Елизабет Лоуъл
Магията на тропика (9)

Девета глава

Изведнъж нечии силни ръце я измъкнаха от водата. Бе сигурна, че е Сътър още преди да чуе ледения тон, с който презрително се обърна към Рей и Томи. Съзнавайки, че е в безопасност, тя обви ръце около Сътър и се притисна към него, докато мъжът излезе на брега. Тялото й се разтърси от конвулсии, докато ридаеше и кашляше, за да прочисти дробовете си от солената вода на лагуната.

— Чух я да ви моли чак от бараката за водолазни принадлежности — продължи Сътър, присвил очи, докато наблюдаваше как водолазите най-сетне започваха да проумяват случилото се. — Как можахте да го направите, за Бога? Нима сте толкова глухи, колкото и жестоки?

— По дяволите — тихо промълви Рей, местейки поглед от треперещото тяло на Манди към едва сдържаната ярост на Сътър. — Тя е говорела сериозно, нали? Наистина я е страх от водата!

— Дъхът ми секва от бързината, с която съобразяваш — ядно подхвърли Сътър.

— Как можех да се сетя? По дяволите, приятел, хората, които се боят от водата, не идват тук. Това е безсмислено! Когато разбрах, че не понасям височини, никога повече не стъпих в планината!

Рей беше прав и Сътър го знаеше, ала в момента бе твърде ядосан, за да разсъждава трезво. Закрилнически прегърна Манди, когато тя се отпусна в обятията му, тялото й все още се разтърсваше от ридания, макар че тя се опитваше да говори. Мъжът не можеше да разбере думите й. Наведе ухо към устните й. Тя повтаряше една-единствена дума, риданията накъсваха сричките: „Бебето, бебето“.

— Всичко е наред, златооко момиче — успокоително прошепна Сътър и нежно я погали. — В безопасност си — продължи да я прегръща и гали, да й говори утешително, докато усети, че думите му най-сетне достигнаха до нея. — Точно така. Дръж се здраво за мен. В безопасност си, скъпа. В безопасност — нежно целуна солената й буза и я притисна още по-плътно в прегръдките си. Искаше му се да разбере какво се опитваше да каже Манди. Може би тогава щеше да успее да успокои ужасните ридания, които я разтърсваха.

— Манди — разтревожено промълви Рей и я докосна по рамото. — Извинявай.

Другите водолази също поднесоха извиненията си.

Манди не чуваше нищо, потопена в дивата скръб.

— Манди? — промълви Рей.

— Остави я — рече Сътър и прикова с поглед младия водолаз, сетне се обърна към останалите: — Изчезвайте всички.

С подобен поглед Сътър се бе изправял срещу въоръжени мъже. Гмуркачите не губиха време да разберат какво ще последва. Сътър също. Навсякъде по плажа имаше хора — разхождащите се по рифа, подгонени от прилива; плувци, които лениво се бяха отпуснали на водата в Рибешкото езеро; други курортисти, които просто се бяха излегнали на брега и мечтаеха, докато слънцето се спускаше към обагреното в лилаво море в края на деня.

С широки крачки Сътър слезе надолу по плажа, далеч от офиса, бунгалата и другите хора. Подмина палатката, разпъната настрани от останалите. Вътре щеше да е твърде задушно. В момента нямаше вятър, нищо, което да намали знойната тропическа жега. При отсъствието на вятъра се бяха образували облаци, които задържаха топлия въздух близо до земята. Проблясваха светкавици.

Докато вървеше, Сътър усещаше тръпките, разтърсващи тялото на Манди, чуваше накъсаното й дишане, сълзите й мокреха гърдите му. С всяка стъпка се ядосваше на себе си, задето не бе достигнал Рибешкото езеро няколко секунди по-рано — и задето изобщо я бе оставил сама. Трябваше да се досети що за шега би се понравила на група млади, отегчени водолази. Трябваше да остане в бара и да контролира нещата.

