Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Search, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 111 гласа)

Информация

Сканиране
term (2011)
Разпознаване и корекция
sonnni (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Нора Робъртс. Аленият шал на смъртта

ИК „Бард“ ООД, София, 2010

Американска. Първо издание

Редактор: Саша Попова

ISBN: 978-954-655-145-0

История

  1. — Добавяне

7.

Всяко отиване до ветеринаря беше колкото комедия, толкова и драма, изискваше упорство, търпение и достатъчен запас от чувство за хумор. За да бъде по-просто, Фиона винаги записваше, трите кучета заедно за края на работния ден.

Системата даваше възможност и на нея, и на ветеринарния лекар, приятелката й Мей Фунаки, шанс да се възстановят и отпуснат след тройното изпитание. Високата едва метър и петдесет и пет Мей изглеждаше нежна като цвят на лотос, като ефирна героиня от анимационен филм, на която някой бе вдъхнал живот. Имаше абаносовочерна коса, която се спускаше на вълни покрай златистите й скули, а бретонът засенчваше екзотичните й лъщящи като оникс очи. Гласът й, мелодичен и напевен, успокояваше както животните, така и хората.

Изразителните й ръце с дълги пръсти успокояваха и лекуваха. Същевременно бяха силни като на ковач.

Знаеше се, че може да надпие стокилограмов мъж и да ругае цветисто на пет езика.

Фиона я обожаваше.

В кабинета за прегледи в собствената й къща, разположена извън Ист Саунд, Мей помагаше на Фиона да качи трийсет и пет килограмовия Пек на масата. Кучето, което преди време се беше втурнало сред тлеещите руини, за да открие жертва от земетресение в Орегон, което неуморно търсеше изгубени, паднали отвисоко, живи или мъртви хора, без да обръща внимание на леден вятър, проливен дъжд и пареща жега, се страхуваше от игли.

— Човек би казал, че съм набила игли в мозъка му. Стига, Пек — Мей го галеше, докато проверяваше ставите, козината и кожата. — Хайде, по-смело.

Пек държеше главата си извърната настрани и отказваше да я погледне. Вместо това се бе втренчил обвинително в очите на Фиона. Тя можеше да се закълне, че сълзите му ще рукнат всеки момент.

— Според мен в друг живот е бил измъчван от испанската инквизиция.

Докато Мей му преглеждаше ушите му, Пек потръпна.

— Добре поне, че страда мълчаливо — Мей обърна главата на Пек към себе си. Той отново я върна на старото й място. — Водят ми едно чихуахуа, на което се налага да слагам намордник преди всеки преглед. Ако има как, ще ме изяде с парцалите.

Тя стисна здраво главата на кучето, за да му прегледа очите и зъбите.

— Ти си едно голямо, здраво момче — загука тя. — Голямо красиво момче.

Пек гледаше в някаква точка над рамото й и трепереше.

— Добре — заговори Мей на Фиона. — Знаеш какво следва.

Фиона стисна главата на Пек.

— Ще отнеме няколко секунди — каза му тя, когато Мей се премести зад нея и той вече не я виждаше. — Няма да те оставим да се разболееш.

Фиона му говореше, галеше го, усмихваше се, докато Мей защипваше гънка кожа, в която да забоде иглата.

Пек изстена като човек в предсмъртна агония.

— Готово. Няма повече — Мей пристъпи до главата на Пек, вдигна я и му показа вече ненужния инструмент на мъчение. След това остави лакомство на масата.

Той го отказа.

— Може да е отровно — изтъкна Фиона. — Всичко в тази стая е подозрително — тя даде знак на кучето да скочи долу и той се стрелна като светкавица. След това застана с лице към стената, без да обръща внимание на двете жени.

— Сигурно се държи така, защото му резнах топките. Никога няма да ми прости.

— Не, според мен, за всичко е виновен Нюман. Той предаде страха си и на останалите. Както и да е, двама минаха, остава още един.

Жените се спогледнаха.

— Трябваше да се заемем първо с него. Най-страшното да мине първо. Просто не съобразих.

— Донесла съм страхотна бутилка пино ноар.

— Добре. Да действаме тогава.

Пуснаха Пек в двора, за да може да сподели с Богарт, Пач, едноокия булдог на Мей, и Чонси, трикракия бийгъл с примеси от най-различни породи какви ужаси е преживял.

