Мигел Руис, Хосе Руис, Джанет Милс
Петото споразумение (15) (Толтекска книга на мъдростта. Практическо ръководство за себепознание)

12. Да станеш пророк
Нова гледна точка

Преди хиляди години един велик учител ни е оставил думите си: „И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни“^[1].

Ето, сега знаете, че истината е това, което сте. Следващата стъпка е да я видите — да видите себе си. Само тогава ще бъдете свободни. Свободни от какво? Свободни от изопачените образи в ума ви; свободни от емоционалните терзания, предизвикани от вярата ви в лъжи. Когато истината ви освободи, всички онези символи, които сте научили, вече няма да управляват света ви. Няма да има значение дали сте прави или грешите, дали сте добри или лоши. Няма значение дали сте млади или стари, дали сте грозни или красиви. Всичко това е вече зад вас. То е само символика.

Ще осъзнаете свободата си в мига, в който спрете да бъдете това, което се преструвате, че сте. Тази свобода е всепоглъщаща. Това е свободата да бъдете истинските вие и е най-големият дар, който можете да си дадете.

Представете си живот без страх и без осъждане, без обвинения, вина и срам. Представете си какво е да живеете, без да се опитвате да удовлетворявате чуждите гледни точки. Представете си колко различен би бил този живот, ако е изпълнен с благодарност, любов, лоялност и справедливост, излъчвани от вас самите. Само си представете съюза между вас и вашето тяло, ако сте напълно лоялни и благодарни към него, ако го приемате честно. Представете си да бъдете себе си и да не се опитвате да убеждавате никого в нищо. Представете си, че сте щастливи само защото сте себе си и където и да отивате, Раят идва с вас, защото вие сте Раят. Представете си, че живеете с такава свобода. Да, истината ще ви направи свободни, но първо трябва да я видите.

Искам от вас само да видите дали личната ви история е истина или не. Само да видите, без да съдите, защото каквото и да сте създали, то е съвършено. Вижте заобикалящата ви среда, рамката на съня си, всичко около вас. Вижте убежденията си и начина, по който те са отразени в историята на живота ви. Вижте накъде вашето внимание насочва целия ви сън. Не искам от вас да мислите. Искам само да видите, а виждането не е мислене. Истина ли е това, което виждате?

Ако не е истина, вече знаете, че няма нужда да вярвате. Вместо да вярвате, научете се да виждате. Повярвате ли в нещо, вие незабавно го изопачавате според знанието си. Но ако забравите наученото и се издигнете над символите, в определен момент от живота си ще се превърнете в пророк. Пророкът е сънуващ, който владее сънищата и който се е научил да вижда. Мечтател, творец, посланик, пророк — има много думи, с които можете да бъдете описани. Предпочитам да ви наричам „творец“, защото сътвореното от вас е произведение на изкуството.

Сега е вашият шанс да видите творбата си — да вникнете в същността й, да се вгледате в истината. Но първо трябва да забравите всичко, което не е вярно; всичко, което представлява само суеверия и лъжи. Ако искате да поканите истината, трябва да сте готови да откриете, че историята ви, както и да я разказвате, е измислица. Вече знаете, че вашата история не е истинска. Просто имате нужда от кураж, за да изоставите всичко, което не сте; да изоставите миналото и да се дистанцирате от историята си, защото това не сте вие. В момента, в който спрете да вярвате на всичките лъжи, които сте си казали, ще се уверите, че истината, колкото и да е болезнена, е милиони пъти по-добра от измамните убеждения. Във всеки разказ, филм или истинска житейска драма ключовият момент е моментът на истината. Преди него напрежението в историята непрекъснато ескалира, докато истината не залее всичко като приливна вълна и не унищожи лъжите. Невярното не може да оцелее в присъствието на истината и умира. Напрежението приключва. Мирът се възцарява с истината и ние изпитваме облекчение, че драмата свършва.

