Мигел Руис, Хосе Руис, Джанет Милс
Петото споразумение (8) (Толтекска книга на мъдростта. Практическо ръководство за себепознание)

5. Истина или история
Третото споразумение: „Не прави предположения“

Векове, дори хилядолетия наред, хората са вярвали, че в човешкото съзнание съществува противопоставяне и борба между добро и зло. Това обаче не е точно така. Доброто и злото са просто резултат от конфликт, който всъщност е между истината и лъжата. Вероятно трябва да добавим, че всички конфликти са резултат от лъжи, защото в истината няма напрежение. Истината няма нужда да доказва себе си; тя съществува, независимо дали й вярваме или не. Лъжите са тези, които съществуват само когато ги създаваме и оцеляват само ако вярваме в тях. Лъжите са наше творение — те са изопачено слово, изопачено значение на посланията. То живее единствено в отражението на действителността: в човешкото съзнание. Лъжите не са действителни, те са наши конструкти — ние им вдъхваме живот и ги правим истински във виртуалната реалност на ума си.

Моят дядо ми каза тази проста истина, когато бях тийнейджър, но ми отне години да разбера смисъла й, защото непрекъснато си задавах въпроса: „Как бихме могли да узнаем истината?“. Опитвах се да я проумея чрез символи, но все още нямах представа, че точно те не могат да ми кажат нищо за нея. Истината е съществувала много преди ние да измислим символите си.

Хората са творци и винаги изопачават действителността чрез символи, но не в това е бедата. Както казахме и преди, проблемът е там, че вярваме в изопачените образи, вярваме в тези лъжи, при това ако някои от тях са невинни, то други могат да сеят смърт.

Нека сега заедно видим колко лесно е с помощта на словото да се създаде история, тоест предразсъдък за един стол. Какво представлява един стол? Ако кажем, че столът е нещо, изработено от дърво, от метал или от плат, ще изразим чрез символи своята представа за стол. При това бихме могли да използваме цялата сила на словото си и да отправим послание към себе си и към другите: „Столът е грозен. Мразя този стол.“

Посланието вече е изопачено, но това е само началото. Има вероятност да добавим: „Това е глупав стол и мисля, че който седне на него, също ще оглупее. Смятам също, че трябва да го унищожим, защото ако някой седне върху него и столът се счупи, човекът ще падне и ще си счупи крака. О, да, столът е зъл! Нека създадем закон против стола, за да може всички да знаят колко опасен е той за обществото. Отсега нататък е забранено човек да доближава до злите столове!“.

Предадем ли това послание, всеки, който го приеме и се съгласи с него, ще започне да се страхува от злия стол. Много скоро ще има хора, които толкова ще се страхуват, че ще сънуват кошмари. Ще бъдат обсебени от ужаса си и, разбира се, ще изпитват потребност да унищожат лошия стол, преди той да ги унищожи.

Виждате ли какво може да постигне словото? Столът е просто предмет. Той съществува и това е истината. Историята, която ние измисляме за него, не е истина, тя е суеверие. Изопачено послание, което е лъжа. Ако не вярваме в тази лъжа, всичко е наред. Ако й повярваме обаче и се опитаме да я внушим и на другите около нас, се приближаваме към това, което наричаме зло. То би могло да се разгърне на много равнища в зависимост от личната ни сила. Някои хора имат способността да въвлекат целия свят във война, в която милиони да изгубят живота си. Светът винаги е познавал тирани, които нападат чужди страни и унищожават жителите им — тираните винаги вярват в лъжи.

Сега вече можем да разберем защо конфликтът съществува само в човешкия ум — във виртуалната реалност — и никъде другаде. Защото в природата няма лъжи. Съществуват милиарди хора на земята, които преиначават символите в главите си и пренасят изопачени послания. Това се случва с човечеството. Според мен затова съществуват войните, несправедливостта и насилието, затова съществува сънят, наречен Ад. Адът не е нищо друго, освен човешки сън, изтъкан от лъжи.

Помнете, нашият сън се контролира от убежденията ни — а те могат да са истина, но могат и да са измислица. Истината ни води към същността ни, към щастието. Лъжите ограничават живота ни и носят болка и страдание. Всеки, който вярва в истината, живее в Рая. Вярата в лъжите рано или късно ни обрича на Ад. Няма нужда да умираме, за да отидем в Рая или Ада. Раят е навсякъде около нас, също както е и Адът. Раят е гледна точка, състояние на ума — Адът представлява същото. Очевидно е, че лъжите стоят зад всеки „спектакъл“ в главите ни. Хората измислят лъжи и после лъжите ги контролират, но все някога истината се появява и измислиците умират — лъжата не може да оцелее в присъствието на истината.

