Елизабет Лоуъл
Магията на тропика (2)

Втора глава

Манди бързо огледа тълпата, търсейки Антеа. От рязкото движение хилядите черни пайети по роклята й заблестяха. Роклята бе права с цепка до бедрото, дълги ръкави, висока яка и изцяло гол гръб, ала въпреки това изглеждаше чувствено елегантна, а не сексуално предизвикателна. И все пак за цената, която бе поискала моделиерката, роклята би трябвало да има и други качества, освен да блести. Манди се намръщи, като си спомни цената. За десети път тази вечер се запита защо бе позволила на Антеа да я убеди да облече този изключително скъп модел на Шарай.

Много просто, сухо си рече Манди. Погледнеш ли роклята и се влюбваш в нея. Пък и бе невъзможно да отхвърли предложението дори само заради факта, че Шарай бе също един от проектите на Антеа.

Синя дреха привлече вниманието й сред тълпата. Трябва да беше Алис, една от кандидатките за администратор. Шарай бе постановила Алис да бъде облечена в изящна небесносиня рокля, с която гореше като синя факла сред множеството. Другата кандидатка — Джесика — изглеждаше фантастично в черните копринени панталони и блестящото горнище без презрамки. Очевидно Антеа не бе успяла да направи избор, затова ги бе наела и двете. Джеси работеше като администратор, докато Алис усвояваше основните задачи на Манди. Когато Манди бе изтъкнала, че скоро няма да има какво да прави, Антеа се разсмя и заяви, че колкото по-бързо Алис поеме рутинните задължения в офиса, толкова по-скоро ще се освободи Манди, за да работи заедно с Антеа по разнообразните лични и други проекти на „Деца на нашите деца“.

Изведнъж Манди престана да оглежда тълпата. Не защото съзнателно бе решила да престане да търси Антеа; просто бе невъзможно да отминеш Сътър само с един поглед, макар да седеше през няколко реда в сянката на мястото за оркестъра. Бе облечен в черно сако, ленена риза, която бе толкова фина, че изглеждаше по-изящна от копринена и черна вратовръзка. Тъмният цвят на костюма подчертаваше гъстата му светлоруса коса, която на свой ред бе в ярък контраст с бронзовия тен на кожата му. Вместо да му придават изтънченост, скъпите дрехи само подчертаваха първичната мъжественост, която Манди бе доловила у Сътър още първия път, когато бе видяла снимката му на бюрото на Антеа.

„Деца на нашите деца“ остави Сътър твърде дълго в онази бразилска джунгла. Чудя се дали този студени зелени очи виждат в тъмното.

Манди се застави да продължи да оглежда тълпата, после седна възможно най-бързо, тъй като имаше чувството, че Сътър се взира в нея и в същото време си повтаряше, че проявява глупост. Малко вероятно бе Сътър да гледа точно нея. Бе разменила около двайсетина думи с него, откакто се бе върнал, и то бе повтаряла най-вече „Да, сър“.

Радостно оживление обзе тълпата, когато осветлението бе леко приглушено и ръководещата търга пристъпи на сцената, за да представи първия ерген, който доброволно щеше да бъде разигран на търг в полза на „Деца на нашите деца“. Сякаш дърпана от невидими конци, тълпата леко се приведе напред, за да вижда по-добре сцената. Проблясваха бижута, покритите с плюш столове изскърцаха и разговорите замряха. Ръководещата търга също бе облечена в модел на Шарай. При всяко нейно движение зелената рокля очертаваше тялото й, без да разкрива точните му пропорции. Жената излъчваше обаяние.

— Добър вечер, дами и господа — поздрави тя. — Имам огледало вкъщи, затова съзнавам, че възхищението ви едва ли е насочено към мен. Роклята, която нося, е модел на Шарай. Както някои от вас знаят, Шарай всяка година дарява десет процента от печалбата си на „Деца на нашите деца“. В замяна на това фондацията прави всичко възможно да й праща клиенти. Тази вечер някои от служителите на фирмата също са облечени в модели на Шарай.

