Нора Робъртс
Аленият шал на смъртта (17)

17.

Тъй като познаваше изискванията на професията си твърде добре и сама оправяше градината си, Фиона знаеше, че е напълно безсмислено да си прави маникюр.

Само че тук беше царството на глезотийките.

Освен това беше и последният им ден, напомни си тя. Трябваше да се възползва и да се прибере с красиви пръсти на ръцете и краката, макар да знаеше, че двайсет и четири часа по-късно ще са съсипани.

Освен това беше приятно.

Тя се зарадва на бледорозовия лак на късите си, но добре оформени нокти на ръцете и отпусна крака в топлата бълбукаща вода на ваната за педикюр. Столът пък правеше истински чудеса, защото вибрираше приятно и масажираше гърба й.

Синди, която й направи красивите нокти, й донесе чаша вода с тънки резени лимон.

— Удобно ли си седнала?

— Вече минах удобното и сега съм в царството на еуфорията.

— Това обичаме да чуваме. Същия лак ли искаш и на краката?

— Не, какво ще кажеш да се поотпуснем. Искам „Алена страст“.

— Става — тя извади краката на Фиона от ваната, избърса ги, след това ги намаза плътно със зелена глина. — Ще оставя маската за няколко минути, за да си починеш. Да ти донеса ли нещо?

— Не, благодаря, добре ми е така.

Фиона се отпусна на стола, отвори книгата си и се потопи в романтичната комедия, която й се стори точно толкова весела и приятна, колкото и изборът на лак за ноктите на краката.

— Интересна ли е книгата? — попита Синди, когато се върна, за да измие глината.

— Много. Абсолютно подходяща за настроението ми. Чувствам се спокойна, доволна и красива.

— Много обичам да чета кримки и трилъри. Обичам ужаси и кървави убийства. Нямам представа защо, но ме отпускат.

— Може би, защото когато четеш книга, знаеш, че си в безопасност, но пък е забавно да се стряскаш.

— Сигурно е така — Синди започна да изтърква петите на Фиона с пемза. — Мразя обаче да слушам новините, защото там е истинско и повечето репортажи са просто ужасни. Катастрофи, природни бедствия, престъпления.

— Или политика.

— Още по-зле — засмя се Синди. — Когато обаче четеш за такива ужасии в книга, се надяваш, че добрите ще победят. Много обичам, когато спасяват момичето, мъжа или цялата човешка раса. Залавят убиеца и го карат да си плати. Това невинаги се случва в истинския живот. Много ме е страх, че няма да хванат онзи маниак, който избива жените. Вече станаха четири. Опа! Нараних ли те?

— Не! — Фиона си наложи да отпусне крака си. — Не си, няма нищо. Четири ли каза?

— Открили са последната преди два дни. Сигурно не си чула. Трупът е бил в Каскейдс, Орегон. Знам, че е на много километри оттук, но съм страшно уплашена. Ако имам късни часове, съпругът ми идва да ме вземе. Глупаво е, защото не съм колежанка, но въпреки това ме е страх.

— Изобщо не е глупаво — Фиона отпи глътка вода с лимон, за да навлажни пресъхналото си гърло. — С какво се занимава съпругът ти? — попита тя, за да смени темата, Синди да продължи да говори и да я остави да помисли.

Два дни. Затова значи Силвия се разпореди да няма вестници и телевизия.

Значи знае, което означава, че и Мей знае. Не й бяха казали. Сигурно не са искали да я тревожат. Мъничко спокойствие преди действителността отново да я стисне за гърлото.

Тя щеше да им върне жеста, като се преструва през този последен ден. Дори смъртта да я преследваше, можеше поне за момента да запази призраците за себе си.

 

 

Беше напълно нетипично за него, помисли си Саймън, погледна цветята на масата в кухнята на Фиона и се намръщи. Той никога не купуваше цветя.

Е, понякога избираше за майка си. Не беше чак такъв филистимлянин. Само че не му се случваше така импулсивно да купува цветя за някоя жена, при това без причина.

Та тя се прибираше след два дни отсъствие — добре де, четири бяха, — а това не беше никаква причина.

