Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
My Uncle Oswald, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
artdido (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Роалд Дал. Моят чичо Осуалд

Английска. Първо издание

ИК „Весела Люцканова“, София, 1993

Редактор: Вихра Манова

История

  1. — Добавяне

XIX.

В този момент от разказа, точно когато се готвех да опиша пътуването ни до Швейцария и срещата с Нижински, писалката се отпусна в ръката ми и открих, че се колебая. Не започвах ли да се повтарям, да навлизам в шаблон? Ясно беше, че в следващите дванайсет месеца Ясмин щеше да се среща със страшно много и все очарователни мъже. Но начинът, по който протичаха тези срещи (с едно-две малки изключения, разбира се), беше на практика един и същ: тя им даваше бонбончето с праха, развихряше се поредния катаклизъм, после тя се измъкваше с плячката, и т.н., и т.н., в общи линии — нищо ново и колкото и интересен да беше самият човек, описанията можеха доста да досадят на моя читател. За мен нямаше нищо по-лесно от това да разкажа в детайли как срещнахме Нижински на една пътека в боровата гора под вилата му, както и стана, как Ясмин му даде бонбончето, след което го баламосвахме с приказки в продължение на девет минути, докато праха му подейства и как след това той подгони Ясмин в тъмната гора, прелитайки от камък на камък с великолепни високи подскоци. Но ако направех това, трябваше да опиша и срещата ни с Джеймс Джойс в Париж: Джеймс Джойс, облечен в тъмносин шевиотен костюм, с тъмна филцова шапка на главата и стари тенис обувки, обикаля като бесен около едно дърво и говори мръсотии. А след Джойс идваше ред на мистър Бонар и мистър Брак, след което Ясмин и аз направихме едно бързо обратно пътешествие до Кеймбридж, за да прехвърлим ценната стока в централния Дом на спермата. Всичко това трябваше да стане бързо, защото с Ясмин вече бяхме навлезли в ритъм и не ни се искаше да прекъсваме, докато не приключим на практика с всички.

Уърсли страшно се зарадва като му показах богатия улов. Сега вече имахме сламки от крал Алфонсо, Реноар, Моне, Матис, Пруст, Стравински, Нижински, Джойс, Бонар и Брак.

— А и добре си се справил със замразяването — похвали ме той, докато внимателно прехвърляше металните рейки с етикетчета от портативния контейнер за течен азот в основния ни фризер в мазето на щабквартирата Дънроамин.

— Продължавайте в същия дух, деца — каза той, потривайки доволно ръце като зеленчукар, — продължавайте в същия дух.

И ние продължавахме. Беше началото на октомври. Смъкнахме се до южната част на Италия в търсене на Д. Х. Лорънс. Открихме го в Палацо Фераро на Капри. Живееше с дебелата Фрида и в този случай се наложи да я изведа на скалите за два часа, докато Ясмин се труди върху Лорънс. Но той ни поднесе малка изненада: когато се върнах тичешком в хотела в Капри и сложих семето му под микроскопа за обичайния тест, се оказа, че сперматозоидите са мъртви. Не се забелязваше никакво движение.

— О, боже — казах аз на Ясмин, — той бил стерилен.

— Не се държеше като такъв, във всеки случай — отвърна тя. — Беше направо като козел. Като разгонен козел.

— Ще трябва да го зачертаем от списъка.

— Кой е следващият?

— Джакомо Пучини.