Мигел Руис, Хосе Руис, Джанет Милс
Петото споразумение (12) (Толтекска книга на мъдростта. Практическо ръководство за себепознание)

9. Първият сън на вниманието
Жертвите

Връщам се към историята за Адам и Ева в Райската градина. Адам и Ева са събирателен образ на всички нас, на цялото човечество. И Бог ни е казал, че можем да ядем всичко, което пожелаем, освен от плодовете на Дървото на Знанието. Казал ни е също, че в деня, в който се изкушим да ги вкусим, ще умрем. Ние сме се изкушили и сме умрели.

Това, разбира се, е само една библейска притча, но нейното значение е важно. Защо сме умрели, след като сме опитали плода на дървото? Защото истинското име на Дървото на Знанието е Дървото на Смъртта. Другото дърво в Райската градина е Дървото на Живота. Животът е истина, а истината просто съществува без думи или символи. Дървото на Знанието или на Смъртта е отражение на Дървото на Живота. Вече сме наясно, че познанието е изградено от символи, които не са истински. Когато сме опитали от неговия плод, тези символи са създали виртуалната реалност в ума ни, която говори с гласа на знанието и която обитаваме с пълната увереност, че е действителна. Правим го, защото сме неосъзнати.

Очевидно е, че хората са вкусили плодовете на Дървото на Смъртта. От моя гледна точка съществуват милиарди хора, които бродят мъртви по тази земя, без да знаят, че са мъртви. Да, телата им са живи, но те сънуват и не го осъзнават. Според толтеките това е Първият сън на вниманието.

Първият сън на вниманието е сънят, който създаваме, когато за първи път започнем да използваме вниманието си. Наричам го още Обичайния сън на човеците или Сънят на жертвите, защото в този сън ние сме жертви на собствените си символи и на гласовете, които чуваме в ума си. Жертви на предразсъдъците и лъжите в своето знание. В Съня на жертвите, в който живеят повечето хора, ние сме изцяло завладени от религията, убежденията или идеите на обществото, в което живеем; от целия си начин на мислене.

Като деца не можем да се защитим от лъжите, които неизменно съпровождат Дървото на Знанието. Както казах и преди, родителите, училищата, религиите, изобщо цялото общество приковават нашето внимание и ни внушават собствените си мнения и убеждения. Вярваме на религията си, защото и родителите ни вярват — водят ни на църква и ние се доверяваме на всичко, което са ни казали. Те се грижат за нас, въвеждат ни в своите истории, а после тръгваме на училище, където чуваме още по-голямо изобилие на истории. И така, усвояваме историята на обществото си с всички герои, с всички войни, с цялото човешко страдание.

Възрастните ни подготвят да станем част от обществото, а без съмнение, това общество е ръководено изцяло от лъжи. Научаваме се да живеем в същия сън, в който големите хора живеят и вярата ни се вгражда в тяхната конструкция от принципи, при това тази тяхна конструкция става нормална и естествена и за нас. Разбира се, не мисля, че го правят с лоши намерения. Възрастните могат да ни научат само на това, което знаят; не могат да ни научат на нещо, което не знаят. Тяхното знание е трупано през целия им живот и представлява всичко, в което те вярват. Трябва да сте убедени, че родителите ви са направили за вас най-доброто, на което тогава са били способни. Ако не са се справили по-добре, то е защото не са знаели нищо по-добро. Със сигурност са формирали всевъзможни мнения за самите себе си, както и че другите също са имали всевъзможни мнения за себе си. Живели са в Първия сън на вниманието, в Подземния свят или в съня, който наричаме Хадес. В Ада. Те са били мъртви.

Разбира се, и всички тези символи не са реалната истина. Истината е зад тях — тя е в намерението, в тяхната същност, в тяхното значение. Религиите рисуват Ада като място, в което биваме съдени и горим в пламъци; място на вечно наказание. Е, картината на Ада всъщност описва обичайния сън на човечеството. Всъщност Адът се случва в съзнанието ни — осъждане, вина и страдания. Емоциите, породени от страха, се разгарят в нас като унищожителен пожар. Страхът е владетел на Подземния свят и управлява съня ни, изопачавайки нашето знание. Страхът създава вселена от несправедливост и емоционална болка; кошмар, в който живеят милиарди хора.

Кой е най-големият страх на света? Страхът от истината. Хората се страхуват от истината, защото са научени да вярват на безброй лъжи. Разбира се, ние се страхуваме и от лъжите, в които вярваме. Самото притежание на знание, истинско или измислено, ни кара да се чувстваме сигурни, но тогава пак страдаме, защото вярваме в знанието си, а почти всичко, което знаем, е лъжа. Знанието е просто гледна точка, но ние й вярваме, а после предаваме изопаченото й послание и на своите деца. Веригата продължава без прекъсване и историята на човечеството се повтаря отново и отново. Преди много време мъдри хора сравнили Съня на първото внимание с пазар, където хиляди хора говорят едновременно, но никой никого не слуша. Толтеките наричат това митоте, което на езика нахуатл означава „непрестанно бърборене, клюкарстване“ — замъглен ум, илюзия. В митоте ние използваме словото срещу себе си, а когато се свързваме с другите хора, го използваме и срещу тях.