Нямаше представа защо ги купи, нито пък защо тя му беше липсвала толкова много. Успя да свърши много работа, тъй като тя не обсебваше нито вниманието, нито времето му. Измисли още модели, защото разполагаше с повече време, работеше и живееше както предпочетеше.

Е, обръщаше малко внимание на кучетата.

Беше му приятно, че в къщата цари тишина. Обичаше да е тихо — без досадни задължения, като да си прибира разхвърляните чорапи, да закачва мокрите кърпи или да подрежда чиниите в съдомиялната.

А повечето нормални представители на пола му се сещаха за тези глупости и се заемаха с тях едва когато останеха без чорапи, кърпи и чинии.

Не че тя го беше помолила да си прибира чорапите или да закачва мокрите кърпи, нито пък да подрежда чиниите в съдомиялната. Това беше нейната хитринка. Тя не казваше и дума, въпреки това се чувстваше задължен.

Едва сега разбра, че го обучава и превъзпитава. В това нямаше съмнение. Обучаваше го хитро, умело, непрекъснато и безпроблемно, по същия начин, по който действаше с кучетата.

Доставяше си удоволствие по този начин. Не искаше да се разочарова. Опитваше се да му създаде нови навици, да го пречупи.

Тази работа трябваше да престане.

Можеше да изхвърли тъпите цветя, преди тя да се прибере.

Кога, по дяволите, щеше да се прибере?

Погледна часовника на печката и излезе навън, за да престане да следи часа.

Не носеше часовник, тъй като нямаше абсолютно никакво желание да контролира времето.

Трябваше да си остане вкъщи и да работи, докато тя не му звъннеше, а можеше и да не звънне. Вместо това той отиде в града и купи продукти — и скапаните цветя — не забрави и две бутилки от червеното вино, което тя предпочиташе, след това дойде да провери дали всичко е наред в къщата.

Искаше да се убеди, че Джеймс си е събрал чорапите. Това се оказа напълно ненужно.

Или Джеймс беше същият маниак като Фиона, или беше добре обучен.

Надяваше се да е второто.

За да престане да мисли колко е часът, той награби няколко тенис топки и зарадва кучетата, като започна да им ги хвърля. Когато ръката му отмаля, реши, че тя има нужда от машина за топки, каквито използваха при тренировките за тенис.

Реши да смени упражнението. Нареди на кучетата да останат на място, след това скри топките на различни места и седна на стъпалата на верандата.

— Намерете топките! — нареди той.

Не можеше да отрече, че когато животните се втурнаха, му стана забавно. Накрая в краката му бяха оставени купчина олигавени топки и той реши да повтори упражнението. Този път се скри, но първо си взе бира.

Купчината топки, чакаше, но кучетата бяха застанали нащрек и се бяха обърнали към моста.

Крайно време беше, помисли си Саймън и се облегна на колоната, все едно беше излязъл навън, за да изпие бутилка бира в компанията на кучетата. Не искаше да излезе така, сякаш очаква завръщането й с нетърпение.

Само че по моста изтрополи чужд автомобил.

Той се оттласна от колоната и зачака мъжът и жената да слязат и да се приближат.

— Специални агенти Тони и Манц. Идваме, за да говорим с госпожица Бристоу.

Саймън погледна документите им.

— Няма я — кучетата очакваха да им каже какво да правят. — Спокойно — рече им той.

— Казаха ни, че се връща днес следобед. Знаете ли кога?

Саймън погледна Тони.

— Не.

— А вие кой сте?

Саймън погледна жената.

— Саймън Дойл.

— А, гаджето.

— Това ли е официалният термин, който използвате във ФБР? — не можа да преглътне определението той. — Помагам с кучетата, докато нея я няма.

— Мислех, че има три кучета.

— Онова, което ви души обувките, е мое.

— Тогава бихте ли му казали да престане?

— Джос, дръпни се! Фиона ми каза, че сте работили по случая „Пери“ — обърна се той към Тони. — Ще й кажа, че сте идвали.

— Нищо ли няма да ни попитате, господин Дойл? — учуди се Манц.