Ала се тревожеше за своя самоконтрол, а не за този на другите гмуркачи. Полудяваше да седи до Манди, да усеща лекото докосване на голото й бедро, когато се преместваше, да усеща женствената й топлина толкова близо до себе си.

Бе издържал, доколкото можеше, а после бе побягнал към бараката да провери екипировката, която не се нуждаеше от проверка.

Той измина още трийсетина метра по плажа и излезе на варовикова скала, осеяна с малки пясъчни падини. Издигнати бяха само на сантиметри над идващия прилив, ала това бе достатъчно засега. В този край на острова не се виждаха хора. Манди можеше да си поплаче на спокойствие и да се отърси от страха си.

Сътър седна и подпря гръб в гладния варовик. Нежно настани Манди в скута си. Безмълвно я притисна към гърдите си, погали косата и гърба й. Риданията й постепенно заглъхнаха. Тя пое дъх на пресекулки и се облегна на Сътър, благодарна за ненатрапчивото му присъствие. Дишането й бавно се нормализира.

— Съжалявам — промълви Сътър и докосна челото й с устни. — Трябваше да се досетя, че ще повторят грешката ми. Не повярвах, докато не стана твърде късно.

Манди уморено поклати глава.

— Вината е моя — прошепна. — Трябваше да кажа на всички, че ме е страх от самолети, лодки и вода още на първия ден — изпълнена с презрение към себе си, добави: — Както сам каза, страх ме е от собствената ми сянка.

— Недей — притисна пръсти към устните й мъжът. — Бях уморен от часовата разлика и не бях прав.

Манди само поклати глава и опита да седне, ала Сътър я държеше твърде здраво. Тъй като тя настоя, мъжът разтвори крака и я настани на пясъка между бедрата си.

— Облегни се на мен — предложи. — Може да не съм по-умен от скалата, но съм доста по-удобен като облегалка.

Отначало Манди устоя на изкусителното предложение. Седна изправена, ала усети хлад, въпреки топлината, останала в пясъка, въздуха и океана наоколо. След няколко минути обаче се предаде, съблазнена от топлото тяло на Сътър. Въздъхна и се облегна. Дланите му нежно се плъзнаха по ръцете й, успокоиха я, стоплиха я.

Сътър и Манди безмълвно проследиха как слънцето описа огнена дъга, преди да бъде погълнато от неспокойния ненаситен океан. Когато последните лъчи се стопиха в сюреални отблясъци, Сътър заговори за залезите в Африка, за проектите, които бе завършил и другите, които не бе успял, за животните и хората, за усмихнатите деца, чието бъдеще зависеше от щедростта на тирани.

Манди слушаше в мълчание, усещаше как гласът на Сътър вибрира в тялото й, прониква в душата й. От време на време си даваше сметка, че водата бавно се покачва, покрива рифа, залива лагуната, океанът нежно докосваше ходилата й. Не беше студена, просто топлият прилив бавно приближаваше.

Манди смътно съзнаваше, че трябва да се оттегли нагоре по плажа, да се отдалечи от поглъщащото море, ала бе прикована от топлия нежен миг, ръцете на Сътър я галеха, дъхът му докосваше страната й. Не искаше мигът да свършва. Ако това означава да търпи ласката на морето, тогава щеше да го издържи толкова дълго, колкото можеше. Водата бе дълбока едва шест-седем сантиметра, не представляваше заплаха за нея.

А Сътър бе толкова близо, топлината му проникваше в тялото й, достигаше душата й.

Манди въздъхна и се помести леко, просто за да се отпусне напълно върху гърдите на Сътър. Той усети увеличилият се натиск на тялото й. Безмълвното й доверие пред лицето на надигащия се прилив го трогна безгранично. Той нежно притисна буза към косата й. Кичурите бяха влажни, с мирис на море, пропити с топлината на тялото й.

