Дончо Цончев
Малкият водолаз (9)

Пътуващи риби

Както гледаха водата наоколо, която беше много хубава и прозрачна, Тенти и Малкият Водолаз заспаха един до друг сред меките зелени водорасли. Но тъй като Тенти беше делфин и си нямаше железен костюм, подводните течения полека го вдигнаха от водораслите и го отнесоха кой знае къде.

Когато се събуди и се огледа, той извика силно:

— Хей, Малки Водолазе! Хей, Малки Водолазе! Къде си се скрил?

Но никой не му се обади.

Тенти отново се огледа на всички страни и скоро разбра, че неговият приятел никъде не се е скрил, а просто е останал там, където му бе разказвал приказката за Оху-Боху. Дали пак щяха да се намерят в голямото море?

Делфинчето тревожно обиколи наоколо и пак повика няколко пъти. И тъкмо беше се отчаяло съвсем, забеляза, че от пясъка на дъното излезе един рак. Веднага му каза:

— Здравей, рак. Не си ли срещал някъде наблизо един водолаз?

— Срещнах — каза ракът. — Един Малък Водолаз с железни дрехи.

— Ура! — извика Тенти и подскочи от радост. — Кога беше това?

— Не много скоро — каза ракът. — Той отиваше да търси мястото, където живеят малките червени рибки. Хей там към острова на Потъналия Кораб.

— О, знам — каза Тенти. — Ние след това се срещнахме и бяхме заедно толкова време. Но се залутахме по пътя, заспахме и се загубихме. Мене ме отнесоха подводните течения, а пък той сигурно още спи там сред зелените водорасли.

— Къде там?

— Точно това не знам — каза Тенти.

Ракът започна бавно да разглежда върховете на големите си щипки, след това каза със знаменития си глас:

— Той беше много добро момче. Искаше да ме вземе със себе си. Но аз тъкмо тогава имах една много бърза работа и не тръгнах с него.

Тенти направи едно кръгче във водата и като размаха опашката си по-силно, Знаменитият Рак се търкулна по дъното.

— Ох, извинявай! — каза Тенти. — Съвсем не исках да те съборя.

— Няма нищо — каза Ракът. — Аз обичам да се търкалям по пясъка.

— Много извинявай — повтори Тенти. — А не си ли виждал скоро делфините?

— Моля — каза Ракът. — Делфините ги видях преди половин час.

— Накъде отидоха?

Ракът показа посоката с щипката си.

— Тогава аз тръгвам да ги догоня. И без това мама ще ми се сърди, че се забавих. Ако пак видиш Малкият Водолаз, кажи му, че ще го чакам при Кораба, всеки ден към четири часа следобед. Довиждане!

— Довиждане — каза Знаменитият Рак и след миг изчезна под своя златен пясъчен юрган.

Тенти замина да гони делфините.

А в това време Малкият Водолаз се събуди след сладкия сън във водораслите и веднага извика:

— Хей, Тенти! Хей, Тенти! Къде си се скрил?

Но като се огледа хубаво, той разбра, че Тенти го няма. Стъпи на една подводна скала и извика колкото имаше глас:

— ТЕЕЕЕЕЕЕЕН-ТИИИИИИИИИИИИИИИ!

Отново никой не се обади. Тогава Малкият Водолаз седна край скалата, започна да рови пясъка по дъното и си спомни за Знаменития Рак. Защото тъкмо той му беше казал, че Много Бързо Плуващите един ден изоставят Бавно Ходещите и тогава Бавно Ходещите се чувствуват много натъжени. Точно така, както сам той се чувствуваше сега.

Поседя малко така, но като разбираше, че няма смисъл повече да чака, излезе на повърхността на водата. Видя в далечината брега и отново слезе на дъното, да продължи пътя си. Само че той сега не знаеше точно къде се намира, тъй като с Тенти се бяха заиграли толкова много, че не обърнаха внимание на посоката, в която плуваха. Затова реши да попита за Кораба първия срещнат.

