Елизабет Гейдж
Кутията на Пандора (86)

Осма глава

26 април 1964 г.

„ЧЕТИРИ ДНИ, ГОСПОЖО ЛАНКАСТЪР“

Тес държеше в ръка телеграмата. Пръстите й трепереха въпреки всички усилия да ги контролира. През последните три дни не спеше повече от два часа на нощ. Всяка сутрин, като по часовник, честитката от нейния изнудвач пристигаше рано-рано.

Сега се намираше в Небраска, правейки ежедневно по толкова срещи с избиратели, колкото програмата и издръжливостта й позволяваха. Хал кръстосваше страната оттук до Западна Вирджиния, Мериленд и Охайо. Във вторник щяха да се състоят първични избори във всичките четири щата, както и решаващи съвещания с местните партийни комитети в други пет. Изнудвачът беше подбрал умно този момент. Едно компрометиране на Хал в тези девет щата щеше да преобърне цялата кампания с главата надолу само за един ден и буквално да осигури номинацията на някой от неговите опоненти.

Тес не бе виждала Хал от началото на заплахата. Програмите и на двамата бяха прекалено натоварени, за да се срещнат. Контактите й с него се ограничаваха до кратки телефонни разговори и изпълнени с тревожно очакване моменти пред телевизионния екран, където го виждаше обсаден от хищни глутници репортери, питащи дали наистина предстои оттеглянето му от надпреварата.

Въпреки личните апели на Тес към телевизионните мрежи, оргията на детайлно отразяване на застрашената кампания на Хал се засили. Дори огромното влияние на Тес не можеше да възпре журналистите, щом надушеха кръв. Изглеждаше, че Хал, златното момче, обаятелният герой от войната с привилегировано минало и два брака с красиви жени, в края на краищата щеше да се окаже колос на глинени крака. Всеки вестник, списание, телевизионна и радиостанция в страната искаха да участват в човешкото жертвоприношение, когато неизвестният скандал добиеше гласност и принудеше кандидата да се откаже от надпреварата, а може би и от цялата си кариера.

Рон седеше срещу Тес в хотелската стая, с куфарчето на колене. Погледът на сивите му очи бе непроницаем. Тес знаеше, че бъдещето й се намира в неговите ръце, и се стегна да чуе каквото имаше да й казва.

— Готова съм — каза тя. — Колко зле са нещата?

Рон отвори куфарчето.

— Тук има нещо, което искам да чуеш — отвърна.

Извади малък магнетофон, постави го на масата до Тес и го включи. Прозвуча някакъв разговор, изкривен от ехо и различни шумове в стаята, но независимо от това разбираем. Имаше два мъжки гласа.

— Добре ли мина всичко днес? — попита единият.

— Да, сър.

— Как е Даяна?

— Добре. Видях я на обяд.

— Крепи се още, така ли?

— Моят човек я държи под око. Пие достатъчно, за да бъде спокойна, но не чак толкова, че да извърши някоя глупост.

Тес наостри уши. Стори й се, че разпознава гласа, задаващ въпросите, макар че изкривяванията от записа го правеха да звучи странно. Името беше на върха на езика й.

— Добре — каза познатият глас, — тя има нужда от подкрепа, защото е объркана и отчаяна. Сигурно се чувства доста виновна. Възможно е самоубийство. Наблюдавай я отблизо и ме дръж в течение.

— Да, сър.

— Запомни сега: ако оня хубостник не се откаже и се наложи да публикуваме цялата работа, пресата ще се сети първо за Даяна. Ще я атакуват отвсякъде. Ако това се случи, искам нашите хора да контролират положението.

— Надявам се, че това няма да е необходимо, сър. Не мисля, че той ще издържи до вторник предвид резултатите от допитванията.

— Може и да си прав. Да се надяваме, че ще стане така. Тази история не би трябвало никога да става обществено достояние. Може прекалено да навреди на партията. За жалост наистина нямахме друг избор. Сега Ланкастър е на ход.

Чу се силен звук, очевидно близо до микрофона, защото заглуши следващите думи.

— … съпругата му? — чу Тес края на изречението.

— Пуснала е в ход много връзки. Дори успя да стресне доста хора. Но засега е далеч от надушването на следата.

По-плътният глас, сега по-познат от всякога, заговори.