Небето над тях бе наполовина осеяно със звезди, наполовина покрито от облаци, в които танцуваха светкавици. Луната бе като далечна усмивка, която сякаш одобряваше верижните отблясъци долу. Повърхността на морето отразяваше мрака и светлината, издишваше топлина едновременно към въздуха и земята.

Манди откликна на усмивката на луната, унесена в безкрайния миг на спокойствие, прегърната от топлината на океана и тялото на Сътър, чувстваше се пренесена в друга реалност, свят, в който думите на Сътър бяха като ласка, фразите докосваха плътта и костите й, шепнеха в душата й. Тя започна да мълви в отговор, тих звук, нежен екот на обзелото я спокойствие.

Сътър дочу и разбра безмълвното послание на Манди. С леки движения на тялото си я притисна по-плътно към себе си. Искаше му се да притежава силата да върне надигащия се прилив, за да може Манди завинаги да остане така, отпусната в обятията му, позволявайки му да успокои ледения ужас от безпомощността с изцелителната топлина на присъствието си.

Ала не бе във властта на човек да задържи сребристия наплив на морето. Когато водата достигна прасците й тя сви крака, за да избегне водата. Сътър неохотно се премести. Не искаше Манди да става, тъй като интимният спокоен миг щеше да свърши. Не беше готов за това. Никога досега не бе преживявал нещо подобно на миговете с Манди, притиснат между варовика и настъпващия прилив.

Най-сетне надигащата се вода наруши спокойствието на Манди.

— Сътър, чувал ли си някога фразата „притисната между дявола и дълбокото синьо море“?

Той тихо се засмя.

— Залива ли те? Опитай така.

Той повдигна Манди, обърна я с лице към себе си и отново я настани в скута си. Така морето достигаше само до коленете й.

— По-добре ли си? — попита.

Манди бе толкова близо до Сътър, че виждаше далечните светкавици, отразени в очите му. Усмивката му бе като ръцете, тялото, думите, топла и успокоителна, неизискваща нищо от нея.

— Не бях права — прошепна тя. — Ти изобщо не си дявол.

— Значи ли това, че можем да останем още малко тук?

Тя кимна.

— Добре. Не ми се тръгва. Още не. Не и докато не се наложи.

Когато осъзна, че Сътър се наслаждава на нежната интимност колкото нея самата, Манди усети да я облива топлина. Бавно се наведе към гърдите на Сътър, дъхът й погали врата му.

Сътър плъзна ръка по гърба на Манди с жест, който трябваше да бъде успокояващ, ала някак не постигна целта си или я надхвърли. Манди въздъхна и притисна буза към шията му. За миг му се стори, че усети лекото докосване на устните й върху кожата си.

Няколко минути Сътър се бори с желанието, заляло тялото му, сетне се предаде. Нямаше никакво значение. Не беше момче, което да загуби контрол под напора на страстта, а и Манди не бе неопитна девойка, която да се почувства неловко, усетила възбудена мъжка плът. Освен това едва ли щяха да отидат по-далеч от наслаждението на неочакваната награда от споделеното спокойствие. Спокойствие, не страст, защото всеки момент някой можеше да дойде на плажа. Бе малко вероятно, но все пак възможно.

Мисълта не попречи на Сътър да се наслади на сладостната тежест на тялото й. Нито пък го накара да се отдръпне от топлината на устните й върху шията му. Вместо това затвори очи да се наслади на нежната целувка. Бавно се извърна с намерението да докосне с устни бузата на младата жена.

Ала намери устните й вместо бузата. Докосна ги едва-едва, сетне отново и отново, докато накрая жадно ги вкуси. Когато осъзна какво прави, вече бе твърде късно.

Манди отвърна целувката толкова нежно, че той затаи дъх при неочакваната наслада от ласката. Не бе и предполагал, че може да изпита такова удоволствие от една тъй непорочна целувка.

