Елизабет Лоуъл
Магията на тропика (10)

Десета глава

Дълго време Манди не съзнаваше нищо, освен сладостната отмала, обхванала тялото й след изживяното удоволствие, което бе тъй силно, че тя все още тръпнеше. Постепенно реалността изплува около нея. Беше съвсем гола, Сътър също и телата им все още бяха слети под сребристата водна повърхност на морето… морето, което нежно галеше голите й бедра. Манди смътно си даде сметка, че бавно покачващата се вода би трябвало да я тревожи, ала в момента се чувстваше така прекрасно, че не бе в състояние да изпита страх. Тя въздъхна и затвори очи.

Сътър усети лекото помръдване на тялото на Манди и предположи, че все по-дълбоката вода може би я притеснява. За момент той я притисна в прегръдките си, задържа я на място. Не му се искаше този интимен миг да свърши. Беше твърде нов, твърде неочакван. Чувстваше се обновен, прероден, всичко беше толкова на място, с изключение на прилива, който с всеки миг се покачваше. Колкото и топло да им се струваше морето в горещината на взаимната им страст, Сътър съзнаваше, че водата бавно, но сигурно изсмуква топлината от телата им. Той нежно плъзна ръка по гърба на Манди и я целуна по главата, притисната към гърдите му.

— Събуди се, златооко момиче.

Манди прошепна нещо, вдигна глава и целуна Сътър по устните. Той се усмихна и откликна на целувката. Някъде в далечината се дочу смях, затвори се врата и някой се провикна в кадифената тъмнина. След миг прозвуча отговор.

— Време е за ставане, прекрасно мързеливо момиче — прошепна Сътър и погали Манди.

— След теб — отвърна тя и го целуна по врата.

— Няма да стане, скъпа — засмя се тихо Сътър. — Ти си отгоре. Трябва първа да станеш.

— О, наистина. Сътър?

— Ммм?

— Случайно да виждаш банския ми някъде?

Последваха тихи плясъци. След малко ръката на Сътър се показа над водата. В пръстите му висеше парче плат, от което се стичаха тънки струйки.

— Това ли ти липсва?

Манди погледна, взря се по-внимателно и отвърна:

— Всъщност мисля, че това по-скоро ти липсва на теб.

Сътър погледна плата на лунната светлина.

— Май си права. Чакай малко — той бръкна отново във водата и след минута победоносно измъкна няколко парчета плат. — Намерих го.

Манди неохотно понечи да се отдръпне от Сътър. Едва бе помръднала, когато усети, че той я обгърна и притисна към себе си, като в същото време се надигна и седна. Завърза горнището на врата й, сетне дръпна малките триъгълници върху зърната й. Изкушението бе твърде голямо, за да го пренебрегне напълно. Той леко дръпна плата настрана и я целуна бавно, вкуси солта по кожата й. Най-сетне неохотно върна плата на място.

— Тия неща трябва да се забранят със закон — прошепна дрезгаво, загледан в твърдите стегнати зърна, притиснати към плата, сетне завърза банския на гърба й.

— Много бебета ще останат разочаровани.

— Какво? — Сътър тихо се разсмя, осъзнал думите й. — Нямах предвид тия — прошепна той и леко захапа зърната й. — Двете парчета плат. Изпълват мъжа с желание да прокара език по края, а сетне да го плъзне отдолу и да опита лакомствата.

Манди се засмя, ала не успя да прикрие тръпката при мисълта за езика на Сътър, галещ зърната й. Мъжът усети отклика на тялото й и остана шокиран от завладялото го отново желание. Току-що я бе имал, все още бе вътре в нея, не биваше да я желае така страстно; ала си даваше сметка, че би могъл да се отдръпне от тялото й само за да я отведе в палатката, където отново да потъне дълбоко в нея.

— Ти си магьосница — промълви и затвори очи при неволната реакция на тялото си. Хвана Манди за кръста и я повдигна така бавно, както бе проникнал в нея, сетне я плъзна обратно и отново я повдигна. — Ако поседиш още само миг в скута ми, ще… О, любов моя, помогни ми — изстена той. — Усещането е толкова приятно.

Единствено гласовете, приближаващи към плажа, накараха Манди да помръдне и да се откъсне напълно от Сътър. И дори тогава едва потисна тихия си вик при допира на възбудената плът. Слепешком взе банския от ръцете му и го пристегна на бедрата си. Пръстите й трепереха, така че докато приключи, Сътър вече бе нахлузил своя бански и стоеше до нея.