Разбира се, когато тази истина залива нашата собствена история, убежденията ни се чувстват застрашени. Страхът ни стяга в прегръдката си и проплакваме: „Помощ! Целият ми живот и всичко, в което съм вярвал, се срива! Какво ще правя без всички мои лъжи? Ако не вярвам повече в нищо, ако повече не клюкарствам, какво ще имам за казване?“. Именно! Това се опитвам да ви обясня.

Хората ме питат: „Ако не вярвам вече в символите и ако отнема вярата си от всяка една дума, как тогава ще общувам с останалите? Как ще оцелея в живота си без основата на моето знание?“. Както виждате, силата на съмнението вече функционира в съзнанието на тези хора, по-мощна от преди.

Ако си спомните времето, в което все още не сте били научени да говорите и сте били точно като всички останали животни, ще видите, че сте умеели да комуникирате без думи. Без да използвате интелекта си, без да използвате думи, искам сега да си спомните своята предишна същност; да се завърнете към автентичното Аз, което сте притежавали, преди да овладеете речта си, и да преживеете истината. Искам да проникнете право в сърцето си и да потърсите истината без думи, искам да намерите естествената си същност и да я изведете наяве с цялата сила, на която сте способни.

Апогеят на вашето пътуване назад към самите себе си е мигът, в който най-накрая ще се възприемете през очите на истината. Успеете ли да съгледате истинското си Аз, ще се влюбите в него. Ще усетите величието на своето присъствие, ще видите колко сте прекрасни и красиви. Ще намерите съвършенството в себе си и това ще премахне всяко едно съмнение, което някой някога ви е внушил. Ще видите, че вие сте светлината, че вие сте живот и ще приемете собствената си божественост. Ще се превърнете в по-добро отражение на действителността.

Тук сте, за да се радвате на живота, а не за да страдате заради проблемите си или заради личната си значимост. Това не сте вие, това не принадлежи на вашето присъствие. Вие сте тук, за да сънувате, за да творите, за да бъдете пророк. Но не можете да сте пророк, ако имате очи само за собствената си история, за собствените си рани и за собственото си преживяване на жертва. Докато сте фокусирани върху всичко онова, което майка ви, баща ви, партньорът ви или който и да било друг второстепенен герой във вашата история са ви сторили преди двадесет или четиридесет години, няма да виждате истината. Докато сте погълнати от тези терзания, да говорите на себе си е като да говорите на стена. Долавяте ли предупредителните сигнали?

Преди да станете пророк, вие сте далеч от чистотата на живота, много далеч. Вярвате, че знаете всичко. Имате толкова много велики мнения и се опитвате да ги внушите на останалите. Превърнете ли се в пророк, нещата се променят. Виждате как се преструват другите хора; виждате какво изразяват и какво вярват, че са. Знаете, че това не е истината и че те само симулират. Какво симулират? Не знаете точно; нямате способността да четете мислите на всички онези второстепенни герои, които включвате в собствената си история. Трудно разбирате дори собствената си симулация. Но това, което можете да прозрете зад целия фалш, е истинският човек. И как бихте могли да не обичате истинският човек? Той идва от безкрайността, също като вас. Истинският човек няма нищо общо със символите, които говорят с гласа на неговото знание; истинският човек няма нищо общо с приказките.

Когато станете пророк, вече притежавате способността да виждате зад историите. Разбирате останалите хора независимо, че те не разбират себе си. Няма начин да разберат и вас, но и не им се налага. Повечето хора не притежават вашето познание. Не знаят защо са в състоянието, в което са. Нямат идея, те просто оцеляват. Без да имат нужда да вярват на някого, постоянно го правят. Не изпитват доверие към самите себе си и нямат представа колко са велики. Виждат само знанието си, което ги обгръща като стена от мъгла. Представете си, че сте единственият трезвен човек насред тълпа от хиляди хора, които са напълно опиянени. Бихте ли водили дискусия с тях? Бихте ли им вярвали? Знаете, че каквото и да говорят, не е истина. И го знаете, защото доскоро също сте били пияни — доскоро всичко, което сте говорили, също не е било истина.

