Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Агенти на короната (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
How to Marry a Marquis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 156 гласа)

Информация

Форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Автор: Джулия Куин

Заглавие: Как да се омъжиш за маркиз

Преводач: Illusion

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издател: Читанка

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6070

История

  1. — Добавяне

Глава 22

Елизабет нервно дъвчеше долната си устна докато се приближаваше до ловната хижа на лорд Данбъри. Тя спря и още веднъж прочете странната бележка на графинята.

„Елизабет!

Както ти е известно, мен ме изнудват. Струва ми се, че ти разполагаш с известни сведения, които могат да разобличат негодника, който ме е избрал за своя жертва. Моля те, да се срещнем в ловната хижа на лорд Данбъри днес, в осем вечерта.“

Агата, лейди Данбъри

Елизабет не можеше да си представи защо лейди Д. бе решила, че тя разполага с нужната информация, но нямаше основание да се съмнява в достоверността на писмото. Познаваше нейният почерк по-добре дори и от своя и бе уверена, че е писано от нейната ръка.

Съзнателно бе скрила съдържанието на писмото от децата като се ограничи само с това да им каже, че лейди Данбъри иска да я види. Те не знаеха нищо за изнудването и Елизабет не искаше да ги тревожи, особено след като графинята бе избрала толкова късен час за срещата. В осем вечерта все още бе светло, но ако не приключеха за няколко минути, щеше да й се наложи да се прибира по тъмно.

Елизабет спря с ръка на бравата. Никъде не се виждаше карета, а здравето на лейди Данбъри не позволяваше толкова дълги разходки пеша. Ако тя все още не бе дошла, вратата трябваше да е заключена, освен…

Бравата в ръката й се превъртя.

— Колко странно — измърмори тя и влезе.

В камината гореше огън, а масата беше елегантно подредена за вечеря. Елизабет продължи навътре като бавно оглеждаше стаята, в която се виждаха явни следи от приготовления. Защо графинята би…

— Лейди Данбъри — извика тя. — Тук ли сте?

Усети нечие присъствие и рязко се извърна към вратата.

— Не — каза Джеймс. — Тук съм само аз.

Елизабет ахна.

— Какво правиш тук? — пое си въздух тя.

Усмивката му стана по-широка.

— Каквото и ти предполагам. И ти ли получи бележка от брат си?

— От Лукас? — учуди се тя. — Не, получих от леля ти.

— Ааа! Значи са се съюзили срещу нас. Ето… — Той протегна ръка и й подаде лист хартия. — Погледни.

Елизабет го разтвори и зачете:

„Милорд!

Преди да напуснете района ви моля да ми дадете аудиенция. Бих искал да се посъветвам с вас по един особено деликатен въпрос. Става дума за проблем, който един мъж не може да обсъжда със сестрите си.

Ако не ме уведомите за обратното, ще ви чакам в ловната хижа на лорд Данбъри днес, в осем часа вечерта.“

Искрено ваш, сър Лукас Хочкис

Елизабет с усилие сподави нервния си смях.

— Почеркът е на Лукас, но без съмнение е диктувала Сюзън.

Джеймс се усмихна:

— Стори ми се, че е твърде префърцунено.

— Всичко звучи смислено, разбира се…

— Разбира се…

— … но не си представям, че той би използвал изрази като „особено деликатен въпрос“.

— Да не говорим — добави Джеймс, — че е малко вероятно едно осемгодишно момче да го вълнува какъвто и да е деликатен въпрос.

Елизабет кимна:

— А, да! Сигурно те интересува това. — Тя му връчи писмото от лейди Данбъри.

След като го прочете, той каза:

— Не съм изненадан. Дойдох малко преди теб и виж какво намерих. — Той протегна към нея два плика. На единия бе написано „Да се прочете веднага“, а на другия „Да се прочете след сдобряването“.

Елизабет се разсмя.

— Това беше и моята реакция — промърмори Джеймс. — Едва ли обаче съм изглеждал като теб.

