Елизабет Гейдж
Кутията на Пандора (47)

Двадесет и осма глава

21 юни 1955 г.

„Скъпи Хал,

С болка пиша това писмо, затова то ще бъде кратко и заради двама ни.

Не мога да не ти съобщя, че от известно време имам връзка, на която държа. При тези обстоятелства не мисля, че трябва повече да се виждаме.

Приятелството ни през изминалите месеци беше за мен нещо чудесно. Ти ме накара да се почувствам по-силна, по-щастлива и по-добра от много време насам.

Искам да ти пожелая пълен успех в обществения и личен живот. Научих се да се възхищавам от теб и да те уважавам безмерно и смятам, че заслужаваш всичко най-добро.

Моля те, Хал, не се опитвай да ми се обаждаш по телефона или с писмо в отговор на настоящето. Помогни ми да оставим нещата каквито са, за да могат да се запомнят такива.

Живей своя живот, Хал — и бъди щастлив! Този Хал, когото познавах, винаги ще бъде част от мен. И да исках, не бих могла да го предотвратя, а аз не желая нищо повече.

Моля те да постъпиш по същия начин, защото иначе ще бъдеш нещастен, а това е последното нещо, което бих искала.

Лора“