Чрез познанието си вие разбирате как са били подготвени тези умове, за да станат това, което са. Но вашата осъзнатост не означава, че сте по-добри от другите. Осъзнатостта не ви прави висшестоящи, нито по-интелигентни. Носите познанието си, но сте скромни. Вие просто не се интересувате. Това обаче може да се прояви в два аспекта: единият начин да не се интересувате е от позицията на Жертвата в Първия сън на вниманието, в който „Не ме интересува“ е обикновена лъжа, защото жертвите не само се интересуват, но и лесно се обиждат и нараняват. Те страдат от емоционалните си рани, пълни с отрова и като защитен механизъм казват: „О, не ме интересува“. Разбира се, че ги интересува и разбира се, че вие няма да им повярвате.

Когато сте пророк, хората стават изключително предвидими за вас. Долавяте, че всички, които се намират в Първия сън на вниманието, са обсебени от главния герой на своята история. Това е тяхната гледна точка — единствената им гледна точка. Перспективата им към света е много ограничена и е такава, защото убежденията им са огледало, което отразява само онова, в което вярват и което очевидно не е истината. Тези хора проектират възгледите си върху вас и вие ги изслушвате, но не приемате лично думите им, защото не правите предположение, че са действителни. Знаете, че мненията им изобразяват онова, които те мислят за себе си и го знаете, тъй като преди сте правили същото.

Станете ли пророк, вие сте наясно с всичко, което другите творци правят със себе си, но гледната ви точка е абсолютно безпристрастна. Процесът на отучване ви е отвел до място във вашата история, което вече не включва нито Съдник, нито Жертва. Това е просто приказка и макар да разбирате, че е ваше творение, изпитвате усещането, че се случва с някой друг. Виждате всички истории, виждате всички символи; виждате как хората си играят с тях, но тази игра не ви влияе. Не ви обижда, защото сте напълно имунизирани. Виждате лицата, обичате ги, но също така и осъзнавате кое не принадлежи на личния ви сън — това е личният сън на другите творци, който не е ваш, но вие го уважавате.

Уважение е красива дума — един от най-важните символи, който можем да осмислим. Представете си, че никога преди не сте го чували и сега трябва да постигнем взаимно съгласие по отношение на неговото значение — знаете, че без това споразумение между хората символиката е безполезна. Уважението, както повечето символи, се поражда първо в нас и тогава се насочва към всички и всичко около нас. Ако не уважаваме себе си, как бихме могли да уважаваме нещо или някой друг?

Да уважавате себе си означава да се приемате такъв, какъвто сте. Когато уважавате другите, вие ги приемате такива, каквито са. Когато уважавате всичко в природата — животните, океаните, атмосферата, земята — вие приемате цялото това творение такова, каквото е. Светът е бил създаден дълго преди появата ни в него. Не е бил наш изборът да създаваме едно и да не създаваме друго. Всичко вече е било сътворено и ние му отдаваме своето уважение. Мислим си, че бихме се справили със сътворението по-добре… дали е възможно? Може би, но аз не съм сигурен. Уважение е пълното приемане на съществуващото такова, каквото е, а не такова, каквото ние искаме да е. Това е значението на думата „уважение“.

Приемете ли себе си такъв, какъвто сте, преставате да се осъждате. Приемете ли всички останали такива, каквито са, преставате да ги осъждате. И после в света ви се случва нещо невероятно: намирате покой. Не сте в конфликт със себе си, не воювате и с никой друг. Всички противоречия между хората се дължат на липсата на уважение. Всяка война започва заради липса на уважение към начина на живот на други творци. Вместо да се уважават техните права, някой се опитва да им внуши собствените си убеждения. Вместо да има мир, има война.

