Елизабет Лоуъл
Магията на тропика (12)

Дванайсета глава

— Добър ден, миличка. Изсуши се, докато ти донеса бира — каза Рей и хвърли една кърпа на Манди.

— Благодаря.

Манди хвана хавлиената кърпа с една ръка и подсуши дъждовните капки от лицето си. Малкият бар бе претъпкан с водолази, които неспособни да се гмуркат, се бяха посветили на второто си любимо занимание — говореха за гмуркане. Щом вдигна поглед, след като бе подсушила косата си. Томи дръпна празния стол на Рей и го приближи до масата си.

— Заповядай, миличка — рече.

— Ами Рей?

— Кой Рей?

След кратко колебание Манди се усмихна и взе стола. Беше твърде изтощена от часовете, прекарани в Рибешкото езеро, за да отхвърли възможността да седне на нещо сухо. Рей не възрази за стола. Грабна едно столче иззад бара, взе една бира, толкова студена, че кутийката бе покрита с капчици и се настани до Манди.

— Гълтай — подаде й бирата.

Тя въздъхна и отпи от съживителната течност, сетне притисна студената кутийка към челото и бузите си. Водолазната маска, която висеше на китката й, се удари в масата, когато отпи отново. Рей я взе и я остави на бара.

— Продължавай, Томи — каза Рей и отвори своята бира, — разкажи ни за оная риба чук, голяма колкото фургон, дето те преследва миналото лято.

Томи довърши историята за акулата, прекъсната при влизането на Манди. Младата жена изслуша разказа с интерес, усмихваше се с леко недоверие и отпиваше от невероятно освежителната бира. Съдържанието на кутийката свърши неочаквано бързо. Рей протегна ръка, момичето на бара се наведе през плота и сложи в дланта му нова кутийка. Той я отвори и замени празната кутийка в ръката на Манди. Тя го изгледа стреснато, в отговор получи чаровна усмивка и реши, че още една вкусна австралийска бира няма да й навреди.

Отпивайки си пенливата течност, Манди изслуша всички водолази поред, които разказваха за най-големите морски обитатели, с които се бяха срещали. За един това беше скат, голям колкото бара. За друг бе петметрова акула. Когато дойде ред на Манди, втората бира вече бавно циркулираше в кръвта й, а в ръката й имаше трета. Тя заговори, без да се замисли, обзета от желанието да сподели едно невероятно преживяване с хората, които биха го оценили най-добре — също водолази.

— Веднъж със сиви китове в лагуната Скамън покрай западното крайбрежие на Баха Калифорния — започна тихо Манди, спомняйки си вълшебното преживяване. — Видимостта бе деветдесет метра. Китовете бяха като тъмно петно в морето, синьо върху синьо, огромни сенки, движещи се с масивна грация, която те караше да се замислиш за Бога.

— Сиви китове? Това са онези, които всяка година мигрират от Аляска до Мексико и обратно, нали? — попита Томи.

Манди кимна.

— Разкажи ни, миличка — обади се Рей и останалите водолази също я насърчиха. — Никой от нас не е доближавал кит.

Тя отпи отново от бирата си, сетне продължи да разказва, окуражена от ентусиазма на мъжете и поотпусната от двете бири, които бе изпила.

— Една женска бе особено любопитна — рече Манди. — Открои се изневиделица и приближи към мен, ставаше все по-голяма и по-голяма, плуваше право към мен и имах чувството, че опашката й никога няма да се появи. Беше толкова голяма, че не можех да я видя цялата в тъмната вода. Сигурно беше повече десет метра дълга, което означава, че поне трийсет и пет тона любопитство, интелигентност и сила спряха на по-малко от трийсет сантиметра от мен. Аз висях като муха върху синя стена, сърцето ми блъскаше като чук в гърдите. От възторг, а не от страх. Сивите китове са толкова кротки, колкото и огромни — Манди притисна студената кутийка към бузата си и продължи: — Погледна ме с едното си черно око, сетне завъртя цялото си тяло и обърна другото си око към мен. Всеки път, когато помръднеше, мен ме помиташе вълна, образувана от движението на тялото й. Бях толкова близо, че виждах и най-малките детайли от ракообразните, полепени по кожата й. Бавно протегнах ръка да видя какво ще направи — Манди се засмя на спомена. — Тя се извърна и ми подаде носа си да го потъркам!

— Хайде бе! — засмя се Рей и поклати глава.

— Така беше — усмихна се Манди и отпи от бирата. — По-късно разбрах, че тя е от китовете, които следвали учените и туристите навсякъде из лагуната. Излизала на повърхността близо до лодките и позволявала на хората да я докосват и дори да я търкат с меки четки. Предполагам, че ракообразните са причинявали сърбеж по кожата й и тя е открила доста бързо, че дребните и безполезни хора, които изпълват лагуната, са чудесни камериерки.

