Елизабет Гейдж
Кутията на Пандора (53)

Четвърта глава

Тя се казваше Тес.

Така й викаше баща й, когато беше малко момиченце. Никой мъж не я бе наричал така след смъртта му и тя нямаше намерение някой някога да го прави. Като дете пазеше това име дълбоко в себе си и то представляваше нейният начин да запази баща си жив.

Тес бе не само единственото й истинско „аз“, но също и нейно убежище. Защото зад маските й не се криеше обикновена човешка личност, обърквана от неконтролирани страхове, любови, несигурност и обида. Отдавна бе убила тези слабости в себе си, как — и тя самата не знаеше. Може би това се бе случило, когато родителите й умряха, оставяйки я сама на света; или дори по-рано. Може би процесът бе започнал още преди раждането й, в тайните дълбини на нейната наследственост.

Във всеки случай вътрешното й същество представляваше едно спокойно място, недокоснато от тревоги. Тя се наслаждаваше на празнотата му, защото така се владееше с хладнокръвен разум. И това я въоръжаваше с неотразими оръжия за всички прегради, които можеше да срещне по пътя си.

Много отдавна то й посочи недостатъците в отношението на майка й към баща й и й позволи да триумфира над нея с уловки, които и не подозираше, че владее до момента, в който започна да ги използва. По-късно то й подсказа как да манипулира всички важни мъже в живота си — роднини, учители, свещеници — и да отнема от жените цялата власт, която пожелаеше. Съдбата я бе надарила с хубаво тяло и остър, коварен ум. Комбинацията се оказа предостатъчна за слабата защита на обикновените човешки същества.

Във вените й течеше успокоителен лед. И ако я откъсваше от топлината на обикновените хора, той в същото време я предпазваше и от раните, които можеше да получи от тях. Харесваше й да живее от завоевание до завоевание, стъпвайки върху всеки, който се изпречи на пътя й. Тъй като властта бе заменила всички човешки тежнения в сърцето й, тя никога не се чувстваше самотна. Нуждите и любовта бяха за другите; застиналото спокойствие представляваше царството на Тес.

Именно благодарение на тази вътрешна празнота тя намери Лу Бенедикт и го използва въпреки младостта си, за да си осигури значимо място в бъдещето на корпоративния свят. А благодарение на бистрия ум зад маската успя да си проправи път до „Американска инициатива“ и използвайки вътрешните й механизми, стигна до прага на велики завоевания.

Единствената й грешка се получи в този критичен момент. Но това поражение се дължеше само на нейната неопитност и се оказа временно. Като котка тя отново падна на краката си и инстинктите й безпогрешно я отведоха до Уинтръп Бонд, единственият мъж в нацията, способен да й върне загубеното и да й отвори вратата към безкрайно по-големи възможности.

И днес, като госпожа Уинтръп Бонд, тя седеше на дивана в луксозния апартамент в Сутън Плейс, купен от мъжа й за нея. Вън през прозорците следобедната мараня обвиваше моста Куинсбъро, Ийст Ривър с гъстия й трафик от баржи и малки лодки, както и тясното пространство на остров Рузвелт.

Но тя не гледаше навън. Очите й бяха приковани в човека, седнал в креслото срещу нея. Той представляваше тъмна, мъжествено изглеждаща фигура, с нещо напрегнато и опасно в нея въпреки консервативния му костюм на тънко райе. Пред него на масичката за кафе стоеше отворено куфарчето му. Той държеше в ръка кафява папка и чакаше разрешението й да започне каквото имаше да казва.

Гледайки го, Тес мислеше за изминатия път след женитбата си и за този, който тепърва й предстоеше.

През последните две години тя бе осигурила на Уинтръп Бонд идеален брак. Под маската на сладката и почти детинска Лиза бе успяла да го зарадва с хиляди малки нежности и демонстрации на обич. В леглото му дари всяко удоволствие, което умореното му либидо можеше да си представи с нейното красиво тяло и изтънчени ласки.

Но най-вече тя го върна към младостта и му даде удовлетворение, на каквото той вече не се надяваше да се наслади на този свят.

Лиза бе жадна любовница и превърна и Уин в такъв. Те биха правили любов всяка нощ, ако докторите не му дадоха строга схема, предназначена да увеличи до максимум шансовете му да оплоди Лиза със старото си семе. Прегледаха го внимателно и не го намериха за безплоден, макар съвременната наука да не можеше да се произнесе със сигурност за тези неща.

Отначало съществуваше известно съмнение за сърдечното му здраве. Той беше преживял инфаркт преди шест години и загрижената му млада жена се чудеше дали ще издържи на напрегнатата полова активност. Но кардиологът му ги увери и двамата, че това е най-добрият лек за него.

Засега Лиза не успяваше да забременее. Тя си посипваше главата с пепел поради това и се прегледа, при най-добрия гинеколог, препоръчан от жените, роднини на Уин. Толкова силно искаше дете от него, че в един миг изглеждаше, че ще се поболее от тревога. Докторите я посъветваха да има търпение. Самият Уин я прегърна и й каза да бъде щастлива и да го обича. Останалото щеше да дойде от само себе си.