Това бе знак за Манди и пет други жени да се изправят и да се завъртят бавно под светлината на предварително насочените прожектори. Облеклата бяха част от колекцията елегантни вечерни тоалети на Шарай и водещата търга посочи цената и наличността на всеки от костюмите. Манди си повтаряше, че няма причини да се притеснява — публиката със сигурност щеше да насочи вниманието си към по-ярките тоалети на другите жени, а не към нейната относително семпла черна рокля.

Продължаваше да се успокоява с тази мисъл, докато бавно се завърташе, сетне неволно потръпна, срещнала погледа на Сътър — изведнъж се почувства съвсем гола и беззащитна, обвита единствено в прозрачния лъч на прожектора. Усещането бе толкова смущаващо, че тя политна като тъмна орхидея под порива на горещ вятър. Всеки пресеклив дъх, който поемаше, предизвикваше серия паяжина от черни светкавици върху роклята. Публиката я аплодира, тъй като хората решиха, че съблазнителното залитане е било планирано, а не неволно. Манди разтегна устни в скована усмивка и отправи молитва прожекторът да угасне, преди да е припаднала.

Прожекторите се отместиха и видима остана само водещата. Последваха аплодисменти за роклите. Манди изпита огромно облекчение, че отново е невидима и бързо седна, усещайки, че лицето й гори, а сърцето й бие прекалено бързо.

— Рокли на Шарай! — ентусиазирано обяви водещата и публиката отново заръкопляска. Когато настана тишина, водещата започна с ясен контраалт, който отекваше във всяко кътче на музикалната зала: — Сигурна съм, че ще бъдете също толкова щедри в наддаването, както бяхте с аплодисментите, така че нека изведем първия агнец на олтара.

Чу се тих смях.

— Както знаете — продължи водещата, — „Деца на нашите деца“ е фондация с идеална цел, подпомагаща политиката на разумно използване на националните ресурси; политика, която ще спомогне за по-добрия живот на нашите деца и децата на нашите деца. „Деца на нашите деца“ е основана и спонсорирана от Джейсън Чарлз Сътър и Алиша Джийн Сътър, родителите на Антеа Джийн Сътър, която е сегашният координатор на разнообразните глобални проекти на „Деца на нашите деца“. Нещо повече, сред тези проекти е и този, който пресата нарича „резервоар за мисли“, разположен сред секвоените гори на северна Калифорния. В момента там има трийсет и един изтъкнати представители на академични, политически, артистични, бизнес среди, чиято единствена задача е да мислят. Ако ви се струва лесно, кандидатурите ви са добре дошли за следващия подбор. При последния имаше над сто кандидати за всяко място.

Манди усети, че сърцето й забави ударите си и тялото й престана да трепери, след като гласът на водещата и благословената тъмнина я скриха от погледа на Сътър. Мъжът я смущаваше. Нямаше обяснение за това, нито начин да го преодолее. Дори самата му снимка я смущаваше. Той беше от този тип мъже, какъвто бе и съпругът й Андрю — властен, нетърпелив, едновременно образован и човек на действието — само че Андрю работеше в университет, а не за благотворителна фондация. Беше океанограф, известен с изключителната си интелигентност и строги академични принципи.

Колко жалко, че принципите на Андрю не предотвратиха изневярата му. Може би тогава нямаше да изживея ужасната нощ сред студената вода на океана. Може би щях да имам дете, с което да се смея вместо компания от кошмари.

Може би.

А може би всичко това бездруго щеше да се случи. Може би не липсата на принципи бе изпратила Андрю на лов. Може би причината беше във факта, че неговата студентка и съпруга не знаеше как да достави удоволствие на мъж. Може би ако бе по-добра в леглото, нищо от това нямаше да се случи.

