Хайнц Нойкирхен
Пиратите (26)

Черната слонова кост
XXVI

Както съществувала разлика между каперство и пиратство, така и превозът на роби през океана бил легален и нелегален. Докато търговията с роби се извършвала с кораби под държавен флаг и била поощрявана или санкционирана от колониалните сили, тя се смятала за напълно редовна и законна. Но когато по-късно в 1815 година Виенският конгрес издал всеобща забрана за търговия с роби, тя станала незаконна и се превърнала в контрабанда на хора. Нелегалното плаване било поставено наравно с пиратството и се наказвало в повечето държави със смърт. Докато за времето на легалното плаване има безброй документи, статистики и доклади на търговци на роби и на корабни капитани, сведения за нелегалните робски транспорти могат да се намерят почти само в съдебните преписки. За днешните понятия корабите, които пренасяли роби, били твърде малки, предимно двумач-тови с дължина 25 до 30 метра и ширина 6 до 7 метра. Изходните им пристанища били Лондон, Бристол и Ливърпул в Англия, Нант, Хавър, Марсилия и Бордо във Франция, Севиля в Испания, Лисабон в Португалия, и Ротердам в Холандия. Тук във витрините на магазините се излагали предмети и съоръжения, потребни на кораба за „ге-шефта“ с роби. Важен бил преди всичко достатъчният брой бурета за вода, за да се осигури снабдяването на „стоката“ по целия път. Към тях се прибавяли преносими железни печки с големи готварски казани и посуда за храната на пленниците. Провизиите били боб, грах, брашно, булгур и ечемичени ядки, понякога и малко ориз, макар че той можел да се купи по-евтино по африканския бряг. Пак там набавяли ямс (сладки тропически картофи) и палмово масло. Към екипировката спадали и следните стоки, изредени в обявата на един търг, състоял се в 1756 година в „Мърчънт Кофи Хауз“ в Ливърпул. Между другото там се предлагат: 11 шийни окови, 54 букаи за крака, 22 наръчника, 2 походни окови, 4 дълги синджира за роби.

В обявата не се предлагат бичове, но те положително са били неизменна принадлежност, както и менгеметата, с които сломявали съпротивата на пленените африканци през дългото време на плаването.

Щом хвърлел котва на уреченото място по африканския бряг, корабът се подготвял за посрещането и транспорта на „черната слонова кост“, както моряците наричали тогава своя човешки товар. Спускали горните реи и брамстенгите към палубата и на височина 2,5 до 3 метра ги прикрепяли яко в средата на кораба. От двете страни на кораба по височината на релинга закрепяли кръгли греди по същата форма. Върху така сглобената рамка поставяли летви, които образували решетка над цялата горна палуба с отвори, широки около 30 сантиметра, подобно на голям кафез с пролука само до фалрепа. За защита от слънцето настилали покрива на кафеза с рогозки от бамбукови стъбла. Цялата конструкция била покрита, за да се попречи на негрите да скачат през борда.

Щом кафезът бил готов, построявали „барикадата“: стена от здрави дървени талпи, която приблизително по средата на кораба преграждала напреки палубата, гдето подслонявали робите. Стената имала само един тесен проход, пред който поставяли топ. Пред очите на негрите го натъпквали с парчета желязо и куршуми дум-дум, за да сплашат разгорещените глави. Тогава корабът бил готов да приеме „черната стока“.

Търговията, която за доставката на около 400 африканци траела два-три месеца, можела да начене едва след споразумение с царя или племенния вожд. Обикновено капитанът изпращал своя пръв щурман да извести, че корабът е пристигнал. „Таксата за котва“ в края на XVIII век се състояла от кюлчета желязо, бутилки коняк и бренди, други дреболии и непременно 50-литрово буре с ром.

След доста дни чакане главатарят предявявал искането си за почетния дар или „кумие“. Преди той да бъде даден, търговец не се показвал, не била възможна никаква сделка. Размерът на „кумието“ се пресмятал според броя на робите. За 400 негри корабопритежателят авансирал своя капитан с осем до десет роби за „кумие“. Естествено вождът не получавал в дар своите собствени съотечественици, а понятието „роб“ служело само като разменна величина. Един роб струвал шест 25-литрови бурета ром или бренди, или 10 топа платно, или 40 железни кюлчета, или 25 пушки, или 200 фунта барут.

След заплащането на „кумието“ главатарят поставял на разположение на кораба един щаб от своята свита, който обичайно обхващал: преводач, тъпанар, за да оповестява началото и края на преговорите, неколцина вестоносци за връзка с търговците и хора, които да поддържат трафика между сушата и кораба и снабдяването с питейна вода и дърва. На всички тях, разбира се, трябвало да се плаща отделно. Общите разноски, преди още да е почнала същинската търговия, възлизали на 400 до 500 лири стерлинги.

