Дончо Цончев
Малкият водолаз (10)

Съмнителна риба

След като Пътуващите Риби се загубиха от погледа на Малкия Водолаз, той изведнъж се сети за своята Червенушка, спусна се на дъното и закрачи към Кораба. Но още не беше направил и пет крачки, когато една нова риба се яви пред него и учтиво го поздрави.

— Добър ден, красиви Водолазе! — каза тя. — О, колко се радвам, че най-после успях да те срещна!

— Добър ден — отвърна той на поздрава й. — Наистина ли ме намираш красив?

— Ооооооооо! — каза любезната риба, направи два кръга около него и се сви върху пясъка пред краката му. — Иска ли питане такова очевидно нещо!

Малкият Водолаз се почеса по скафандъра, помисли малко и се усмихна. Той бе забравил да се погледне в някое огледало, преди да тръгне, и нямаше представа как изглежда в железния си костюм.

— Значи ти казваш красив, така ли? — попита я той пак.

— Ооооооооооо! — каза любезната риба, отново направи два кръга наоколо и пак се сгъна в същата поза пред неговите крака. — Такъв красавец като теб, Водолазе, още никой досега не е виждал в морето! Аз съм стара риба и най-добре мога да кажа това. От дълги години бродя клета из водата. Срещала съм лодки и платноходки, виждала съм как хората се къпят по плажовете и как рибарите хвърлят своите мрежи да ни ловят. А веднъж един цял кораб се разби в подводните скали и потъна на дъното. Ужасна гледка беше! Ах, какво ли още не помня от дългия си живот, но такъв красавец като теб, Водолазе, не съм очаквала да срещна когато и да било, където и да било!

Момчето се изпъчи, опипа железния си костюм й каза само едно:

— Хм.

А после добави:

— И ти си доста хубава риба. Симпатична риба. Само че зъбите ти май са много големи. Не мислиш ли, че зъбите ти са много големи? За какво ти са такива?

— Аз — каза тя — съм една грозна и нещастна риба. За мен най-голямата радост в живота беше, когато преди малко те срещнах и те видях. За нищо друго не съм мечтала така, както за една нищожна служба при теб! Би ли ме удостоил с честта да ти бъда верен слуга?

— Хм — каза още веднъж Малкият Водолаз. — Ти, рибо, говориш много приятни неща. Досега никой не ми е говорил толкова приятни неща. Но защо аз през цялото време си мисля, че ти си една съмнителна риба?

Рибата заплака горчиво.

— Прекрасни Водолазе! — каза тя разхълцана. — Аз казвам само истината, която е очевидна. А колко ми е мъчно, като се съмняваш в мен! Нима не искаш да ме вземеш за предан слуга и помощник?

Момчето помисли още малко и реши да довери на тази риба своите планове. Разказа й подробно за срещата с Червенушка, след това за Знаменития Рак и за Тенти. Накрая й каза, че я взема със себе си, да му бъде другар по пътя към Кораба.

— Ооооооооо! — каза с разтреперан от умиление глас Съмнителната Риба и направи седем-осем кръга наоколо. — Колко съм щастлива, че Малкият Водолаз ме избра за слуга и другар! Да тръгваме веднага към Кораба, господарю мой!

— А ти, рибо, знаеш ли добре пътя?

Съмнителната Риба му се закле, че поне сто пъти е ходила до Потъналия Кораб, даже и нощем. А накрая, за доказателство, се усмихна широко.

— Зъбите ти са ужасни! — каза Малкият Водолаз. — Избягвай да се смееш често. Впрочем да тръгваме.

— Както заповядаш, господарю — прошепна Съмнителната риба. — Само че по кой път искаш да минем? По дългия или по краткия?

— По краткия, разбира се — нареди Малкият Водолаз. — Хайде, води!

И те заплуваха навътре в морето и като плуваха доста време, стигнаха до едни подводни скали.

— Какви са тези скали? — попита Малкият Водолаз. — Досега не съм срещал във водата толкова големи скали.

— Подводни — каза Съмнителната Риба. — Трябва да минем направо през тях, защото така пътят до Кораба е двойно по-кратък.

Момчето спря и се поколеба.

— Но аз ще си издраскам костюма по тези остри скали! — каза той. — Не може ли да ги обиколим?

— Ооооо! — каза Съмнителната Риба. — Ако ги обиколим, Смели Водолазе, пътят до Потъналия Кораб ще стане тройно по-дълъг!

— Добре — реши момчето. — И без това нямам много време за губене. Час по-скоро искам да намеря моята Червенушка. Напоследък нещо много ми е домъчняло за нея.

— Ще я намериш, ще я намериш! — прошепна загадъчно Съмнителната Риба и пак се усмихна широко. — Щом те водя аз, много скоро ще я намериш!

Малкият Водолаз веднага извика:

— Скрий тези зъби, рибо! Пет пъти ти казах. Много зле изглеждаш, като се засмееш, особено тук, край тези мрачни скали!

След това той започна да пълзи и внимаваше да не си издраска костюма.

Като пропълзя по острите подводни скали, Малкият Водолаз отново се озова в дълбока вода, под която дъното не се виждаше. Това място тук му заприлича на дълбок кладенец, защото от всички страни бе заградено с високите подводни скали, които стигаха чак до повърхността на морето, даже някъде се подаваха и във въздуха. Той се огледа още веднъж и срещна очите на своя доброволен слуга. Каза:

— Знаеш ли, рибо, това място тук хич не ми се харесва.

— Защо? — попита живо Съмнителната Риба, като се стараеше да крие усмивката с големите зъби. — В морето има много такива места и даже още по-неприятни, но те трябва да се преодоляват.

— Не знам — каза момчето. — Чудя се дали да не се върна. Прилича ми на дълбок кладенец, а аз никога не съм обичал дълбоките кладенци.

— Пътят към Потъналия Кораб е такъв, мой господарю — каза Съмнителната Риба. — Трябва да слезем надолу и да минем под тези скали. На дъното има тунел. След това вече всичко ще е много лесно. Ще вървим само по пясък и по най-меките шарени водорасли, каквито някога си виждал в морето!

— Все така тъмна ли ще бъде водата, както е тук? — попита момчето.

— О! — каза тя. — След като веднъж минем през тунела, водата ще стане светла също като в бяло корито, оставено на слънце да се топли.

— Хайде, води! — реши се накрая Малкият Водолаз. — И по-бързо, та да се махаме от този съмнителен кладенец!

В тази глава, която е девета поред, се разказва как от кладенеца в морето се появи чудовището Плумбо-Тулумбо и какво се случи, след като то нападна Малкия Водолаз, та затова тя се нарича