Тя се взря в лицето му. Той я гледаше с толкова гореща настойчивост, че тя затаи дъх. Без да откъсва очи от нейните, той попита:

— И така, ще ги отворим ли?

На Елизабет й трябваха няколко секунди, за да осъзнае какво й говори.

— А, писмата… Да, да! — Тя облиза пресъхналите си устни. — И двете ли?

Той взе това, на което пишеше „Да се прочете след сдобряването“ и го размаха във въздуха.

— Това може да почака, ако естествено мислиш, че скоро ще имаме причина да го прочетем.

Елизабет преглътна конвулсивно и избегна темата като каза:

— Защо не отворим другото, за да видим какво пише в него?

— Много добре. — Той кимна любезно, отвори плика, извади от него картичка и те наведоха глави над нея:

До двама ви

„Постарайте се, ако е възможно, да не се държите като пълни идиоти.“

Картичката не бе подписана, но нямаше съмнение от кого беше. Наклоненият елегантен почерк, беше познат и на двама им, но именно подбора на думите бе неоспоримото доказателство за авторството на лейди Данбъри. Никой не можеше да бъде толкова възхитително груб.

Джеймс наклони глава на една страна.

— Ааа, любящата ми леля.

— Не мога да повярвам, че ме е изиграла така — възмути се Елизабет.

— Нима? — усъмни се Джеймс.

— Е, разбира се, мога да го повярвам. Просто ме удивява факта, че е използвала историята с изнудването за примамка. А аз толкова се страхувах за нея.

— А, да, изнудването. — Джеймс погледна неотворения плик. — Подозирам, че ще открием нещо по този въпрос тук.

Елизабет ахна.

— Да не искаш да кажеш, че тя е измислила всичко?

— Тя така и не се разтревожи, че не постигнах никакво развитие по този случай.

— Отвори го — нареди Елизабет. — Веднага.

Джеймс посегна да го направи, но после се отказа и поклати глава.

— По-добре не — лениво провлече той. — Мисля, че ще изчакам.

— Искаш да чакаш?

Той се усмихна бавно и чувствено.

— Все още не сме се сдобрили.

— Джеймс! — каза тя с глас, в който се усещаше едновременно предупреждение и копнеж.

— Ти ме познаваш — каза той. — Познаваш ме по-добре от всеки друг на света, може би по-добре и от мен самият. Ако в началото не си знаела името ми… е, вече разбра защо не ти разкрих кой съм. Дадох обещание на леля си, към която имам дълг, който никога не бих могъл да изплатя. — Той помълча и без да дочака отговор, добави: — Познаваш ме. И не може да не разбираш, че аз никога не бих направил нещо, което да те оскърби или унизи. — Той сграбчи раменете й като се бореше с желанието си да я разтърсва, докато тя не се съгласи. — Защото ако не го разбираш, за нас няма надежда.

Устните й се отвориха изненадано и върха на езика й съблазнително се плъзна между тях. И в този момент, докато гледаше лицето, което го бе преследвало през последните седмици, Джеймс веднага разбра, какво трябва да направи.

Преди Елизабет да успее да реагира, той се протегна и взе ръката й в своята.

— Чувстваш ли това? — прошепна той, като положи дланта й на сърцето си. — То бие само за теб. Усещаш ли? — повтори той и поднесе ръката й към устните си. — Дишам заради теб. Очите ми виждат заради теб. Нозете ми се движат заради теб. Гласът ми звучи заради теб. Ръцете ми…

— Престани — сподавено изрече Елизабет. — Моля те…

— Ръцете ми… — произнесе той с дрезгав от емоции глас. — Копнеят да те прегърнат.

Тя пристъпи напред — може би само с инч или два, но Джеймс разбра, че сърцето й е готово да приеме неизбежното.

— Обичам те — прошепна той. — Обичам те! И виждам лицето ти, щом се събудя. Ти изпълваш сънищата ми. Всичко, което съм, и всичко, което искам да бъда…

Елизабет се хвърли в обятията му и скри лице на гърдите му.

— Никога не си ми го казвал — сподави тя риданието, което бе сдържала дни наред. — Никога не си ми го казвал преди!