Щом между вожда и капитана се уговорели всички подробности по взаимно изгодната сделка, по пътечки през девствения лес или с лодки-еднодръвки започвали скоро да прииждат на малки групи пленени африканци, конвоирани от войници и надзиратели, щедро размахващи бича. За придвижването през джунглата те ги приковавали о дълга верига или омотавали с въже в еднодръвката като бали със стока. Преди да ги докарат на оглед, оставяли ги няколко дни на почивка и добра храна. После ги измивали грижливо, мажели ги с палмово масло и изтърквали тялото и косите с барут или сажди. Основната цена на пленен африканец зависела от състоянието на пазара, тоест от търсенето и предлагането, ала се спазарявали за всеки един поотделно. Човекът бил стока, която внимателно се оглеждала и проверявала от капитана или щурмана, понякога дори от специално докаран за тази цел хирург за телесното състояние, особено мускулите и зъбите. И на края проба на белите дробове: карали пленника да крещи високо и продължително. Ако прегледът е протекъл задоволително и са се разбрали за цената, жигосвали пленника с неизличим огнен знак. Поставяли му наръчници, отвеждали го на корабната лодка и оттам на борда.

Не винаги корабите успявали да спазарят на едно място предвиденото число роби. Трябвало да посещават и други места, а това означавало загубено време. Затуй капитаните често изпращали своите щурмани с неколцина матроси и лодка към речните устия и лагуните, за да купуват роби. Тия пътувания често траяли по няколко седмици и никак не били безопасни — от само себе си се разбира, че повечето африканци гледали на белите роботърговци като на свои смъртни врагове. Много екипажи на лодки въпреки огнестрелното им оръжие били избивани от местното население.

През времето, когато корабът лежал на котва, оковавали мъжете по двойки един за друг. Това им отнемало възможността да скочат през борда, понеже с вързани крака те щели да станат лесна плячка на многобройните акули, които постоянно се навъртали близо до кораба. На много ветроходи не им снемали и белезниците от ръцете. Жените и децата най-често оставяли да се движат свободно в преградката им на палубата. За предпазване от епидемии изтърквали добре пленниците с вода и ситен морски пясък, преди да ги качат на борда, и после ги дезинфекцирали със силен оцет. За роботърговеца и кора-бопритежателя робите представлявали извънредно ценен товар, който трябвало да се прекара здрав и непокътнат през Атлантика. За всеки продаден роб капитанът, лекарят, офицерите и боцманът получавали премия.

Преди да се отправи на път, капитанът издавал за своя човешки товар — като за всеки друг фрахт — коносамент. Ето оригиналният текст на един такъв документ:

„Натоварени с божията милост и в добро състояние от Джеймс Мер на добрия кораб «Мери Бъроу», чийто капитан, благодарение на бога, за предстоящото плаване е Дейвид Мортън, и който сега лежи на котва при устието на Сенегал и с божията милост има назначение за Джорджия в Южна Каролина, словом: двадесет и четири роби първо качество и шест робини първо качество, маркирани и номерирани по начина, указан на края, за да се доставят в същото добро състояние и със същата телесна сила в гореспоменатото пристанище Джорджия, Южна Каролина — като се изключат опасностите по море и обичайната смъртност — на фирмата Брайтън и Смит или на техните пълномощници; за което получателят или получателите на товара трябва да заплатят пет лири стерлинги на глава при доставката, а също и възнаграждение за добрия транспорт и вноска за аварии според търговския обичай. За удостоверяване на това капитанът на поменатия кораб подписа три коносамента, всички с еднакво съдържание и дата. Щом единият от тях се изпълни, другите са невалидни. А сега нека бог изпрати добрия кораб в сигурност до жадуваното пристанище. Амин! Съставен в Сенегал на 1 февруари от лето 1766-о

Капитан Дейвид Мортън“

Поръката за подобно пътешествие до капитана на един английски кораб за роби и отчетът за хода на това пътешествие са изцяло запазени в главната книга на английската фирма „Томас Лейлънд енд Къмпани.“

„Ливърпул, 18 юни 1803 година

Капитан Цезар Лоусън

Многоуважаеми господине!