— Тя няма да се даде лесно. Истински борец е, но сме я притиснали в ъгъла. Нейните хора още не са се сетили за мен. Търсят около големите кампании. Там им е грешката. — Чу се звук, може би тих смях. — Познавам я. Винаги бие във върха. Затова и този път няма да улучи.

Рон спря касетофона.

— Има и още — каза той. — Но това е основното.

Тес изглеждаше замислена.

— Познавам този глас. Кой беше?

Лека усмивка изкриви устните на Рон.

— Еймъри Боуз.

Тес пребледня. И мислено се наруга, задето не бе помислила за Еймъри Боуз през последните ужасни дни. Но разбираше защо й се бе изплъзнал от ума. Като незначителен нюйоркски законодател, той нямаше вероятност да извлече политическа изгода от оттеглянето на Хал от президентската надпревара. Освен това тя бе победила Боуз преди толкова много години, че буквално бе забравила за съществуването му.

Но той не я беше забравил. И отминалото време, донесло залеза на политическата му слава, само бе усилило жаждата му за мъст. Имаше някаква поетична справедливост в звука на неговия глас от тази лента. Но Тес нямаше възможност да разсъждава над това, защото кариерата на Хал бе заложена на карта, а времето изтичаше.

— Как го откри? — попита тя Рон.

— Като не стигнахме доникъде през първите два дни във Вашингтон, започнах да подозирам, че вървим по погрешна следа — отвърна той. — Тъй че вместо да търся хора, можещи да спечелят политически от загубата на съпруга ти, започнах да мисля за други, които вероятно имат личен мотив. Разширихме обхвата на наблюдението си и снощи получихме тази лента.

— Кой беше другият глас? — попита Тес.

— Дясната ръка на Боуз. Един мъж на име Ърл Уайзман. Няма много скрупули и си го бива. Останал е при Боуз дори през лошите му години. Човек не бива да го подценява.

— А Даяна? — попита Тес. — Предполагам, че имаха предвид нашата Даяна.

Рон кимна.

— Явно именно тя се е сблъскала със съществуването на малкото момче и е предала тази информация на Боуз заради личните си мотиви. Както знаеш, Даяна е алкохоличка. След развода животът й все по-бързо върви към дъното. Мисля, че си имаме работа с една отритната жена, която е открила начин да отмъсти на съпруга си.

Тес се наведе напред. Умът й работеше бързо.

— Ако това е истина — каза тя, — ти можеш да научиш от Даяна коя е майката на детето.

Рон поклати глава.

— Няма нужда да го правя. Вече знам.

Дъхът на Тес секна в гърлото й. Тя заговори с треперещ, почти пресекнал глас.

— Наистина ли?

Рон се усмихна.

— Мислех, че това ще е най-трудното, а се оказа съвсем просто.

Той отвори куфарчето си, прибра магнетофона и извади една папка, пълна с документи и фотографии. Постави няколко снимки на масата. На тях се виждаше млада жена, много привлекателна по свой, необикновен начин, с тъмна коса и светла кожа.

Надве от снимките тя се намираше навън из градските улици, вървейки с малкото момче, чието лице Тес вече познаваше.

— Коя е тя? — попита Тес. — Виждала ли съм я? Струва ми се някак позната.

— Нищо чудно — отвърна Рон. — Допреди няколко години тя беше доста известна модна дизайнерка. Името й е Лора Блейк.

Разбира се. Тес разгледа снимките по-внимателно. Беше виждала това лице в статии, публикувани в някои от големите модни списания през последните години. „Линията Лора“ предизвика международна сензация и съществуваше и до днес като популярни, модни женски облекла, продавани в специализираните и универсалните магазини. Преди брака си с Хал самата Тес мислеше да опита някои от моделите на „Лора ООД“, но реши да се придържа към любимия си дизайнер Живанши.

— Ясно — каза тя, изучавайки красивото лице с неговите дълбоки, запомнящи се очи.

— Оставила е модния бизнес горе-долу по същото време, когато се е родило момчето — каза Рон. — Завършила фотографското училище „Парсънс“ и отново си създала доста голяма популярност. Много списания публикуват снимките й. Всъщност точно сега в Музея за съвременно изкуство има нейна изложба. Открита е тази седмица.

Тес прочисти гърлото си.

— Как стигна до нея? — попита.

