Мигел Руис, Хосе Руис, Джанет Милс
Петото споразумение (6) (Толтекска книга на мъдростта. Практическо ръководство за себепознание)

3. Твоята история
Първото споразумение: „Бъди безгрешен в словото си“

В продължение на хиляди години човекът се опитва да разбере Вселената, природата и най-вече собствената си природа. Удивително е да се наблюдават как действат човеците — разпръснати по целия свят, из различни места и всевъзможни култури, които съществуват на тази прекрасна планета Земя. Те полагат големи усилия да проумеят нещата от действителността, но усилията им водят и до много предположения. Като истински творци те изопачават истината и създават най-причудливи теории; измислят философии, фантастични религии, истории и суеверия за всяко едно нещо, включително и за самите себе си. И точно в това е проблемът: ние измисляме.

Родени сме с умението да творим и постоянно сътворяваме истории посредством думите, които сме научили. Всеки човек използва словото, за да формира мненията си и да ги изразява. Покрай нас се случват безброй събития и с помощта на вниманието си ние сме способни да ги обединим в цялостна история. Създаваме историята на собствения си живот, на семейството си, историята на нашето общество или страна, историята на човечеството или на целия свят. Всеки от нас има своя история, която споделя; послание, което предаваме както на себе си, така и на останалите хора, на всичко около нас.

Ние сме програмирани да носим послание и сътворяването на това послание е най-великото ни изкуство. Какво е посланието? Нашият живот. Чрез него създаваме първо личната си история и после историята на всичко останало, което възприемаме. Съчиняваме цяла виртуална реалност в съзнанието си и живеем в нея. Когато мислим, мислим на своя език; повтаряме в ума си всички онези символи, които значат нещо за нас. Отправяме послание към самите себе си и това послание е истината за нас — защото вярваме, че е истина.

Вашата история е всичко, което знаете за себе си и когато ви казвам това, аз говоря на вас — на онова, което вярвате, че сте, на знанието, което вярвате, че сте, а не на вас — човекът, който всъщност сте. Както виждате, правя разлика между вас и вас, защото едната ви половина е истинска, а другата не е. Вие, физическият човек, сте истински; вие сте действителността. Вие, знанието, не сте истински; вие сте виртуални. Съществувате само заради споразуменията, които сте направили със себе си и с хората около вас.

Вие, знанието, идвате от символите, които чувате в ума си; от мненията на хората, които обичате, които не обичате, които познавате и най-често на тези, които никога няма да познавате.

Кой говори в ума ви? Предполагате, че това сте самият вие. Но ако наистина е така, кой тогава е този, който ви слуша? Вие, знанието, сте гласът във вашето съзнание, който ви казва какво сте. Вие, човекът, го слушате. Обаче вие, човекът, съществувате преди знанието си: вие съществувате отпреди да сте разбирали каквито и да било символи, отпреди да сте се научили да говорите и като всяко дете, неовладяло още речта, вие сте били напълно естествени. Не сте се престрували на нещо, което не сте. Без да го осъзнавате, сте имали пълно доверие в себе си, обичали сте се безрезервно. Недокоснати от знанието, вие сте били абсолютно свободни да бъдете това, което сте, защото в ума ви не са присъствали чуждите мнения и нагласи.

Вашият ум е пълен със знание, но как го използвате? Как използвате думите, за да опишете себе си? Когато се погледнете в огледалото, харесвате ли това, което виждате? Критикувате ли тялото си? Осъждате ли го, сътворявайки куп лъжи чрез всевъзможни символи? Наистина ли е вярно, че сте прекалено ниски или твърде високи; прекалено дебели или слаби? Наистина ли е вярно, че не сте красиви? Наистина ли е вярно, че не сте съвършени в настоящия момент?

Осъзнавате ли мнението, което имате за себе си? Всяка ваша оценка е само едно мнение; само една гледна точка, която не е съществувала, преди да сте били родени. Ако мислите нещо за себе си, ако вярвате нещо за себе си, то е защото такова сте го научили. Усвоили сте мнението на мама, на татко, на роднините или на обществото. Те излъчват готовите модели на това, как трябва да изглежда едно тяло; те ви внушават какви сте и какви не сте; те ви учат какви би трябвало да бъдете. Хората отправят своите послания, вие се съгласявате с тях и сега знаете толкова много неща за собствената си личност! Но истина ли са те?