Може би. О, Господи, може би…

Манди потръпна, ала не прогони, нито потисна мислите си. От горчив опит бе научила, че каквото потиснеше през деня, се връщаше и я преследваше в тъмнината на сънищата й. Щом веднъж бе осъзнала това, бе започнала по-успешно да овладява емоциите си. Сега трябваше само да приеме факта, че в живота има твърде много вина и твърде малко радост. Андрю я бе предал, а вероятно тя също го бе предала и със сигурност бе предала нероденото си дете. След като си бе дала сметка за това, не й оставаше нищо друго, освен да изживее остатъка от живота си възможно най-добре.

Силен смях я изтръгна от мрачните й мисли. Тя рязко вдигна глава точно когато водещата се заканваше с пръст на публиката като родител, който поучава детето си.

— Ах, вие, палавници — промърмори жената. — Просто имах предвид, че трудно се намират добри мъже, а не обратното. Първият от нашите твърди, имам предвид, добри мъже е доктор Антъни Стреано. Приятелите го наричат Тони и е известно, че отговаря и на други имена при по-интимни ситуации. Оставям на щастливката, която ще направи последното наддаване да открие имената и ситуациите!

Тълпата се засмя отново, докато един невисок мъж на средна възраст излезе на сцената. Той се усмихна и седна на стола в центъра сред кръг от бяла светлина. Тишината се възцари отново, докато водещата изреждаше „статистическите данни“ с дрезгав контраалт, който караше и най-невинните фрази да звучат двусмислено. Когато одобрителният смях замря, тя описа „любовната среща“, която доктор Стреано бе спонсорирал — филмова премиера в Холивуд.

— Не забравяйте — заключи водещата, — сумите, които наддавате, отиват директно за „Деца на нашите деца“. Всеки ерген плаща всички разноски, както би сторил при обичайна любовна среща. Няма ограничение за броя на срещите, които ще получите, така че наддавайте често и наддавайте високо! Децата на вашите деца ще ви благодарят.

Светлините отново бяха запалени, така че да се виждат надаващите. Търгът започна от сто долара и бързо стигна до хиляда. Най-сетне една изчервена, сияеща жена, недостатъчно възрастна, че да бъде майка на доктора, се качи на сцената, за да прибере завоеванието си. Лекарят се усмихна, представи се и каза нещо, което накара жената да грейне от радост. Широко усмихнати и стараейки се да не обръщат внимание на подмятанията на публиката, двамата слязоха от сцената.

През следващия половин час наддаването премина бързо, като бяха разиграни всякакви пътешествия до Дисниленд и Малибу, както и ски уикенд във Вейл. Мъжете приемаха с чувство за хумор забележките на водещата, едновременно доволни и поласкани, че са в позицията на продавачи, а не на купувачи в тази игра. Жените пък с ентусиазъм се възползваха от възможността да видят мъже, изложени на сексуален търг.

Манди наблюдаваше как мъжете излизат на сцената един след друг, сядат и се усмихват, докато изброяват качествата им, а за „услугите“ им се наддава като за славен обяд. Някои от мъжете бяха четиригодишни ветерани в търга, ала повечето участваха за първи път. Една трета от платените любовни срещи се превръщаха в дълготрайни връзки, факт, който значително бе намалил броя на свободните ергени, които фондацията можеше да покани.

— Последният ни ерген, преди да направим почивка за шампанско, е Джеръми Станхоуп, собственик на „Станхоуп Електроникс“ и притежател на патент за чудесен малък чип, който позволява на компютрите ни да работят десет пъти по-бързо от преди. Джеръми е за първи път на нашия търг, така че накарайте го да се почувства добре дошъл.

Висок, строен и очевидно стеснителен мъж бавно се качи на сцената под аплодисментите на публиката. Чувстваше се неловко с черната си вратовръзка и неспокойно се местеше на стола, докато водещата четеше данните за него. Той предлагаше едноседмично пътешествие с една от „Любовните лодки“, които пореха водите между Вашингтон и Аляска. При описанието на любовната среща, през тълпата премина одобрителен шепот, последван от ентусиазирано вдигната ръка. Тъй като разходите по екскурзията се поемаха от джентълмена, а не от „Деца на нашите деца“, наддаванията отразяваха цената на самата среща и пътешествието на електронния магнат донесе щедро, макар и недиректно, дарение за фондацията.