Всеки човек може да бъде зъл магьосник и при контакта си с други магьосници да разпръсква навсякъде искрици черна магия. Как? Като злоупотребява със словото; като приема нещата лично; като преиначава с предположения възприятията си; като клюкарства и разпространява емоционална отрова чрез думи. Ние, хората, омагьосваме предимно тези, които обичаме, и колкото повече власт имаме над тях, толкова по-силни са заклинанията ни. Властта е средството, което човекът използва, за да контролира останалите и да ги подчинява. Можете да си спомните как като дете сте се страхували от висшестоящите. Днес виждате, че и възрастните се страхуват от тях. Словото, използвано от позицията на властта, се превръща в мощна магия, която ни застига. Защо? Защото безусловно вярваме на думите.

Ако разбираме влиянието на символите, ще успеем да осъзнаем какво ни причиняват те. Ще го забележим в поведението си, във взаимоотношенията си с другите хора, но най-вече в отношението ни към нас самите. Непрекъснато сме в състояние на обсебеност от дадена идея, убеждение или история. Понякога сме обсебени от гняв, понякога от любов. Символите се състезават за контрола над нашето внимание и се сменят постоянно, последователно се редуват във властта над истинското ни Аз. Има хиляди символи, които искат да се настанят в съзнанието ни и да го управляват. Както вече казахме, всички тези символи са живи, само защото им вярваме.

Символите говорят ли, говорят в главите ни. Никога не спират. Те са като разказвач в ума, който ни съобщава какво се случва покрай нас, сякаш не можем сами да го видим и усетим. „Сега слънцето залязва. Това е добре. Горещо ми е. Виж тези дървета там! Какво прави този човек? Чудя се, какво ли си мисли?“ Гласът на нашето знание иска да обясни всичко. Няма търпение да интерпретира всяко нещо в живота ни. Нарежда ни какво да правим, кога, къде и как да го направим. През цялото време ни припомня убежденията ни, както и онова, което мислим за себе си. Напомня ни всичко, което не сме. Пита ни защо не сме такива, каквито трябва да сме.

В Първия сън на вниманието светът, който обитаваме, прилича на риалити шоу, водено от гласа на знанието. В това шоу ние винаги сме прави, а останалите грешат — защото използваме всичко, което сме научили, за да оправдаваме убежденията си. Какво шоу само! Първокласно! Всеки негов герой е измислен от нас и каквото и да вярваме за него, то не е вярно. И никога не е било вярно. С цялото това Дърво на Познанието, разклонило се в ума ни, ние сме спрели да забелязваме истината. Обръщаме внимание единствено на знанието си, възприемаме само лъжи. По този начин нашето внимание се оказва вцепенено в адския си сън и игнорира реалността на Рая. Ето така хората са се оказали извън Райската градина.

В историята за Адам и Ева ние сме направили едно много важно споразумение със Змията, която живеела в Дървото на Знанието. Тя била ангелът, прокуден от Рая, който изопачавал реалността. Била Победителката на лъжите, докато ние — истинската невинност. Змията ни попитала: „Искате ли да сте като Бог?“. Прост въпрос, но съзирате ли уловката? Ако отговорът ни е бил: „Не, благодарим, ние вече сме Бог“, щели сме все още да живеем в Райската градина, но вместо това сме казали: „Да, искаме да съм като Бог!“. Не сме забелязали измамата, отхапали сме ябълката, погълнали сме лъжата и сме умрели.

Преди да отхапем ябълката, истината е била около нас и ние просто сме я изживявали. После сме приели лъжата в себе си, престанали сме да вярваме, че сме Бог и от този момент нататък сме започнали да се стремим към него. Повярвали сме, че трябва да строим храмове, за да го открием; че имаме нужда от място, където да му се кланяме. Жертвали сме всичко, за да го достигнем — причинявали сме си болка и сме предлагали болката си на Бог. Много скоро храмовете се изпълнили с хиляди хора, които вярвали, че не са Бог. Естествено, по-късно сме изпитали нужда да дадем име на Бог и така се появила религията.

Създали сме бог на гръмотевиците, бог на бойната, богиня на любовта и сме ги нарекли Зевс, Марс и Афродита. Хиляди, ако не и милиони хора почитали тези богове и ги възхвалявали. Давали живота си за тях. Убивали дори собствените си деца заради тях, защото вярвали, че тези богове са истина. Но така ли е било?

Както виждате, първата лъжа, в която сме повярвали, е „Аз не съм Бог“. От тази лъжа се родила друга лъжа, после и следващата, а ние сме продължили да вярваме. Скоро имало толкова много лъжи, обгърнали и задушили същността ни, че напълно сме забравили собствената си божественост. Приписвали сме красотата и съвършенството на Бог, и сме искали да бъдем като него — създали сме в ума си идеалния му образ и сме започнали да го търсим без умора.