Ръката му бавно докосна лицето й. Пръстите му се плъзнаха по челото, бузата, извивката на брадичката и топлите й устни. Тя потръпна от усещането, все едно я ближеха пламъци. Извърна лице към дланта му и върна ласката, която се превърна в нова целувка. Устните им отново се сляха, разделиха се на един дъх разстояние, сетне пак се намериха.

Манди плъзна ръце по гърдите на Сътър и задържа лицето му между дланите си. Докосването бе нежно като целувката, леко като ласката по гърба й. Чувственото удоволствие я накара да потръпне. Никога не си бе представяла, че един мъж може да бъде толкова нежен и сдържан в ласките си.

От ръцете и устните на Манди сякаш струеше наслада, която обливаше плътта му, костите, съзнанието. Бе поразен, че такава обикновена ласка е в състояние да подлуди сетивата му и в същото време единственото му желание бе това горещо, леко докосване да продължи. Разкъсван между страстта, нежността и изненадата, той застина неподвижно, изцяло съсредоточен върху мига, очаквайки да продължи вечно.

Когато Манди най-сетне отдръпна нежните си устни, Сътър въздъхна дълбоко и улови ръцете й. Задържа ги пред лицето си и бавно завъртя глава, плъзна ги ласкаво по страните си, като в същото време целуна дланите й, върховете на пръстите и нежните й китки. Дъхът й секна, когато си спомни какво й бе казал, докато се разхождаха по рифа: „Ще те излея и ще окъпя сетивата си в теб.“.

Точно това искаше да стори и Манди, да се окъпе в мъжествената му топлина, да се потопи в него, да се насладя на всеки миг.

Щом Сътър отдръпна глава от дланите на Манди, лунната светлина окъпа лицето му, очите чу заблестяха. Той я погледна така, сякаш я виждаше за първи път и се боеше, че никога повече няма да я види. Запомняше я с очи, както и с чувствителните си пръсти, които докосваха лицето й. Клепачите й потрепнаха, когато удоволствието се разля по тялото й. Много бавно тя завъртя глава, за да усети целувките му по цялото си лице. Мъжът прие подаръка, докато накрая само устните й останаха недокоснати, жадуващи за ласка.

— Деймън — прошепна Манди, без дори да си дава сметка, че говори. — Моля те…

Сътър зарови пръсти в косата й и тя отметна глава назад, предаде се на безмълвната молба на ръцете му. Мъжът докосна с устни шията й, нежно прокара език по кожата. Покоряваше я бавно, постепенно… удоволствието заливаше тялото й.

Когато върхът на езика му очерта устните й, тя тихо изстена. Сътър вдигна глава и се вгледа в устните й, проблясващи от ласката му. Отново сведе глава и вкуси усмивката й. Манди тихо прошепна името му, леко разтвори устни и погали езика му със своя, вкуси го, потръпна.

Сътър изпитваше същото, беше замаян от жената, която му се отдаваше така нежно, така цялостно. Когато отново вдигна глава, не можа да издържи и секунда без вкуса й и пак се наведе. Устните й се разтвориха охотно, позволиха му да се потопи в мекотата й, погалиха го нежно в отговор.

Когато Сътър отново откъсна устни, Манди нададе тих вик на протест, който се превърна във въздишка на удоволствие, щом мъжът леко захапа долната й устна, за да й покаже колко нежно може да бъде любовното ухапване. Тя отново промълви името му, чувстваше се като пленница на любовен огън, а светът бе започнал да се върти бавно около похитителя и пленницата.

Сътър бавно плъзна ръка по гърба на Манди и в същото време притисна устни към шията й. Пръстите му погалиха нежната кожа и освободиха връзките на банския. Манди почувства единствено ласката, топлината на пръстите на мъжа, тялото й откликна на докосването, устреми се към следващата ласка.