Заедно приближиха до колата на Фиона, където Нюман се беше проснал на задната седалка, притиснал нос в един ъгъл, с отпуснато като преврял макарон тяло.

— Отпред или отзад.

— Ти си отпред и господ да ни е на помощ!

Той започна да се мята, пробва да се свие на топка, да прескочи на предната седалка, след това да се върне обратно. Извиваше се като змия, докато се опитваше да се пъхне под седалката.

Накрая, когато разбра, че няма да успее да избяга, се отпусна отново и принуди двете жени да пренесат тежкото му тяло до стаята за прегледи.

— По дяволите, Фий, не можа ли да си вземеш померански шпиц?

— Можеше да е истерично чихуахуа.

— Моля те, кажи ми, че си го премерила у вас, защото нямам сили да го качвам на кантара.

— Трийсет и седем и половина.

Прегледът на Нюман отне трийсет мъчителни и много потни минути, тъй като кучето не спря да се съпротивлява.

— Ще ти призная — започна задъхано Фиона, притиснала Нюман с цялата си тежест, — че това куче е готово да мине и през огън заради мен. Ще тръгне дори и да вижда, че земята е посипана със счупени стъкла, а от небето се сипят метеорити. Затова пък няма начин да го накарам да изтърпи рутинен преглед. А той усеща! В мига, в който го повиках, за да се качи в колата, вече знаеше. Колко пъти само ги викам да се качат, за да отидем някъде на игра или по работа, за какво ли не? Кажи ми как разбира? Първо качих останалите, тях успявам да ги заблудя по-лесно. След това буквално го влача. Унизителна история — обърна се тя към Нюман. — И за двамата, ако не си забелязал.

— Слава богу, свършихме.

Мей не си направи труда да даде бисквитка на Нюман, тъй като той сигурно щеше да я изплюе в лицето й.

— Пусни го навън и да отворим виното.

Симпатичното бунгало на Мей беше с изглед към вътрешността на острова, не към морето. Навремето било част от ферма, след това къщата била превърната в хотел. Когато Мей и съпругът й се преместили на Оркас, той имал желание да стане фермер.

Мей преместила практиката си от Такома на острова, доволна, че има възможност да работи у дома, както и от по-бавния ритъм на живот, докато съпругът й отглеждал пилета, кози, дребни плодове и различни видове салати и подправки.

Четири години по-късно тази работа бе омръзнала на джентълмена фермер, чиято следваща блестяща идея бе да си купи грил бар на Ямайка.

— Тим ще се мести в Мейн — рече Мей, когато изнесоха виното на двора. — Решил е да отглежда омари.

— Ти сериозно ли говориш?

— Естествено. Трябва обаче да ти призная, че изкара доста по-дълго, отколкото очаквах в онзи бар — след като седнаха, кучетата се приближиха. Махаха с опашки и раздаваха целувки. — А, да, сега, щом сте казали вие, вече сме приятели.

Мей им даде бисквитите, които беше изнесла.

— Много те обичат, а пък лакомствата не са отровни, освен в кабинета ти.

— Да, простено ми е. Съжалявам, че не можах да дойда за издирването на момченцето. Наложи се да направя спешна операция и нямаше как да я отложа.

— Нищо. Затова имаме резерви. Те се оказаха готино семейство. А пък хлапето беше направо върхът.

— Сериозно? — въздъхна Мей. — Знаеш, ли, май е за добро, че двамата с Тим нямаме деца. Ти представяш ли си? Само че биологичният ми часовник вече цъка двойно по-бързо. Знам, че накрая ще осиновя поредното куче, котка или някой друг бозайник.

— Можеш да осиновиш и истинско дете. От теб ще излезе невероятна майка.

— Знам. Само че… Все още тая надежда, че мога да създам семейство с мъж, да осигуря на детето пълен пакет. Това означава, че трябва да ходя по срещи, да правя секс. А щом се замисля за мъже, ходене по срещи и секс, се възбуждам. Вече съм решила да кръстя вибратора си Станли.

— Станли ли?

— Станли е мил и мисли единствено за удоволствието ми. Все още държа преднина в състезанието ни по самота. Четиринайсет месеца.

— Девет, но едва ли онзи единствен път се брои. Сексът нищо не струваше.

— Дори нищо да не е струвал, все пак е секс. Състезанието ни може и да е тъпо, но си имаме правила. Станли винаги ще бъде на разположение, но аз трябва да обмисля нови възможности.

— Какви? Да обикаляме по клубовете ли? Да пуснем обяви?