Наддаването започна от шестстотин долара и рязко се вдигна нагоре. Както и при предишните търгове, жените, които бяха твърде стеснителни, за да наддават, бяха наели приятели или членове от семейството да наддават вместо тях. Майки наддаваха за подаръци за рождените дни на дъщерите си и обратно. Търгът на фондацията се провеждаше едва от четири години, ала беше едно от най-популярните събития за набиране на средства. Фактът, че се предхождаше от прием с шампанско и хайвер увеличаваше публиката и щедростта на крайните наддавания.

След прекъсването, по време на което бе изпито още шампанско и изяден още хайвер, наддаването се разгорещи. През втората половина на търга се предлагаха скъпи почивки, за които надаващите се състезаваха с въодушевление.

Поредният джентълмен, включен в програмата, беше едър и добре сложен бивш спортист. Предлагаше десетдневно сафари на Хаваи. Наддаването наподобяваше картечен огън, докато накрая останаха три съпернички — жена на средна възраст, русо момиче и Шарай.

Десет минути по-късно наддаването приключи. С пет хиляди долара по-бедна, Шарай се качи на сцената в рокля, която наподобяваше вода, лееща се върху й, създавайки впечатлението, че със следващата стъпка или по-следващата, някои от женствените тайни, скрити под материята, ще бъдат разкрити. Това така и не стана, ала роклята остави мъжете изпълнени с надежда. Под гръмките аплодисменти спортистът вдигна дизайнерката на ръце и я изнесе от сцената в обятията си. Изненадата, изписана по лицето на Шарай, бе заменена от задоволство, което говореше, че според нея ненапразно е похарчила парите си.

Щом аплодисментите стихнаха, водещата заговори отново:

— Ето че стигнахме до края на нашата планирана програма, но не и до края на търга за ергени. Действително сме поласкани, че тази вечер сред нас е мъжът, посветил живота си на „Деца на нашите деца“. Винаги, когато войни или природни бедствия застрашат задграничните проекти на фондацията, това е човекът, който отива да разчисти бъркотията и да поднови работата. За беда, не всички правителства оценяват неговите усилия в името на децата из целия свят — бил е преследван, прострелван, бит и хвърлян в затвора. Получил е също така повече награди и медали, отколкото може да носи един човек. По-рано тази вечер той сподели с мен, че предпочита преследването пред аплодисментите. Въпреки това доброволно предлага себе си и загадъчна почивка в Австралия на някоя щедра жена с късмет. Дами и господа, представям ви Деймън Макери Сътър, световноизвестен футурист и директор на задграничните проекти на „Деца на нашите деца“.

Публиката се изправи на крака сред буря от аплодисменти. Манди бе сред първите, които станаха. Сътър може и да я смущаваше, ала тя по-добре от всички в публиката, разбираше какво е направил той за успеха на проектите на фондацията в страни, за съществуването на които повечето хора дори не знаеха. Последните три месеца, прекарани в Бразилия, бяха жестоки. На земята имаше твърде малко места, където пропастта между богатството и бедността бе толкова широка, дълбока и непреодолима.

Сътър премина по сцената със същата гъвкава походка, която му вършеше такава добра работа в джунглите, пустините и планините. Бе изнесъл твърде много речи пред множество богати и влиятелни хора, за да изпитва сценична треска. И все пак, въпреки усилията му да изглежда добронамерен, съзнаваше, че усмивката му режеше като нож. Съзнаваше го, защото водещата му хвърляше притеснени погледи, които хората обикновено пазят за големите животни с хищни зъби, които нехайно са били оставени отвързани.

Всичко е за добра кауза, напомни си той за двайсети път и седна, надявайки се нежеланите аплодисменти да стихнат. Той работеше за фондацията, защото вярваше в нея, а не защото търсеше признание като благодетел.