Сътър се почувства замаян от спонтанния отклик на Манди на всяко негово докосване. Да я държи в обятията си бе все едно да се върти бавно сред пламъци — огнени езици облизваха тялото му, показваха му колко чувствителна е кожата.

Ръката му отново се плъзна нагоре, очерта ухото й, докосна пулсиращата вена върху шията й, спусна се към пъпа, очерта чувствителната вдлъбнатинка, докато жената потръпна. Със затаен дъх Манди зачака следващата ласка, следващото докосване, което щеше да й покаже, че тялото й е изтъкано от копринена топлина и замайващи усещания. Ала докосване не последва и тя отвори очи.

Сътър стоеше неподвижно, не можеше да откъсне очи от нежната плът, която бе разголил. Манди с изненада осъзна, че банският й е свален, ала много по-голямо значение имаше удоволствието, изписано по лицето на Сътър, докато гледаше голите й гърди.

— Манди? — нежно попита той.

— Да — прошепна тя и зарови пръсти в косата му.

Той се наведе и бавно завъртя глава между гърдите й, погали ги, усети ласката им. Езикът му нежно очерта извивките, устните му целунаха нежната плът, ала сякаш нарочно избягваха тъмните зърна, които го очакваха, втвърдени от жажда и копнеж.

Пръстите й нежно галеха косата му в безмълвна молба. Когато дъхът му опари едното зърно, Манди тихо изстена. Когато езикът му погали кадифеното връхче, дъхът й секна. Дрезгав стон се отрони от устните му, когато усети отклика на тялото й на всяко докосване на езика си, зърната й ставаха все по-твърди и по-твърди, докато накрая той не се сдържа и ги засмука в същия първичен ритъм, който пулсираше във възбуденото му тяло. Тихите й викове на удоволствие проникваха в него, подтикваха го да се впива още по-дълбоко в плътта й, завъртаха света още по-шеметно около тях.

Сътър бавно повдигна Манди, така че да коленичи с лице към него, гърбът й се изви в дъга, ръцете й се вкопчиха в раменете му, главата й се отметна назад, докато устните му я караха да стене от изненада и удоволствие. Сътър тръпнеше в отговор, изпиваше я все по-жадно, искаше да стане част от нея и в същото време да я погълне така нежно и цялостно, както морето поглъщаше лагуната.

Сякаш от разстояние Манди чу тихите викове на удоволствие. Смътно осъзна, че излизат от собствените й устни, ала това беше без значение за нея. От значение бе единствено сдържаната сила на мъжа, който я галеше, караше я да тръпне от удоволствие, да познае усещания, които никога досега не бе изпитвала, за които не бе дори сънувала или мечтала. Ръцете му се плъзнаха по гърба й, по тънката талия, надолу по бедрата. Върнаха се от вътрешната страна, докоснаха женствения хълм, погалиха тясната ивица плат, гореща и влажна от ласката на морето.

Съзнавайки, че трябва да спре, неспособен да се въздържи от една последна ласка, Сътър плъзна пръст под плата, усети как Манди рязко си пое дъх. Бавно я докосна със същата нежност, с която бе плъзнал език по кожата й, усети как тялото й потръпна в отговор. Проникна по-дълбоко в нея, наслаждавайки се на мекотата и топлината на сатенената плът, която го обвиваше, копнееше за него.

— О, любов моя — изстена мъжът и бавно се отдръпна от Манди. Усети как нежната плът се стяга около него, опитва се да го задържи. — Трябва да спрем — прошепна, ала отново се плъзна в нея, потрепери, почувствал отклика й. — Отначало си мислех, че бих могъл само да те прегръщам, после само да те целувам, а после си казах, че мога да погледам гърдите ти, нищо повече. Но ти си толкова красива, толкова чувствена — добави дрезгаво. — Зърната ти се втвърдиха и когато езикът ми те докосна…

Сътър затвори очи, неспособен да издържи на сладкото мъчение да усеща гърдите й толкова близо до устните си. Не биваше да я докосва повече. Знаеше, че не бива.

