Дончо Цончев
Малкият водолаз (7)

Веселите приятели

Тенти все тъй летеше във водата. Малкият Водолаз лежеше отгоре на гърба му и здраво се стискаше. Нищо не се виждаше при тази голяма скорост. Скали, риби и водорасли само се мяркаха по за миг и веднага изчезваха далече назад.

От време на време Тенти извикваше към своя приятел:

— Как се чувствуваш?

— Отлично! — отговаряше Малкият Водолаз.

— Здраво ли се държиш на гърба ми?

— Здраво!

И тъй те бяха плували вече десетина минути, когато Тенти намали скоростта и каза:

— Искаш ли да скочим във въздуха един-два пъти?

— Искам, искам! — извика Малкият Водолаз.

Тогава делфинчето отново се засили и се насочи право нагоре. Двамата изведнъж изхвръкнаха от морето, описаха дъга във въздуха и като видяха две чайки отгоре на вълните, пак се гмурнаха във водата.

— Хайде пак, пак! — извика Малкият Водолаз.

Тенти продължи скоковете във въздуха, а веднъж направи пет скока поред и на шестия се превъртя назад, презглава.

— Още, още! — викаше Малкият Водолаз и много се радваше. — Това задно салто беше най-хубавото нещо, което съм правил през живота си!

— Задно какво? — попита Тенти, като направи остър завой във водата и изведнъж спря.

Малкият Водолаз се изпусна от гърба му и падна.

— Ох — каза той, като седна на дъното. — Задно Салто се казва онзи скок назад презглава, който преди малко направихме във въздуха. Него най-много го харесвам. А ти сега видя ли как паднах?

— Ти не падна — каза делфинчето. — Ти само направи едно предно салто, нали?

— Наистина, Тенти, аз само направих едно предно салто. Хубаво ли беше?

— Чудесно! Сега нека аз да направя едно, може ли?

— Разбира се!

Малкият Водолаз веднага легна във водата като делфин, а Тенти се качи на гърба му. Момчето започна да плува бързо. И както плуваше, то направи един остър завой във водата, след който спря рязко. Тогава Тенти падна от гърба му и се претърколи пет пъти напред, докато стигне до дъното.

— Ама наистина е чудесно! — каза Тенти. — Хайде сега ти, после пак аз и все така до утре!

— Хайде! — каза Малкият Водолаз и те пак се размениха.

Тъй делфинчето и момчето се заиграха във водата. Скачаха, търкаляха се и плуваха, докато капнаха от умора. Накрая съвсем забравиха, че бяха тръгнали към Кораба.

— Не е ли време да си починем? — попита Тенти своя приятел. — Аз мисля, че няма да е лошо малко да си починем. Ти какво ще кажеш?

— Тъкмо се канех да ти предложа същото — каза Малкият Водолаз, — защото едва се крепя на краката си. Можем да си починем много хубаво в тези меки водорасли. Аз най обичам да си почивам ей така.

Малкият Водолаз се излегна до Тенти по гръб, кръстоса крака и подложи ръцете си под главата.

— Ако имах ръце и крака, сигурно и аз така щях да обичам — каза делфинчето. — Ама нямам.

— Какво нямаш?

— Ръце и крака.

— Вярно бе, Тенти! Аз пък чак сега се сещам, че ти нямаш ръце и крака, а пък плуваш като торпила. Как го правиш?

Тенти се усмихна и леко мръдна опашката си. Не беше я разклатил и два пъти, а тялото му просто полетя напред и се загуби във водата.

— Ох! — каза той, като се върна, и пак легна до своя приятел. — Толкова съм уморен, че вече хич не ми се плува. Я ми разкажи някоя приказка.

— Аз ли? — учуди се Малкият Водолаз.

— Ти, разбира се. Нали виждаш, че тук няма никого освен нас двамата, а пък аз не знам никакви приказки. Не мога да ги помня хубаво.

— Ще се опитам — каза Малкият Водолаз. — Макар че обикновено на мене ми ги разказват, а аз само слушам.

— Кой ти ги разказва?

— Баба или дядо — каза момчето. — А понякога татко или мама.

— И какви са?

— Баба и дядо ли?

— Не, приказките.

— Ами различни. Например за Оху-Боху или пък за Другото Море.

— Хайде първо да ми разкажеш за Оху-Боху — настоя Тенти. — Много обичам да я слушам, когато съм уморен и съм си легнал в едни водорасли.

— Значи ти вече си я чувал, така ли?

— Не — каза Тенти.

— Тогава откъде знаеш, че много обичаш да я слушаш, когато си уморен и си легнал в едни водорасли?

— Ех, че си! — Тенти мръдна недоволно с опашка, направи едно кръгче във водата и пак се върна на мястото си. — Как няма да я харесвам, щом ти ще ми я разказваш, както си лежим заедно в едни водорасли?

— О — каза Малкият Водолаз. — Разбрах.

След това той се обърна към него и подпря скафандъра си в ръце, а Тенти се приготви да слуша.

В тази глава, която е шеста поред, се описва как Малкият Водолаз разказа на Тенти приказката за Оху-Боху, докато двамата си лежаха в едни водорасли, и затова тя се нарича