Дончо Цончев
Малкият водолаз (14)

Морско сражение

Дълго време беше минало от онази сутрин, когато Малкият Водолаз тръгна да разглежда чудните морски животни и тяхното голямо царство.

Сега стрелката на неговия апарат показваше, че резервите от кислород вече не са много големи. Той трябваше да побърза. Затова заплува към Потъналия Кораб, без да спира където и да било и даже без да се обръща наляво-надясно.

И като поплува така доста време, той забеляза далеч пред себе си очертанията на един Кораб.

Колкото повече Малкият Водолаз приближаваше до този Кораб, толкова той му изглеждаше по-голям. Когато най-сетне дойде до него и вече можеше да го докосне с ръка, той си каза гласно:

— Право да си кажа, никак не очаквах, че Потъналият Кораб е толкова голям. Прилича ми на цяла желязна планина, паднала в морето.

И тогава един познат глас се чу наблизо:

— Ами, планина! Толкова ли малки са планините?

Малкият Водолаз бързо се обърна, но не можа да види никого. Тогава той обиколи носа на Кораба, да погледне и там. И пак никого не видя. Вече се канеше да извика:

„Хей, кой се обажда там? Гласът ми се струва познат. Обади се, тук е Малкият Водолаз!“

И тогава една черна сянка изскочи от капитанската каюта на Кораба и направи четири пъти задно салто, а след това пет пъти предно. После отново си зае мястото и започна радостно да се киска.

— Тенти! — извика Малкият Водолаз.

— Малки Водолазе! — извика Тенти.

И двамата стари приятели се втурнаха един към друг, та се прегърнаха.

— Какво?

— Ти.

— Аз.

— Ами как?

— Ракът!

— Кой рак?

— Онзи рак.

— Знаменитият ши братовчед му?

— Всичките раци!

— А рибите?

— И охлювите!

— А мидите?

— И скаридите, и морските кончета!

— Значи цялото море, така ли?

— Всичките морета, мой незабравим приятелю!

Ето това беше целият разговор, който проведоха двамата стари приятели, когато се видяха. Но все пак те отлично се разбраха.

— А сега какво да правим? — попита Тенти. — Не е ли точно време да му дръпнем една голяма игра?

— Не — каза Малкият Водолаз.

После той се обърна надясно и добави съвсем сериозно:

— Аз трябва да бързам към Острова.

— Но Островът вече е много близо оттук! — каза Тенти. — И без мене ще стигнеш до него за пет минутки. Няма ли поне да разгледаш Кораба?

— Какво да му гледам? — Малкият Водолаз седна на палубата. — Цяла планина от ръждясали железа.

— О — каза Тенти, — да знаеш само колко е интересен? Ела за малко тук и застани на мястото на капитана.

Малкият Водолаз стана, отиде на капитанския мостик и се облегна на ръждивите железа.

— Сега ти си Капитан, а аз ще бъда Боцман — каза Тенти. — Давай ми бойни команди!

Малкият Водолаз намери една голяма фуния и като я дигна пред устата си, извика от капитанското място:

— Боц-мааааан!

— Ест, Капитане! — гръмогласно изрева Тенти.

— Пълен напред към противника! — нареди Капитанът.

Пъргавият Боцман се огледа наоколо и тъй като двамата с Капитана си нямаха моряци, той изсвири два пъти с уста. А щом като изсвири, само миг след това пред него се строиха стотици весели рибки.

— По места-тааааааа,

бегом! — пак тъй гръмогласно изкомандува той.

И тогава рибките се пръснаха над цялата палуба на Кораба. Едни се заеха с мачтите и с оръдията. Други се залюляха като бойни знамена. Трети пък влязоха в трюма и в машинното отделение.

В това време Капитанът забеляза на мостика една камбана и започна да бие тревога.

— Огън по Хищните Риби! — изкомандува той.

— Ест, огън по Хищните Риби! — предаде командата Боцманът Тенти.

Тогава стотиците весели рибки се наредиха на местата на картечниците и започнаха да излитат една след друга като куршуми.

Камбаната на капитанския мостик биеше тревожно, Тенти непрекъснато даваше командата:

„Огън! Огън по Хищните Риби! Напред, ура, смърт!“

И рибките куршуми излитаха една след друга към врага.

Накрая сам Боцманът влезе в едно кръгло прозорче на Кораба и извика оттам:

— Капитане, имаме и торпили! Даваш ли команда да пуснем една?

— Давам! — извика Малкият Водолаз. — Торпилаааааааа, напред!

Тогава Тенти изхвръкна от прозорчето и като плуваше със страшна скорост право нагоре, изскочи чак във въздуха. Тук той направи две двойни салта, извика:

„Напред! Ура! Смърт!“ — и шумно цопна във водата.

— Отбой! — нареди Капитанът.

Тенти се върна при него и предаде командата. Стотиците весели рибки отново се пръснаха по техните си работи из морето, а над Потъналия Кораб пак се възцари вечната подводна тишина.

Тенти легна на палубата и каза, като се задъхваше:

— Изтрепахме всички Хищни Риби в морето! Нали, Капитане?

— Да — каза Малкият Водолаз. — Но аз вече наистина трябва да тръгвам.

— Мисля, че това и за мене важи — тихо каза Тенти. — Всеки ден кисна тук по цели часове и мама вече ще ме пребие!

— Хайде да тръгваме тогава. Колко пъти искаш да ти повтарям, че не бива да тревожиш майка си?

— Ама хич не ми се тръгва, Малки Водолазе — каза Тенти. — Честна дума, хич не ми е до тръгване тъкмо сега!

— Боцман! — строго каза Малкият Водолаз. — Изпълнявай команда! Напред към делфините!

— Ест, Капитане! — извика Тенти.

После той мина няколко пъти покрай него и като се погали хубаво, с голяма бързина изчезна по посока на делфините.

 

 

В тази глава, която е тринадесета поред, Тенти веднага се връща на Кораба и тук се чуват