— Не знам защо — промълви той в косите й. — Исках да ти го кажа, но чаках подходящият момент, а той така и не настъпи…

Тя допря палец до устните му.

— Шшшт. Просто ме целуни.

За част от секундата той замръзна, сякаш неспособен да направи и най-малко движение от огромното облекчение, което го изпълни. Но после го завладя някакъв глупав страх, че тя може да изчезне всеки миг и я притисна към себе си, а устните му завладяха нейните със смесица от любов и копнеж.

— Спри! — измърмори той и леко се отдръпна от нея.

Тя го погледна объркано, а той се пресегна към косите й и издърпа една от фибите.

— Никога не съм я виждал пусната — каза. — Виждал съм те разрошена, но никога със спусната по раменете коса.

Една след друга той вадеше фибите и освобождаваше дългите златисти къдрици. Накрая, когато и последния кичур се спусна по гърба й, я отдалечи от себе си и като я завъртя бавно, прошепна:

— Ти си най-красивото създание, което някога съм виждал.

Тя се изчерви и измърмори:

— Не ставай глупав. Аз…

— Най-красивото създание — повтори той и отново я притегли в прегръдките си. Взе една от къдриците й и я доближи до устните си. — Меки като коприна. Искам да ги чувствам до себе си всяка вечер, когато си лягам.

Елизабет вече усещаше, че кожата й гори, но тези думи я възпламениха още повече. Страните й се обагриха в червено и тя изпита желание да ги прикрие с косите си, но Джеймс повдигна брадичката й, за да го погледне.

После сведе глава и целуна ъгълчето на устните й.

— Скоро няма да се изчервяваш така. — Той целуна и другото ъгълче. — Или може би, ако имам късмет, ще продължа да те карам да се изчервяваш всяка нощ.

— Обичам те! — прошепна тя, без да е съвсем сигурна защо го казва точно сега. Знаеше само, че трябва.

Усмивката му се разшири, а очите му пламнаха от удоволствие. Вместо да й отговори, той обхвана лицето й с ръце и я привлече за още една целувка, много по-пламенна и дълбока от всички останали до сега.

Елизабет се разтопи в прегръдката му и усети изгарящия огън, който заплашваше да излезе извън контрол. Тялото й трептеше от вълнение и желание и когато той я вдигна на ръце и я понесе към спалнята, тя не промълви и дума на протест.

Миг по-късно те вече лежаха на леглото, а дрехите й изчезваха една след друга, докато не остана само по тънката си памучна риза. Чуваше се единствено накъсаното им дишане преди Джеймс да прошепне дрезгаво:

— Елизабет… Аз няма… Не мога…

Погледът, който му отправи, съдържаше всички неизречени въпроси.

— Ако искаш да спра — някак успя да изрече той, — кажи ми сега.

Тя нежно го погали по лицето.

— Точно сега — продължи с още по дрезгав глас, — защото след минута няма да мога да…

Тя го целуна.

— Боже мой! — простена той. — Елизабет!

Знаеше, че трябва да го спре. Знаеше го много добре. Трябваше да избяга от тази стая и да не му позволява да се доближава и на двайсет стъпки от нея, докато не се озове до него в църквата и не ги обявят за съпруг и съпруга. Но любовта, която я очакваше, бе толкова емоционална и могъща, а страстта, която я обземаше — толкова силна, че нищо, нито приличието, нито брачната халка, нито дори безвъзвратното унищожаване на доброто й име и репутация, не можеха да я спрат в този миг да се устреми към него и да го окуражи да я направи своя.

С треперещи пръсти тя посегна към копчетата на ризата му. Никога досега не бе поемала инициативата, но Бог да й е на помощ тя жадуваше да докосне горещата кожа на гърдите му. Искаше да прокара ръце по мускулите му и да усети как сърцето му тупти от желание.