И знаеше, че трябва да го стори.

— Само още веднъж — прошепна дрезгаво.

Насладата замая Манди, когато устните и езикът на Сътър погалиха едната й гърда, после другата. Всеки натиск на устата му бе като огнен език, облизващ тялото й. Същото изпитваше и той. Когато дланта му леко потърка плата между бедрата й, той си спомни какво бе усещането да бъде хванат в сатенената й топлина.

— Само веднъж — прошепна и отново плъзна пръст под плата, без да спира да я гали.

Тялото на Манди се изви, разтърсено от сладостна светкавица. Тя с въздишка започна да се движи бавно, устремена към ръката на Сътър, изпълнена с желание да почувства по-добре ласката, която я разтапяше в ритмичните вълни на удоволствието.

Сътър прошепна името й и удвои ласките, усети мигновения й отклик. Инстинктивно се опита да задълбочи докосването, да почувства насладата й, да я вкуси, да окъпе сетивата си в нея и сетне да се плъзне още по-дълбоко, да я доведе до екстаз.

Но трябваше да спре.

— Манди — прошепна и отново опита да се отдръпне.

Беше невъзможно. Усещането бе толкова приятно, тя толкова много желаеше ласката му. Ръката й обхвана неговата, притисна го в дълбоката топлина. Той целуна гладката кожа на корема й, докосна пъпа й с език, без да прекъсва ласката на ръката си.

— Помогни ми да спра — прошепна и притисна буза към кожата й.

Отговорът й бе само леко плъзване на бедрата, така че да проникне още по-дълбоко в нея.

— Манди, ние…

Пръстите й се плъзнаха по тялото му под топлата морска вода, докато докоснаха втвърдената до болка плът между бедрата му. Каквото и да се опитваше да каже, заглъхна в тихия вик на удоволствие, когато тя нежно го погали.

— Убиваш ме, любов моя — едва промълви той, неспособен да овладее движението на бедрата си в отклик на ласката й.

Единственият й отговор бе тих вик на удоволствие, когато палецът му откри и погали втвърдената сърцевина насред мекотата. Звукът накара Сътър да се усмихне, въпреки до болка жадната му плът. Плъзна отново палец, усети я да се стяга около пръстите му, усети чувствената топлина на отклика й. Изведнъж ръцете й се озоваха под плата на банския му костюм, гола кожа докосна гола кожа и виковете им на удоволствие предизвикаха силни тръпки по тялото му.

С последните остатъци на самоконтрол Сътър се спря да не освободи влудяващото парче плат, което го разделяше от Манди. Каза си, че би могъл да й достави удоволствие и да познае горчиво-сладката топлина на частичното освобождение. Бавно извърна глава и засмука едното, а после и другото зърно на гърдите й, бавно изпиваше кадифената плът, усещаше как цялото й тяло тръпне в отклик.

Без да се замисли, Сътър плъзна ръка по бедрото точно там, където бяха връзките на банския й костюм. Докосването на плата вместо на гола гореща кожа го предупреди какво прави. Изведнъж Сътър осъзна, че повече не може да се владее. Извърна глава от изкусителното й тяло, ала когато понечи да се отдръпне от меката топлина, ръката на Манди го спря.

— Манди, не — прошепна Сътър и целуна малката ръка, която го задържаше в нея. Усети как другата й длан го погали отново, отдръпна се и той едва потисна безпомощния си вик на протест. Сетне зърна как ръката на Манди развърза панделката на бедрото и простена: — Манди, не можем.

— Защо?

— Дойдох на острова, за да се гмуркам, а не да започна любовна връзка — отвърна дрезгаво. — Няма как да те предпазя от нежелана бременност.