Въпреки този единствен проблем Лиза бе идеалната съпруга. Откакто се ожени за нея, Уин стана нов човек. Семейството и приятелите му никога не го бяха виждали толкова щастлив, духовит и жизнен. Двамата с Лиза избраха новото жилище и го обзаведоха заедно, като изоставиха повечето мебели от стария му апартамент на Медисън Авеню и се спряха на по-светъл и просторен вариант. Стените бяха покрити с картини на съвременни художници като Клайн, Мадъруел, Дюбуфе. Ремонтираха основно и къщата в Напили, където прекарваха колкото можеха повече време.

Уин промени завещанието си веднага след сватбата, оставяйки огромната част от състоянието си на Лиза. От този момент нататък никой от фамилията не смееше да покаже пред младата съпруга нещо друго, освен усмихнато лице. Но това и не бе много трудно, тъй като не можеше да се устои на сладостта и младежкото очарование на Лиза. Благодарение на нея Уин се сближи с роднините си, приемаше ги по-често и се срещаше повече с децата и внуците си. И нежната, щастлива Лиза бе церемониалмайсторът на това съживяване.

Но тя бе прекалено талантлива и енергична, за да се посвети изключително на задълженията си на домакиня. Сега вече имаше и кариера.

Скоро след сватбата тя разговаря с Уин за „Американска инициатива“ и за безличния телевизионен филиал, изграден върху руините на „Телетех“, компанията на покойния й съпруг. Измъчваше я вина за случилото се с мечтата на Луис Бенедикт. Нещо повече, като жизнена и надарена млада жена, тя все още се интересуваше от технологичните аспекти на новото приложение на телевизията, заемали някога съзнанието й, и съжаляваше за изгубения си шанс да допринесе с нещо за него.

Уин Бонд се трогна от угризенията й, а и не можеше да гледа безучастно как талантът й се похабява, затова реши да опита нещо смело. Използвайки значителното си влияние, уреди сложна корпоративна сделка с „Американска инициатива“, включваща сливането на няколко филиала от двете компании и прехвърлянето на значителни суми. Като резултат от операцията новият телевизионен филиал на „Американска инициатива“ се превърна в компания на У. У. Бонд и по искане на Лиза бе прекръстен в „Телевизионен институт Бонд“.

Лиза стана главен изпълнителен директор на новата компания и член на Борда. Главната квартира на корпорацията се намираше, разбира се, в Ню Йорк за удобство на телевизионните мрежи, с които Лиза поддържаше все по-тесни контакти. Тя някак си намираше време както за тази огромна отговорност, така и за съпружеските си задължения към Уин.

Лиза беше изпълнена с вълнение и нови идеи. Описа му брилянтните си планове за намаляване цената на цветната телевизия, което щеше да я направи по джоба на средното американско семейство през следващите три или четири години. Заинтересува го с процъфтяващата телевизионна индустрия и го запозна с интересните и талантливи хора, които срещаше в работата си.

Тя бе очарована от новата си кариера. Чрез нея отдаваше почит на паметта на покойния си съпруг, тъй че трудът на живота му да не отиде на вятъра и същевременно предоставяше на естествената си творческа природа един стимулиращ отдушник.

Скоро се превърна в нещо като знаменитост заради двойната си роля на млада съпруга на един от най-богатите мъже в Америка и прогресивна, самостоятелна бизнес дама. Необикновената й красота привличаше медиите. В големите делови списания започнаха да се появяват статии за нея. Лъскавите модни журнали не останаха по-назад. Виждаха я под ръка с Уин на организираните от тях благотворителни приеми, сред които откриването на ново болнично крило, отварянето на изследователски център в Колумбийския университет и дарението на две дузини картини на импресионисти от колекцията на Уин на музея „Метрополитън“.

Господин и госпожа Уинтръп Бонд станаха известни като една от най-популярните корпоративни двойки на Америка. Ако и да изглеждаха неподходящи по възраст, компенсираха го стократно с горещата си привързаност един към друг.

Тес наблюдаваше целия този процес иззад маската си и бе доволна. Тя смяташе Лиза за най-изкусното си творение. Младежкият плам на Лиза, нейният сладък, дяволит характер и трогателна зависимост от Уин бяха неотразима комбинация. Нещо повече, фикс идеята й Уин да стане баща и преувеличеният й глад за деца от него изкараха на бял свят негови инстинкти, които друга жена не би забелязала, но точно те направиха брака неизбежен, след като той попадна под нейното обаяние.

Днес Лиза правеше Уин по-щастлив, отколкото той някога бе сънувал. В отговор той я обичаше, даде й властта, от която се нуждаеше, и й завеща своето състояние. Замяната беше честна и идеално отговаряше на целите на Тес.

Бебетата обаче не влизаха в нейните сметки. Следователно тя предприе стъпки, за да предотврати забременяването си от Уин. Тайно си поставяше диафрагма, когато го любеше, и използваше най-съвременния спермициден крем. Тайно посещаваше един скъп гинеколог в Манхатън, експерт в противозачатъчните средства. В случай че другите мерки се проваляха, можеше да разчита на този лекар, за да й направи безопасен и дискретен аборт.