Ръцете й се спуснаха по корема му и се спряха за миг преди да издърпат ленената риза от бричовете. Изпита чувство на гордост, докато наблюдаваше как мускулите му се свиват и отпускат под допира й и осъзна, че той целия тръпне от желание. Точно този мъж, който бе преследвал престъпници из цяла Европа и по думите на Каролайн Рейвънскрофт сам бе преследван от безброй жени, бе покорен от нейните ласките и това я разтърси до дъното на душата й. Чувстваше се толкова… толкова женствена, докато рисуваше кръгове и сърца по голата му гръд и стомаха.

Джеймс затаи дъх, името й се отрони като стон от устните му и тя се почувства безкрайно силна.

Позволи й да изследва тялото му още цяла минута преди с ниско ръмжене, клокочещо дълбоко в гърлото му, да се претърколи по гръб и да я повлече след себе си.

— Стига! — изпъшка той. — Не мога. Не и още едно…

Елизабет прие това като комплимент и устните й оформиха една тайнствено-чувствена усмивка. Ала вълнуващото право да владее положението скоро й бе отнето. Само миг по-късно Джеймс я обърна по гръб и преди да може да си поеме дъх я покри с тялото си като я възседна с поглед, в който се четеше диво желание и неприкрит глад.

Пръстите му откриха малките копченца, които се спускаха между гърдите й и със стряскаща ловкост и бързина той разкопча всичките пет.

— О — измърмори той. — Точно от това имахме нужда.

Той разголи гърдите й, без да пропусне да погали мястото между тях, преди да смъкне ризата.

Елизабет вкопчи пръсти в чаршафите, за да устои на импулса да се прикрие. Взираше се в нея с толкова гореща настойчивост, че тя усети влага между краката си и гореща страст изпълни тялото й. Той остана неподвижен в продължение на минута. Не посегна да я погали дори с пръст. Просто я гледаше прехапал устни, докато зърната на гърдите й ставаха все по розови и твърди.

— Направи нещо — изстена тя накрая.

— Това ли? — попита той и докосна леко единият връх с дланта си.

Тя не отговори останала без дъх.

— Или това? — Той премести ръка към другата й гърда и нежно пощипна зърното с пръсти.

— Моля те!

— О, сигурно имаш предвид това? — попита дрезгаво и думите му заглъхнаха докато се навеждаше да го поеме с устните си.

Елизабет леко изписка. Едната й ръка сграбчи още по-силно чаршафа, а другата потъна в гъстата му коса.

— Не беше ли това, което искаш? — подразни я той. — Може би трябва да обърна внимание и на другата. — И го направи, а Елизабет помисли, че ще умре, ако той не побърза да облекчи някак това невероятно напрежение, което се зараждаше в нея.

Той се отдръпна колкото да издърпа ризата й и посегна към колана си. Елизабет веднага се покри с чаршафа.

— Няма да можеш да се скриеш за дълго. — Гласът му бе натежал от желание.

— Знам — изчерви се тя. — Но е някак различно, когато си до мен.

Той я изгледа с любопитство, докато се изтягаше обратно до нея.

— Какво искаш да кажеш?

— Не мога да обясня — сви тя рамене безпомощно. — Просто е различно, когато ме виждаш цялата.

— Аха — проточи той. — Значи ли това, че мога да те гледам така? — С пакостлив поглед той оголи рамото й и го целуна нежно.

Елизабет се сви и се разсмя.

— Ясно — заговори той с някакъв древен акцент само за да я развесели. — Ами тук? — Пресегна се, оголи стъпалото й и я погъделичка.

— Спри — сви се отново тя.

Той я изгледа лукаво.

— Не знаех, че имаш такъв гъдел. — И продължи да я гъделичка. — Това със сигурност е много полезна информация.

— О, престани — изпъшка тя. — Моля те, спри! Не мога да издържам повече.

Усмивката, която Джеймс й отправи, разкри цялата любов стаена в сърцето му.

За него бе от изключителна важност да направи този първи път за нея идеален. Бе копнял за него седмици наред. Мечтаеше да й покаже какво извънредно удоволствие може да бъде любовта между един мъж и една жена. Е, не си бе представял как гъделичка стъпалата й, но със сигурност в мечтите му тя се смееше както сега.