— Когато започнахме разследването, мислех, че търсим игла в купа сено, тъй като имахме само снимките на детето. Но за наш късмет през всичките тези години събирахме фотографии на… приятелки на мъжа ти. Хрумна ми да ги сравним с момчето. Ако се откриеше прилика, просто трябваше да проверим въпросната жена, за да видим дали има дете.

Тес кимна, а погледът й бе все така втренчен в лицето на Лора Блейк.

— Е, като не я открихме отначало, помислих, че сме попаднали в задънена улица — продължи Рон. — Но после ми хрумна, че може би не търсим достатъчно назад в миналото. Бяхме се концентрирали върху жените, които съпругът ти е познавал през последните шест години. Докато тази Лора е имала връзка с него още преди брака му с Даяна. Това значи преди десет години. Но щом видях нейна снимка, вече нямаше място за съмнение.

Той извади от куфарчето си голяма снимка на момчето и я постави на масата до другите фотографии. После посочи с молива си една от снимките на Лора.

— Погледни очите — рече. — Забележи формата на веждите. И брадичката — виждаш ли какво имам предвид? Също и изражението, носа. Просто помисли за нея и съпруга си и ще получиш образа на малкия.

Дори и да бе забелязал ефекта от думите си върху Тес, той не го показа. Ръцете й бяха стиснати в юмруци под масата. Цялото й тяло бе студено като лед.

Нямаше съмнение в истинността на предположението на Рон. Приликата на детето с Лора бе така очебийна, както и подобието му с Хал. Докато Тес местеше поглед от една снимка на друга, красивото лице на момчето започна да прилича на онези значки, върху които се виждат два различни образа, когато се гледат от различен ъгъл. Чертите на Лора, после Хал, след това отново Лора, танцуваха върху малкото лице като образи в магически фенер, изкристализиращи отново и отново.

— Отначало се заблудих — продължаваше Рон, — защото тя е познавала съпруга ти толкова отдавна. А момчето е само на четири и половина години. Но сигурно е имало някоя по-късна среща, за която ние не знаем. Това, разбира се, не може да се докаже — освен от самото момче.

Тес усети пронизваща болка в гърдите си при гледката на тази жена, най-вероятно същата съперница, от която се бе страхувала и която бе мразила през всичките тези години. С известно усилие остави чувствата си настрана и се концентрира върху настоящето.

— Как е срещнала Хал? — попита.

— Почти сигурни сме, че е станало чрез Даяна — отвърна Рон. — Тя е била една от известните й клиентки през петдесетте години и е най-вероятно сама да ги е запознала.

Тес понесе и този удар с безизразно лице.

— Какво знаеш за момчето?

— Казва се Майкъл. Посещава детска градина в Долен Манхатън. Той и майка му живеят много скромно в една мансарда в Гринич Вилидж. Тя се занимава с професионална фотография и се издържа от това. Има си адвокати счетоводител, които се грижат за приходите й от „Лора ООД“. Това е някакво шантаво съществуване — да се блъскаш за хляба като фотограф, докато парите от модата ти се трупат в банката. Но явно, тя сама си го е избрала.

Рон бръкна в куфарчето си и извади голяма, лъскава брошура.

— Ето каталога от изложбата й в музея — каза той. — Може да поискаш да го разгледаш през свободното си време. Между другото момчето също фигурира в изложбата. За него е отделена цяла една зала.

Тес набързо разлисти брошурата. Впечатли се от поетичните, странно тревожни образи в едър план на всякакви хора. Макар лицата им и начинът, по който камерата ги улавяше, да я привличаха като магнит, тя бързо обръщаше страниците, докато не намери снимките на момчето.

Те бяха удивително красноречиви. Изражението му беше незабравимо, а от това, че името му не бе назовано, заменено просто от „Момче“ във всички творби, мистерията му сякаш само се усилваше. Тес усети неволни сълзи да напират в очите й, съзирайки колко много от Хал блести в замислените му черти.

Тя затвори книжката. От вътрешната страна на предната корица имаше автопортрет на Лора Блейк, направен специално за изложбата. Тя наистина беше красива жена, може би току-що навлязла в трийсетте си години, в разцвета на своята женственост. В лицето й имаше някаква нежна откритост, трогателно хармонираща с очевидната й дълбочина.

— Какво знаеш за миналото й? — попита тя Рон.