Уважението е като граница. То върви ръка за ръка с онова, което наричаме права. Притежаваме правата си така, както ги притежава и всичко останало във Вселената. Живеем в свят, който се споделя от милиарди живи същества и само уважението може да поддържа мира и хармоничното ни съжителство.

Във втория сън на вниманието полагаме началото на Рая в живота си, а с навлизането ни в Третия сън, нашият живот вече е Рай. Това е царството, чиито владетели сме ние самите. Аз имам своето царство и то е Рай, но не е било такова винаги. Превърнало се е в Рай тогава, когато съм престанал да осъждам себе си или другите; в момента, в който съм решил, че уважавам напълно собственото си владение и съм се научил да уважавам чуждите владения.

Петото споразумение засяга и уважението, защото аз уважавам другите творци, като слушам историите им. Вместо да им помагам да ги пишат, аз им позволявам да ги създават сами.

Никога няма да бъда този, който пише историята ви вместо вас, както и никога няма да позволя някой друг да пише моята. Аз уважавам съзнанието ви, съня ви, вашето творение. Уважавам всичко, в което вярвате. Уважавам ви и затова не ви казвам как да живеете живота си; как да се обличате, как да вървите и изобщо как да постъпвате в собственото си царство. В мига, в който се опитам да контролирам вашето владение, аз вече не ви уважавам и ви обявявам война за властта над вас самите. Ако се опитам да ви управлявам, чрез това свое намерение аз губя свободата си. Разбирате, че моята свобода е в моето умение да ви оставя да бъдете себе си и това, което искате да сте. Не е моя работа да променям виртуалната ви реалност. Моята работа е да променям себе си.

Вие сте царят или царицата в своето царство, то е ваше творение. Това е мястото, в което живеете и то изцяло ви принадлежи. Сънувате своето царство и можете да сте безкрайно щастливи в него. Как? Първо, трябва да уважавате собственото си владение, иначе много скоро то ще се превърне в Ад, ще престане да е Рай. Второ, не бива да позволявате на никого да проявява неуважение към собствеността ви. Който не я уважава, да я напусне. Това е вашето царство, вашият живот. Имате право да живеете своя живот по свой начин и няма грешен начин да правите това. Грешният начин е просто една от осъдителните измамни концепции, които ние създаваме.

След като спечелите личната си война, вие вече не осъждате никого и нищо, а оценките на хората за вас не ви засягат. Разбира се, правите грешки като всеки друг, но в ума ви тържествува съвършена справедливост. Плащате само по веднъж за всяка грешка и тъй като сте великодушни към себе си, тъй като се обичате, това плащане е почтено.

Думите, които споделям с вас, може би ще имат някакво значение за гласа, който чувате в съзнанието си. Може би той ще започне да сънува с тази нова информация и ще реши да спре да бъде тиранин; ще спре да ви съди и наказва. Денят на Последния съд може би е съвсем близо. Зависи от вас. От вас зависи да убедите тиранина си да спре да ви съди, а после всичко във вашия свят незабавно ще се промени.

Представете си, че вместо противник, този тиранин е ваш верен другар — защо не? Вместо да превръща живота ви в терзание, ви помага да запазите мира. Когато направите тиранина свой приятел, той никога повече няма да се обърне срещу вас и никога повече няма да ви саботира. Ще улеснява всичко, което поискате да създадете. Ето как умът може да се превърне в мощно изразно средство на духа, В негов силен сподвижник. Резултат от всичко това е един различен сън за вас — сънят на личния ви Рай.

В райския си сън вие се предавате на живота и знаете, че всичко е така, както е. Приемате нещата такива, каквито са, и затова не се безпокоите за нищо. Животът ви става вълнуващ, защото вече не изпитвате страх. Знаете, че правите точно това, което трябва да се прави и че всичко, което се е случило, е трябвало да се случи. Дори нещата, които считате за най-големите си грешки, е трябвало да се случат, защото те са ви довели дотук, до вашето по-дълбоко познание. Целта дори и на най-лошото, което може да ви споходи, отново е същата — да ви подтикне към растеж.

