Роалд Дал
Моят чичо Осуалд (17)

XVII.

Портативният ми контейнер за течен азот беше започнал да се напълва със сламки. Дотук бяхме минали през крал Алфонсо, Реноар, Моне, Стравински и Матис. Но имаше място и за още няколко. Една сламка събираше четвърт кс течност, беше малко по-дебела от кибритена клечка и наполовина толкова дълга. Петдесет сламки, наредени плътно една до друга в металната рейка, заемаха много малко място. Прецених, че мога да сместя още три партиди, затова съобщих на Ясмин, че преди да заминем обратно за Англия, ще посетим Марсел Пруст, Морис Равел и Джеймс Джойс. И тримата живееха в околностите на Париж.

Ако съм създал у вас впечатлението, че аз и Ясмин правехме посещенията си в горе-долу последователни дни, много съм ви заблудил. Всъщност, ние се движехме бавно и обмисляхме внимателно всеки следващ ход. Подготовката за едно посещение ни отнемаше обикновено по седмица. През това време аз напълно разузнавах жертвата. Никога не рискувахме просто да отидем до къщата, да позвъним на вратата и да се надяваме на най-доброто. Преди да пристъпим към човека, вече знаехме всичко за навиците и работните му часове, за семейството и прислугата му, ако имаше такива и винаги се съобразявахме с тези неща при избора на момента. И въпреки това, от време на време се налагаше Ясмин да изчаква в колата, докато някоя съпруга или прислужник излязат на пазар.

Мосю Пруст беше на ред. Тогава той беше четирийсет и три годишен и преди шест години, през 1913-а, беше публикувал „Du Cote de chez Swann“. Съвсем наскоро бе излязла „А l’Ombre des Jeunes Filles en Fleurs“. Тази книга се посрещна от критиците с много ентусиазъм и му извоюва наградата „Гонкур“. Но едно нещо ме притесняваше в мосю Пруст. След като поразпитах тук-там, се убедих, че той наистина е много странна птица. Беше доста богат. Абсолютен сноб. Заклет антисемит. Безкрайно суетен. Хипохондрик, страдащ от астма. Спеше до четири часа следобед и будуваше цяла нощ. Живееше с някаква вярна прислужничка-пазачка на име Селест в апартамент на Рю Лорент-Пизе №8. Къщата принадлежеше на прочутата актриса Режан, чийто син обитавал апартамента непосредствено под този на мосю Пруст, а самата актриса разполагала с останалата част от сградата.

Научих, че мосю Пруст бил, в буквалния смисъл на думата, абсолютно безскрупулен и не се свенял да използва и словесен натиск, и пари, за да предизвиква въодушевени статии за книгите си по вестници и списания. От горе на това, бил заклет хомосексуалист. Никоя жена, освен вярната Селест, не била допускана в спалнята му. За да поразгледам по-отблизо този особняк, си уредих покана за вечеря у неговата близка приятелка, принцеса Сутцо. Там открих, че мосю Пруст не беше нищо особено на външен вид. Черните му мустаци, кръглите му изпъкнали очи и дребната му, отпусната фигурка, го караха да изглежда досущ като един актьор от кинематографичния екран — Чарли Чаплин. По време на вечерята мосю Пруст непрекъснато се оплакваше, че в трапезарията ставало течение и се държеше като прокурор на съдебно заседание — очакваше всички да мълчат, докато той говори. Спомням си две невероятни изказвания от негова страна онази вечер. За мъжете, които предпочитат жени, той каза: „Аз знам какво им е — те са абсолютно ненормални“. А по някое време го чух да казва: „Любовта към мъжете води до мъжественост“. С други думи, щекотлив случай беше този Пруст.

— А, чакай малко — прекъсна ме Ясмин, докато й разказвах всичко това. — Да пукна, ако тръгна да се занимавам с някакъв педераст.

— Защо не?

— Не ставай глупав, Осуалд, ако той наистина е заклет, стопроцентов педал…

— Той използва думата „обратен“.

— Въобще не ме интересува коя дума използва.

— Това е много прустова дума — казах аз. — Погледни я в речника и ще видиш, че едно от значенията й е „обърнат с главата надолу“.

— Няма да му позволя да обръща мен с главата надолу, много моля.

— Добре де, не се вълнувай толкова.

— Все едно, това е загуба на време. Той дори няма да ме погледне.

— Аз мисля, че ще те погледне.

— Какво искаш от мен, да се облека като момченце, което пее в църковен хор ли?

— Ще му дадем двойна доза от суданската муха.

— Това няма да промени навиците му.

— Не, но така ще го разгорещи, че въобще няма да го интересува към кой пол принадлежиш.

— Той ще ме направи обратна.

— Няма да те направи обратна.

— Ще ме направи обратна като кавичка.

— Вземи си иглата за шапка.

— Не, няма да стане. Ако той наистина е абсолютно, двайсет и четири каратово педи, тогава всички жени са физически противни за него.

— Много е важно да го изстискаме — настоявах аз. — Колекцията ни няма да е пълна без петдесет сламки от него.

— Наистина ли е толкова важен?

— Ще бъде! Сигурен съм в това! Ще има огромно търсене на пазара за деца от Пруст в следващите години.

Ясмин се загледа през прозореца на хотела в облачното лятно небе над Париж.

— В такъв случай — каза тя замислено, — има само един начин.

— Какъв? — попитах аз.

— Ти да се срещнеш с него.

Бях толкова шокиран, че подскочих.

— Я по-полека — казах.