— О, Елизабет — промълви и я целуна нежно. — Толкова те обичам. Повярвай ми!

— Вярвам ти — каза тя меко. — Защото в очите ти виждам това, което чувствам в собственото си сърце.

Джеймс усети как очите му се замъгляват и остана безмълвен, неспособен да изрази бурята от чувства, които простичките й думи предизвикаха в душата му. Целуна я отново като проследи очертанията на устните й с език и спусна ръка надолу към кръста й. Усети как застиналите в очакване мускули се раздвижват под ласките му. Но когато стигна сърцевината на нейната женственост, краката й сами се разтвориха леко, за да го приемат. Той си поигра нежно с меките къдрички и когато чу плиткото й, накъсано дишане, продължи навътре. Тя бе готова за него. Слава на бога, защото той не бе сигурен, че ще може да издържи и миг повече.

Разтвори краката й още по-широко и се настани между тях.

— Може малко да те заболи — ясно чу нотката на съжаление в гласа си. — Няма друг начин, но след това ще стане хубаво. Обещавам ти!

Тя кимна, но не му убягна, че лицето й леко се напрегна при думите му. По дяволите! Май не трябваше да я предупреждава. Тъй като му липсваше опит с девственици нямаше никаква представа как да намали болката. Единственото, което му идваше на ум бе да го направи нежно и бавно — трудна задача, като се има предвид, че досега не бе изпитвал толкова силно желание — и да се моли всичко да бъде наред.

— Шшшш — успокои я той като сложи ръка на челото й и се приближи към нея още един инч колкото върхът на неговата мъжественост да се притисне в нея. — Виждаш ли? — прошепна. — Аз съм съвсем обикновен.

— Огромен си — възпротиви се тя.

За своя собствена изненада той избухна в смях.

— О, любов моя, при други обстоятелства бих приел това за изключителен комплимент.

— А сега? — настоя Елизабет.

Пръстите му проследиха с любов пътя от слепоочието й до брадичката.

— Сега единственото, което ме интересува, е да не се тревожиш.

— Не съм разтревожена — леко наклони глава тя. — Може би малко неспокойна, но не и разтревожена. Знам, че ще бъде прекрасно. Всичко, което правиш, е прекрасно.

— Ще бъде. — Думите му опариха устните й. — Обещавам ти, че ще бъде.

Елизабет ахна, когато той продължи да навлиза в нея. Чувството беше много странно, но и някак съвсем в реда на нещата. Сякаш бе създадена за този миг, създадена да приеме този мъж и да го дари с любов.

Ръцете му обгърнаха дупето й и я наклониха леко. Тя изпъшка щом усети как той се плъзна вече по-леко, докато не стигна доказателството за нейната девственост.

— От този миг нататък — прошепна той в ухото й — ще бъдеш моя.

И после, без да изчака отговор се гмурна в нея и улови изненаданото й „О“ в дълбока целувка.

С ръце, все още плътно обвити около нея, той започна да се движи. Елизабет стенеше при всеки следващ тласък и без дори да усети самата тя започна да се движи, увлечена от него в най-древния ритъм.

Напрежението, което тлееше в нея се усили, стана още по-настойчиво и тя се почувства така, все едно щеше да излезе от кожата си. И после нещо се промени. Изпита усещането, че сякаш пада от висока скала, а около нея светът експлодира. Секунда по-късно Джеймс издаде дрезгав вик и ръцете му стиснаха раменете й с невероятна сила. За миг изглеждаше сякаш той умира, но внезапно лицето му бе озарено от безкрайно блаженство и той се строполи върху нея.

След няколко минути, през които се чуваше само учестеното им дишане те най-сетне се успокоиха. Джеймс се извърна на една страна и придърпа Елизабет в обятията си. Бяха като две лъжици в чекмедже.

— Точно за това — каза той със сънлив глас, — точно за това съм копнял през целия си живот.

Елизабет само кимна и те потънаха в дълбок сън.