Това беше добър живот. И водеше към едно още по-добро бъдеще. Но Тес не бе забравила миналото си. Имаше да урежда стари сметки.

Затова мъжът, седнал на креслото срещу нея с куфарчето си, беше толкова важен за нея.

Той се казваше Рон Лукас. С големи усилия, стрували й време и пари, тя го откри на една забутана корпоративна длъжност в Ню Йорк и го убеди да започне работа при нея като специален сътрудник.

Рон не беше класически красив мъж. Но зад тъмните му черти имаше една очевидна сила, която предизвикваше доверие, както и някакво тлеещо, диво качество, което едновременно привличаше и плашеше.

Той произхождаше от долната средна класа — баща му и дядо му бяха работили като полицаи в Ню Йорк Сити — и беше ветеран от войната. Своенравен син още преди Пърл Харбър, той бе загубил всякакво чувство на близост със семейството си през войната и бе излязъл от нея с инстинктите на единак.

Скритата бруталност в света на бизнеса бе довършила процеса на отчуждение. Рон се бе научил да живее без ценности или скрупули. Като бизнесмен, беше безжалостно ефикасен, но не се издигна много бързо заради застрашителните си маниери. Така и не си направи труда да изучи изкуството на ласкателството.

Тес го откри след внимателно проучване и за пръв път го повика на интервю преди година. Почти веднага той почувства някаква връзка между собствената си вътрешна празнота и нейната амбиция. Може би виждаше в нея отражение на изгнанието си от света или на тихата си ярост.

Във всеки случай започна работа при нея и бързо показа лоялност, каквато обикновен служител никога не можеше да притежава. Изпълняваше ролята на неин съветник, доверител, бодигард, детектив и изпълнител на всичките й желания. Тя знаеше, че би убил заради нея, ако го поискаше. Но нещата още не бяха стигнали толкова далеч.

Тя с готовност би му направила жеста да легне с него, стига той да пожелаеше. Но Рон не го направи. Предпочиташе платоничната основа на взаимното уважение и лоялност в отношенията им и тя с готовност му отговаряше по същия начин.

Рон разбираше, че госпожа Уинтръп Бонд се цели надалеч. И възнамеряваше да й помогне да стигне дотам.

Досието, което й донесе днес, се отнасяше до Спенсър Кейн.

Тес не бе забравила Кейн. Когато бе сключена телевизионната сделка с „Американска инициатива“ под егидата на Уинтръп Бонд, тя се погрижи незабавно да го уволнят. И използва подобното на октопод влияние на У. У. Бонд сред корпоративна Америка, за да не бъде назначен никъде на ръководна длъжност.

Тя проследи с помощта на Рон падението му в света на бизнеса и чрез него имаше грижата Кейн да загубва всяка нова работа, която намираше. Решителен мъж, Кейн успяваше да се промъква на отговорни постове в по-малки компании, постове, които му даваха възможност за напредване и власт. Но Тес го преследваше безмилостно и предизвикваше уволнението му под измислени предлози, зад които прозираше нейното отмъщение.

Тес отмести поглед от Рон към досието пред него.

— Къде е той сега? — попита.

— Управлява една фирма за продажби на автомобили в Сан Диего — отвърна Рон. — Успял да я финансира чрез личен заем от един местен бизнесмен. Направих проверка. Мъжът е хомосексуалист. Двамата с Кейн са фотографирани заедно в мотели. Предполагам, че Кейн го шантажира.

Тес кимна.

— Има ли още нещо?

— Да, има — рече Рон и леката му усмивка потвърди интуицията й. — Търговията с коли е само фасада. Кейн прекарва контрабандно кокаин и хероин от Мексико и го продава на търговци в Южна Калифорния. Това е истинският му бизнес.

Тя премисли чутото. Разбира се, мина й през ума. Това бе напълно естествен ход. Кейн беше акула и борец. Изхвърлен от легалния свят на бизнеса, логично бе потърсил успех извън закона. На негово място, ако я преследваше неумолим корпоративен враг, и тя би сторила същото.

Трябваше да оцени по достойнство изобретателността му.

Погледна Рон.

— Прави ли наистина големи пари от това?

Рон сви рамене.

— Нямам още тази информация. Но ако съдя по хората, с които се занимава, вероятно става дума за много пари, щом успява да оцелее толкова време.

Настъпи пауза, пълна с размисъл и от двете страни. Накрая Рон посочи досието.

— Какво да правя с това?

В красивите очи на Тес се отразяваше душевното й спокойствие. Тя почукваше с пръст по бедрото си.

— Документирана ли е търговията с наркотици? — попита тя.

Той кимна. Този въпрос бе излишен. Рон никога не й носеше информация, за която не разполагаше с доказателства черно на бяло.

Тес взе решението си.

— Добре, Рон — рече тя. — Изглежда, че е извършено престъпление. Мисля, че дългът ти пред закона изисква да предоставиш доказателствата си на властите.

Той я погледна.

— ФБР? — попита.

— Мисля, че това е тяхна юрисдикция — отговори усмихнато тя.