— Тъй като съм сигурен, че няма да ми отговорите, реших да си спестя усилието. А и нали искате да говорите с Фиона? Ще й кажа и ако тя иска да говори с вас, ще ви потърси.

— Има ли причина да сте толкова нетърпелив да си тръгнем?

— „Нетърпелив“ не е точната дума, но да, има. Ако не сте дошли, за да съобщите на Фиона, че сте заловили мръсника, който е поел щафетата от Пери, нямам никакво желание вие да сте първите, които тя ще види, когато се прибере.

— Защо не ни поканите все пак? — подхвърли Манц.

— Да не би да си мислите, че я държа вързана против волята й? Господи, виждате ли колата й? Виждате ли кучетата й? — той посочи настрани, където Джос се клатеше на крака на напълно незаинтересования Нюман, докато Богарт и Пек теглеха едно от въжетата. — Не ви ли учат на елементарни умения за наблюдателност във ФБР? А отговорът е не, няма да ви поканя в къщата й, докато я няма.

— Грижите ли се за нея, господин Дойл?

— А вие как мислите? — обърна се той към Тони.

— Мисля, че нямате криминално досие — подхвърли небрежно Тони, — никога не сте бил женен, нямате деца, изкарвате добри пари, след като притежавате собствен дом, купен преди около шест месеца. В бюрото ни учат и как да събираме данни. Знам, че Фиона ви има доверие, също й кучетата й. Ако открия, че доверието й е неоправдано, ще разберете и на какво друго ни учат в бюрото.

— Добре — Саймън се поколеба. — Тя не знае за последното убийство. Приятелките й не са й позволили да чете вестници и да гледа телевизия през последните няколко дни. Имаше нужда от почивка. Не искам да се върне и информацията да се стовари върху нея като тежък юмрук. Затова мисля, че е най-добре да си вървите.

— Добре. Кажете й да ни позвъни — Тони се отправи към автомобила заедно с партньорката си. — Все още не сме заловили мръсника. Но и това ще стане.

— Побързайте — измърмори Саймън, когато те потеглиха.

Той чака още час, облекчен, че с всяка изминала минута шансът да се засече с агентите някъде по пътя намаляваше. Поколеба се дали да не направи нещо за вечеря, но се стресна, когато си представи как я посреща с цветя и вечеря.

Щеше да е прекалено. Лаят на кучетата го накара да изскочи секунди преди колата й да мине по моста. Слава богу, каза си той, най-сетне можеше да си отдъхне.

Заслиза бавно по стъпалата на верандата и тогава се случи най-странното, най-необяснимото.

Когато тя слезе от колата и той я видя в сумрака, на фона на цъфналия дрян, сърцето му подскочи.

Винаги си беше повтарял, че това са пълни глупости — просто една изтъркана фраза, която пробутваха в любовните романи. В този момент обаче усети прилива на удоволствие, на обич и радост, които напираха в гърдите му.

Едва се сдържа да не се втурне към нея заедно с кучетата, които се блъскаха и подскачаха, за да получат целувки, нетърпеливи стопанката им да ги почеше.

— Здравейте, момчета, здравейте! И вие ми липсвахте. До един. Слушахте ли? Сигурно съм, че сте били добри момчета — тя прие близванията в знак на обич, докато галеше косматите им тела. — Вижте какво ви нося.

Бръкна в колата и извади четири огромни кокала от пресована кожа.

— Има по един за всички. Седнете. Седнете веднага. Браво! За всеки има по един.

— А моят къде е? — попита Саймън.

Тя се усмихна и залязващото слънце се отрази в черните й очила. Пристъпи към него, разперила ръце и го прегърна.

— Надявах се да си тук — долови дишането й, надигането и спускането на гърдите й. — Направил си още един стол — отбеляза тя.

— Този е за мен. Не си единствената, която обича да седи на верандата. Не всичко се върти около теб.

Тя се засмя и го притисна по-силно.

— Може и да не съм, но ти си всичко, от което се нуждая.

Саймън се наведе над нея, притисна устните й със своите и откри точно каквото му се искаше.

— Сега е мой ред.

Саймън се премести, побутна с коляно кучетата и забеляза погледа й. Беше само за миг, но долови блясъка в очите й.

