Хайнц Нойкирхен
Пиратите (7)

Лайкдийлърите, приятели на бога и врагове на целия свят
VII

Когато по време на каперско плаване не могли да си извоюват плячка или пък нямало кой да издава каперски писма, виталните братя без всякакво стеснение се отдавали и на морско разбойничество. Ловният терен на пиратите се простирал от Финския залив до Английския канал, а базите им се намирали не само на Готланд, но и на датските острови и на немските брегове на Северно и Балтийско море.

След открития разрив между ханзата и виталните братя, когато ханзейските градове затворили пристанищата си за пиратските кораби, виталните братя, които не отишли на Готланд подирили нови убежища и пазари. Почти идеални в югозападното Балтийско море с неговите два протока Белт и Зунд се оказали островите Рюген и Хидензее, както и полуостровът Дарс, издаден недалеч в морето. От северния нос на Рюген и от Дарс се открива широк кръгозор и с малко кораби било възможно да се контролира целият морски трафик между източната и западната част на Балтийско море. Прорязаният бряг и плитките воли на заливите, водещи далеч навътре в острова, предлагали превъзходни пристани. Удобна билаи връзката на Рюген — през Грайфсвалдския залив — с континента и пазарите.

Сигурно е, че Рюген бил база на морски разбойници или утлигери, както ги наричали по немското крайбрежие. Твърде вероятно е също че Щьортебекер и Михел, за които не се споменава в старите документи за виталните братя на Готланд, са се чувствували тук у дома си като главатари на лайкдийлърите, понеже по същото време любекци и англичани ги обвиняват в непрестанни грабежи по море.

И досега е неизвестно дали между утлигерите от Рюген и витал-ните братя от Готланд е имало някаква връзка. Предполага се, че действуващите между Ютландия и Борнхолм пирати са представлявали самостоятелна група, която сетне се превърнала в братско съдружие на лайкдийлърите. За това говори и фактът, че в 1394 година ханзата подготвяла мощна акция срещу лайкдийлърите — а не срещу виталните братя на Готланд, — която се провалила поради съпротивата на пруските ханзейски градове. А една любекска хроника от 1395 година назовава Годеке Михел, Клаус Щьортебекер, Вигболд и Вихман за вождове на лайкдийлърите.

Сред лайкдийлърите влиянието на предводители-благородници не било така силно, както сред виталните братя. Възгледите на лайкдийлърите са се оформили вероятно според правилата на едно датско пиратско общество. То практикувало морски грабеж с кръгло двадесет кораба. Някогашните корабопритежатели получавали като обезщетение една осма от заграбената плячка, освен ако се касаело за кораб, завладян в сражение. Преди да стъпят на борда, пиратите изповядвали на свещеника греховете си и изпълнявали наложеното им покаяние. После поемали светото предсмъртно причастие и с чиста съвест потегляли на бой, помирени с бога и готови за смърт.

На борда не вземали пари и ценни предмети. Багажът им се състоял само от оръжие, необходимите хранителни припаси и минимум вещи за лична употреба. На сушата оставяли всичко, което ги обременявало, ненужно заемало място или пък би им пречило в боя. На борда на кораба живеели пестеливо, просто и трезво. Хазартните игри били запретени. По време на вахта си отваряли очите на четири, а през почивката спели на топовете. Със своята голяма храброст в сраженията те обикновено постигали над противника бързи победи, а страхливците позорно изхвърляли от съдружието. Изпращали съгледвачи, преди да предприемат акция на сушата, за да си съставят вярна картина за положението.

Главен техен противник били другите пирати, биели се с тях, за да им отнемат заграбеното. Ала не връщали плячката на предишните собственици, поделяли я на равни части между членовете на общността. Капитанът получавал еднакво с последния гребец. Хранели и обличали пленниците от борда на завладените кораби и ги освобождавали в първото пристанище. Пущали на воля дори и пленените пирати. Ако след дълго зимуване не им достигали средства да екипират пак корабите за плаване, вземали нужните им провизии и материали от населението с обещание, че ще им отстъпят сетне половината от плячката.