— Всичко това съм го премислила и отхвърлила. Не се смей.

— Добре. Какво тогава?

— Започнах да преглеждам сайтовете за запознанства в интернет. Дори съм си подготвила данните, но още не ми стиска да ги пусна. Все още не мога.

— Изобщо не се смеех, но не съм сигурна, че това е начинът. Ти си страхотна: умна, забавна, интересна жена със забележителни способности. Ако си решила сериозно да започнеш да излизаш по срещи, тогава трябва да си по-често сред хората.

Мей кимна и отпи дълга глътка бяло вино.

— Фий, ти може и да не си забелязала, но ние живеем на малък остров в щата Вашингтон.

— Чух някакви слухове по този въпрос.

— Населението на въпросния малък остров също е малко. А пък броят на неженените мъже е направо нищожен. Защо иначе две готини умни и сексапилни жени като нас ще седят в такава прекрасна вечер и ще пият вино в компанията на пет кучета?

— Защото ни е приятно.

— Да, наистина ни е приятно. Така е. Но имаме нужда и от мъжка компания. Поне така си мисля, тъй като не сме излизали от един господ знае кога. И не греша, като казвам, че и двете харесваме хубавия секс.

— Точно така, затова онзи единствен път не трябва да се брои.

— Стара работа — махна с ръка Мей. — Направих задълбочено, макар и псевдонаучно проучване на ергените на острова. За моите цели елиминирах мъжете под двайсет и една и всички над шейсет и пет. Двете граници дават достатъчно възможности, но след като вече съм на трийсет и четири, не мога да съм прекалено придирчива. Оказа се, Фий, че басейнът е изключително плитък. Толкова плитък, че направо не е за вярване.

— Напълно съм съгласна. Но ако добавиш туристите и сезонните работници, тогава водата малко се покачва.

— Тая известна надежда за лятото, но какво ще правя междувременно? Започнах да се заглеждам по Джеймс.

— Джеймс ли? Нашият Джеймс ли?

— Да, нашият Джеймс. Интересите ни са общи, възрастта е подходяща. Честно казано има слаба искра, а човек трябва да се примири с онова, което му е под ръка. Проблемът е, че той си има вземане-даване с Лори, така че няма как да го отмъкна. Има обаче една интересна възможност на острова. Не е женен, възрастта му е подходяща, собственик на куче е, невероятно привлекателен. Творческа личност. Прекалено необщителен за моя вкус, но пак ще повторя, че просяците не могат да са придирчиви.

— Виж ти! — възкликна Фиона и отпи глътка вино.

— Саймън Дойл. Силвия продава творбите му. Произведенията му са от дърво, прави и мебели.

— Хм — изсумтя Фиона и посегна да си налее още.

Мей присви очи.

— Да не би и ти да си го набелязала? По дяволите, той може да е единствената преграда между мен и дот.ком „Самотни сърца“.

— Не съм го набелязала. Не точно. Той ми е клиент. Работя с кучето му.

— Сладуранско кученце.

— Много. Готин пич.

— Много. Виж, ако си го заплюла, казвай, защото си имам планове. Трябва спешно да се изчукам с някого.

— Не съм заплюла никого. Господи, Мей! Той определено не от типа мъже, по които си падаш.

— По дяволите! — изруга Мей и отпи глътка вино. — Той е готин, неженен, влиза във възрастовите граници и доколкото ми е известно, не е сериен убиец.

— Той ме целуна.

— Лайняна работа! Добре де, дай ми една минутка, за да те намразя — Мей забарабани с пръсти по масата. — Така, времето за омраза приключи. Целувката секси ли беше или приятелска.

— Нямаше нищо приятелско. Той не е от особено дружелюбните. Според мен не обича ближните си. Дойде, за да поработя с Джос. Аз провеждах пробно издирване с групата от Белингам. Затова го поканих да остане, да се запознае с хората и да похапне кекс. Не размени и пет думи с останалите. Единственото изключение беше Сил. Виж, нея я харесва.

— Може да е срамежлив. А срамежливите мъже са сладури.

— Според мен не е това, а в никакъв случай не бих нарекла Саймън сладур. Целува се страхотно, но това е единствената червена точка.

— Кучка! Не ме карай да ти скоча и да те усмъртя.

Фиона се ухили.

— Освен че търся връзка, имам нужда и да си кажа някоя и друга приказка с мъжа, с когото съм преспала.

