Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
moosehead (2013)

Издание:

Дончо Цончев

Малкият водолаз

 

Редактор: Христиана Василева

Художник: Михалис Гарудис

Художествен редактор: Тончо Тончев

Технически редактор: Георги Иванов

Коректор: Маргарита Маркова

 

Дадена за набор на 4.III.1970 година

Излязла от печат на 18.X.1970 година

Поръчка №249. Тираж 20 000. Формат 1/16 65/92

Печатни коли 6. Цена 0,53 лева

 

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС, София, 1970

ДПК „Димитър Благоев“, София

История

  1. — Добавяне

НА ТЕБ,

разбира се,

но тъй като вече сигурно знаеш, че май няма подаръци без условия, ето ти ги и моите:

Най-напред се научи да четеш.

После се научи да си избираш книжките. Гледай в техните води да се явяват Рибки, Червенушки и някой като Тенти, а по дъното им на всяка цена да откриваш поне една Бисерна Мида.

По-после опитай да научиш да се учиш.

Още по-после, като все се учиш от нещата, които виждаш сред човешкото море, избери своя Добър и Силен Водолаз. Плувайте ЗАЕДНО с него. Не си губи времето да опитваш сама, нека поне това ти спестя.

И най-после, когато ти се стори, че нас ни няма в другата стая и в хола също, и никъде — да знаеш, че това е лъжа. Ние с майка ти сме тук, до теб. Даже дядо и баба са тук. Всички сме тук, винаги, и пак така плуваме ЗАЕДНО, както когато живеехме в Морската Къщичка. Помниш, нали?

И много се радваме, че вие тъй плувате подир нас.

Внимателно и силно.

Във все по-чистите води.

Татко

Някой от вас сигурно веднага иска да ме попита защо тази книга се нарича

МАЛКИЯТ ВОДОЛАЗ
malkijat_vodolaz.png

а не например

СРЕДНИЯТ ВОДОЛАЗ
srednijat_vodolaz.png

или пък

ГОЛЕМИЯТ ВОДОЛАЗ
golemijat_vodolaz.png

та даже и

ВЕЛИКИЯТ ВОДОЛАЗ
velikijat_vodolaz.png
Ето защо

Момчето, което една сутрин влезе в морето, да разгледа хубаво рибите и тяхната чудна държава, беше малко.

Железният костюм, който то облече, също беше малък. Иначе през цялото време щеше да му хлопа.

А нали ти и без това обичаш най-много приказките, в които се разказва за малки момчета и за малки момичета?

И сигурно си спомняш какво ми каза веднъж, когато намерихме в гората една малка ягода. Не си ли спомняш вече?

Ти каза:

— Татко, татко! Виж каква мъничка ягодка!

— Това е дива ягода — казах аз. — Тя е много сладка и…

И исках още нещо да ти разправя за нея, но ти, щом разбра, че тя е много сладка, веднага я скри в устата си. Тогава аз само се засмях. Защото очите ти стават много смешни, когато нещо сладко се е скрило в устата ти.

После, когато купихме една щайга с големи ягоди, ти каза, че те не били сладки. Майка ти се върна до магазина за захар, а ние продължихме към къщи по тротоара. Точно тогава ти ме попита:

— По колко сладко се дава на ягодите? На всички ли се дава по равно?

— На всички — казах аз. — На всяка ягода се дава толкова сладко, колкото за една ягода.

— Значи на големите не им стига сладкото — каза ти.

— Точно така.

И продължихме да вървим по тротоара, и ритахме една спукана топка, която някой беше захвърлил, и ти изведнъж ме попита:

— Татко, и на хората ли сладкото се дава по равно?

— И на хората — казах аз. — Как иначе?

— Тогава аз знам защо съм по-сладка от теб и от мама. И от дядо, и от баба. Вие сте големи и на вас не ви стига сладкото!

А аз казах:

— О!

И макар че бяхме толкова заети с щайгата и с умния разговор, наведох се да проверя на бузката ти дали всичко това е все още вярно.

И беше вярно.

А сега, след като вече на всички е ясно защо книгата се нарича

МАЛКИЯТ ВОДОЛАЗ,

можем да започнем неговата история. Тоест онези от вас, които обичат истории за водолази, а също така и истории за малки неща, спокойно могат да продължават нататък.