Все още на колене Манди вдигна очи и забеляза, че Сътър не откъсва поглед от банския й. В миг отгатна желанието му да плъзне език под плата и да намери откликващата плът отдолу. Мисълта за подобна интимност накара тялото й да пламне.

— Деймън — промълви дрезгаво.

— Не произнасяй така името ми — прошепна той.

— Как?

— Сякаш четеш мислите ми… и си очарована.

— Но… наистина съм очарована.

— Господи — изстена мъжът. — Голям късмет ще е да те върна в палатката!

Манди вдигна поглед към силното тяло на Сътър, посребрено от лунната светлина и водата, очакването я накара да потръпне.

— По-добре да не срещнем никого по пътя — промълви.

Сътър, проследи погледа й към банския си. Преди да успее да направи каквото и да било, Манди нежно прибра възбудената плът под плата. Когато реши, че е доволна от резултата, нежно го погали.

— Готово — промърмори.

Разкъсван между смеха и дивото желание, Сътър изправи Манди на крака.

— Имаш нужда от студен душ — подхвърли и нежно я ухапа по шията.

— Така ли се нарича вече? — попита тя и смело се притисна към него. — Мислех, че се казва…

Сътър я целуна страстно и заглуши думите й. Най-сетне вдигна глава.

— Сочни устни имаш, момиче.

Усмивката й угасна.

— Това не е ли… не е ли хубаво?

За миг Сътър си помисли, че все още го дразни. Сетне забеляза колко е напрегната и си даде сметка, че е несигурна в отговора му. Обхвана лицето й с длани и нежно я целуна.

— Обичам сочните ти устни — рече и нежно ги ухапа. — Обичам да усещам ръцете ти по тялото си и обичам усмивката ти, когато разбираш какво ме караш да изпитвам. Ти си най-сладката, най-сочната, най-сексапилната жена, която някога съм имал привилегията да докосвам. А точно това искам да направя сега. Да те докосвам. Цялата. Навсякъде. Чувствам се като момче с първата си жена. Всичко, което правя с теб е ново и искам да направя всичко едновременно и искам да го направя бавно, идеално, защото се боя, че никога няма да бъде пак толкова прекрасно.

Сълзи проблеснаха в очите на Манди. Тя се усмихна и се притисна към Сътър.

— Да — прошепна. — И за мен е така.

Двамата останаха прегърнати за миг, наслаждавайки се на близостта си. Сетне Сътър хвана Манди за ръка и двамата излязоха от топлата лагуна. След няколко крачки, младата жена забележимо изостана. Той се извърна въпросително и забеляза, че е боса. Вдигна я на ръце.

— Трябваше да ми кажеш — прошепна в косата й.

— До палатката не е толкова далеч — отвърна Манди.

— Никога не си се порязвала на корал, нали?

Манди поклати глава.

— Сега като се сетих, май е по-добре да те проверя цялата. Може да си одраскала в Рибешкото езеро.

Тялото на Манди се стегна при мисълта колко безпомощна беше, когато я хвърлиха в морето, от което се страхуваше толкова много.

— Не ти благодарих, задето ме измъкна — промълви тя. — Благодаря ти, Сътър, задето отново ме спаси.

— И без мен щеше да се изправиш — отвърна мъжът и я целуна по челото.

Манди обви ръце около врата му, ала не каза нищо. Искаше й се да вярва, че щеше да се изправи и да се спаси от удавяне в плитката вода, ала не бе сигурна. Когато бе усетила океанът да залива лицето й, бе изпаднала в паника, която не бе изпитала дори по време на ужасния полет до острова.

Печелиш нещо, губиш нещо, каза си тя.

Мисълта никак не я ободри. Сътър бе прав, омръзнал й бе затворът на нейните страхове.

— Дървета. Скрий лицето си — предупреди мъжът.

Манди притисна лице към шията му и усети как мускулите му се стягат, когато се извърна настрана, за да избегне клоните на грациозния дъб в горичката, която заобикаляше палатката им. Платнището докосна гърба й, когато Сътър се наведе, за да влезе в палатката и внимателно остави Манди да стъпи, преди да я освободи от прегръдките си. Вътре бе много по-тъмно, отколкото на плажа.

Изведнъж проблесна светлина и разкри Сътър, наведен над електрическия фенер. Той го покри отново с плат, приглушавайки светлината. Сложи го в ъгъла, изтръска плажната си кърпа, постла я на леглото и се обърна към Манди:

— Легни, скъпа. Искам да видя ходилата ти.