Изведнъж Сътър забеляза стройна червенокоса жена, която бавно слезе по пътеката и зае централно място на първия ред. Тялото й бе идеално, бижутата — от „Тифани“. Роклята й беше на Шарай, правена по поръчка. Жената бе невероятно егоцентрична и преследваше Сътър с еднаква доза енергия и безсрамие повече от три години.

Червенокосата не бе особено известна с благотворителността си. Сътър не се съмняваше, че тази вечер е дошла с единствената цел да го спечели за няколко седмици усилено преследване. Тъй като името му не бе включено в програмата, имаше само един начин да е разбрала, че ще се изложи на търг за най-щедрата участничка.

Дяволите да я вземат Антеа! Ако тая червенокоса баракуда спечели търга, така наречената ми почивка ще се превърне в истински ад.

Побеснял от яд, Сътър нехайно вдигна ръка и подръпна лявото си ухо. Това бе отдавна уговорен сигнал между него и леля му. Който и да го използваше, молеше за помощ, за да бъде измъкнат от трудна светска ситуация.

— Иди виж какво иска скъпото момче.

Неочакваният шепот на Антеа, току до ухото на Манди, накара младата жена да подскочи. Дори не бе забелязала кога Антеа е слязла по пътеката и е застанала до нея.

— Но… — започна Манди.

— Побързай! — строго я прекъсна Антеа. — Търгът ще започне и тогава ще бъде твърде късно.

Озадачена, Манди излезе на пътеката, ала в същия миг възрастната жена я сграбчи за ръката и я задържа.

— Кажи му, че ако иска последното наддаване да бъде мое, ще трябва да ми позволи да уредя всичко за загадъчната му почивка в Австралия.

Манди погледна объркано началничката си, сетне се подчини на не твърде деликатното побутване и забърза надолу по пътеката към сцената, докато публиката ентусиазирано продължаваше да аплодира Д. М. Сътър. Точно когато хората започнаха да сядат, Манди изкачи стъпалата към сцената и дискретно докосна ръката на водещата.

— Съобщение за Сътър — тихо рече тя. — Спешно.

— Не може ли да почака?

— Знаете как е с коравите мъже — настоя Манди. — Грабваш ги, където ги намериш.

Микрофонът улови думите й и ги разнесе из залата, развеселявайки публиката. На Манди й идваше да потъне в пода, ала дъските бяха прекалено плътно наредени. Не й оставаше друг избор, освен да преглътне реакцията на дръзката си реплика, когато Сътър я повика с показалец.

— Не че е груб — ясно рече Манди, съзнавайки, че микрофонът ще свърши останалото, — просто никой от петте езика, които говори, не е английски.

Силен смях проехтя из залата. Усмивката на Сътър бе доста заплашителна, когато отново я повика с показалец. Манди бе твърде разумна, за да дразни тигъра два пъти. Тя прекоси сцената привидно небрежно, опитвайки да скрие нарастващото си притеснение. Макар горната част на роклята да бе доста скромна, цепката на полата разкриваше дълги, стройни крака и съблазнителни бедра, стегнати в копринени черни чорапи. Гледката отзад спираше дъха. Роклята откриваше гладката кожа на гърба й и обвиваше бедрата с черни бляскави пайети.

Манди бе благодарна, че Сътър няма да зърне задната част на костюма. Макар и седнал, присъствието му бе осезателно и тръпките, които усещаше по гърба си, я предупреждаваха да не приближава. Ала нямаше начин. Трябваше да отиде съвсем близо до него или да рискува разговорът им да бъде чут из цялата зала заради чувствителните микрофони.

— Махнахте ли ми? — прошепна тя и се наведе, докато устните й почти докоснаха ухото на Сътър. Близостта му отново я смути и краката й отмаляха. Тя леко се олюля.

Сътър светкавично я улови през кръста. Пръстите му се сключиха на гърба й, докоснаха голата кожа и на Манди й секна дъхът. Дълбоко изрязаната й рокля изглежда изобщо не смущаваше Сътър. Той я държеше здраво, ала в хватката му нямаше чувственост. Устните му докоснаха косата й точно до ухото. Дъхът му бе топъл, ала думите студени.