— Нали проведе разговор с онзи, с който изкара флирта за една нощ. Виж докъде си се докарала.

— Така е — въздъхна Фиона. — Този обаче не съм го заплюла. Ако ти изпадне случай, действай.

— Не, твърде късно е. Пускам ти го. Дот.ком „Самотни сърца“ ме зове.

— Трябва ни ваканция.

Мей се засмя подигравателно.

— Да, сигурно.

— Говоря сериозно. Ти, аз и Сил. Ще се позабавляваме по женски. Ще отидем в някой спа център — реши тя, вдъхновена от идеята. — Един дълъг спа уикенд по женски.

— Не си играй с мен, Фиона. На ръба съм.

— Тъкмо затова ни трябва почивка, да се откъснем от всичко.

— Имам един въпрос — вдигна пръст Мей. — Ти кога за последен път беше във ваканция или дори дълъг уикенд?

— Преди две години. Добре, може и три да са били. Което показва, че съм права.

— Покрай моята работа, твоята и на Сил и отговорността ни за животните как предлагаш да стане?

— Все ще измислим нещо. Знаем как да го планираме и да го организираме — след като идеята вече бе родена, Фиона закопня за нея също като дете за Коледа. — Масажи на тяло и лице, кални бани, обслужване по стаите и газирани напитки за възрастни. Никаква работа, никакви отговорности, нито пък графици.

— Щеше да е още по-добре, ако предлагаха секс.

— Не е невъзможно. Сега си проверяваме графиците, и освобождаваме три дни. Можем да се освободим за три дни, Мей. Имаме приятели, които ще се грижат за животните през това време. Ние достатъчно често им вършим подобни услуги.

— Да, безброй пъти. И къде отиваме?

— Не знам. Трябва да е сравнително наблизо, за да не губим време в пътуване. Аз започвам да проучвам спа центровете и ще кажа на Сил. Ти как мислиш?

Мей вдигна чашата си.

— Брой и мен.

 

 

Решена да уточни всичко, Фиона се отби у Силвия, преди да се върне вкъщи.

В сандъчетата на прозорците бяха избуяли маргаритки. Фиона знаеше, че оранжерията й е пълна с цветя, зеленчуци и билки, над които мащехата й бдеше като квачка и които в най-скоро време щеше да пренесе в огромната си градина.

Тук Фиона се чувстваше като у дома си, затова отвори вратата и се провикна:

— Сил?

— Отзад съм! — извика в отговор Силвия, а Орио изскочи да я поздрави. — В голямата стая съм.

— Връщам се от Мей — Фиона мина през къщата, в която Силвия бе живяла с баща й, докато двамата бяха женени. Също като в магазина, и тук беше светло, уютно, неповторим микс от стилове, произведения на изкуството и цветове.

Завари Силвия на постелката пред телевизора. Опитваше се да заеме позата на инструкторката по йога от телевизията.

— Имам нужда да поразпусна — призна Силвия. — Почти приключих. Доведе ли момчетата?

— В колата са. Не мога да остана.

— Защо да не можеш? Правя кускус.

— Много ме изкушаваш. Имам малко работа. Мей се е разгонила и биологичният й часовник тиктака. Решила е да се пробва в някоя от онлайн агенциите за запознанства.

— Наистина ли?! — Силвия се изправи. — Коя?

— Мей спомена „Самотни сърца“.

— Били много добри.

— Аз не… Ти да не би да си се пробвала?

— Още не съм. Може би никога няма да ми стигнат силите. Но се ослушвам, озъртам се — Силвия се отпусна на пода на пети.

— Виж ти! Както и да е, какво ще кажеш, ако трите отидем на спа център за един дълъг уикенд?

— Боже, чакай малко да помисля — Силвия отново се изправи. — Ще ми трябват около пет минути, за да си събера багажа.

— Наистина ли?

— Ако много бързаш, ще смогна и за четири. Къде отиваме?

— Още не знам. Трябва да си проверя графика, да се разбера с теб и Мей и да открия място.

— Аз мога още сега да ти кажа. Една от художничките ми има връзки в някакъв спа център. Бил страхотен. Съвсем близо до Сноукуалми Фолс.

— Сериозно?

— Ами, да — Силвия отново се просна на пода. — Курортът се казва „Тишина“. Аз ще се погрижа за тази работа, но преди това провери сайта, за да си сигурна, че ти харесва.

— Там правят ли масажи, има ли обслужване по стаите и басейн?