— Той иска мъж. Е, ти си мъж. Ти си идеален! Ти си млад, красив и развратен.

— Да, но не съм манаф.

— Страх те е, това е всичко.

— Глупости! Въобще не ме е страх! Просто работата на бойното поле е твоя специалност, не моя.

— Кой го казва?

— Аз не мога да се справя с един мъж, Ясмин, и ти много добре го знаеш.

— Това не е мъж. Това е педал.

— По дяволите, Ясмин! — извиках аз. — Проклет да бъда, ако допусна това малко педерастче да се докосне до мен! Трябва да знаеш, че дори една обикновена клизма ме кара да сънувам кошмари в продължение на една седмица.

— Сега сигурно ще ми кажеш и че имаш тесен сфинктер.

— Да. И не изгарям от желание мосю Пруст да ми го разширява.

— Ти си страхливец, Осуалд.

Случаят беше безнадежден. Нацупих се. Ясмин стана и си наля едно питие. Налях си и аз. Отпивахме от чашите си мълчаливо. Беше късен следобед.

— Къде ще вечеряме днес? — попитах аз.

— Все ми е едно — отвърна тя. — Мисля, че първо трябва да се опитаме да разрешим проблема с мосю Пруст. Не ми се иска да се измъкне това малко педерастче.

— Някакви идеи?

— Мисля.

Налях си още едно питие.

— Искаш ли? — предложих и на нея.

— Не — отвърна тя.

Оставих я да мисли. След малко тя каза:

— Добреее… чудя се дали това ще свърши работа…

— Кое?

— Току-що ми хрумна една малка идейка.

— Кажи ми.

Ясмин не отговори. Тя стана, отиде до отворения прозорец и се надвеси навън. Стоя така цели пет минути, дълбоко замислена и неподвижна. Наблюдавах я, но не казах нито дума. Изведнъж тя протегна назад дясната си ръка и започна да опипва въздуха с пръсти, все едно се опитваше да хване някаква муха. Не се обърна нито за миг, просто висеше там, над отворения прозорец и ловеше тези невидими, несъществуващи мухи зад гърба си.

— Какво, по дяволите, става? — не издържах аз.

Тя се обърна и ме погледна. На лицето й беше цъфнала широка усмивка.

— Страхотна идея! — извика тя. — Много ми харесва! Умница съм си аз.

— Кажи ми де, хайде!

— Няма да е много лесно. Ще трябва да съм страшно бърза и ловка. Каквато всъщност съм. Сега, като се замисля, при крикет винаги хващах топката по-добре от брат ми.

— За какво, по дяволите, става въпрос?

— Трябва да се дегизирам като мъж.

— Лесна работа. Въобще не е проблем.

— Един красив, млад мъж.

— Ще му дадеш ли от праха?

— Да. Двойна доза.

— Не е ли малко рисковано? Спомни си случката със стария Уърсли.

— Точно такъв го искам — пощурял от страст!

— Ще ми кажеш ли най-накрая какво точно си намислила да направиш?

— Стига си задавал въпроси, Осуалд. Остави това на мен.

— Мосю Пруст е шут, затова ще играя с него като с шут. За мен това е честна игра.

— Не си права — казах аз. — Пруст не е шут. Пруст е гений. Но си вземи иглата за всеки случай. — Онази, кралската игла, дето е била три сантиметра в задника на испанския крал.

— Бих била по-спокойна с готварски нож.

Следващите няколко дена минаха в приготовления.

Трябваше да облечем Ясмин като мъж. Казахме на шивача, на майстора на перуки и на обущаря, че се подготвяме за някакъв невероятно голям и пищен маскен бал и те се заеха да ни помагат с ентусиазъм. Просто е невероятно какво може да направи подходящата перука с едно лице. В момента, в който Ясмин си сложи готовата перука и махна грима, тя се превърна в мъж. За костюма избрахме: бледосиви панталони, синя риза, копринена широка вратовръзка, жилетка на цветчета и сиво-бежово сако. Обувките: лачени бомбета в бяло и кафяво. Шапката: мека и с широка периферия, цвят екрю. Прикрихме благородните възвишения на гърдите й като ги превързахме с широк бандаж от креп. Научих я да говори с леко шепнещ глас, за да снижава тембъра си и няколко пъти изрепетирахме думите, които трябваше да каже първо на Селест и после на самия мосю Пруст.

След една седмица бяхме напълно готови. Ясмин все още не ми беше казала как възнамерява да се справи, без да бъде обърната по типично прустовски начин, а и аз не я разпитвах повече за това. Бях достатъчно доволен, че се е съгласила въобще да се заеме с него.

Решихме, че ще позвъни на вратата му към седем вечерта, когато вече е станал и е бил буден поне три часа. Помогнах й да се облече в Риц. Перуката беше великолепна: с дълги, златно-бронзови къдрици. Бледосивите панталони, жилетката на цветчета и сиво-бежовото сако я превръщаха в леко женствен, но поразително красив млад мъж.

— Никой педераст няма да може да ти устои — казах аз.

Тя се усмихна, но не ми отговори.

— Чакай — спрях я аз на вратата, — панталоните ти са издайнически празни. Това направо може да провали нещата.

На бюфета имаше панер с плодове — подарък от ръководството на хотела. Избрах един средно голям банан. Ясмин смъкна панталона си и закрепихме банана към ханша й с лейкопласт. Когато се загащи отново, ефектът беше поразяваш: едно малко съблазнително хълмче издуваше многозначително панталоните й точно на подходящото място.

— Ще го види — казах аз. — И ще се побърка.