещо друго при това положение? Любов? Разбира се, че не, въпреки че понякога все пак успяваме.

Словото е невидима сила, въпреки че можете да видите нейните проявления. Вашият живот се състои в изразяването на словото. Емоционалното ви състояние показва доколко сте безгрешен в словото си. Щастливи ли сте или страдате? Независимо дали се радвате на своя сън или пък той ви кара да страдате, причината за това е в начина, по който го създавате. Да, вашите родители, вашата религия, училищата, правителството, цялото общество са ви помагали да създадете съня си — истина е, че никога не сте разполагали с друг избор.

Но сега имате избор. Можете да сътворите Рай, а можете да създадете и Ад. Помнете, и Раят, и Адът са състояния на ума ви, съществуващи вътре във вас.

Искате да сте щастливи? Тогава бъдете щастливи и се радвайте на щастието си. Искате да страдате? Чудесно, защо пък да не се радвате на страданието си?

Ако изберете за творбата си темата Ад, ваша воля. Плачете, изпитвайте болка, създайте произведение на изкуството с болката си. Но ако сте осъзнати, няма начин да изберете това. Ще изберете Рая. А Раят ще разцъфне във вас, когато станете безгрешни в словото си.

Ако притежавате безукорно слово, как бихте могли да се осъждате посредством него? Как бихте могли да се обвинявате? Да носите срам и вина? Спрете ли да си причинявате всички тези емоции, ще се почувствате чудесно. Ще започнете да се усмихвате и усмивката ви ще бъде искрена. Няма да има нужда да играете роля. Няма да има нужда да се преструвате на нещо, което не сте. Каквато и да е вашата същност, ще бъдете точно това в този момент. Ще се приемете такива, каквито сте. Вие се харесвате, харесва ви да бъдете себе си. Вече не се наранявате и не употребявате символите срещу себе си.

Ето защо за пореден път трябва да повторя, че себепознанието е много важно. Тиранията на символите е безкрайно мощна. Във Втория сън на вниманието воините се опитват да открият как символите са ги превзели. Битката е срещу символите, срещу собственото ни творение, но не от омраза към тях. Те са истинско произведение на изкуството и правят възможно общуването между човеците. Но същевременно сме им дарили собствената си сила, като в резултат сме станали безпомощни и слаби, и трябва някой да ни спаси. Нуждаем се от спасител, защото не можем да се справим сами.

Тогава се оглеждаме извън себе си и се молим: „О, Боже, спаси ме!“. Но това не зависи нито от Бог, нито от Иисус, от Буда, Мойсей, Мохамед, или от който и да било друг учител, пророк или гуру на света. Те не могат да ни спасят. Не можем да ги обвиняваме, че не го правят. Никой не е способен да ни спаси, защото никой друг не е отговорен за това, което се случва в нашия виртуален свят. Свещеникът, министърът, равинът, шаманът или гуруто не могат да променят собствения ни сън, нито пък съпрузите, децата или приятелите ни са способни да го направят. Никой друг не може да промени нашия свят, защото този свят е само наш и живее в ума ни.

Мнозина твърдят, че Иисус е умрял заради нас, за да ни спаси от греховете. Историята е чудесна, но не Иисус избира живота ни. Вместо да ни спасява, той ни е показал пътя. Имате нужда от помощ? Следвайте Истината. Прощавайте. Обичайте се един друг. Показал ни е всички средства, дал ни е познание, но ние сме решили: „Не. Не мога да простя. Предпочитам да живея с емоционалната си отрова, с гордостта, гнева и ревността си.“ Ако се борим с хората, които обичаме, създаваме много пречки около себе си — помнете, живеем в свят от причини и следствия. Трябва най-напред да се научим да прощаваме, защото прошката е единственият начин да изчистим емоционалното си тяло от отровата му.

У всички ни съществува емоционална отрова, защото всички страдаме от емоционалните си рани. Така се случва. Нормално е да нараним тялото си, когато се порежем, или когато паднем и си счупим кост, нормално е да нараним и емоционалното си тяло, защото сме живи, защото сме заобиколени от хищници и защото самите ние сме хищници. Няма нужда да обвиняваме някого, това просто се случва. Ако обвиняваме, значи емоционалната отрова ни принуждава да го правим. Вместо да търсим вината, бихме могли да поемем отговорност за собственото си изцеление.

Ако чакате някой да дойде и да ви спаси, просто се откажете. Трябва да се спасите сами. Вие сте вашият собствен спасител. Но, разбира се, има учители, които ви помагат да опознаете себе си и да спечелите личната си война. Има творци, които могат да ви покажат как да създадете Рай с вашето изкуство.