— Ходилата ли? — скептично попита тя.

Сътър се усмихна.

— Разбира се. Какво друго?

Манди се изчерви, изпитала внезапен свян. Едно бе да се люби със Сътър в окъпаната от лунна светлина лагуна, съвсем друго бе да го види на ясната светлина в палатката. Мисълта за смелостта й в лагуната сега я караше да се чувства неловко. С радост се отпусна на матрака и извърна лице от светлината.

Сътър забеляза притеснението й, ала не каза нищо. Щом тя се настани, мъжът вдигна дясното й ходило, махна парченцата счупени миди и корали, докосна чувствителната кожа и обяви, че е здраво. Манди усети дългите му пръсти да повдигат другото ходило.

— Боли ли? — попита той.

— Не.

Сътър продължи проучването си. Любопитството на Манди надделя над неловкостта. Тя се повдигна на лакти и се вгледа в Сътър. Той нежно почисти другото й ходило. Стори й се, че забелязва усмивка на устните му, докато пръстите му нежно потъркаха кожата, за да отстранят и най-малките мидени парченца.

— Сътър?

— Ммм?

— Мислех, че трябва да се притеснявам само от порязване на жив корал.

Сътър кимна разсеяно, напълно погълнат от заниманието си.

Тя не обърна внимание на отговора му. Бе запленена от начина, по който я докосваше, сякаш бе изтъкана от кристал и сънища. На приглушената светлина наситенозелените му очи изглеждаха почти черни. Косата му бе като разтопено злато, което отразяваше светлината при всяко негово движение. Изпъкналите скули и мъжествената брадичка бяха в хармония с широките мускулести рамене.

— Сътър?

Гласът й бе дрезгав и тих като дихание, докато го наблюдаваше със златистите си очи.

— Ммм?

— На плажа нямаше живи корали, нито пък под нивото на прилива.

— Вероятно — съгласи се той.

Дъхът й секна, когато той целуна най-чувствителното място на ходилото й. Пръстите й неволно се свиха. Сътър се усмихна и докосна с език нежната кожа под извивката.

— Сътър?

— Ммм — отвърна той и нежно захапа чувствителната кожа. — Започвам да разбирам фетишизма на тема ходила — ръката му обхвана нежно глезена й. — Разбира се, фетишистите на тема глезени също не са чак толкова луди — той я захапа по петата и я накара да се задъха от неочакваното усещане, плъзнало нагоре по крака й. Сътър целуна малките следи от зъбите, погали я с език и пръстите му се плъзнаха още по-нагоре по крака й. — А чувала ли си за фетишисти на тема прасец? — попита.

— Не — отвърна Манди и въздъхна от удоволствие, — но нека това не те спира.

Той се усмихна и се наведе, потърка буза в прасеца й. Младата жена неволно затвори очи при допира на наболата му брада до нежната й кожа. Когато върхът на езика му намери и погали чувствителния нерв, тя рязко си пое дъх.

— Коленете… — започна Сътър с дрезгав глас.

— Там имам гъдел! — ахна Манди.

— Много са чувствителни — поправи я Сътър и я погали, без да я гъделичка. — Особено тук — добави.

До този момент Манди не бе подозирала, че в сгъвката на коляното й има толкова много нервни окончания, свързани с тъй интересни места по тялото й.

— Обаче не съм чувал и за такива фетишисти — продължи Сътър. — А ти?

Манди понечи да отвърне, ала усети знойната топлина от езика на Сътър в трапчинката зад другото си коляно и не успя да изрече и дума.

— Вероятно никой мъж не е толкова увлечен по коленете — продължи Сътър и нежно погали плътта, която току-що бе целунал, — защото като стигне дотам, вече е толкова близо до една по-изкусителна територия, че пренебрегва коленете и преминава нагоре към…

В следващия момент зъбите на Сътър се сключиха не толкова нежно и той засмука леко нежната плът; ала викът, отронил се от устните й, бе от удоволствие, а не от болка. Мъжът извърна глава и дари със същата ласка другото бедро, усмихна се, усетил как кожата й пламва.

— Да — промърмори. — Лесно е да се разбере защо един мъж става фетишист на тема бедра. Особено с теб. Имаш такива прекрасни крака, скъпа. Но те са само началото…

Манди с копнеж зачака следващата ласка, ала тя не последва. Когато усети само топлия въздух върху кожата си, тя бавно отвори очи. Сътър я наблюдаваше с усмивка.