 

 

Няколко часа по-късно Елизабет се събуди от стъпките на Джеймс, които отекваха по дървения под на ловната хижа. Не го бе усетила да става от леглото, но ето го сега се връщаше в спалнята напълно гол, както в деня на своето раждане.

Тя се разкъсваше между желанието да отмести очи и изкушението да продължи да го гледа безсрамно. Накрая направи и едното, и другото.

— Виж какво забравихме — каза й той като размаха нещо във въздуха. — Намерих го на пода.

— Писмото от лейди Данбъри!

Той вдигна вежди и й дари най-съблазнителната си усмивка.

— Трябва да съм го изпуснал, докато се разсейвах с теб.

Елизабет предполагаше, че след всичко случило се тази вечер, бе загубила способността си да се изчервява, но явно грешеше.

— Отвори го — промърмори тя.

Джеймс постави свещта на нощното шкафче и легна в леглото до нея. Тъй като той се бавеше да го отвори, Елизабет измъкна плика от ръцете му и го разкъса. Вътре имаше още един плик със следния надпис:

„Искахте да ме измамите, а? Не го отваряйте, докато не се сдобрите.“

Елизабет запуши устата си с юмрук, а Джеймс дори не си направи труда да прикрие смеха, който се надигна в гърлото му.

— Каква подозрителност, не мислиш ли? — каза той.

— Мисля, че има известно основание — призна си Елизабет. — Ние едва не го отворихме, преди да…

— Се сдобрим?

— Да — изпелтечи тя, — именно.

Той посочи другият плик в ръката й.

— Мислиш ли да го отваряш?

— О, да, разбира се. — Малко по-внимателно този път тя отвори плика и извади от него леко ароматизиран лист бяла хартия сгънат грижливо на две. Елизабет го разтвори и със сведени под свещта глави, те зачетоха:

„Скъпи мои деца!

Да, истина е. Скъпи деца. Все пак, именно така мисля за вас.

Джеймс, аз никога няма да забравя деня, в който те взех в Данбъри Хаус. Ти беше ужасно подозрителен и не искаше да повярваш в любовта ми. Всеки ден те прегръщах, като се стараех да ти показвам какво е семейство, и в един прекрасен ден ти отвърна на прегръдката ми и каза: «Обичам те, лельо Агата». И от този момент ти стана за мен като син. Бих дала живота си за теб, но подозирам, че и сам го знаеш.

Елизабет, ти дойде в моя живот, когато всичките ми деца се сдобиха със семейства и се пръснаха. Още от първия ден ми показа какво е храброст, преданост и да устояваш принципите си. През последните години за мен бе щастие да те наблюдавам как растеш и разцъфтяваш. Когато за пръв път се появи в Данбъри Хаус ти беше толкова млада и зелена, и аз реших, че ще те сломя лесно. Но с годините ти разви достойнство и остроумие, на които може да завиди всяка млада жена. Ти не ми се умилкваш и никога не се оставяш да те тормозя — това е качество, което бих оценила високо в съпругата на моя син. Бих дала всичко да мога да те нарека своя дъщеря, но мисля, че и ти го знаеш.

Нима е странно, че мечтаех да ви събера — двама от най-скъпите ми хора — заедно? Естествено, предположих, че няма да мога да го направя по обичайния начин. Джеймс със сигурност щеше да се възпротиви на моите опити за сватовничество. Той е мъж, а следователно е горд до глупост. Освен това знаех, че няма да мога да убедя Елизабет да прекара един сезон в Лондон за моя сметка. Тя никога не би се съгласила да вземе участие в нещо, което би я разделило от семейството й за толкова време.

Така се роди и моята малка измама. Всичко започна с писмото до Джеймс. На теб винаги ти се е искало да ме спасиш, скъпо момче, както някога аз те спасих. Нищо не ми пречеше да си измисля историята с изнудването. Уверявам ви, че всичко това е пълна измислица. Всички мои деца са законно заченати, разбира се, от покойния лорд Данбъри. Аз не съм от тези жени, които пренебрегват съпружеските си клетви.