— Кажи на леля ми, че ако Сиси ме купи, тя най-сетне ще успее да ме накара да избухна.

Манди нямаше проблеми да разбере, че „тя“ се отнася за Антеа, а не за загадъчната Сиси. Леденият тон на Сътър и стоманената му хватка я убедиха, че моментът да дразни тигъра отдавна е отминал. Имаше само един начин да се измъкне от смущаващото му присъствие — да се опита да дойде на себе си и да му каже това, което той искаше да чуе.

— Мисля, че Антеа вече знае — прошепна Манди. — Тя каза, цитирам: „Кажи му, че ако иска последното наддаване да бъде мое, ще трябва да ми позволи да уредя всичко за загадъчната му почивка в Австралия.“. Край на цитата.

Отговорът на Сътър не се поддаваше на превод, а още по-малко пък бе подходящ за ушите на леля му.

— Това „да“ ли е, или „не“? — привидно спокойно попита Манди.

Сътър рязко отдръпна глава от прекрасно ухаещата й коса. Усмихна се заради публиката, ала Манди бе достатъчно близо, за да види очите му. Потръпна и се зачуди как е възможно мъж с такива топли ръце да има очи като зелен лед.

— Да — просъска той.

Манди кимна, тъй като знаеше, че ще започне да заеква, ако се опита да говори. Обърна се и се отдалечи, като с всяка стъпка усещаше как ледените очи на Сътър пронизват голия й гръб. Изпитвайки съжаление към жената, която щеше да купи почивката на Сътър и смущаващата му, избухлива компания, Манди побърза да слезе от сцената.

— Почивката в Австралия остава ли? — попита водещата, покривайки с ръка микрофона.

— И още как. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Ако имах парите, щях лично да купя билета и да го изстрелям с бутилка шампанско.

Водещата се усмихна, местейки поглед от Сътър към поруменелите страни на Манди.

— Миличка, не знаеше ли? Най-добрите винаги хапят, и то на най-чувствителните места.

Отначало Манди бе шокирана, сетне изпита неволно любопитство. Мисълта за устните на Сътър върху плътта й я накара да пламне от глава до пети.

— Приятен апетит! — промърмори тя и слезе от сцената, изгаряща от смущение.

Жената се засмя и се обърна към публиката:

— Успокойте се, дами, австралийската почивка остава за наддаване. Ала действайте бързо. Следващото телефонно обаждане може да промени нещата и завинаги да изпрати този неуловим мъж извън вашия обсег. Преди да започне наддаването обаче, Сътър ме помоли да ви предупредя — трите седмици ще бъдат прекарани в един от най-малко известните курорти в света, място, където на много малко хора им е позволено да отсядат всяка година. Настаняването няма да е луксозно. Оставете диамантите и дизайнерските дрехи вкъщи. Ще спите в палатка. Ще ви бъде разрешено да вземете толкова багаж, колкото се побира в една раница, включително и дамската ви чанта. Ако всички тези ограничения не са ви обезкуражили, тогава именно вие сте дамата, която ще придружи Д. М. Сътър на загадъчната му почивка в Австралия.

Ако жените в публиката бяха обезсърчени, това не си пролича. Наддаването бе открито от изумителната червенокоса. Сумата, която предложи, също бе изумителна.

— Пет хиляди долара.

Водещата дори не трепна и умело започна да подработва публиката. Следващото наддаване дойде бързо и бързо беше надминато.

— Шест хиляди — извика червенокосата.

— Да не би това случайно да е Сиси? — обърна се Манди към Антеа.

Доволното мъркане на Антеа бе единственият отговор.

— Както разбирам, Сътър не желае да прекара три седмици с нея — отбеляза Манди.

Антеа се разсмя.

— Жената е двукрака баракуда, която не обича нищо друго, освен собственото си отражение в огледалото. Но дори отраженията могат да влязат в употреба.

Манди се поколеба, ала съзнаваше, че трябва да предупреди началничката си как това не е най-добрият начин за събиране на средства.

