Юрий Брезан
Черната воденица (7)

VI

Когато слънцето се дига ко̀со над гората, воденичарят повиква Крабат и Маркус при себе си.

— Допадате ми вие, момчета — обръща се той към двамата. — Който има толкова много ум в главата, не трепва веднага пред нищо и не мига на парцали, той заслужава по-щастлив жребий, а не рано или късно да го превърнат в свиня. Ще ви назнача за мои помощници.

Завежда ги в стаята си, дето върху масата още се търкалят оглозганите кокали, с които вчера бе правил магии.

— Това са залъгалки за деца — сочи той кокалите, — но все пак: само който знае, той умее.

— Книгите, воденичарю! — настоява Крабат.

— Щом се уверя, че вземате присърце работите ми, полека-лека ще ви разреша да хвърлите поглед в книгите на знанието и на силата — заявява им воденичарят. — Ала най-напред трябва да видя дали сте ми предани.

— Предани сме ти, воденичарю — уверява го Крабат.

— Предани сме ти, господарю — повтаря и Маркус.

— Думи не ми трябват, приятелчета. Само дела ме убеждават. Съгласни ли сте?

— Съгласни сме! — отговарят Крабат и Маркус като из една уста.

— Добре — казва воденичарят. — Слушайте сега, та всичко между нас да бъде ясно. Първо: който ме измами, ще умре. Второ: вие не сте вече другари на другите, а мои помощници. Разбирате ли какво точно означава това?

— Разбираме точно — отговарят двамата.

— Тогава значи се споразумяхме.

Воденичарят отива до огромната дъбова маса, докосва някаква пружина, отваря се чекмедже.

Воденичарят изважда два тънки, къси гайтана, изплетени от червени и черни нишки. Закрепва единия гайтан върху лявото рамо на Крабат, а другия — на Маркус.

— Гайтаните ви придават сила от мое име да превръщате човеци в животни — казва им воденичарят. — Вие също можете да се превърнете в каквато твар искате. Докато гайтаните са у вас, можете по всяко време да се върнете в човешкия си образ. Едно само трябва да ви бъде ясно, приятелчета: вашите гайтани са безсилни срещу мене. Разбрахте ли?

Маркус и Крабат кимват с глава.

Воденичарят поглежда часовника си. Днес той бърза много: всяка година на същия ден и в същата минута трябва да приеме вълчи образ за седем пъти по седем часа. Ако наруши тоя закон, трябва да умре. Свободен е само да избере по своя воля мястото. Обикновено воденичарят отива на някое отдалечено място — по-добре никой да не го познава.

— Аз ще се прибера на третия ден. Дотогава трябва да изкарате пет оки злато! — заповядва той, превръща се в ластовица и ластовицата се стрелва в простора.

Крабат завежда Маркус на двора; отде да знае човек къде вътре воденичарят е вградил уши за подслушване? Насред двора ще бъде много по-сигурно.

— Най-напред — шушне му Крабат — трябва да си набавим два гайтана, които да приличат напълно на тези, които ни даде воденичарят. Ако случайно той поиска да му върнем неговите, ние ще му дадем неистинските. Второ: аз трябва да отида веднага у селянина, с когото размених свинята.

— Ти свърши тая работа — отговаря Маркус, — а аз ще имам грижата за воденицата. Воденичарят трябва да получи исканото злато, за да не се усъмни в нищо.

Влиза във воденицата и строго подканва другарите си да работят здравата. Крабат се превръща в сокол и отлита при селянина. Преди да влезе в чифлика, той пак приема собствения си човешки образ, улавя една мравка и я превръща в тлъста свиня.

Селянинът остава извънредно доволен от втората размяна.

— Ами жена ти умее ли да плете? — пита го Крабат.

— Умее да плете — отговаря селянинът.

Крабат показва гайтана си на селянката и й поръчва:

— Разгледай го добре, преброй точно нишките и изпитай здравината им! За колко време би могла да ми приготвиш два такива гайтана, та и най-опитното око да не може да ги различи от моя гайтан?

Жената взема гайтана, разглежда го, изпитва здравината му, преброява нишките и му обещава:

— За два часа ще ти направя два гайтана и никой не ще може да ги различи от твоя.

— След два часа ще дойда да ги взема — казва Крабат и с превърнатия в свиня воденичарски ратай отива в гората. Когато стигат на едно място, дето никой вече не може да ги види, Крабат казва: — Стани пак, каквото беше!

Тозчас пред него се изправя един як момък с черни коси. Момъкът пада на колене:

— Благодаря ти, добър вълшебнико…!

— Глупости! — отвръща Крабат. — Не съм вълшебник, а човек също като тебе. И ти няма да бъдеш спасен, докато е жив воденичарят. Над твоите другари виси същата опасност. Чака ни още много и трудна работа.

Момъкът се разтреперва:

— Щом Черният воденичар още е жив, къде мога да се скрия?

— Няма полза от никакво криене — обяснява Крабат. — Върви сега при селянина, стани му ратай, а от жена му се научи да плетеш. После ще правиш всичко, каквото ти поръчам.

Момъкът обещава твърдо и подава ръка на Крабат.

Връщат се заедно в чифлика на селянина. Селянинът взема момъка за ратай.

Жената е изплела два гайтана, които и най-опитното око не може да различи от гайтана върху рамото на Крабат.

Крабат отлита назад. Двамата с Маркус взаимно си залепват със смола истинските гайтани на друго място върху голата кожа и закрепват неистинските на мястото на истинските.

— Ще освободим другарите и ще побегнем — предлага Маркус.

— Ами после? Какво ще стане после? Още не, брат! — поклаща Крабат отрицателно глава. — Ние още сме много по-слаби от него. Воденичарят ще ни надуши един по един и ще ни избие един след друг. Най-напред трябва и ние да знаем всичко, каквото знае той и да умеем всичко, каквото умее той.

Маркус недоволно мърмори нещо — нему се иска да започне веднага.

Крабат го завежда на двора, там, дето нито едно от воденичарските уши за подслушване не би могло да ги чуе.

— Трябва да обмислим добре всичко, брат — казва му Крабат, — да схванем и най-малката подробност, да проследим вървежа на всеки час и да разберем как всичко е свързано помежду си.

— Ще подирим майките на другите — забелязва Маркус — и воденичарят ще бъде длъжен…

— Дори да ги намерим, това няма да ни помогне много — възразява Крабат. — Воденичарят ще си доведе нови ратаи. Ние трябва да сломим неговата черна власт.

Двамата сядат на земята насред двора на воденицата и разменят мислите си, нареждат мисъл до мисъл, изпитват ги, претеглят, отхвърлят едни, приемат други. Мисъл до мисъл съставят план: ще дойде майката на Маркус и ще ги избави от властта на воденичаря. Маркус ще отклони вниманието на воденичаря, като ще му иска злато; така Крабат ще има сгода и време да докопа една от вълшебните книги.

— От тази книга ще се учим, докато проумеем как да подхванем борбата с воденичаря — казва Крабат.

— Аз не съм толкова запален по ученето — възразява Маркус. — И защо ние да блъскаме двете си глави, щом воденичарят също има само една глава? Затова ти ще учиш, а аз ще пазя да не ти се случи нещо лошо.

— Съгласен съм, брат-телохранителю — усмихва се Крабат. — Но сега на работа!