Бях сигурна, че ако ви устроя среща, вие непременно ще се влюбите един в друг. Аз рядко бъркам по тези въпроси, но за да предизвикам мисли за брак в главата на Елизабет, намерих старото си издание на «Как да се омъжиш за маркиз». Това е най-глупавата книга на света, но не можах да измисля друго, за да я накарам да се замисли за женитба. (Ако това те вълнува, Лизи, не ти се сърдя, че изнесе книгата от библиотеката. Такъв беше и замисълът. Можеш да я запазиш като спомен за вашето ухажване.)

Това е цялото ми признание. Нямам намерение да ви искам прошка, защото не считам, че съм направила нещо нередно. Не всички, предполагам, ще одобрят методите ми и в една нормална ситуация не бих си и мечтала да организирам подобно представление. Но беше очевидно, че вие двамата сте твърде упорити, за да видите истината. Любовта е ценен дар и ще постъпите много неразумно, ако я принесете в жертва на гордостта си.

Надявам се, че ще ви хареса ловната хижа. В нея ще намерите всичко, от което се нуждаете. Моля, не се стеснявайте, да останете през нощта. Въпреки всеобщото убеждение, аз не мога да влияя на природата, но ще се постарая да кажа няколко думи на онзи там горе, да изпрати такава буря, че и да не помислите да си показвате носа навън.

Може да ми благодарите на сватбата. Аз вече получих специално разрешение с имената ви.“

С обич, Агата, лейди Данбъри.

— Не мога да повярвам — зяпна Елизабет. — Тя е измислила всичко.

Джеймс извъртя очи.

— Аз пък напълно го вярвам.

— Не мога да повярвам, че тя е оставила глупавата книжка там, знаейки, че ще я взема!

— И на това вярвам.

Елизабет се обърна към него с отворени от изумление очи.

— Тя даже е получила специално разрешение.

— Ето това — призна Джеймс — не мога да го повярвам. Но само защото и аз получих едно и ще бъда много учуден, ако епископът е написал дубликат.

Писмото на лейди Данбъри се изплъзна от пръстите на Елизабет и бавно падна на леглото.

— Наистина ли? — прошепна тя. — Кога?

Джеймс притисна ръката й до устните си.

— Когато бях в Лондон, за да разследвам измисленото изнудване на леля ми.

— Ти искаш да се ожениш за мен?… — Тя затаи дъх. Думите й по-скоро бяха като потвърждение, отколкото като въпрос, но прозвучаха така, сякаш тя още не можеше да повярва.

Джеймс се усмихна, явно се забавляваше.

— За последните няколко дни те питах само около дузина пъти.

Елизабет наклони глава, сякаш се пробуждаше от сън.

— Ако ме попиташ още веднъж — дяволито каза тя, — може би ще ти дам друг отговор.

— Така ли?

Тя кимна.

— Напълно е възможно.

Той плъзна пръста си по врата й и кръвта му закипя, когато видя, че допира му я кара да потръпва.

— И какво те накара да размислиш? — промърмори той.

— Човек би си помислил — тя се задъха, когато палецът му се премести по-надолу, — че се боя да не бъда компрометирана, но ако ти действително искаш да научиш истината…

Той се наклони към нея с хищна усмивка:

— Разбира се, че искам истината!

Елизабет му позволи да намали разстоянието между тях, преди да каже:

— Заради книгата е.

Той застина:

— Книгата?

— „Как да се омъжиш за маркиз“. — Тя вирна брадичка. — Мисля, че трябва да напиша преработено издание.

Джеймс пребледня.

— Шегуваш ли се?

Елизабет се усмихна и се завъртя под него.

— Така ли мислиш?

— Моля те, кажи ми, че се шегуваш.

Тя се плъзна по-навътре в леглото.

— Веднага си признай, че се шегуваш! — изръмжа Джеймс. — Ще те накарам да си го признаеш.

Елизабет се протегна и уви ръцете си около него, като дори не забеляза, как стените се разтрепериха от оглушителна гръмотевица.

— Направи го!…

И той го направи.