Свали очилата.

— Трябваше да се сетя, че жените не могат да пазят тайни.

— Първо грешиш, второ си сексист. Нищо не са ми казали, а аз им върнах услугата, като не им казах, че съм разбрала — очите й се промениха отново. — Ти ли им заръча да мълчат? Не си искал нито да прочета във вестника, нито да чуя по телевизията.

— И какво от това?

Тя кимна, погали го по бузите и го целуна лекичко.

— Благодаря.

— Типично в твой стил, заобикаляш нормалната реакция дори когато си вбесена и не помисляш да ми кажеш да се разкарам и че нямам право да решавам вместо теб — той отвори багажника, за да извади сака й. — Това е начинът ти да се справяш с хората.

— Така ли?

— Ами, да. Какви са тези неща?

— Купила съм разни работи. Вземи, аз…

— Вече ги взех — той извади два плика. — Защо винаги става така, че жените се връщат с много повече багаж, отколкото когато заминават? И не съм никакъв сексист, това е самата истина.

— Защото умеем да се радваме на живота. Ако продължаваш в този дух, няма да си получиш подаръка.

Фиона влезе вътре и той пусна багажа до стълбите.

— После ще кача всичко. Ти как разбра?

Тя си свали обувките и посочи пръстите на краката си.

— Алените ти нокти ли ти казаха?

— Каза ми педикюристката. Жената просто, беше бърборана.

По дяволите! Дори не се беше сетил, че хората ще обсъждат случая.

— Значи за такива неща ли си говорите по време на подобни ритуали? За убийства и трупове ли?

— Предлагам да го сложим в категорията текущи събития. И стига толкова приказки, да пийнем по чаша вино. Много ми се пие.

Видя цветята, щом влезе в кухнята. Когато се закова на място и зяпна от изненада, той разбра, че е толкова учудена, че й е купил цветя, колкото и той, когато ги купуваше.

— Направил си ми още един стол и си ми донесъл цветя?!

— Вече ти казах, че столът е за мен. Цветята просто бяха там и аз ги набрах.

— О, Саймън… — тя се обърна и го прегърна.

Чувствата нахлуха в него неканени.

— Не е кой знае какво.

— Извинявай, но не мога иначе. Просто много отдавна никой мъж не ми е подарявал, цветя. Бях забравила какво е. Връщам се веднага.

Кучетата я последваха навън. Той предположи, че ги е страх да не би отново да тръгне някъде без тях. Извади бутилка вино и махна тапата. Тя се върна с малка кутия тъкмо когато той наливаше виното.

— От мен и от кучетата. Това е за благодарност, че беше с тях.

— Благодаря — тежеше доста за малка кутийка и той я отвори, обзет от любопитство. Вътре имаше елегантно чукче за врата. Медта щеше да се патинира с времето и да му придаде старинен вид. По цялата му дължина бяха изписани букви. Приличаше на келтски.

— Ирландско е. Реших, че името Дойл е от ирландски произход. Faille означава…

— „Добре дошъл“. Фамилията ми е Дойл, нали не си забравила?

— Добре де. Мислех, че ако си го сложиш на вратата, понякога надписът може да е истина — някой може да е наистина добре дошъл.

Той вдигна поглед и видя усмивката й.

— Може. Харесва ми.

— Можеш да си поръчаш още едно такова. Сил сигурно познава някой, който обработва метал. Ще ти направи второ, на което да пише „Отивай си“ на галски.

— Страхотна идея. Всъщност знам как да кажа „разкарай се“ на ирландски, а това ще бъде по-интересно.

— О, Саймън, колко много ми липсваше!

Каза го през смях и когато посегна към чашата вино, той отпусна ръка на рамото й.

— И ти ми липсваше, Фиона, дяволите да го вземат.

— Слава богу — тя го прегърна за пореден път й на свой ред отпусна ръка на рамото му. — Така има баланс, също като двата стола на верандата.

— Май си права.