— Мога да ти го гарантирам.

— Значи е идеалното място — тя бързо затанцува на място. — Господи, ще бъде страхотно!

— Нямам търпение. Но откъде ви хрумна?

— Нали ти казах? Хормоните на Мей.

— И?

Фиона се приближи до прозореца и погледна към водата.

— Изобщо не мога да спя, откакто Дейви ми каза за убийствата. Просто споменът не ми излиза от ума. Когато имам работа, успявам да го потискам, а когато не работя, пак се връща. Една почивка ще ми се отрази добре. А пък почивка с двете ми най-любими приятелки на този свят е просто върхът. Освен това не знам как да се държа със Саймън, откакто ме целуна.

— Какво? — ококори се Силвия и се надигна. — И не си ми казала? Кога те е целунал?

— Онзи ден, след като вие с групата си тръгнахте. Беше импулсивна целувка, просто така се случи. И преди да започнеш да разпитваш, беше ужасно хубаво.

— Знаех си аз, че ще е хубаво. Какво стана после?

— Тръгна си.

— Защо?

— Сигурно защото му казах да си върви.

— О, Фий, притеснявам се за теб, наистина много се притеснявам — Силвия вдигна глава и посегна към бутилката вода.

— Не бях готова за целувка, още по-малко за онова, което можеше да последва.

Силвия въздъхна.

— Ето, виждаш ли? Затова се тревожа за теб. Да не си готова, е част от тръпката. Поне така би трябвало да бъде. Неочакваното, страстното…

— При мен тази работа с неочакваното не се получава. Поне не и в момента. Кой знае, може да подейства, след като се върнем от спа центъра.

— Освободи се и тръгваме. Аз ще се съобразя с вас двете с Мей.

— Ти си върхът! — Фиона я прегърна. — Отивам да проверя как да разместя часовете. Ще ви пусна имейл и на двете.

— Чакай, ще ти дам от чая. Чист природен продукт е, ще ти помогне да се отпуснеш, да заспиш. Довечера си вземи вана, пийни чай и си пусни хубава музика. И направи упражненията за медитация, които ти показах — добави тя и извади металната кутия от шкафа в кухнята.

— Добре. Обещавам. Щом си помисля за спа центъра, и се чувствам по-спокойна — тя пристъпи напред й прегърна отново Силвия. — Обичам те!

— И аз те обичам.

Трябваше да се сетя по-рано, каза си Фиона. Една приятна почивка с приятелки бе чудесното лекарство за обзелото я безпокойство. Рядко й се случваше да има нужда от почивка, тъй като възприемаше живота си на острова като дар божи.

Разчиташе на независимост, имаше финансова сигурност, дом, работа, която харесваше, компанията на кучетата. Какво друго?

Спомни си страстната, неочаквана целувка в кухнята и грубите ръце на Саймън, които обгърнаха тялото й, сякаш беше негова собственост.

Това е, призна тя. Поне от време на време проблемът бе тъкмо в това. Тя все пак бе здрава жена с нормални нужди и апетити.

Освен това трябваше да признае, че бе обмислила възможността за втори рунд със Саймън, преди той да се дръпне и отново да се направи на недосегаем. И преди да е поел инициативата. Всъщност, призна тя пред себе си, той направо я бе побъркал. Това доказваше, че връзката с него щеше да е сложна, да доведе до разочарование по всяка вероятност и да я остави сигурна и объркана.

— Май е най-добре да оставя нещата такива, каквито са — обърна се тя към кучетата. — Защо ми трябва да си търся белята? Отношенията ни са прилични. Добре сме си така, както си живеем в момента. Вие сте до мен, нали, момчета? — добави тя и трите опашки затрепкаха.

Фаровете й разкъсаха мрака, когато зави по алеята към къщата и за пореден път се възмути, че е забравила да запали лампата на верандата. След няколко седмици денят щеше да стане по-дълъг и щеше да се стопли. Предстояха дълги разходки по здрач, игри в двора, спокойни вечери, когато тя щеше да се разполага удобно на верандата.

Когато приближиха, кучетата се размърдаха нетърпеливо и замахаха, с опашки. Преживяното във ветеринарния кабинет беше забравено покрай радостта, че се връщат вкъщи.

Тя паркира и слезе, за да отвори багажника.

— Хайде да потичате, момчета.

Влезе бързо, за да включи лампите. След това провери дали животните имат вода и храна и огледа новозасадените цветя.