Манди се взря в очите му и усети да я залива невероятно удоволствие при мисълта, че би могла да зачене и носи негово дете. Преди две години морето й бе отнело повече, отколкото трябваше да даде… а тази вечер с надигащия се все повече и повече прилив, морето можеше отново да й върне всичко.

— Съжалявам, златооко момиче. Не трябваше да оставям нещата да стигнат толкова далеч — рече Сътър. — Мислех си, че бих могъл просто да ти доставя удоволствие, ала повече нямам доверие в себе си. Не и с теб. Ти си различна. С теб е прекалено хубаво.

Ала докато говореше, Сътър отново помръдна ръка между бедрата й, погали я, защото усещането на отклика й бе удоволствие, по-силно, отколкото си бе представял. Тя се усмихна и помръдна заедно с него. Връзките на банския й се разтвориха под ръката й. Тя посегна към другото си бедро.

— Манди. Недей. Ако свалиш това парче плат… Не ме ли слушаш? Не мога да те предпазя!

Тя понечи да каже на Сътър, че не може да съществува такова нещо като нежелана бременност с неговото дете, ала не може да произнесе и дума заради чувствените вълни, които я заливаха при мисълта да поеме Сътър дълбоко в тялото си, да го усети как потръпва от удоволствие, докато излива семето си в нея. Накрая се наведе и много нежно целуна устните му, заглушавайки възраженията му.

— Нямам нужда от предпазване — промърмори до устните му.

Сътър усети как топлия плат падна, предоставяйки му пълен достъп до тялото на Манди. Много бавно погали бедрата й и знойната топлина между тях.

— Сигурна ли си? — промълви дрезгаво, докосвайки тъмния триъгълник с устни.

— Да — прошепна тя. — О, да.

Последните думи преминаха в тих вик, когато горещия език на Сътър я дари със съвсем неочаквана ласка. Манди затвори очи и мрежа от светкавици разтърси тялото й, накара я да потръпне.

Сътър бавно увеличи натиска на пръстите си, усмихна се, изпълнен с желание да усети цялата тази топлина да го поглъща в ритъма на екстаз, искаше му се да улови най-чувствителната й кожа със зъби и да я задържи пленница, докато я люби. Ала щом помръдна бавно да последва желанието си, Манди се отпусна върху краката му, твърде отпаднала и жадуваща да погали отново мъжествената му плът.

Ръцете й се плъзнаха по раменете му, надолу по гърба до тесния ханш и бедрата. Тя бавно го освободи от плата на банския и се усмихна при вида на възбудената плът над водата.

Зърнал усмивката й, Сътър се почувства потопен в любящ огън. Пръстите му се впиха в бедрата й и той я придърпа към себе си. Леко разтвори бедрата й точно над жадната си плът, задържа я така продължително, докосвайки я леко със същата гореща плът, която копнееше да проникне в нея. Когато не можа да издържи повече чувствената ласка, нежно започна да разтваря топлите гънки между бедрата й.

Манди простена, усетила Сътър да прониква в нея. Обви го бавно, докато той бавно навлизаше в нея, наслаждавайки се на чувствените тръпки на удоволствието, които разтърсваха тялото й, задъханите й викове, докато екстазът пулсираше в нея.

Откликът й накара Сътър да изстене. Искаше да проникне докрай дълбоко в нея, ала знаеше, че стори ли го, ще бъде невъзможно да задържи върха на удоволствието. Не искаше всичко да приключи толкова бързо, преди да е изследвал дълбочината на нейния и своя отклик. Никога досега не бе любил жена по този начин, никога досега не бе чувствал така идеално женствените тръпки на екстаза, никога не се бе чувствал толкова пълно възбуден, така пълноценен мъж потънал в знойната топлина, плъзгайки се все по-дълбоко и по-дълбоко, докато накрая проникна изцяло и времето спря, а плътта му запулсира с нейната. Той бе слят с нея, отдаваше й се отново и отново, докато накрая си помисли, че би умрял от безкрайната наслада, която бе открил в нея.