— Трябва да ти кажа нещо. Само не мисли, че те притискам. Откакто оставих Мей и Силвия, мислех единствено за горкото момиче и ужаса, който е преживяла през последните часове от живота си. Когато се прибрах и те видях, бях така облекчена, толкова щастлива, че не искам да оставам сама с ужасните си мисли. Много се зарадвах, когато те видях да ме чакаш на верандата.

Саймън понечи да й каже, че не я е чакал. Глупости! Разбира се, че я чакаше и му стана приятно, че и тя толкова се зарадва.

— Върна се по-късно, отколкото очаквах, затова… По дяволите!

— Последни покупки, преди да се прибера, след това и трафикът.

— Не, не е това — сети се за двамата от ФБР и реши да не отлага за после. — Федералните идваха — Тони и партньорката му. Нямаха нищо ново, поне според мен, но…

— Просто следят как съм — тя се отдръпна и протегна ръка към виното. — Миналия път му казах, че ще се върна днес по някое време. Тази вечер няма да му звъня. Утре ще се чуем.

— Добре.

— Но искам да ми кажеш всичко, което знаеш по въпроса. Нямаше как да разбера подробностите, затова искам да ми разкажеш.

— Добре, Седни. Мислех да приготвя нещо за вечеря. Ще ти разказвам, докато готвя.

— Имам нещо замразено във фризера.

Той изсумтя презрително.

— Нямам никакво намерение да ям тези момичешки глупости. Преди да ме наречеш „сексист“, погледни ме в очите и ми кажи, че всички тези диетични полуфабрикати не се правят за жени.

— Може и така да е, но това не означава, че не са вкусни или че на мъжете, които си купуват от тях, са им поникнали гърди.

— Нямам намерение да рискувам. Ще ядеш каквото ти сготвя.

Фиона се развесели, точно както се бе надявал.

— И какво смяташ да сготвиш?

— В момента работя по въпроса — той отвори хладилника, огледа какво има вътре и издърпа чекмеджетата. — Заместник-шериф Дейви се отби и ми каза в деня, когато ти замина — започна той.

Докато й разказваше, сложи тънко нарязани картофи върху готварска хартия и ги пъхна във фурната. Беконът пъхна в микровълновата. Намери домат, очевидно забравен от Джеймс, и го наряза тънко.

— Била е пребита ли? Но…

— Да, сякаш се опитва да намери своя стил.

— Но това е ужасно — прошепна Фиона. — Не ми се иска да е истина. Значи е била пребита, вързана и удушена. Все още се въздържа от изнасилване.

— Не е била изнасилена. Поне Дейви не ми каза, не го пишеше и в нито един от вестниците — той я погледна внимателно. — Сигурна ли си, че искаш да ти разкажа всичко?

— Да, трябва да знам какво предстои.

Саймън беше с гръб към нея, когато си нареди да запази спокойствие, докато подреждаше сирене, бекон и домати между филиите хляб.

— Побоят е нов елемент, освен това я е задържал значително по-дълго. Всичко останало е както преди.

— Коя е тя? Знам, че знаеш — попита тихо Фиона. — Няма как да не си разбрал.

Когато Саймън сложи сандвичите в тигана, маслото, с което ги беше намазал, зацвърча.

— Студентка. Искала е да се занимава със спорт и с проблемите на храненето. Преподавала е йога и е била личен треньор на няколко човека. Била е на двайсет, общителна, атлетична, поне така се твърди в репортажите. Единствено дете. Майката е вдовица.

— Господи, господи… — тя покри лицето си с ръце, след това потри очи. — Винаги може да стане и по-зле.

— Физически отговаря на модела. Висока, слаба, дълги крака, стегната — той обърна сандвичите. — Ако има още нещо, не беше изнесено в пресата.

— Белязал ли я е?

— Римско четири. Чудиш се кой номер е планирал за теб ли? Слушай ме внимателно, Фиона, и се опитай да си набиеш в главата, че никога не говоря неща, които не мисля.

— Знам.

Тя зачака, докато той прехвърлеше сандвичите в чиниите. След това сложи и картофите. Извади буркан туршия и сервира във всяка чиния.

Подаде й едната.

— Теб няма да те бележи. Няма да може да ти сложи номер, също като Пери. Ако ченгетата не успеят да го спрат, тогава ние ще го спрем. Това е.