Кое е най-лошото, което може да ви споходи? Да умрете? Ние всички ще умрем и нищо не можем да направим по този въпрос. Можем или да се радваме на пътешествието си, или да му се противопоставяме и да страдаме. Съпротивлението е наистина безплодно. Програмирани сме да бъдем това, което сме и нищо друго. Все пак е възможно вътре в своята виртуална реалност да се обърнем против собствената си програма и така да създадем свят на съпротивление. Всяка една борба е съпротивление, а от него се поражда страданието.

Когато се отдадете на живота, всичко се променя като с магия. Предавате се на силата, която извира от тялото ви, която струи от ума ви и виждате нещата по съвсем различен начин. Това е начинът да бъдете. Да бъдете живот. Вие сте щастливи, защото сте истина. Щастливи сте навсякъде, каквото и да правите. Дори когато сте отегчени, се наслаждавате на живота. Свободни сте и това е свободата на майстора, който сънува, без да е свързан със съня си. Чрез вниманието си влизате и излизате от своя сън, когато поискате. Ако външният сън потърси вашето внимание, вие позволявате връзката, но можете да я прекъснете по всяко време. Във всеки момент имате силата да променяте съня си или да го започвате отначало.

Във всеки конкретен момент вие правите избор какво да задържите в съня си и какво да подминете. Но без думи. Не изпитвате нужда да създавате история, въпреки че можете, стига да поискате. Във вашата приказка вие разполагате със свободата да обвините целия свят за това, което ви се случва или да поемете отговорност, да бъдете творец, да виждате историята си и да я променяте според своята воля. Имате свободата да сте богати или бедни. Не е важно. Да притежавате слава или да сте никому неизвестни. Също не е важно. Да си прославен в царството на мрака не е кой знае колко забавно според мен, както и да си владетел в Ада, но това е избор и вие имате свободата да го направите. Ако поемете отговорност за собственото си творение, можете да създадете в живота си всичко, което желаете. Можете да пренапишете приказката си, да сътворите отново съня си. И решите ли да вложите любов в своята творба, способни сте да промените всички онези истории, които са донесли болка и терзания в живота ви; да ги превърнете в прекрасни романтични комедии.

Вероятно все още не сте завършили настоящата си история и кой знае дали някога ще го направите. Честно казано, това не е толкова важно. Каквото и да правите с живота си, не е толкова важно. Каквото и да прави някой друг с живота си, също не е важно. Не е и ваша работа. Почти нищо не е важно. Спокойно можем да кажем, че само едно нещо е важно и това е животът сам по себе си — той е чистото намерение, той е Творецът. Сътвореното чрез него не е толкова важно, защото проявлението му ще се променя във всеки ден и всеки миг с всяко поколение.

Животът е вечен, а вашият сън съществува само докато обитавате физическото си тяло. Каквото и да правите тук сега, няма да го отнесете после със себе си. Не се нуждаете от него. То никога не ви е трябвало и никога няма да ви потрябва. Но това не означава, че не бива да творите. Вие ще създавате непрекъснато, защото съзиданието е вашата природа. Винаги създавате и винаги изразявате себе си. Родени сте като творци и вашето изкуство е проявление на духа ви; на силата, която сте. Знаете колко сте силен и тази сила е истинска. Знаете какво сте научили и знаете, че знанието ви не е истина.

Истината се случва точно пред очите ви. Да преживявате живота е да преживявате истината. Да виждате истината е да промените света си. Да станете истински е истинската ви цел, защото това ще е истинското ви Аз. Останалото не е важно. Желанието ви за истина и любовта ви към нея са важни и в това се крие истинското познание.