Избухна смях, последван от множество въпроси за гмуркането по западното крайбрежие из Северната полусфера, място толкова непознато и екзотично за австралийците, колкото беше и Големия бариерен риф за Манди.

— Знам, че се гордеете с вкуса на вашите морски деликатеси — рече Манди, — но опитвали ли сте някога пресен калифорнийски морски охлюв? Все едно хапвате най-вкусния рак, кръстосан с омар от Мейн. И като всичко вкусно, не е лесно да се доберете до охлюва. Трябва да се гмурнете дълбоко, там, където водата е черна и студът прониква през водолазния костюм много преди въздухът ти да е свършил и трябва да носите лост, за да откъртите животните от скалите. Струва си обаче. Ако не ми вярвате, питайте морската видра.

— Виждала ли си ги? — възхитено попита Томи. — Бих дал дясната си ръка, за да се гмуркам с видри.

— Ще приема облога — рече Манди. — Толкова палави са, колкото изглеждат, и могат да надплуват сребристата сьомга с равен старт. Видрите обичат да играят, да ловуват, да ядат и са едни от най-нежните майки, които съм виждала в животинския свят.

Мъжете се наведоха по-близо до Манди и я насърчиха да продължи.

— Когато бебетата не са достатъчно големи, за да ловуват самостоятелно — обясни младата жена, — майките ги водят до водна повърхност с кафяви водорасли, увиват ги грижливо и сетне се гмуркат дълбоко в търсене на вечеря, убедени, че малките им ще бъдат в безопасност — Манди замълча за миг, за да си припомни, сетне добави тихо. — Месеците, които прекарах в гмуркане с видрите, бяха необикновени. Видрите са толкова жизнени. Понякога, в сънищата си, се връщам обратно при видрите, играя на криеница в горите от кафяви водорасли, високи колкото осем етажна сграда.

Рей и Томи се спогледаха, като всеки безмълвно подтикваше другия да зададе въпроса, който ги измъчваше. Ала проговориха не австралийците, а Сътър.

— Защо се отказа от гмуркането?

Реалността на настоящето се стовари върху Манди. Руменината и смеха изчезнаха за миг от лицето й. Тя бавно остави бирената кутийка на масата и бутна стола си назад. Без да погледне никого, се завъртя и тръгна към вратата.

— Манди — промълви Сътър, когато мина покрай него. Гласът му бе твърд, настоятелен, както и ръката върху рамото й. Манди отвори вратата, без да го погледне и се загледа в сребристия дъждовен воал.

— Стана злополука — безизразно рече накрая. — Загинаха хора.

Сътър почака, ала тя не каза нищо повече. Затова зададе нов въпрос, чийто отговор подозираше, че знае.

— Съпругът ти беше ли сред тях?

— Да. Аз също, Сътър. Аз също загинах.

Манди се освободи от хватката му и пристъпи навън в дъжда, като затвори вратата след себе си. Бързо пое към палатката, ала докато сушеше косата си, осъзна, че не може да стои в затвореното от платнището пространство. Отново се втурна навън в дъжда, все още с хавлиената кърпа в ръка.

Тръгна към малката самолетна писта. Прекоси я и навлезе в дъбовата горичка, мина покрай малкия фар, преди да се отправи към плажа, където огромните вълни се разбиваха в коралите, бели като морска пяна, откъсната от вълните. Застанала под окъпаните от дъжда дървета, тя се загледа в океана, замислена за невероятния морски пейзаж, който бе толкова близо и в същото време така недостъпно далеч. Отчаяно й се прииска да бе дошла на Големия бариерен риф, преди да започне да се страхува от морето, ала не го бе сторила и сега бе твърде късно да направи каквото и да било, освен да стисне зъби, изпълнена с ненавист към страхливката, в която се бе превърнала.

— За какво мислиш?

Гласът на Сътър не бе неочакван за Манди. Сигурна бе, че той ще я последва. Именно това убеждение я бе накарало да излезе от палатката.

— За това каква страхливка съм — безизразно отвърна тя.