Фиона помълча, но стана за нож и да донесе виното. Доля чашите, след това разряза сандвича си на два триъгълника и му подаде ножа.

— Не, благодаря.

Взе чашата, отпи вино и я остави отново на масата.

— Добре — реши тя и срещна погледа му. — Както кажеш — вдигна половинката сандвич и отхапа. — Много е вкусен.

— Специалитетът на Дойл.

Тя отхапа отново и погали крака му под масата със сексапилните си червени нокти.

— Колко е хубаво да си си у дома. Ще ти призная, че една от покупките ми е невероятна смес от мед и бадеми, която използваха в спа центъра. След вечеря, след като си поиграя с кучетата, можем да вземем заедно душ. Ще те ексфолирам.

— Това някакъв код ли е?

Тя се разсмя.

— Ще откриеш сам.

— Знаеш ли защо не режа сандвичите си на триъгълници?

— Защо?

— По същата причина, поради която не искам да мириша и на мед и бадеми.

Фиона го погледна хитро и си взе картофче.

— Затова не вкусвам диетични ястия. Обзалагам се, че ще променя мнението ти за онази смес. Слушай сега. Аз ще ти изтъркам гърба — широк, силен, типично мъжки гръб — и ще видим как ще се почувстваш. В спа центъра имаше и магазин, в който продаваха интересно бельо. Купих си нещичко. Нещо съвсем незначително, което с удоволствие ще демонстрирам пред теб, стига да пробваш сместа.

— Само гърбът обаче.

Тя се усмихна и лапна ново картофче.

— Като начало.

Поигра с кучетата около час. Хвърляше им неуморно топката, те я търсеха на площадката с препятствия, след това теглеше въжето на всеки поотделно, докато накрая Саймън се уплаши, да не й откъснат ръцете.

Дори докато седеше на верандата и наблюдаваше играта, той забеляза, че тя избира игри, които карат кучетата да се съсредоточават и й помагат да не мисли за онова, което бяха обсъждали преди вечеря.

Щеше да се справи, помисли си той; защото умееше да оцелява. В момента насочваше енергията и нервите си към кучетата и незнайно как успяваше да ги трансформира в радост.

— Сега вече имам нужда от душ — едва изрече тя и избърса потното си лице с ръце.

— Направо ги изтощи.

— Това беше част от плана — подаде му ръка. — Така и не те попитах ти какво прави, докато ме нямаше.

— Работих. След работа двамата с Джеймс обикаляхме стриптийз баровете.

— Аха.

— Водехме и кучетата — добави той, докато се качваха на горния етаж.

— Естествено.

— Нюман е непоправим пияница.

— Това наистина е проблем — щом влязоха в стаята, тя извади кутията със сместа от плика и вдигна капака.

— Всъщност, ако искаш да научиш някоя и друга клюка, държа да ти кажа, че не сме единствените, които се подлагат на ексфолиране под душа.

— Какво?

— Една сутрин, когато дойдох, защото ми трябваше храна за кучетата, и реших, че мога да спестя разкарването на Джеймс, колата на Лори беше паркирана на алеята.

— Така ли? Виж ти, интересно. Може и тя да се е отбила също като теб. Надявам се да не е това, но…

— Той излезе, когато повиках кучетата. Изчерви се.

— Олеле — изви вежди тя и се разсмя. — Голям си сладур — тя остави бурканчето на плота в банята, смъкна ластика от косата си и тръсна коса.

Той усети как се напряга!

— Сваляй всичко — разпореди се тя. — Да видим дали ще те накарам да се изчервиш.

— Не се изчервявам и изобщо не съм сладур.

— Ей сега ще видим — тя свали ризата и го перна през ръката, когато той посегна към нея. — А, не. Вече сме се разбрали. Първо да се намокрим.

Може би това беше друг начин, по който да насочи енергията и да ограничи мрачните мисли. Но коя беше тя, че да се оплаква? Когато остана гол, той се пъхна под душа.

— Банята ти има нужда от основен ремонт.