Проблемът не е в знанието. Проблемът е, че вярваме в изопачена версия на знанието, която се нарича лъжа. Кое е истина и кое е лъжа? Кое е действително и кое — виртуално? Осъзнавате ли разликата или се доверявате на Гласа на знанието, който изопачава истината всеки път, щом заговори, но ви убеждава, че мислите самата истина? Наистина ли е вярно, че не сте добър човек и никога няма да бъдете достатъчно добър? Наистина ли е вярно, че не заслужавате да сте щастливи? Наистина ли е вярно, че не трябва да получавате любов?

Помните ли кога дървото престава да бъде просто дърво? Научите ли даден език, вие започвате да пресъздавате и преценявате дървото през призмата на наученото. Това е моментът, в който дървото се превръща в красиво дърво, в грозно дърво, в страшно или пък прекрасно дърво. Същото нещо правите и със себе си. Интерпретирате същността си и я преценявате, използвайки всичко, което знаете. Това е моментът, в който се превръщате в добър или в лош човек; във виновен, в луд, в силен, в немощен, в красив или в грозен човек. Вие сте това, което вярвате, че сте. И тук трябва да ви попитам: „Какво вярвате, че сте?“.

Ако се стремите към себепознание, ще успеете да прозрете, че всичко, в което вярвате, създава начина, по който живеете живота си. Вашият живот се намира под пълната власт на системата от убеждения, която сте заучили. Това, в което вярвате, създава историята, която преживявате. Това, в което вярвате, създава емоциите, които изпитвате. Може би наистина ви се иска да вярвате, че сте това, което сте убедени, че представлявате, но този образ е напълно фалшив. Това не сте вие.

Действителната ви същност е уникална и е над всичко, което знаете, защото е истината. Вие, човекът, сте истината, физическото ви присъствие е истинско. Убежденията ви за вас самия не са истински и не са от значение, освен ако не искате да сътворите по-добра история. Истински или фалшив, разказът, който измисляте за себе си, е произведение на изкуството. Прекрасна приказка, красива приказка, но… просто приказка, която е толкова близо до истината, колкото би могла да бъде като творение от символи и знаци.

Като творци, за нас няма правилен или грешен начин да създаваме изкуството си — за нас или има, или няма красота; или има, или няма щастие. Ако повярвате, че сте творец, тогава всичко отново ще стане възможно. Словото ще е вашата четка, а животът ви — платното. Ще можете да нарисувате това, което пожелаете — или ако решите, да копирате произведението на някой друг творец. Каквото и да сторите, пресъздаденото с четката ви ще показва идеята, която имате за себе си и за цялата своя реалност. Това, което творите, е вашият собствен живот и от вас — от начина, по който използвате словото си — ще зависи как ще изглежда той. Осъзнаете ли това, ще останете поразен от мощта на словото като съзидателно средство.

Обучите ли се да боравите умело с това средство, думите ви ще оставят следа в света. Каква следа? Вашият живот, разбира се. Вашата история.

ПЪРВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ:

Бъди безгрешен в словото си

Това е първото и най-важното от Четирите споразумения: Бъди безгрешен в словото си. Словото е творческият ви потенциал, чиято сила може да се използва по два начина. Единият е чрез безгрешност — така създавате красивата си лична история, вашия земен Рай. Другият е чрез злоупотреба — така отключвате разрушителната мощ на словото и създавате земния си Ад.

Словото като символ притежава магията на сътворението, защото може да възпроизвежда във вашето въображение картини, идеи, чувства или истории. Ако до слуха ви достигне думата „кон“, в съзнанието ви мигновено изниква определен образ. Това е силата на символа. Но тя се простира и по-далеч. Например само с произнасянето на една друга дума — „Кръстникът“ — умът ви започва да прожектира цял филм. Това е вашата магия, вашата съзидателна сила и тя се задейства чрез словото.

Вероятно вече разбирате защо Библията започва със следното: „В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.“^[2].

Според много религии отначало не е съществувало нищо и първото, което Бог създал, било Вестител, ангел, който да разпространява информация. Лесно е да се разбере необходимостта от нещо, което би могло да пренася съобщения от едно място на друго. Разбира се, пренасяне на информация от никъде към никъде звучи малко объркващо, но в същото време е и съвсем просто. Бог сътворил Словото и Словото станало проводник на цялата информация. Ако Бог го е създал, за да пренася послания между хората, значи вие сте точно това — Вестител. Вие сте ангел.