— Слушай! — ядно рече Сътър, като прекъсна Манди и я завъртя към себе си толкова бързо, че тя изпусна кърпата. — Знам какво е страхливка. Страхливка е жена като майка ми, която не можеше да живее в условия, различни от идеалните, затова вземаше валиум, докато накрая изпи такава доза, че умря, оставяйки огорчен и объркан син. Страхливка е жена като бившата ми съпруга, която не можеше да се изправи срещу празнотата в себе си, затова запълваше всеки миг с партита и подмазвачи — Сътър нежно плъзна длани по ръцете на Манди. — Ти не си страхливка, Манди. Сигурен съм в това, както съм сигурен, че си жива. Наблюдавах те днес следобед. Ти се бореше, а не бягаше. Опитваше се, а не отричаше, че има проблем. Отново и отново се бореше да потопиш лице в лагуната и…

— Загубих битката — просъска Манди. — Отново и отново, защото съм страхливка.

— Не! Ти победи. Манди! Видях те! Разкъсвах се отвътре, докато гледах, но видях всичко. Това беше победа, а не поражение, Манди. Победа!

— Три пъти за толкова много часове, може би общо за пет секунди — горчиво рече Манди. — Това не е победа, това е пълен провал!

— Но…

— Никакво „но“ — прекъсна го Манди, очите й горяха. — Три четвърти от света е вода, а аз съм откъсната от нея, заради собствения си страх! За теб гмуркането е хоби. За мен беше всичко. Всичко, което съм искала от дете; всичко, за което съм учила и работила; кариера, която обичах. Всичко това е загубено, защото съм страхливка.

— Манди — безпомощно прошепна Сътър и погали бузите й, по които се стичаха сълзи и дъждовни капки. — Какво се случи, златооко момиче?

Манди внезапно потръпна, ала не успя да спре думите, които се изляха като поток, миналото я понесе като тъмен водовъртеж, потопи я, ала силните ръце на Сътър я задържаха на повърхността.

— Андрю беше океанограф — започна Манди. — Отначало бях негова студентка, а после негова съпруга. Бракът изобщо не бе това, на което се бях надявала, но какво ли в живота отговаря на очакванията ни? Бях девствена. Андрю бе свикнал с опитни жени, които бързо задоволяваха страстта си — Манди горчиво се изсмя. — В леглото никак не си подхождахме. Можехме да компенсираме професионално, тъй като и двамата бяхме много способни океанографи. Андрю обаче искаше деца, а не сътрудник в научната си работа, и искаше децата по същия начин, по който искаше и секса — мигновено. Бе навършил четирийсет и аз бях втората му съпруга. Нямаше деца от първия брах. Каза ми, че не иска да остарее и умре, без да е оставил нещо от себе си, което да продължи да живее — Манди бавно поклати глава. — Веднага щом приключих изследването си върху морската видра, престанах да взимам хапчета. Отне ми много време да забременея. Твърде много. Андрю ставаше все по-раздразнителен и избухлив. Когато най-сетне забременях, бях във възторг. В този ден имахме годишнина от сватбата, а Андрю ставаше на четирийсет и три. Взех ферибота до Каталина, където Андрю бе на лагер и се гмуркаше. Не ме очакваше толкова рано. Щях да го изненадам — Манди усети как ръцете на Сътър се стягат върху раменете й и се усмихна горчиво. — Да, позна. Правеше секс с някаква водолазка, когато влязох в палатката. Щом приключи с обясненията как вината била изцяло моя, защото съм била такова дърво в леглото, се отправихме към летището. Споменах ли, че беше пилот и имаше малък самолет?

— Не — тихо отвърна Сътър.

— Е, така беше. Никога не съм обичала да летя. Понасях пътуването със самолет само защото това бе най-експедитивният начин да стигнеш от точка А в точка Б, а точно това исках онази нощ. Експедитивност. Излетяхме. Беше тъмно. Имах чувството, че винаги е било тъмно. Някъде над океана се случи нещо. Инфаркт. Инсулт. Никой не знае, защото тялото му така и не бе открито.

Зениците на Сътър внезапно се разшириха.

— Манди? — прошепна той.

— О, да — потрепери младата жена, — бях с него. През цялото време. Самолетът падна и заплува, ала не достатъчно дълго. Дърпах Андрю и ритах прозореца, ала той бе прекалено едър, а океанът твърде студен и ни поглъщаше, а ние потъвахме все по-надолу и по-надолу, дробовете ме боляха и горяха, вдишах ледена вода и… потънах — завърши с пресеклив глас.

Сътър притисна Манди в обятията си, опитвайки да убеди себе си и нея, че е жива. Мисълта какво бе преживяла бе невероятно болезнена. А съзнанието, че я бе накарал да преживее отново същия ужас по време на полета до острова, го изпълни с разяждащи угризения.

И в този миг си спомни несвързаните й думи, след като бе извадил от плитките води на Рибешкото езеро: „Бебето, бебето.“

— О, Господи, Манди — промълви Сътър. — Не…

Ала тя все още говореше, все още му разказваше събития, които бяха твърде болезнени за нея. И все пак се бяха случили. Трябваше да бъдат понесени.