Преди векове хората вярвали, че Земята е плоска. Някой казал, че сигурно е носена на гърба на слонове и всички се почувствали сигурни: „Добре, сега вече знаем, че Земята е плоскост, носена от слонове.“ Да, но днес вече знаем, че не е така! Убеждението за плоската форма на Земята се е приемало за истина, с която почти всеки бил съгласен, но нима по този начин подобно убеждение се е превърнало в действителност?

Една от най-големите лъжи, които чуваме в днешно време, е: „Никой не е съвършен“. Наистина подходящо оправдание за поведението ни, с което почти всички се съгласяват с охота — но вярно ли е то? Не, точно обратното е! Всеки човек на тази земя е съвършен. Преценяваме себе си и се осъждаме като несъвършени, защото от малки сме приучени на лъжата, че никой не би могъл да е идеален. През целия си живот търсим съвършенството и непрекъснато се изненадваме, че очевидно всяко нещо в природата е перфектно, освен нас, хората. Слънцето е съвършено, звездите са съвършени, планетите — също, но когато стане дума за човеците — о, никой не е съвършен! Истината е, че абсолютно всичко сътворено е съвършено, включително и човекът.

Ако ни липсва познанието, за да осъзнаем тази истина, това е защото сме заслепени от лъжите. Може би ще ме попитате: „А хората, които са физически увредени? И те ли са перфектни?“. Да, според стандартната система от убеждения вероятно изглеждат несъвършени, но кой е казал, че тази система съдържа истина? Кой е определил, че онова, което наричаме болест или недъг е несъвършенство?

Всичко около нас е съвършено, включително всяка болест или увреждане, които можем да имаме. Човекът с умствена изостаналост е съвършен. Роденият без пръст, без ръка или ухо е съвършен. Болният е съвършен. Съществува само съвършенство и осъзнаването на този факт е следващата стъпка в нашата еволюция. Всяко друго убеждение прави себепознанието ни невъзможно. И не е достатъчно да си казваме, че сме перфектни, трябва да повярваме в това. Ако вярваме, че не сме идеални, тази лъжа ще доведе след себе си много други поддържащи лъжи и всички те заедно ще потиснат истината и ще завладеят съня, който създаваме за себе си. Лъжите не са нищо друго, освен предразсъдъци. Мога да ви уверя, че живеем в суеверен свят, но отново да ви попитам — осъзнавате ли това?

Представете си, че със събуждането си утре сутрин се озовете в средновековна Европа, само че с настоящите си убеждения и знания. Представете си какво ще си мислят тези хора за вас и как ще ви съдят. Най-напред ще ви критикуват заради навика ви да се къпете всеки ден. Всичко, в което вярвате вие, ще застраши всичко, в което вярват те. Колко време ще мине, преди да ви обвинят в магьосничество? Ще ви измъчват, ще ви принуждават да признаете, че сте владетел на злите сили и накрая ще ви убият, заради страха, който предизвикват у тях вашите убеждения. От днешна гледна точка вие сте наясно, че техният живот е задушаван от предразсъдъци. Почти нищо от знанието им не е истина — давате си сметка за това благодарение на знанието ви днес. Средновековните хора обаче не са осъзнавали собствените си заблуди. Техният начин на живот е бил напълно нормален за тях. Просто не са знаели повече.

Мнението ви за вашата собствена същност е изградено от предразсъдъци точно по този начин, по който са изградени и вярванията на средновековните хора. Представете си как би изглеждало настоящото ни мислене след седем-осем века. Все още се отнасяме варварски към телата си, макар и не така, както е било преди седемстотин години. Тялото ни е напълно лоялно към нас, но ние го съдим и насилваме — отнасяме се с него като с враг, въпреки че то е наш приятел. Съвременното общество придава голямо значение на физическата атрактивност и това е видно от всички образи, които създават медиите — телевизията, киното, модните списания. Ако вярваме, че не сме достатъчно привлекателни в сравнение с тези образи, значи вярваме в лъжа и използваме словото срещу себе си и срещу истината.

Хората, които контролират медиите, ни казват в какво да вярваме, как да се обличаме, какво да ядем и ни манипулират като кукли, по всякакъв начин. Поискат ли да ни внушат омраза към някого, разпространяват клюки по негов адрес и лъжите задействат магията. Ако престанем да се държим като марионетки, ясно бихме осъзнали, че животът ни е управляван от лъжи и суеверия. Какво ли ще мислят бъдещите поколения за нашите предразсъдъци? Да допуснем, че те са тук днес и са убедени, че всичко сътворено е съвършено, включително човекът — бихме ли ги разпнали на кръст заради тази тяхна вяра?

Кое е истина и кое е измислица? Нека повторим — да осъзнаваме е важно, защото истината не идва с думи и знание. Така идват само лъжите и на света вече съществуват милиарди лъжи. Хората вярват в толкова много лъжи, защото не осъзнават. Пренебрегваме истината или пък просто не желаем да я видим. След опитомяването си получаваме изобилие от информация и знание, но то е като стена от мъгла, която ни пречи да съзрем действителността. Виждаме само това, което искаме да видим; чуваме онова, което искаме да чуем. Убежденията ни са като огледало, отразяващо само нещата, в които сме решили да вярваме.