— Ще го имам предвид — Фиона му даде знак с пръст, той се завъртя и й обърна гръб. Ще ти се стори малко остричко в началото — предупреди го тя, докато загребваше от бурканчето. — Но пък е приятно.

Започна да разтрива гърба му с бавни, равномерни кръгове.

— Усещането и ароматът са страхотни. Кожата ти се събужда и се чувства много по-… А, не — възпротиви се тя, когато той понечи да се обърне към нея. — Само аз ще те пипам, докато не приключа. Подпри длани на стената, Дойл.

— И в спа центъра ли извършват същата процедура?

— Не, сега я приспособявам за домашна употреба. Вече миришеш възхитително и си толкова, ммм, гладичък — пристъпи към него и докосна гърба му с гърди, преди да използва повече смес за по-надолу. — Така добре ли е? — попита тя, докато стискаше дупето му.

— Да.

— Защо не затвориш очи? Отпусни се. Аз ще продължавам, докато не ми кажеш да спра.

Плъзна ръце по краката му, и острите гранулки първо одраскаха кожата му, а след това водата ги отми, последвана от устните и езика й.

Желанието накара кръвта му да кипне и той сви юмруци. Силният аромат се смеси с парата, превърна се в толкова еротично усещане, че дори поемането на дъх го възбуждаше.

— Фиона!

— Още съвсем малко — промълви тя. — Дори не съм започнала отпред. Така няма да има… баланс. Обърни се, Саймън.

Тя коленичи пред него, водата блестеше по кожата й и заглаждаше косата й назад.

— Започвам отдолу и ще се придвижвам нагоре.

— Желая те. Едва ли е възможно да те желая повече.

— Ще ме имаш, колкото искаш. Но да видим дали можеш да издържиш, докато приключа с теб.

— Господи, Фиона, направо ме побъркваш.

— Това ми беше целта. Точно това исках да направя тази вечер. Все още не.

Той посегна към ръката й и се изсмя напрегнато.

— Не си и помисляй да сложиш от тази гадост на…

— Нямах такова намерение — тя го погали с език и той простена. — Не можеш ли да издържиш? — измърмори тя и продължи да го измъчва с уста, докато ръцете й пълзяха по краката и корема му. — Няма ли да издържиш да влезеш в мен? Пулсиращ и твърд вътре в мен. Точно това искам да усетя, когато приключа. Искам да съм твоя, докато не усетя, че повече не издържам. Няма да ти казвам да спреш. Няма да те спирам, преди да свършиш.

Тя го отведе до ръба и тогава жестоките й устни се плъзнаха по корема му, по гърдите, а ръцете й не спираха да рисуват кръгчета.

— Водата изстива — прошепна до устните му тя. — Трябва да…

Той я притисна до мократа стена.

— Ще трябва да изтърпиш и водата, и мен.

— Така се разбрахме — тя си пое рязко дъх и потръпна, когато той плъзна ръка между краката й.

— Отвори ги по-широко.

Тя стисна рамото му и потрепери, когато навлезе в нея. Беше невъздържан и виковете й звучаха с всеки допир на мократа им плът, с всяка капка студена вода. Когато отпусна глава на рамото му, той продължи с тласъците. Ръцете му не спираха да обхождат тялото й.

Негово собствено освобождение дойде силно и разтърсващо.

Той спря водата и я изведе от банята. Вдигна я на ръце и я отнесе до леглото. Отпуснаха се на чаршафите, мокри и задъхани.

— Какво… — започна тя и прочисти гърлото си. — Сега какво ще кажеш за бадемите с мед?

— Ще си купя цял кашон.

Тя се разсмя и отвори широко очи, когато той коленичи. Очите му, все още жарки, срещнаха нейните. Палците му пернаха зърната й.

— Все още не съм приключил с теб.

— Но нали…

— Казах, че не съм приключил — наведе се над нея, стисна ръцете й, вдигна ги над главата й и я накара да хване железните пречки на рамката. — Стой така. Ще ти трябва нещо, за което да се държиш.

— Саймън…

— Каквото искам, колкото искам — напомни й той, смъкна се надолу и повдигна бедрата й. — Докато свърша.

Тя изпусна дъха си на пресекулки, но кимна.

— Добре.