— Събудих се на разсъмване на дъното на малка лодка, която подскачаше в океана. Бях мъртва, ала все още болеше. Все още боли! Беше адът. Сигурна бях — тя пое дълбоко въздух. Рибарят някак ме отведе до болницата, преди студът да довърши това, което океанът бе започнал. Но… — гласът й изневери, ала тя продължи да говори: — Беше твърде късно за бебето. Можех да преживея това, че съм предала Андрю, но не и детето си. Детето, което щях да науча да се гмурка, да се смее, да обича… детето ми умря, преди да бе имало шанса да живее. Аз също трябваше да умра — тя потрепери. — Понякога… понякога си мисля, че съм мъртва.

Сътър отново промълви името й, притисна я още по-плътно, вкопчен яростно в нея, сякаш се боеше, че морето ще отнесе жената, избегнала смъртта преди две години.

— Ти си жива — настойчиво прошепна Сътър. — Чуваш ли ме, Манди? Ти си жива, по-жива от всяка жена, която някога съм познавал!

— Наистина ли? — прошепна тя и се отдръпна, за да го погледне в очите.

— Да.

— Снощи се чувствах жива. Жива, както никога досега. Ала на сутринта… ти се отдръпна.

Сътър затвори очи, доловил болката в гласа й.

— Ти не си от жените за случайни връзки. Искаш много повече. И със сигурност заслужаваш повече, знам го също както знам, че не съм мъжът, който може да ти го даде. Аз се уча от грешките си, Манди. А за мен бракът беше грешка. Ала те желаех толкова силно, че престанах да разсъждавам!

— Преди две години щеше да си прав за мен и случайните връзки — отвърна Манди, — но не и сега, Сътър. Не и сега. Също като теб аз също се уча. Сега искам това, което имах снощи. Искам да съм жива, да те усещам в себе си, да бъда толкова близо до теб, че да се слея с теб. Само това искам. Не очаквам хубави думи и безсмъртни обещания, нищо друго, освен теб. Искам те в мен, Сътър — прошепна Манди и плъзна ръце по голите му гърди — Моля те.

— Манди — изстена Сътър, завладян от дивото желание, което раздираше плътта му. — Не.

Ала тя не слушаше нищо, освен бурния прибой, дъжда и собствената си кръв, откликваща на бесните удари на сърцето на мъжа, които усещаше под дланта си.

— Не се тревожи, Сътър — продължи тя, водена от желанието си да го накара да разбере. — Не очаквам от теб да промениш разписанието на гмуркането си или каквото и да било от почивката. Просто искам малко от времето ти, в което не се гмуркаш, това е всичко. Когато се върнем у дома, не очаквам да бъда твоя любовница. Не очаквам нищо. Всичко приключва, щом напуснем острова. Никакви скандали, сълзи или обвинения. Просто лятна афера между зрели хора — Манди пое въздух и се взря в очите на Сътър и дъжда, който обливаше тялото му. Искаше да е като дъжда, да го облее с топлина. Повдигна се на пръсти, целуна го, вкуси устните му и прошепна: — Научи ме какво искаш, как да ти доставям удоволствие, как да те накарам да се почувстваш, сякаш потъваш в лавата на живота — тя плъзна ръце по стройното му тяло, свали банския му костюм с един замах и погали възбудената плът, която копнееше да почувства в тялото си. — Зная, че не съм опитна любовница, но ще направя…

Сътър впи устни в нейните и заглуши думите й, притисна я в обятията си, докато сребристият дъжд обливаше пламналата им кожа. Жадно изпиваше устните й, а пръстите му се плъзнаха по корема под мокрия й бански, в горещата възбудена плът. Другата му ръка се спусна по гърба й, с едно движение разкъса връзките и захвърли банския настрана. Мъжът я повдигна и потъна докрай, дълбоко в очакващата го дива топлина.

Манди обви ръце около врата му и притисна тръпнещото си тяло към неговото. Реалността изчезна, остана само мъжът и екстазът, който я разтърсваше. Погълнат от нежната плът, останал без дъх от възбуда, той на свой ред достигна върха и тихо извика.

Двамата дълго останаха притиснати, без да забелязват дъжда, вълните, нищо друго, освен сладостната отмала, обхванала телата им след екстаза. Дишането им бавно се нормализира. Още по-бавно Сътър повдигна Манди и я отдели от себе си, докато стъпи на земята. След топлината на тялото й, въздухът охлади все още възбудената му плът.