И ето, Малкият Водолаз забеляза няколко риби, дълги и мълчаливи, които плуваха в най-горния слой на водата. Той изплува при тях и ги попита:

— Какви сте вие?

Те едва го погледнаха и само една от тях каза:

— Риби.

— Виждам, че сте риби — усмихна се Малкият Водолаз. — Аз ви питам какви риби.

— Пътуващи — каза тя.

Те си продължиха по техния път, все тъй дълги и мълчаливи. Тогава момчето ги догони и им каза:

— Моля ви се, Пътуващи Риби, почакайте ме малко, ако обичате.

Те обърнаха към него острите си глави и го погледнаха внимателно. При обръщането сребърните им кореми блеснаха в слънчевия слой на водата.

— Аз искам да намеря Потъналия Кораб, а не знам накъде трябва да плувам.

— Плувай след нас — каза същата от Пътуващите Риби. — Ние ще минем оттам и ще ти го покажем.

— Добре — каза Малкият Водолаз. — Благодаря ви много.

И той заплува след Пътуващите Риби.

Като поплуваха известно време заедно, Малкият Водолаз каза:

— Имате вид на доста мълчаливи риби, а веднага се съгласихте да ме вземете с вас. Защо бяхте толкова мили?

— Ние сме Пътуващи Риби — каза тази от тях, която говореше с него.

— Но вие плувате много бързо — каза Малкият Водолаз, — а аз знам, че който плува много бързо, изоставя бавно плуващите и те… И те плуват сами. Нали е вярно това?

— Вярно е — каза рибата.

— А вие защо не ме изоставихте?

Рибата нищо не каза.

— А не се ли страхувате, като плувате толкова близо до повърхността на водата? Някоя чайка може да се спусне от въздуха и да ви клъвне. Веднъж аз видях как чайките се спускат от въздуха като самолети, бръкват с човките си в морето и грабват оттам някоя рибка. Не се ли страхувате от това?

Рибите нищо не казаха.

Малкият Водолаз млъкна и дълго време не отрони дума. Забавляваше се, като разглеждаше под себе си дъното, скалите и водораслите. Той разглеждаше още и различните рибки, и морските кончета, които си плуваха насам-нататък из водата. И изведнъж усети, че здравата се е изморил от бързото плуване.

Не му беше удобно да помоли рибите да го чакат да си почива. Страхуваше се, че ще изглежда точно толкова жалък и смешен, колкото изглеждаше Знаменитият Рак, когато се опитваше да върви бързо. И като разбра, че няма да може да издържи с тях, отказа се и спря.

Рибите се обърнаха да го видят и сребристите им кореми пак блеснаха. Те също престанаха да плуват.

— Защо спирате? — попита ги Малкият Водолаз.

— Защото ти спря — каза същата риба. — Сигурно искаш малко да си починеш.

— Да, но вие си губите времето с мен — каза Малкият Водолаз.

Пътуващите Риби мълчаха.

— Колко сте добри! — каза той тихичко. — Благодаря ви за всичко. Но по-добре е да не се бавите с мен. Аз вече знам посоката и сам ще стигна до Потъналия Кораб. Довиждане.

Рибите му кимнаха с дългите си глави, обърнаха се напред и заплуваха по своя път. Едва-едва мърдаха опашките си, но бързо пореха водата с острите си тъжни носове. Сребристите им тела блясваха в слънчевата вода.

— Хей, чакайте малко! — извика след тях Малкият Водолаз.

Те спряха и се обърнаха към него. Погледнаха го с големите си замечтани очи.

— Къде точно отивате вие? — попита Малкият Водолаз.

— Морето е голямо — отговори пак същата риба.

— А защо бяхте толкова добри с мене?

Тогава всички казаха в един глас:

— Ние сме Пътуващи Риби.

След това се обърнаха и продължиха своя път.

Малкият Водолаз дълго гледа подире им.

 

 

В тази глава, която е осма поред, се разказва как една риба беше прекалено любезна с Малкия Водолаз и затова той я нарече