По време на своето развитие ние усвояваме такова количество лъжи, че конструкцията им в съзнанието ни става прекалено сложна. Усложняваме я и още повече, когато мислим и когато вярваме в това, което мислим. Приемаме, че то е абсолютната истина и не ни хрумва, че нашата истина е относителна, виртуална истина, която всъщност рядко се доближава до действителността. И няма как да се доближи повече, ако сме лишени от познание.

ТРЕТОТО СПОРАЗУМЕНИЕ:

Не прави предположения

Ето така стигаме до Третото споразумение: Не прави предположения. Предположенията обикновено водят до проблеми, защото повечето хипотези не са истина, а измислица. Едно от най-съществените ни предположения е, че всичко в нашата виртуална реалност е действително. Друго такова предположение е, че всичко в чуждите виртуални реалности е действителност. Вие обаче вече сте наясно, че никоя виртуална реалност не е истинска!

С това познание лесно се открояват всички предположения, които правим и лекотата, с която ги правим. Хората имат изключително силно въображение, а наоколо има толкова много истории и идеи за въобразяване… Слушаме символите в главата си и започваме да предполагаме чрез тях: какво ли правят останалите хора, какво мислят, какво казват за нас и изобщо, започваме да генерираме хипотетични ситуации в ума си. Съчиняваме цяла история, която е истинска само за нас, и започваме да й вярваме. Едно предположение води до друго, ние правим заключения и ги приемаме лично. После обвиняваме останалите хора и обикновено задействаме клюката, в опит да оправдаем предположенията си. Разбира се, с клюките изопачената информация се преиначава още повече.

Да правим предположения и да ги приемаме лично е началото на Ада в живота ни. Почти всички конфликти тръгват оттук и не е трудно да си обясним защо.

Предположенията не са нищо друго, освен лъжи, които си внушаваме. Причиняваме си безпочвени терзания, тъй като всъщност не знаем кое е вярно и кое не е. Да предполагаме означава просто да създаваме неприятности там, където ги няма. А ако неприятностите се случват във филма на някой друг? Няма ли значение, че те не ви засягат, че не принадлежат на личната ви история?

Трябва да разберете, че почти всичко, което мислите или си казвате, е хипотеза. Ако сте родител, знаете колко лесно се правят предположения по отношение на децата. Полунощ е, дъщеря ви още не се е прибрала. Излязла е на дискотека и вие смятате, че би трябвало вече да е вкъщи по това време. Започвате да си представяте най-лошото и да градите хипотези: „О, ами ако нещо се е случило, дали да не се обадя в полицията…“. Нещата, които можете да си представите, са безброй и вие сътворявате изобилие от потенциални негативни възможности в ума си. Десет минути по-късно дъщеря ви влиза вкъщи с лъчезарна усмивка. Когато се появи истината и всички лъжи умрат, вече виждате, че сте се тормозили без повод. Не правете предположения.

Придобивате имунитет във взаимоотношенията с хората, когато спрете да приемате нещата лично; имунитет във взаимоотношенията със самия себе си, придобивате тогава, когато спрете да правите предположения. Предположенията са изцяло свързани с мисловния процес. Ние мислим прекалено много, а мисленето създава хипотези. Дори само въпросът „И какво би станало, ако…?“ е способен да ни причини куп неприятности. Всеки човек притежава невероятна способност да разсъждава и нерядко тези разсъждения предизвикват у него страх. Не притежаваме контрол върху мисълта си, върху изопачените символи в своето съзнание. Ако просто спрем да мислим, ще престанем с опитите си да си обясним нещата — а това ще ни предпази от предположения.

Всички хора изпитват необходимост да обясняват нещата около себе си; ние имаме нужда от знание и правим предположения, за да я удовлетворим. Не се интересуваме дали това знание е истина или не. Вярваме безрезервно в убежденията си, независимо дали се основават на действителността или са измислени, и го правим с постоянство, защото самото притежание на информация ни кара да се чувстваме сигурни. Има толкова неща, които умът ни не може да си обясни; всички ние имаме толкова въпроси, които чакат своя отговор, но вместо да питаме, когато не знаем нещо, ние се впускаме във всевъзможни предположения. Ако се научим да задаваме въпроси, предположенията ще са ненужни. Въпросите и яснотата винаги са за предпочитане.

Без предположенията нашето внимание ще може да се фокусира върху истината, а не върху това, което мислим, че е истина. Тогава ще успеем да видим живота такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто ни се иска да бъде. Тогава ще осъзнаем, че когато не се доверяваме на собствените си предположения, цялата енергия, която сме вложили в доказване на хипотези, отново се връща при нас. А възстановим ли тази своя сила, ще можем да я използваме, за да сътворим за себе си нов сън — съня за личния ни Рай. Не правете предположения.