Нека го опишем така: вие сте добър творец, но един ден идва майсторът и ви казва: „Харесвам те. Искам те за ученик. Ела. Първото и най-важно нещо за теб, за да станеш още по-изкусен, е да бъдеш безгрешен в словото си. Толкова е просто. Сам пишеш историята си и не би искал тя да е срещу теб. Второ, не приемай нищо лично, това ще ти помогне много. Повечето проблеми изчезват веднага, след като се съгласиш. Трето, не прави предположения. Не си създавай Ад, спри да вярваш в суеверия и лъжи. И четвърто, винаги давай най-доброто от себе си. Действай. Постоянството води до умение. Много е просто.“

След това вие започвате да възприемате от различна гледна точка всичко, което сте създали. Осъзнавате, че сте художник, творец на собствения си живот. Платното, боите, четките и картината, всичко е ваше. Вие сте този, който придава значение и смисъл на всяка линия върху картината на живота ви. Вие сте този, който инвестира цялата си вяра в собственото си изкуство. И тогава казвате: „Историята, която измислям, е красива, но вече не й вярвам. Не вярвам на своята история, нито на която и да било друга. Виждам, че това е само изкуство“. Чудесно. Ето това е Петото споразумение. Върнете се към здравия разум, към истината, към истинската си същност. Бъдете скептични, но се научете да слушате.

Във Втория сън на вниманието вие се нуждаете от оръжия, с които да спечелите войната и да промените света си. Споразуменията са вашите оръжия. Това са съвсем прости средства, способни да трансформират и усъвършенстват съня ви, но от вас зависи как ще ги използвате. Петте споразумения притежават силата да посеят семената на съмнението сред всички онези ограничаващи убеждения, израснали върху страх, и нараснали през живота ви.

Единственият шанс да се отучите от лъжите на вашето знание е да използвате отново вниманието си. Чрез него сте създали първия си сън и пак чрез него можете да го унищожите. Четирите споразумения ви помагат да използвате вниманието си за създаване на личен Рай, а Петото — да спечелите войната срещу тиранията на символите. Четирите споразумения са средство за личната ви трансформация, а Петото поставя нейния край. Този край е вашето ново начало, което започва с нещо прекрасно — дара на съмнението.

Съмнението, че сме Бог, ни е прокудило от Рая; сега то ще ни помогне да се върнем обратно в него. Съмнението е това, чрез което ще възстановим силата си, изразходвана във всички лъжи и предразсъдъци, в които сме вярвали. Разбира се, можем да насочим съмнението и в друга посока — можем да го насочим срещу самите нас, като се съмняваме в себе си, като се съмняваме в истината. В историята за Адам и Ева ние сме се усъмнили, че сме Бог и това съмнение е отворило врати към следващо съмнение, а после и към много други. Когато се съмняваме в истината, започваме да вярваме в лъжи. Накрая вярваме в толкова много лъжи и измами, че преставаме да виждаме действителността и изоставяме съня за Рая.

Съмнението е прекрасно наше творение, което може както да ни отведе в Ада, така и да ни изведе оттам. С други думи, то отваря вратата към властта на символите и сетне я затваря. Ако се съмняваме в себе си, ако се съмняваме в истината, тогава цялото Дърво на Знанието заедно с митологията, контролирала вниманието ни през целия ни живот, се завръщат при нас. Гласът на знанието отново ни завладява и отново започваме да изпитваме гнева, страха, ревността, несправедливостта, които носят символите, предположенията и цялото това мислене.

Затова, вместо да се съмнявате в себе си, имайте си вяра. Вместо да се съмнявате в истината, се съмнявайте в лъжите. Бъдете скептични, но се научете да слушате. Петото споразумение отваря райските порти, а останалото зависи от вас. Това споразумение създава Рая във вас. То ви освобождава от символите, дори от името ви, и ви слива с вечността. Вие сте естествени и вярвате безусловно в същността си, защото дори най-малкото съмнение може да прекъсне пребиваването ви в безкрайността на щастието.

Когато вярвате в себе си, вие следвате всеки инстинкт, с който сте родени. Не се съмнявате в това, което сте, и възвръщате здравия си разум. Владеете цялата сила на своята автентичност, имате си доверие, имате доверие в живота. Вярвате, че всичко ще бъде наред, и дните ви стават безкрайно лесни и приятни. Съзнанието би вече не изпитва нужда да разбира всичко; не изпитва необходимост да знае. Наясно сте кога знаете нещо и кога не го знаете, без никакви съмнения. Ако не знаете, приемате незнанието си. Не си измисляте и не симулирате знание. Вие сте напълно естествени и си казвате несъмнената истина: „Харесвам го. Не го харесвам. Искам го. Не го искам.“ Няма нужда да сте нещо, което не искате. Наслаждавате се на живота си и вършите точно това, което желаете.