Словото съществува благодарение на силата, която наричаме живот, намерение или Бог. Словото е силата; то е намерението и затова желанията ни тържествуват чрез словото, независимо какъв език говорим. Словото е безкрайно важно за създаването на всичко, защото започне ли вестителят да предава информацията си, цялото сътворение се появява от нищото.

Помните ли — Бог и Адам се разхождали заедно? Бог създава реалността, а ние я пресъздаваме чрез словото си. Виртуалната реалност, която съчиняваме, е отражение на действителността; тя е нашата интерпретация на истината, изразена чрез слово. Нищо не може да съществува без словото, защото то е средството, чрез което създаваме всичко.

Както забелязвате, умишлено използвам различни символи, за да демонстрирам как различните начини на изразяване могат да означават едно и също нещо. Символите могат да се различават, но значението зад тях остава едно и също навсякъде по света. Вслушайте се в намерението зад символите и ще разберете какво се опитвам да ви кажа. Безгрешното слово е изключително важно, защото словото сте вие, посланикът. Словото е цялата информация, която вие предавате — не само към всички и всичко около вас, но и към самия себе си.

Разказвате си приказка, но истинска ли е тя? Ако използвате словото, за да създавате история за себепорицание и себеотхвърляне, значи не сте безгрешен в думите си. Когато сте безгрешен, вие не си казвате: „Аз съм стар. Аз съм грозен. Аз съм дебел. Не съм достатъчно добър. Не съм достатъчно силен. Никога няма да успея“. Ако сте безупречен в своето слово, не бихте използвали собственото си знание срещу самия вас — гласът на знанието ви не би употребявал думите, за да ви съди, упреква и наказва. Съзнанието ви е толкова могъщо, че възприема символите и пресъздава историята, която измисляте чрез тях. Критикувате ли чрез мислите си своята същност, създавате вътрешен конфликт, който оживява в кошмар.

Вашето щастие зависи от самите вас и от начина, по който боравите със своето слово. Ако се ядосате и го превърнете в емоционална отрова, насочена към някой друг, макар и да изглежда, че използвате словото срещу този човек, вие всъщност го използвате срещу себе си. Действието ви ще предизвика същата ответна реакция и този човек ще се настрои против вас. Обидите ли някого, възможно е той да ви навреди. Всяка конфликтна ситуация, която застрашава сигурността ви и е породена от вашата злоупотреба със словото, всъщност насочва силата му срещу вас.

Истинското значение на споразумението Бъди безгрешен в словото си означава никога да не използвате мощта на думите срещу себе си. Ако сте безгрешни в словото си, няма да предадете собственото си Аз. Няма да използвате символите, за да клюкарствате или да разпространявате емоционална отрова по адрес на други хора или на самите вас. Интригата е главна форма на комуникация в човешкото общество и ние биваме обучени в нея по силата на споразумение. Като деца чуваме възрастните около нас да клюкарстват и да изразяват най-различни мнения за себе си и за други хора, включително непознати. Но сега вече знаете, че тези мнения не са били истина, а просто една гледна точка.

Помнете — вие сте творецът на живота си. Само си представете историята, която ще създадете с безукорното си слово! Ще се движите винаги към истината и любовта. Ще използвате думите, за да изразявате истината във всяка своя мисъл, всяко действие и всяка дума, с които описвате себе си или житейската си история. И какъв ще е резултатът? Необикновено красив живот. Иначе казано, ще бъдете щастлив.

Както сами се убеждавате, безупречността на словото притежава много по-дълбоко влияние, отколкото изглежда. Думата е чиста магия и когато приемете Първото споразумение, чудесата просто започват да се случват във вашия живот. Намеренията и желанията ви се изпълняват лесно, защото не срещат съпротива, нито страх — съпровожда ги единствено любовта. Вие сте умиротворени и създавате живот, изпълнен със свобода и удовлетворение във всяка посока. Само едно споразумение е достатъчно, за да трансформира личната ви история във вашия личен Рай. Внимавайте как употребявате символите и бъдете винаги безгрешни в словото си.