Елизабет Гейдж
Кутията на Пандора (36)

Седемнадесета глава

„Воуг“, 15 януари 1955 г.

„Запознайте се с Даяна Столуърт.

Ако още не знаете коя е тази изключително високопоставена и красива млада жена, тогава сигурно сте живели през последните двайсет и четири години с глава, заровена в пясъка. Защото буквално от деня на своето раждане Даяна е знаменитост.

Дъщеря на Хари Столуърт и Зелда Гейне, Даяна се радва на блестяща кариера в училището «Реджина Колбърт» в Женева, както и в колежа «Смит» и е безспорна кралица на красотата за сезона 1948 година, като дебютът й на бала Гроувнър причинява истинска сензация в обществото.

Сега брилянтна, многостранно надарена колежанска възпитаничка, Даяна е и бъдещата съпруга на Хейдън Ланкастър, истински американски герой (което се потвърждава от неговия Медал на Конгреса) и по всеобщо мнение, най-впечатляващата млада смутителка на сърца, появявала се на обществената сцена от няколко поколения насам.

На двайсет и четири години Даяна вече е жива легенда. Докато любимият й Хал продължава да работи като специален пратеник на президента Айзенхауер в страните от НАТО, Даяна запълва цялото си време с разнообразна благотворителна дейност и пише серия от статии за «Таймс» върху съвременното общество.

Даяна се е появявала многократно на тези страници, облечена в рокли на такива майстори като Диор, Баленсиага и Чапарели. Но този месец тя ни поднесе изненада. Винаги дръзка законодателна в модата, чиято бунтарска природа я прави безразлична към клюките на висшето общество, Даяна е открила нова дизайнерка, чието име се е присъединило в сърцето й към великите парижки имена.

Името на този феномен е Лора Блейк и до този момент работата й е била добре пазена тайна сред шепа напредничави жени, включващи някои от най-известните имена в обществото.

Но едва когато Даяна открива госпожица Блейк и свързва името и изящния си стил с нейните модели, кариерата на младата, талантлива дизайнерка започва да кипи. Лора вече е изключително търсена и отсега нататък звездата й може само да се издига.

На 142 страница ние виждаме Даяна в един удивителен спортен тоалет на Лора, включващ вълнен панталон с цвят на бургундско вино, същото сако, кремава копринена блуза, обувки от Елиаде и чанта от Руйе. На 125 страница Даяна носи възхитителна вечерна рокля на Лора от прасковена, двойно пресукана коприна с колие от Зита Вилие. На 126 страница Даяна е великолепна в пролетно палто до средата на прасеца от бежов туид с кожена яка и маншети, върху тоалет от светлозелени вълнени пола и блуза, (фотографии от Сесил Бийтън^[1]).

Смятаме, читателите ще се съгласят с нас, че неизвестната досега Лора Блейк, открита от Даяна Столуърт, е изключителна личност, предопределена за слава, отговаряща на славата на нейния звезден модел.“

Даяна остави отвореното списание в скута си и зарея поглед през прозореца към Пето Авеню.

Уводната статия на „Воуг“ за Лора я изпълваше с лична гордост не само защото именно тя обърна вниманието на широката публика към нея, но и защото показаните в списанието дрехи я правеха да изглежда една нова жена.

Даяна смяташе първото си отиване в малкия салон на Четиринайсета улица за случайност. Въпреки че дрехите на витрината наистина бяха стилни и привлекателни, тя беше предубедена, че „Лора ООД“ е само краткотрайно увлечение на шепа търсещи жени от обществото.

Но когато се срещна с Лора, всичко се промени. Тя не само бе невероятен талант — което потвърди за половин час, вземайки мерките на Даяна и скицирайки половин дузина тоалети за нея, буквално преливащи с вдъхновение — но също и удивителна личност. Не се впечатли много от първоначално снобското поведение на Даяна и подхвърляните от нея имена на парижки дизайнери, към чиито модели се придържаше. Лора почти веднага успя да преодолее скритата нервност зад поведението на Даяна и да я накара да се отпусне.

В края на тази първа визита те вече бяха приятелки. Лора бе същество с такова ласкаво излъчване и естествено достойнство, че бе невъзможно да й се устои. При целия си талант тя бе останала очарователно скромна и непроменена и се грижеше само за нуждите на клиентката си. У нея нямаше нищо от модната примадона, както при другите познати на Даяна дизайнерки.

И когато, месец след тази среща, Даяна накрая пробва трите създадени за нея от Лора тоалета, тя напълно се убеди, че най-после е намерила своята идеална дизайнерка. Всичките три бяха творения с ненадмината прелест и убедително изтъкваха предимствата на собствената й личност. Приличаха повече на произведения на изкуството, отколкото на дрехи.

Лора някак си бе успяла да отстрани студената, величествена представа за Даяна, която другите дизайнери бяха създали, и да покаже вътрешната й уязвимост. Роклите я правеха да изглежда като млада жена с чувства, надежди, силни и слаби страни, а не само като разглезено и егоистично богато момиче. И всичко това Лора бе постигнала по толкова ласкателен начин, че всеки път, когато се погледнеше в нейните тоалети, в очите на Даяна напираха сълзи на благодарност. За пръв път, откакто се помнеше, можеше да се види в огледалото и да се почувства човек, без същевременно да се срамува.

И тя реши да положи всички усилия, за да помогне на Лора. Гордееше се с ролята си на новаторка в модата сред жените от висшето общество и чувстваше, че е най-подходящата личност, за да представи Лора по един наистина впечатляващ начин.

Отнесе тези три първи тоалета направо във „Воуг“ и ги показа на модните редактори. За нейна изненада те не изглеждаха въодушевени и й напомниха, че само най-утвърдените дизайнери заслужават уводна статия в списанието. И с известно нежелание й предложиха да приемат реклама за „Лора ООД“, стига тя да бъде платена, разбира се.

Даяна настръхна от тази съпротива. Напомни на издателите за многото истории и статии за себе си в миналото. За по-голяма убедителност спомена също и за историите, които със сигурност щяха да се появяват за нея и за в бъдеще, когато годежът и бракът й с Хал Ланкастър се превърнеха в действителност. Даде им ясно да разберат, че ако „Воуг“ я ядоса достатъчно, тя ще предостави на „Харпърс Базар“ изключителните права за документиране на бъдещия й живот с Хал.

Страхът да не изгубят „любимката на Америка“ в полза на конкурентното списание убеди редакторите и те се съгласиха да публикуват извънредна уводна статия за дрехите на Лора Блейк, представени от красивата Даяна Столуърт.

И ето, статията бе налице. Направо изумителна. Тя не само разкриваше гения на Лора като дизайнер. Тя показваше и неподозираната, невидима досега Даяна, която Лора успя да извади на бял свят. Това беше една нова Даяна и, несъмнено, по-добра.

Тя рядко се бе чувствала толкова горда от нещо, което бе извършила. При това ползата от него отиваше много по-дълбоко от лъскавата корица на списанието. Естествено, изпитваше удоволствие, че е помогнала на някого, толкова заслужаващ като Лора. Но същевременно съзнаваше, че помага и на самата себе си.

Този следобед щеше да изпрати брой от списанието на Хал в Париж. При следващото му идване у дома щеше да го посрещне в дрехите, които Лора в момента шиеше за нея. Сега, когато срещна Лора и се чувстваше толкова по-уверена в себе си, вече можеше да се изправи много по-смело пред него. Хранеше горещи надежди, че дните й като напрегната и ужасена придружителка на Хал най-после наближаваха своя край.

Благодарение на Лора Блейк, Даяна започваше да се чувства жена.