Ние, хората, сме разказвачи по природа и затова разказваме на децата си за Бог, който е съвършен; за Бог, който ни съди и наказва, ако не се държим добре. Разказваме им за Дядо Коледа, който награждава дечицата, които са „добри“ или иначе казано, които са по-близо до „Бог“. Тези послания са изкривени. Този Бог, който си играе със справедливостта на земята, просто не съществува. И Дядо Коледа не съществува. Цялото знание в главите ни не е истинско.

Когато сме разговаряли със Змията от Дървото на Знанието, ние всъщност сме говорили с изопаченото отражение на самите себе си. Змията от Дървото на Знанието е това, от което най-много се страхуваме. А най-много се страхуваме от собственото си отражение. Не е ли глупаво? Представете си, че гледате образа си в огледало. Изглежда като точно копие на истинската ви външност, но всъщност е пълна нейна противоположност — дясната ви ръка е лява, всичко е наопаки. Отражението винаги изкривява истината.

Докато сме малки, всички наоколо, „огледалата“ покрай нас улавят вниманието ни така, че да ги виждаме, а това, което виждаме в тях, са изопачените отражения на собствения ни образ — преиначени според моментното състояние на огледалата и според убежденията, които те използват, за да оправдаят възприятията си. Хората около нас ни казват това, което вярват, че сме. Но няма такова огледало, което да отрази нашата истинска същност. Всички огледала са криви. Хората проектират убежденията си върху нас, а тези убеждения почти винаги са фалшиви. Сега ние можем да им вярваме или да не им вярваме, но като деца сме невинни и приемаме на доверие почти всичко. Влагаме вярата си в лъжи, вдъхваме им живот, даваме им сила и много скоро тези лъжи започват да управляват живота ни.

Историята за Победителката на лъжите е просто една хубава библейска притча — изградена от символи, които можем да разберем и да си направим изводи. Мисля, че значението й е ясно. Започнем ли да вярваме в съня си, че не сме Бог, кошмарът започва. Напускаме Райската градина и се насочваме право към Подземния свят; към това, което наричаме Ад. Впускаме се в търсене на Бога и се мъчим да открием себе си, защото Дървото на Знанието живее нашия живот, докато истинската ни същност е мъртва.

Това ми напомня една друга история — за Иисус Христос, който вървял с учениците си и срещнал човек, когото поискал да привлече към вярата си. Приближил се до него и казал: „Ела и се присъедини към мен.“ Мъжът отвърнал: „Ще дойда, но баща ми тъкмо почина. Трябва да го погреба и после ще те последвам.“ Иисус му казал: „Нека мъртвите погребват мъртвеца. Ти си жив. Ела с мен.“

Ако вникнете в смисъла на тази история, ще ви е по-лесно да разберете, че когато човек не е „буден“, когато не осъзнава какво е, той всъщност е мъртъв. Вие сте истината. Вие сте животът. Вие сте любовта. Но в процеса на опитомяване външният сън — сънят на планетата — приковава вниманието ви и зарежда ума ви със своите убеждения. Постепенно се превръщате в копие на външния сън. Копирате всичко, което сте научили от всички и всичко около себе си. Копирате не само убеждения, но и поведение, което означава, че копирате не само думите на хората, но и действията им. Възприемате емоционалното им състояние и копирате дори него.

Вие не сте това, което наистина сте, защото сте обсебени от собствения си изопачен образ. Може да ви е малко трудно да го разберете, но през цялото време този, който контролира и обсебва истинското ви Аз, сте самият вие. Обсебен сте от виртуалната си същност. Тя е това, което вие си мислите, че сте. Тя е това, което вие вярвате, че сте. Виртуалното ви Аз разполага с огромна сила. Всички тези години на упражнение и повторение са ви направили виртуози в преструването на нещо, което си въобразявате, че сте. И този изопачен ваш образ е вашият гроб, защото не вие живеете живота си. Тогава кой живее вашия живот?

Истинското ви Аз ли е това, което създава всички проблеми и страдания? Истинското ви Аз ли казва: „Животът е долина от сълзи и ние идваме тук, за да страдаме“? Истинското ви Аз ли ви съди и наказва, и позволява на другите хора да ви наказват? Истинското ви Аз ли обижда вашето тяло? Истинското ви Аз ли не се харесва? Наистина ли истинската ви същност сънува всичко това?

Не, не е тя. Вие сте мъртви и това е истината.

Какво ще ви върне към живота?

Себепознанието. Вашето осъзнаване ще е вашето възкресение, завръщането ви към живота. В християнската традиция денят на Възкресението е пробуждането на Иисус от мъртвите, доказателството за неговата божествена същност. Затова и вие сте тук сега — за да възкръснете от мъртвите и да провъзгласите собствената си божественост. Време е да напуснете света на илюзиите, да се откажете от царството на лъжите и да съживите своята истинност, своята естественост. Време е да се отучите от лъжите и да бъдете отново истинските себе си. За да го направите, трябва да се върнете към живот. Животът е истината.

Себепознанието е ключът към вашето възкресение, а овладяването на това познание е едно от майсторските умения на толтеките. В момента на своето осъзнаване вие напускате Първия сън на вниманието си и навлизате във Втория, където въставате срещу всички лъжи, които управляват ума ви. Бунтувате се и целият ви сън започва да се променя.