— Засега съвсем малко — отвърна той, измъквайки от куфарчето си жълт бележник — и нищо особено интересно. Родена е на 22 април 1933 година в Чикаго. Майка й и баща й са били чешки емигранти…

— Двайсет и втори април? — прекъсна го Тес. — Странно… И аз съм родена на същата дата. — Тя помисли за миг, после му направи знак да продължи.

— Баща й бил шивач — рече Рон. — И двамата й родители загинали при катастрофа на магистралата, когато семейството се местело в Милуоки. Отгледали я техни роднини в Куинс, после посещавала Нюйоркския университет един семестър и прекъснала, за да стане шивачка. Срещнала бъдещия си съпруг, някой си Тим Риордан, и той й помогнал да започне бизнеса в „Лора ООД“. Доколкото разбирам, бракът започнал да се разпада някъде около времето, когато тя загубила интерес към модния дизайн и започнала да се занимава с фотография. Разводът бил тежък; съпругът й дори лежал в затвора за опит да я отвлече след раздялата им. Не са имали деца.

Тес се усмихна горчиво. Наистина, това не беше много интересна история. До появяването на Хал в нея.

— Сигурен ли си, че Хал не знае нищо за момчето? — попита тя.

Рон сви рамене.

— Това е само предположение, но тази Лора е много затворена жена. Вероятно не е искала да му каже. От друга страна, той и сам е можел да разбере. Но не мога да открия никакво доказателство да й е писал, пращал пари и така нататък. Тъй че бих казал — не, не знае.

— Значи той не я е… виждал през всички тези години — заключи малко припряно Тес.

— Вероятно — кимна Рон.

Тес си пое дълбоко въздух.

— Какво ще правим сега? — попита. — Ще се свържем ли с нея?

Рон поклати глава.

— Не бих го препоръчал. Имам доказателства, че я следят. Ако я доближим, ще се издадем пред Боуз. Предлагам да я наблюдаваме от разстояние. Тя не вреди на никого. Сигурно си няма и понятие какво става. Проблемът ни е Боуз. Въпросът е как да го накараме да отстъпи. Само ако се провалим в това, можем да помислим какво да правим с момчето, с майката или и с двамата. Но не успеем ли да се справим с него, всичко друго, така или иначе, би било безполезно.

Тес погледна телеграмата върху масата.

— Имаме само четири дни.

— Там е цялата работа — каза Рон. — Боуз сега не е на висок пост и на практика е изгнаник от щатската администрация. Когато беше на власт в Сената, имаше пръст в доста мръсни дела, но вече е прикрил добре следите си.

Тес го погледна в очите.

— Имаш ли нещо, на което можем да се опрем?

Рон поклати глава.

— Засега нищо сериозно. До снощи дори не знаехме, че той е в играта. Но все трябва да се е подхлъзнал някъде. Ще открием къде и ще му натрием носа.

Тес присви очи.

— В рамките на четири дни.

Рон само сви рамене.

— Не ми харесва как се оформят нещата — каза Тес. — Познавам Еймъри Боуз. Заради нас двамата с Хал той изгуби всичко в политиката. Ще жертва мило и драго, за да си отмъсти. Лесно няма да го стреснем. — Тя поклати глава. — Не и за четири дни.

Рон я погледна.

— Има една възможност — каза той. — Помниш ли епизода с Гарет Линдстром? Сенаторът от Мичиган, който навремето издаде някакви тайни на отбраната пред едно гадже. Историята стигна до пресата и Линдстром се самоуби.

Тес кимна.

— Смътно си спомням — отвърна. — Беше много отдавна.

— Е, дочух, че това момиче работело за Боуз — каза Рон. — Разбира се, няма никакви доказателства, всичко е само слух. Тя изчезнала веднага след историята. За всеки случай бях поставил мой човек да разнищи въпроса, когато съпругът ти участваше в изборите срещу Боуз. Открихме къде е отишло момичето. Намерила си е работа като секретарка в Ню Йорк и все още е там. Както вече казах, именно тя е накисната Линдстром. Но никога не е имало нещо, което да я свързва с Боуз. И не мога да измисля начин, за да докажа връзката им.

— Освен да я попиташ. — Устните на Тес бяха здраво стиснати, а очите й блестяха от напрежение.

Рон кимна.

— От опит глава не боли — каза той.