Ние правим живота си труден, като жертваме себе си заради някой друг. Със сигурност не сте тук, за да се жертвате заради когото и да било. Не сте тук, за да удовлетворявате нечии изисквания или мнения. Едно от големите предизвикателства, пред които се изправяте във Втория сън на вниманието, е страхът да бъдете себе си, да срещнете своето истинско Аз. Ако имате куража да приемете това предизвикателство, ще откриете, че всички причини за страха ви дори не са реални. После ще откриете, че е много по-лесно да бъдете себе си, отколкото да се преструвате на нещо друго. Целият сън на Ада ви изтощава, защото отнема енергията ви — изразходвате я, за да поддържате даден имидж, да носите социалната си маска. Изморявате се от преструвки; изморявате се от усилието да не бъдете себе си. Да сте истински е най-доброто, което можете да направите. Когато сте истински, имате свободата да вършите каквото поискате и да вярвате в каквото решите, включително в себе си.

Трудно ли ще ви бъде да се доверявате на себе си, вместо на символите? Можете да разпилеете вярата си в научни теории, в безброй религии, мнения и гледни точки, но това не е истинска вяра. Вярата във вас самите е истинската вяра. Истинската вяра е да се доверявате безусловно на себе си, защото знаете какво сте. Вие сте истината.

Усвоите ли това себепознание, войната в съзнанието ви приключва. Очевидно е, че вие сте този, който създава всички символи. Словото ви има сила, която нищо не може да спре. Вашето слово става безгрешно, защото вие имате власт над символите, вместо те да властват над вас. Чрез безупречното слово основавате всеки избор в своя живот върху истината и печелите двубоя с Тиранина. Думите са на ваше разположение, готови да служат на вашата команда, но те имат значение само в комуникацията; в директната ви връзка с някого. След като спрете да ги използвате, думите отново губят смисъла си.

В края на Втория сън на вниманието човешката форма започва да се разпада и заобикалящата ви реалност се променя. Променя се, защото вече не възприемате словото през устойчивата структура на своите убеждения. Войната приключва, защото вярата ви не е инвестирана в лъжи. Въпреки че тези лъжи продължават да съществуват, вие вече не вярвате в тях. Знаете, че истината просто съществува, без да се налага да й вярвате. Не се доверявате на нищо, но виждате; и това, което виждате, е истината. Истината е точно тук; тя е уникална, тя е съвършена. Може би не по начина, по който я пресъздавате; по начина, по който използвате словото, за да клюкарствате за себе си или за други хора, но трябва ли да ви е грижа какво сънуват останалите хора? Няма никакво значение какво сънуват те. Това, което е важно, е вашето собствено преживяване — да използвате всички средства, с които разполагате и да се изправите срещу вярванията си, да видите истината, да спечелите личната си война.

Няма нужда да се състезавате с никого; няма нужда да се сравнявате с никого. Трябва просто да бъдете самите себе си — да бъдете любов, но истинска любов, а не любов, която притежава и изисква вярата ви. Не любов, която ви кара да ревнувате и да се държите собственически с другите, не любов, която ви отвежда директно към Ада с всички негови мъчения и наказания. Не любов, която ви принуждава да се жертвате и да наранявате себе си и другите в името на любовта. Символът на любовта вече е толкова опорочен! Истинската любов е това, с което сте родени. Истинската любов е това, което сте.

Родени сте с всичко, което ви трябва, за да успеете. Ако се изправите срещу страховете си днес, утре ще започне вашият Втори сън на вниманието; ще навлезете в света на воините. Но да спечелите битката срещу страховете си днес не означава, че сте спечелили бойната. Не, войната не е свършила, тя тъкмо започва. Вие все още преценявате и съдите; все още се борите с тези проблеми. Тъкмо мислите, че те са зад гърба ви и — бум! — Тиранинът се завръща отново и отново. И се връща не само вашият; идват и чуждите тирани, като някои от тях са наистина по-жестоки от други. Но дори и да воювате по този начин от много години, поне сте се научили как да се защитавате. Като воин можете да спечелите или да загубите войната, но осъзнаете ли се, вече не сте жертва. Воювате, както правят и повечето хора, докато войната не приключи.

Във втория сън на вниманието вие полагате основите на личния си Рай. Започвате да влагате вярата си в споразумения, които поддържат живота и допринасят за радостта, щастието и свободата ви. Но това е само стъпка от вашата еволюция. Има и още. Получавате го тогава, когато задълбочите своето себепознание, защото така усъвършенствате истината. Едновременно с нея овладявате и трансформацията; ставате майстори на любовта, намерението или вярата, тъй като вече вярвате в себе си.

Резултатът от тази трансформация е създаването на трета виртуална реалност, която носи същата рамка като на първите две, но нещата, в които вярвате сега, напълно са се променили. Вече не вярвате на лъжите, които сте научили, нито на думите, които знаете. Повече не се съмнявате в преживяванията си и в своята същност.

Следващият сън, Третият сън на вниманието, наближава. Но първо трябва да спечелите войната в съзнанието си и вече разполагате с оръжията за това. Тогава защо не го направите? Действайте, но не се опитвайте. Ако опитвате, така ще си умрете в опити — мога да ви уверя, че милиони воини са намерили смъртта си, докато опитват. Малко са тези, които успяват да извоюват победа над човешкия ум. Още във Втория сън всички ние получаваме шанс да създадем нов свят за себе си.