Хайнц Нойкирхен
Пиратите (6)

Виталните братя като капери и морски разбойници
VI

Боевете за Стокхолм отново довели бърз разцвет на пиратството в Балтийско море. Любекският летописец Детмар пише в 1392 година:

„В тая същата година се събра от различни краища бездомен народ от знатни люде, граждани на разни градове, занаятчии, селяни, и се нарекоха витални братя. Казаха, че искат да тръгнат срещу кралицата на Дания, за да помогнат на шведския крал, когото тя беше пленила и държеше затворен.“

В лицето на победоносната датска кралица и в нейния стремеж да обедини стопанството на Скандинавия ханзата виждала опасност за търговията на съюза. Понеже Стокхолм бил и ханзейски град, Любек от името на съюза поел грижата да представлява интересите на обсадената столица. Ханзейските градове Любек, Висмар, Рощок, Щралзунд, Грайфсвалд, Данциг, Торн, Елбинг и Ревал сключили пакт с херцога на Мекленбург Йохан и със сваления шведски крал Албрехт фон Мекленбург. От пролетта на 1389 година датчаните поддържали здрав обсаден обръч около Стокхолм по суша, градът бил достъпен и снабдяван само по море. Затова съюзените ханзейски градове и Йохан фон Мекленбург от името на шведския крал издавали каперски писма на онези пирати и капитани на кораби, които изявявали готовност да разкъсат блокадата и да доставят хранителни продукти на гладуващия Стокхолм. Действуващите от името на шведския крал капери постепенно приели името витални братя по тогавашното название на хранителните продукти „виктуалии“. За много пиратски капитани тези каперски писма били отличен повод още по-усърдно да продължат под крилото на закона своите стари грабителски навици. Неколцина от тях наистина изпълнявали получената поръка и снабдявали Стокхолм с храни, морската търговия на трите скандинавски държави понасяла огромни загуби, ала най-често каперите безогледно нападали и ханзейски кораби. В поменатата хроника на Детмар от 1392 година се казва още:

„За жалост те застрашаваха цялото море и всички търговци, и ограбваха и приятел и враг, а херингата стана много скъпа.“

Положението не се променило с нищо, когато в 1395 година с намесата на съюзените градове Маргарита пуснала на свобода пленения крал Албрехт. В своите имения се върнали неколцина благородници, които били поели пиратското поприще само заради свободата на своя феодален суверен, ала след завършека на боевете основната част от каперите се превърнали пак в обикновени морски разбойници, сред тях имало твърде много немски и скандинавски дворяни. И все пак социалният състав на пиратите по това време се изменил. Делът от обеднели благородници чувствително намалял, по-силно влияние добил градско-плебейският и селският елемент.

Значителен смут в ханзейската търговия, предизвикан от пиратството в Балтийско море, принудил съюза да предприеме енергични мерки срещу него. Висмар и Рощок, дългогодишни покровители на морските разбойници, им затворили своите пристанища и пазари. Градовете съоръжавали фредекоги за лов на пирати, а виталните братя — те запазили името си — не щадели вече никой висмарски или рощокски кораб. Тъмниците на градовете скоро се препълнили с пирати, а палачите трябвало да си вземат помощници, защото всеки процес бил кратък и съдиите издавали срещу виталните братя само смъртни присъди — еднакви за капитани и прости моряци.

Виталните братя не останали длъжни на градовете. И по-рано те много рядко вземали откуп, а по правило изхвърляли пленниците „да плуват към дома си“, но сега стигнали до жестокости. Капитани на много витални кораби натъпквали своите пленници в бирени и херингови бурета и се гаврели с тях, преди да отсекат стърчащите им отгоре глави. В една стара хроника се разказва подобен случай, гдето щралзундското правосъдие им платило по същия начин: „Удаде се на щралзундци да завладеят един от тези разбойнически кораби. След това заставиха злодейците да се вмъкнат също в бурета, които бяха натрупани едно върху друго и стояха така, докато се произнесе присъдата, и тогаз майсторът-палач отсече всичко, което стърчеше от бъчвите.“ В безмилостната война между ханзейските градове и пиратите в западно Балтийско море Щралзунд постигнал особени успехи. Източници от онова време описват много операции на щралзундски фредекоги срещу морските разбойници. При една от тях в ръцете на щралзундци попаднал каперският капитан Молтке, станал междувременно пират, заедно със сто свои другари.