Прозвището на лайкдийлърите „Приятели на бога и врагове на целия свят“ изразявало очевидно заплаха срещу могъщите и богатите на този свят. Но всъщност те, подобно на виталните братя, оказвали на ханзейските градове военна и всякаква друга помощ срещу търговските им противници, предимно Англия и Дания. И не напразно английският крал обвинявал ханзата за пиратството на немските утлигери. Той заповядал да конфискуват в британските пристанища ханзейски коги и изискал от ханзата обезщетение за плячкосаните и потопени от немските пирати английски кораби.

Със или без знанието на ханзата, утлигерите му отговорили с един забележителен противоудар. С превъзхождащи сили се появили те в Данцигския залив, овладели закотвените там английски кораби и ги откарали в своите тайни убежища.

Но често и ханзейски коги падали в жертва на утлигерите, голям дял за което имал и самият Съюз на градовете със своето непостоянство и разноезичие в поведението си към морските разбойници. Ако днес му се стори полезно, той охотно им тикал в ръцете каперски писма срещу английски и датски кораби, докато утре се съюзявал с владетелите на тия страни против утлигерите. Също често се случвало едни градове от съюза да покровителствуват и подстрекават пиратите, а други да преследват същите пирати. Самите пирати порядъчно използували тая непоследователност, нали в края на краищата трябва да се живее, а пък един обикновен каперски капитан не можел толкова скоро да обърне наопаки своя начин на мислене, колкото бърже сменяли големите своите роли на приятел и враг във вечната интригантска игра. И щом се удадял случай и наоколо нямало други свидетели, не една ханзейска кога бивала нападната и оплячкосана — невинно, добре дошло закръгляне на плячката.

Преселването на лайкдийлърите от Балтийско в Северно море е станало вероятно по същото време, по което виталните братя се подвизавали на Готланд. Твърде за вярване е, че отделни техни кораби още от по-рано са опознали фризийския бряг по време на каперски плавания срещу английските кораби в Северно море. На ниския, плосък и мъчен за мореплавателите бряг пиратите намерили нова, сгодна база и благосклонен прием. Мариенхафе и Емден станали за тях особено предпочитани опорни пристанища. Източна Фризия изобилствувала по това време с множество дребни господари, които ожесточено враждували помежду си и усърдно упражнявали разбойническия занаят, защото за фризите той представлявал почетно дело на силни мъже. Предпочитан обект на техните нападения столетия наред било бременското корабоплаване. В 1397 година след дълги пазарлъци град Бремен наново сключил договор с фризите. За 10 000 рейнски гулдена фризийските господари се задължили да не нападат в бъдеще бременски кораби. Ала въпреки това разбойническите набези върху бременската морска търговия продължили, дори се засилили. Все по-честа плячка на пиратите в Северно море ставали и кораби на други градове от ханзата.

Фризите тържествено заявявали невинността си и се кълнели, че най-свято пазят сключените договори. Нямали никакво вземане-даване с лайкдийлърите, освен че те само използвали фризийски пристанища. Та нали лайкдийлърите били свободни люде и не били длъжни да им дават сметка за постъпките си. Източнофризийските господари съумявали всъщност да извлекат умно и тихомълком своя тлъст дял, без да се карат открито с ханзейските градове. Така например проигуменът Хиско от Емден външно угаждал на хамбургчани за много неща. В действителност обаче той бил третият голям покровител на лайкдийлърите наред с графа на Олденбург Конрад II, чийто роден син Кордес бил лайкдийлър, и с фризийския княз Кено тен Броке, който дал дъщеря си за жена на най-прочутия лайкдийлърски адмирал Щьортебекер. Силите на лайкдийлърите в Източна Фризия наброявали около 1500 души. През зимата те се пръсвали по цялата страна и носели на селата пари. За екипиране на своите кораби те плащали в злато и сребро, а предлаганите от тях стоки се харчели на пазарите като топъл хляб. Те дарявали бедните, вътре и вън от църквата подпомагали обществената благотворителност и имали здрави връзки с народа. Тъкмо затова при тях постоянно се стичали млади хора. На борда на корабите им имало винаги достатъчно местни пилоти и кърмчии, нито един от тях не припарвал на ханзейските кораби.