— Добре ли си? — попита той и я прегърна. Тя безмълвно кимна. — Не ти ли причиних болка? — настоя мъжът.

— Какво? — озадачено го изгледа Манди.

— Бях много… възбуден.

Тя се усмихна.

— Да. Обичам това, Сътър. Много.

Плъзна ръка по все още възбудената му плът. Мъжът обхвана пръстите й и насочи ласката. Манди усвояваше бързо. Той знаеше, че трябва да я спре, да я отведе в палатката, където нямаше риск някой да се натъкне на тях. Ала плажът бе съвсем пуст и дърветата отчасти ги закриваха, а дъждът се изливаше като чувствени сребристи воали. Реши, че следващия път ще я люби бавно и дълго под платнището. Ала не и сега. Сега искаше да легне на открито с нея, да изпие топлия дъжд от тялото й, да я люби диво и необуздано като бурята, която вилнееше над острова.

Манди затвори очи и вкуси дъжда от устните на Сътър.

— Нека аз — промълви дрезгаво мъжът.

— Какво?

Сътър вкуси на свой ред устните й. Плъзна ръка по шията й и бавно хвана зърната й между пръстите си. Погали ги, леко ги подръпна. Дъхът й секна, краката й се подкосиха. Тя се отпусна на колене и разстла кърпата, която бе изпуснала на земята, върху натрошените корали и падналите дъбови листа. Сътър коленичи зад нея. Пръстите му се плъзнаха по гърба й, сетне надолу към бедрата. Дъхът й секна, топлината се разля по тялото й със сила, която я замая. Мъжът се наведе и нежно захапа шията й. Лявата му ръка я обхвана под гърдите и я притисна към тялото му. Дланта на дясната се плъзна между бедрата й, пръстите погалиха кадифената плът, разтвориха нежните гънки. Зъбите му се впиха леко в шията й в същия миг, в който пръстът му проникна във влажната жадна мекота. Той усети тръпките, разтърсващи тялото й.

— Обичам да те докосвам — промълви дрезгаво Сътър и отново я ухапа, усети отклика й, изстена и притисна ръка към горещата плът.

— Сътър — изстена тя. — Спри. Искам да…

— Не мога да спра — призна той и бавно потърка ръка между бедрата й. — Толкова си страстна, че ме караш да загубя контрол.

— Не съм — тихо отвърна Манди и изстена, когато нови тръпки преминаха по тялото й.

Сътър облиза капките дъжд по гърба й, засмука нежната кожа проникна още по-дълбоко в нежната топла плът.

— Да, права си. Говори ми за това, докато се топиш в ръцете ми.

Манди се опита да заговори, ала пръстите на Сътър обхванаха втвърденото й зърно, подръпнаха го в същия бавен ритъм, с който се движеше ръката му между бедрата й. Беше твърде много. Като нежна топола, залюляла от бурята, тя се предаде на ласките на мъжа. Сътър затвори очи и нежно продължи да я гали, докато бурята премина и тя отново бе в състояние да говори. Извърна я към себе си и целуна устните й. Нежно я положи върху кърпата.

— Желаеш ли ме? — попита.

— Да — прошепна тя. — О, да.

— Как? Нежно? Бързо? Бавно? Как ме желаеш, Манди. Кажи ми.

— Дълбоко — прошепна тя. — Толкова дълбоко, че никога да не свърши.

— О, любов моя — потръпна Сътър. — И аз те желая по същия начин — той вдигна краката й върху раменете си. — Кажи ми, ако ти причиня болка. Толкова си сладка, толкова стегната и ме възбуждаш толкова силно…

Тя понечи да отвърне, да му каже, че го желае неистово, целия, ала гласът й заглъхна в стон, когато той бавно проникна в нея. Бавно я изпълни, докато й се стори, че не може да поеме повече, и тогава й показа колко малко знаеше за способността си да получава и за неговата способност да дава. Тръпнеше безпомощно и искаше още. Той потъна напълно в нея, дочу тихия й стон и застина.

— Манди? — попита дрезгаво. — Манди?

Тя отвори очи. Зениците й бяха разширени, ирисите бяха почти изчезнали. Желаеше го толкова силно отново и отново. Обхвана главата му, привлече я към себе си и прошепна в ухото му команда, която го накара да загуби контрол.

Ръцете й се плъзнаха по бедрата му, докоснаха мъжествената плът. При първата ласка Сътър отметна глава, пометен от агонията на удоволствието. Ръката й помръдна отново и в следващия миг Манди усети конвулсиите, които го разтърсиха; почти мигновено топлината избухна в слабините й, заля я, потопи света наоколо, оставяйки я да тръпне в екстаз в обятията на любимия си.