Тъй като нашият ветроход «Ентърпрайс», чието командуване ви е поверено, е вече готов за път, трябва незабавно да отплавате и колкото е възможно по-бързо да стигнете Бони на брега на Африка. Като приложение ще намерите тук списък на товара, който се намира на борда и който вие трябва да размените в Бони срещу първокачестве-ни негри, слонова кост и палмово масло. Този кораб има законно разрешение за 400 негри и ние ви умоляваме да вземете по възможност на борда само мъже, но във всеки случай колкото е възможно по-малко жени. Защото ние мислим да продадем товара на някое испанско тържище, гдето жени-робини се пласирът трудно. При подбора на негрите бъдете много предпазлив, избирайте онези, които са добре сложени и силни. Не купувайте такива над 24 години. Защото е възможно да се наложи да плавате за Ямайка, гдето, както ви е известно, всеки преминал тази възраст се облага с 10 лири мито за внос. През времето, когато робите са на борда, правете им всякакви отстъпки, които са съвместими с вашата собствена сигурност. Ние взехме едно капер-ско писмо против французите и Батавската република, и ако имате щастието да срещнете и завземете някой от техните кораби, изпратете го тук в това пристанище с един енергичен капитан и с достатъчен брой хора от вашия кораб. Предайте му препис от каперското писмо, но в никакъв случай не нападайте неутрален кораб, защото това ще ни забърка в скъпо струващ процес и може да ни коства високо обезщетение. Значителна част от повереното ви наше имущество не е застраховано и ние настоятелно ви молим да бъдете много бдителен, за да избегнете кръстосвачите на врага, които са многобройни, и трябва ежечасно да бъдете готов да посрещнете нападение от тяхна страна.

Умоляваме ви да поддържате строга дисциплина на борда. Не търпете пиянство нито у офицерите, нито сред екипажа, понеже то със сигурност влачи след себе си нещастие: неподчинение, бунт и огън.

Щом завършите с покупката на робите и вземете на борда достатъчно количество ямс, дърва, вода и всичко друго, необходимо за прекосяването на океана, заминете възможно най-скоро за Барбейдоз и веднага след пристигането се обадете на фирмата «Бертън, Хигинз и Сие». От фирмата в Западна Индия, която продава вашия товар, ще ви бъде изплатена бреговата комисиона по 2 лири на всеки 102 лири от брутната продажна цена. И като се приспадне тая сума заедно със заплатата на вашия пръв офицер, заплатата на лекаря, извънредното възнаграждение и премията на глава, вие трябва да приберете вашата комисиона по 4 лири за всеки 104 лири от останалата сума. Вашият пръв офицер господин Кауел трябва получи двама роби, като се спаднат всички такси, които се събират в мястртс на продажбата на товара. Същото трябва да получи лекарят плюс 1 шилинг премия за всеки продаден роб. В случай на вашата смърт първият офицер господин Джеймс Кауел да поеме воденето на кораба. Надяваме се, че ще имате щастливо и успешно плаване и оставаме, господин капитан,

ваши предани Томас Лейлънд и Сие

Пост скриптум. В случай че плените гвинейски кораб с роби на борда, изпратете ги на фирмата «Боугл, Джоп и Сие» в Кингстън, Ямайка.“

Заръките били приети от капитана с подпис в главната книга на фирмата:

„Потвърждавам, че получих от фирмата «Т. Лейлънд и Сие» задачите, чийто заверен препис ми се представи, и аз поемам да ги изпълня, както и всички следващи поръчения, като се изключат само опасностите по море, за доказателство на което се подписвам на този ден, 18 юли 1803 година.

Цезар Лоусън.“

Главната книга съдържа също така сведения за хода на пътешествието:

„Тримачтов ветроход «Ентърпрайс»“, първо плаване.

20 юли 1803 г. Потегли от Ливърпул.

26 август. Спря испанския бриг „Сан Агустино“, с кап. Хосе Антонио Итуно, на 22°04′ северна ширина и 26°14′ западна дължина. Пътува от Малага за Веракрус. (Корабът пристигна на 25 октомври в Холихийд)

10 септември

Плененият от французите „Джон“ от Ливърпул бе върнат на 04°20′ север и 11°10′ запад с 261 роби на борда. (На 2 ноември този кораб пристигна в Доминика.)

23 септември

„Ентърпрайс“ пристига в Бони.

25 ноември

„Ентърпрайс“ отплава с товар слонова кост и 418 роби на борда за Западна Индия. 6 декември

„Сан Агустино“ отплава от Ливърпул. 19 януари 1804 г.

„Ентърпрайс“ пристига в Хавана и доставя на фирмата Хоакин Перес де Уриа 412 роби: 194 мъже, 32 младежи, 66 момчета, 42 жени, 36 девойки, 42 момичета. 19 умрели, едно момиче, страдащо от припадъци, не можа да бъде продадено. 28 март „Ентърпрайс“ отплава от Хавана.

26 април

„Ентърпрайс“ пристига в Ливърпул.

Главната книга на фирмата показва, че след приспадане на разходите за екипиране на кораба и стоки за размяна в размер на 17 045 лири, 2 шилинга и 5 пенса, както и на всички други разноски, включително амортизации, заплати на екипажа, провизии, мита, премии и комисионни, от цялото пътешествие е добита чиста печалба от 24 430 лири, 8 шилинга и 11 пенса, и то само за девет месеца.