Докато кучетата тичаха навън и изпразваха пикочните си мехури, тя отвори фризера и извади първата замразена порция полуготово ядене, която напипа.

Докато храната се затопляше в микровълновата печка, Фиона провери телефонния секретар. Трябваше да включи лаптопа и да прегледа графика, докато похапваше, както и да намери курорта, който Силвия бе препоръчала.

— И тогава партито започва — измърмори тя.

Започна да си записва някои неща в бележника, да запазва или да изтрива съобщения.

„Госпожице Бристоу, обажда се Кейти Стар. Аз съм репортерка от «Ю Ес Рипорт». Пиша материал за скорошните похищения на две жени в Калифорния, които наподобяват убийствата, извършени от Джордж Алън Пери. Тъй като вие сте единствената жертва на Пери, която е успяла да избяга, много бих искала да разговарям с вас. Можете да се свържете с мен в редакцията или по имейла. Номерата ми са…“

Фиона изтри съобщението.

— Няма начин!

Нямаше да позволи да я преследват репортери, я притискат за интервюта, да й навират телевизионни камери или микрофони в лицето. Втори път подобно нещо нямаше как да се случи.

Тъкмо си поемаше дъх, когато започна следващото съобщение.

„Госпожице Бристоу, отново се обажда Кейти Стар от «Ю Ес Рипорт». Много е важно да разговарям с вас веднага щом…“

Фиона изтри и това съобщение.

— Майната ти и на теб, и на тъпите ти въпроси — измърмори тя.

Пусна кучетата и се успокои от присъствието. Вечерята не я привличаше особено, но си нареди да седне, да похапне и да направи всичко, което бе запланувала, преди репортерката да й натрапи старите тревоги и безпокойство.

Включи лаптопа и разрови стоплената пилешка яхния. За да си оправи настроението, първо прегледа сайта на курорта и след няколко минути вече се носеше на вълните на удоволствието.

Масажи с горещи камъни, парафинови маски за цялото тяло, масажи на лицето с шампанско и хайвер. Щеше да опита от всичко. Прииска й се да тръгне още сега.

Направи виртуална обиколка, измърка, когато видя закрития басейн, стаите за медитация, магазините, градината, прекрасните помещения. Предлагаха и двуетажна „вила“ с три спални.

Тя затвори очи и погледна цената. Намръщи се.

Само че като се разделеше на три… Пак беше безобразно скъпа.

Но вътре имаше джакузи и… Господи, камини и в трите бани!

Ни повече, ни по-малко — в баните наистина имаше камини!

А пък гледката към водопада, към хълмовете и градината.

Невъзможно, напомни си тя. Може би, когато спечелеше от лотарията.

— Какъв прекрасен сън — обърна се тя към кучетата. — Сега вече знаем къде е мястото. Остава да решим кога.

Извади графика с часовете, пресметна, опита се да ги размести, но не се получи и започна отново.

След като прецени кои са двете най-подходящи възможности, тя пусна имейли на Силвия и Мей.

— Ще се получи — обнадежди се тя и реши, че е крайно време да провери входящата си поща.

Имаше имейл от репортерката.

„Госпожице Бристоу,

Така и не успях да се свържа с вас по телефона. Открих имейл адреса ви в сайта за тренировка на кучета. Както вече обясних, пиша статия за отвличанията и убийствата в Калифорния, вероятно извършени от имитатор на Пери. Тъй като вие сте била ключова свидетелка по време на процеса срещу Пери, след който той беше осъден, мнението ви е много важно.

Онова, което искам да вмъкна за Пери, няма да бъде нито точно, нито интересно, ако не чуя преди това мнението ви както за него, така и за убийството на Грегъри Норуд. Предпочитам да поговоря с вас лично, преди да пусна материала си за печат.“

Фиона изтри и имейла, и адреса и отпусна глава на масата.

Разбира се, че ще откаже. Имаше пълното право да обърне гръб на онези противни времена и да не даде информация за поредната статия, която спекулираше с толкова болезнена за нея тема.

Като преживяваше отново всичко, нямаше да върне Грег, нито да помогне по някакъв начин на двете мъртви жени и на семействата им.

Беше започнала живота си наново и имаше право на уединение.

Надигна се и затвори лаптопа.

— Сега ще вляза във ваната и ще изпия тъпия чай. И знаете ли какво? Ще направим резервация за проклетата вила. Животът е прекалено кратък.