— Антеа, Сътър е бесен. Не разгорещен. Ледено бесен. Защо се е предложил доброволно, след като изобщо не му харесва да бъде разиграван на търг?

Възрастната жена трепна.

— Не се е предложил доброволно. Аз го принудих.

— Господи! — ахна Манди и недоумяващо се взря в началничката си. — Да не ти е омръзнал живота?

— Стига Сиси да не спечели наддаването, всичко ще бъде наред — отвърна Антеа, ала в гласа и се долавяше по-скоро решителност, отколкото увереност.

— Цената всичко да бъде наред е седем хиляди долара — промърмори Манди — и се качва много бързо. Жените тук явно са заслепени от прожекторите. Всеки може да види, че да отидеш на почивка със Сътър е все едно да поканиш гладен тигър да си хапне от хамбургера ти.

В същия миг Манди си спомни какво бе казала водещата и трепна.

Антеа се засмя и потупа Манди по ръката.

— Не се тревожи. Подозирам, че Сътър е организирал почивка, която ще го държи на разстояние от дамата му, докато в същото време ще й покаже част от света, които малцина са видели. Всъщност подозирам, че той… — Антеа внезапно млъкна. — Това е. Никой няма да надмине осемте хиляди на Сиси — тя стисна ръката на Манди. — Наддай десет.

— Какво?

— Не мога да наддавам за племенника си, нали? Давай!

— Д-десет — рече Манди.

— По-високо!

— Десет хиляди долара!

Настъпи продължително мълчание и публиката се извърна да види новата участничка в търга. Побутната от Антеа. Манди вдигна треперещата си ръка.

— Единайсет — хладно заяви Сиси.

Лакътят на Антеа се заби в ребрата на Манди.

— Единайсет и петстотин — рече Манди.

— Дванайсет.

— Дванайсет и петстотин.

— Тринайсет.

— Петнайсет хиляди долара — извика Манди, без да чака реакцията на Антеа.

Публиката забръмча. Прозвучаха откъслечни аплодисменти.

Манди дори не забеляза. Взираше се в спокойното лице на Сътър и изгарящите зелени очи. Мисълта, че кухата бляскава Сиси ще купи Сътър като скъпа рокля, незнайно защо раздразни Манди. Мъжът може да бе непоносим сред обществото, ала беше изключително интелигентен и неведнъж бе доказал смелостта си. Съмняваше се, че Сиси се интересува от тези качества. Единственото нещо, което червенокосата гореше да узнае, бе дали издръжливостта на Сътър се простира и в други области, а не само за да си проправя път в джунглата седмици наред.

И тогава Манди чу ехото на последното си наддаване да отеква сред публиката. Тя смаяно се обърна към Антеа. По-възрастната жена се усмихна и в безмълвно насърчение стисна ръката й.

Сиси се поколеба за момент, погледна към Манди и дребничката жена, застанала до нея, сетне се извърна отново към водещата.

— Петнайсет хиляди долара — обяви водещата. — Чувам ли петнайсет и петстотин? Петнайсет и петстотин?

Сиси седна на мястото си.

— Продаден за петнайсет хиляди долара на Саманта Блайт!

Аплодисменти огласиха залата.

— Е, хайде — рече Антеа и побутна Манди. — Качи се там и си вземи наградата.

Големите светлокафяви очи се втренчиха в Антеа.

— Какво?

— Сътър — рече Антеа. — Трябва да слезеш от сцената с него.

— Но аз не…

— Разбира се, че го направи — прекъсна я Антеа. — Всички те чуха. Сега се качи горе, преди да си го засрамила.

— Засрамен? Сътър?

Мисълта бе толкова нелепа и в същото време толкова примамлива, че Манди се разсмя на глас. Все още се усмихваше широко, когато се качи на сцената, следвана неотлъчно от прожектора, дългите й крака проблясваха, стегнати в черната коприна. Обвита в бляскав облак от черна тъкан, младата жена спря на няколко метра от Сътър.

И го повика с показалец.