— Сътър? — прошепна тя.

— Прочети мислите ми, златооко момиче — рече дрезгаво и се наведе към нея.

Езикът му се плъзна под едната връзка на бедрото й, по края на мокрия плат. В същото време ръцете му галеха кожата, задържаха я пленница, сякаш той се боеше, че стеснителността й ще се завърне.

С всяка следващо ухапване, Сътър ставаше все по-нетърпелив. Дългите пръсти разхлабиха двете панделки на бедрата й и бавно отстраниха мокрия плат, който бе единствената преграда за горещия му дъх. Първото докосване на езика му, я накара да извика и в следващия момент гърбът й се изви в дъга. Топлината се разля по тялото й, направи я напълно безпомощна.

— Деймън.

Зъбите му я задържаха пленница, той даряваше любов, каквато никога досега не бе дарявал, а тя никога не си бе представяла. Тялото й тръпнеше неудържимо, насладата бе толкова силна, че тя би крещяла неистово, ако мъжката му чувственост не й бе отнела дори способността да диша. След миг я разтърси екстаз, заляха я вълни на удоволствие с всяка следваща гореща, поглъщаща ласка, докато имаше чувството, че не може да понесе нищо повече.

С всяка ласка дишането и ударите на сърцето й се учестяваха, придаваха на кожата й вкуса на страст. Пръстите му се впиха в бедрата й, задържаха я в плен. Тя притисна главата му към себе си, тялото й тръпнеше в любовната хватка.

Мисълта да проникне в нея го накара да изстене. Бе пламнал от възбуда, нуждата го разкъсваше, ала все още не искаше да обладае. Всепоглъщащата чувственост, която бе открил у нея и у себе си, бе твърде нова, твърде изгаряща, твърде първична, за да я доведе докрай. За него нямаше жена като Манди и никога нямаше да има. Каквото и да стореше или усетеше сега, можеше никога повече да не се повтори.

Манди изстена, отдадена напълно на ласките на мъжа. Извика името му, когато вълните на насладата отново се разляха по тялото й една след друга в отговор на първичната мъжествена чувственост на любовника, който я приближаваше до страстно открие, което не бе сигурна, че ще преживее.

— Спри — прошепна дрезгаво. — Толкова е прекрасно, не издържам повече!

— Дори това ли? — промърмори Сътър и погали кадифената сърцевина на страстта й.

Тялото й се разтърси конвулсивно и сложи край задръжките му. Той коленичи и проникна в нея, усети как го поглъща и потъна още по-дълбоко. Остана напълно неподвижен, всеки мускул на тялото му бе стегнат, докато поглъщаше необузданите й тръпки, чуваше виковете на екстаз, изпиваше усещането за удоволствие в себе си, изгаряше в сатенения огън.

А сетне, когато виковете й заглъхнаха напълно, той помръдна в нея.

Манди замаяно отвори очи. Всяко движение на мъжа, който я изпълваше така идеално, така цялостно, разливаше ново усещане за екстаз по доведеното й до крайна чувствителност тяло. Тялото му настъпваше и се отдръпваше в древния и все тъй нов ритъм. Загледана в него, тя изстена и го последва във всяко премерено проникване, всяко бавно отдръпване, всяко движение, което разкриваше, че удоволствието няма начало и край, че съществува отвъд пространството и времето. Намираше се в центъра на екстаз, който я изпълваше до дъно и от реалността не съществуваше нищо, освен мъжът, чието тяло се бе превърнало в част от нея.

— Деймън? — уплашено прошепна тя.

— Люби ме, Манди — отвърна той и впи устните в нейните. — Люби ме.

Манди усети вкуса на море, повдигна бедра да поеме мъжа още по-дълбоко, да го задържи яростно в себе си, да го погълне целия. Той потъваше все по-навътре, все по-неудържимо, сладостното насилие я изпълваше с наслада, докато накрая извика името му. Изведнъж тялото й застина, потопено в неописуемо удоволствие. Тръпките й заличаваха света около Сътър. Той съзнаваше единствено горещите пулсации, които го поглъщаха изцяло, докато вече не можеше да се владее, вкуси своите и нейните сълзи, докато светкавиците разтърсиха отново слетите им тела, насладата бе толкова силна, че нямаше друг избор, освен да й се отдаде изцяло, както и на жената, която бе станала част от него в безкрайния полет към пълната забрава.