Когато градовете на ханзата усетили, че лайкдийлърите по фризийския бряг опасно застрашават тяхната търговия по море с Англия и Норвегия, те предприели първите противомерки. Борбата била мъчна. Те хвърлили наистина срещу пиратите до 3500 въоръжени до зъби мъже, ала без единно ръководство и съсредоточени акции градовете постигали скромни частични успехи. На 25 юли 1399 година общото събрание на ханзата в Любек решило да действува по-енергично срещу лайкдийлърите, а кралица Маргарита Датска в съгласие с ханзата написала писма на граф Конрад II от Олденбург, на фризийския предводител Кено тен Броке и на много други фризий-ски и олденбургски градове и ги предупредила да не закрилят и насърчават занапред лайкдийлъри в своите области. В 1400 година срещу лайкдийлърите в Източна Фризия поела първата експедиция. Ала в нея се включили само градовете Хамбург и Любек. Бременци отказали да подкрепят начинанието, защото били вече хвърлили достатъчно средства за борба срещу „зловредното сборище на морски разбойници“ във Фризия.

Предводители на хамбургската флота били градските съветници Шрайе и Нане, на любекчани фон Ринтелен и Криспин. Ханзейската ескадра напипала пред устието на Емс само една малка част от пиратите, които приели боя под командата на Кордес, Холе и Бартолдус и с около 200 души в своя състав. Ханзейска хроника по-менава за 80 убити и 24 пленени морски разбойници. Пленниците, между тях и по-низшите водачи на утлигерите, били екзекутирани на 11 май 1400 година в Емден. Втора една експедиция, предвождана от хамбургския кмет Шоке, постигнала до устието на Везер също тъй частичен успех.

Лайкдийлърите обитавали своите бази по източнофризийския бряг само през зимата. В това време ремонтирали корабите си, запасявали се с провизии и друга екипировка и набирали сред местното население нови моряци и бойци за попълване на корабните екипажи. Със започване на годишния корабоплавателен период в Северно море — при нормално време обикновено в началото на март — те излизали в главната си лятна база, червения скалист остров Хелголанд, където от много сгодна позиция можели да виждат добре и да настигат всички балтийски, английски и фландърски кораби, идещи от устията на Елба и Везер. Утлигерите на Хелголанд се снабдявали с питейна вода от островните цистерни, прясна риба купували от местните рибари. Поради стърчащите надалече в морето множество скалисти плитчини, а пък и заради разбойниците търговските кораби избягвали да приближават твърде Хелголанд. И все пак, поради недостатъчните навигационни способи през онова време, кърмчиите търсели да открият на хоризонта високостърчащите червени скали, за да определят местоположението на кораба. Тъкмо това чакали и лайкдийлърите. Ескадрите им тръгвали от Хелголанд, обикновено две, и поотделно се отправяли към устията на Елба и Везер, за да причакат излизащите от Хамбург и Бремен кораби, да ги абордират и след победоносно сражение да ги плячкосат. Тогавашни писмени източници за силите на лайкдийлърите дават да се предположи, че с една трета от корабите си те кръстосвали най-оживените морски пътища и непосредствено се нахвърляли върху беззащитната плячка, втората лежала на дрейф в изгодна позиция около Хелголанд, а последната откарвала ограбеното на фризийския бряг, стоварвала там ранени, ремонтирала повредите по корабите и такелажа. Тази лятна въртележка станала непреодолима пречка за атакуващите ханзейски флоти, за тях било невъзможно да унищожат с един удар разбойниците, нещо повече: излязлата на лов една трета от лайкдийлърите се разделяла още на две пред участъците на Елба и Везер.

Хамбургчани постигнали решаващ успех, като през март 1401 година им се удало да ударят Клаус Щьортебекер край Хелголанд и да го докарат като пленник в Хамбург. Този успех станал окончателен, когато в морско сражение по Долен Везер през късното лято на същата година хамбургчани пленили Годеке Михел и магистър Вигболд.