В тая все по-критична за виталните братя ситуация голяма част от тях се оттеглили във Висби на остров Готланд. Въпреки задължението си да плаща данък на шведската корона, Готланд си бил запазил известна независимост. Като възлова точка на много мореходни линии в търговския трафик на ханзата по време на нейния ранен период той бързо процъфтял. Наистина Валдемар IV Датски разгромил в 1361 година малката селска войска на острова, а пък Висби трябвало да се преклони пред бързо въздигащия се Любек, ала градът все отново и отново умело използвал своето местоположение, където се пресичали търговските пътища. Изборът на виталните братя да преместят своята база във Висби бил сгоден и поради това, че тук не обичали нито черната Маргарита, нито немската ханза. На всичкото отгоре Ерих, синът на Албрехт фон Мекленбург и феодален владетел на Готланд, бил претендент за шведския кралски трон и охотно издавал каперски писма на виталните братя, та те пак официално стъпили на арената като воюваща сила.

Виталните братя се установили през 1394 година във Висби. След загубата на Стокхолм те имали на разположение тук укрепено пристанище, хамбари и складове и не на последно място майстори-занаятчии за ремонт на корабите си. Всред съперническите кавги между крале и херцози, разногласията между ханзейските градове и бързо менящата се роля на виталните братя като капери или морски разбойници съветът на град Висби водел предпазлива и хитра политика. Меденият месец на Готланд бил за виталните братя чудесен, може би най-доброто време изобщо. С каперските писма в джоба всички датски и ханзейски кораби представлявали за тях свободен лов. Хамбарите и складовете в пристанището на Висби се пълнели, градът също имал огромна полза от грабежа. Най-ценното платежно средство по онова време било среброто. Богатството на пирати и граждани потвърждават 525 различни съкровищни находки на Готланд, почти всички съдържат много килограми сребро. Твърде понятно е, че датчаните и ханзата, вместо да поддържат нескончаемите и скъпо струващи конвои с фредекоги, дирели начини да нападнат и унищожат пиратската флота в нейната собствена база. Но твърде зле съгласували помежду си своите похвални намерения.

В 1396 година една флота на датската кралица отплавала от Калмар в посока към Висби, за да издебне пиратите пред пристанището им и да ги принуди да се бият. Ала датчаните не открили там дори връх на мачта. Обърнали пак курса към Калмар. И изведнаж съгледали, че към Висби летят някакви кораби, вдигнали всички ветрила, и докато се суетели, онези ги нападнали. Нападателите всъщност представлявали обединената флота на пруските ханзейски градове и на Любек под командуването на Данциг, която била потеглила да изпълнява същата задача: при сгоден случай да изненада виталните братя пред тяхното свърталище във Висби и да ги унищожи.

Между датската и ханзейската флота избухнало смъртоносно сражение. Когато датчаните забелязали грешката и поискали да прекратят битката, данцигчани го сметнали за военна хитрост и продължили да убиват. Не хващали вяра дори на пленниците, които се опитвали да разсеят заблудата им. След битката седемдесет и четирима души били изхвърлени в морето. Когато двубоят завършил, ханзейската флота победоносно влязла във Висби. Тук грешката най на края се изяснила и любекци, които закъснели за атаката срещу датските кораби, излели яда си върху данцигчани. По улиците на града се разразило повторно клане, този път между наемниците на Любек и на Данциг. И когато виталните братя се завърнали в бърлогата си, узнали, че са спечелили една морска битка, без да вземат каквото и да е участие в нея.

Още веднаж виталните братя се приготвили за грабителски поход под булото на политически цели. След образуването на Нордическата уния в 1397 година, крал на която по волята на Маргарита станал нейният племенник Ерих Померански, те се опитали да завладеят Стокхолм, който се намирал в ръцете на ханзата. С това те искали да подкрепят домогванията на Ерих Готландски, сина на някогашния шведски крал Албрехт фон Мекленбург. Твърде вероятно е, че тази идея преследвали само неколцина шведски и мекленбургски благородници, които като водачи на виталните братя през Готландската епоха все още се ползвали с по-голямо влияние, ала широката маса пирати мислели изключително за плячкосването на богатия Стокхолм. И тъй през пролетта на 1397 година виталните братя екипирали една флота от 42 кораба с 1200 бойци на борда, която през юли вдигнала ветрила от Висби за Стокхолм. Свен Стуре, шведски благородник и неоспор-ван предводител на виталните братя в Готланд, разчитал в това начинание на кралското име, на верните хора на Албрехт и сина му в Стокхолм и на многото недоволни в Нордическата уния. Виталните братя били съвсем близко до сполуката. Ханзейският капитан на Стокхолм Алберт Русе вече премислял дали да се предаде. Но Ерих, синът на шведския крал, който останал на Готланд, внезапно умрял. Това довело до разногласия между пиратските главатари, в резултат на което обсадата на Стокхолм била вдигната. След тоя неуспех времето на виталните братя сякаш окончателно преминало. Нямало вече кой да им дава каперски писма. Останало само обикновеното разбойничество. И тогава се намесила нова сила: Немският рицарски орден. Ориентирано към грабежи по суша на изток, това феодално съдружие на обеднели провинциални благородници, спроти своите стопански интереси, било също член на ханзата.

Орденът и ханзата се разбрали да унищожат пиратите чрез концентрирана мощна атака на базата им Висби. Докато ханзейските градове ясно и открито защищавали своите собствени интереси, а именно осигуряването на морската си търговия, орденът преследвал значително по-далечни скрити цели: завладяването на остров Готланд и разширяване зоната на влияние на изток. Там той съсредоточавал цялата своя сила. Флотата на ордена и на пруските ханзейски градове брояла 80 кораба и 5000 бойци и била командувана от Конрад фон Юнгинен, върховен магистър на ордена. Предвидената дата за нападение 31 март 1398 година била добре избрана. На този ден, поради опасност от плаващи ледове, корабите на виталните братя се намирали още в пристанището, ала атаката по море била напълно възможна. Южно от Висби, при Вестергарн, съюзниците стоварили сухопътна войска, на която виталните братя не могли равностойно да се противопоставят. Модерно въоръжени колони от рицари и наемници на ордена и на ханзейските градове, снабдени с обсадни машини и топове, се упътили в боен марш от Вестергарн срещу Висби. По същото време фредекогите, след като стоварили бойците на открития бряг, потеглили за Висби, за да го блокират и превземат откъм морето. Чрез изненадата и сполучливо избраното време нападателят постигнал пълен успех.

Предварително орденът оформил и моралната страна на въпроса. Цялото начинание срещу виталните братя било широко прокламирано като своего рода кръстоносен поход. С това орденът не само замаскирал собствените си цели, но разпространявал съмнения и несигурност сред населението на Готланд. Очевидно това дало своите плодове, понеже е запазена една грамота от 19 май 1398 година, в която Конрад фон Юнгинен изрично благодари на населението на Висби за подкрепата му при превземането на града. Според сведенията виталните братя отбранявали дълго време успешно градските стени и укрепленията против нападащата рицарска войска, и само с помощта на градските жители бойни единици на обсадата могли да проникнат във вътрешността на града. Ала и тук виталните братя се сражавали така упорито, че върховният магистър на ордена се принудил да сключи примирие със Свен Стуре, техния предводител. Готланд паднал „на вечни времена“ в ръцете на Немския рицарски орден, който гарантирал новата си плячка чрез постоянна окупация на острова. Условията на примирието разрешавали на виталните братя да се оттеглят свободно и Свен Стуре отплавал в открито море с неизвестен брой кораби и с останалите живи около 2000 души.

При издирване на нови ловни терени и сигурни бази пътищата на виталните братя се разделили. Свен Стуре и други техни главатари-благородници сменили знамето и се помирили с Черната Маргарита и нейния племенник Ерих, краля на Нордическата уния. Част от виталните братя преместили полето си на действие още на изток в Ботническия и Финския залив. Оттук те нахлували чак до устието на Нева, плячкосвали ханзейски кантори и продължавали да ловят корабите на омразните „пиперени чували“.

Ала най-голямата част от тях отплавала на запад под командата на нови водачи и на новия лозунг „Приятели на бога и врагове на целия свят“.

В Северно море настъпило времето на лайкдийлърите. Имената Годеке Михел и Клаус Щьортебекер, Вихман и Вигболд си спечелили легендарна слава.